Мнения Daily: Кадиев: Продажбата на Общинска банка е корупционна сделка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily: Кадиев: Продажбата на Общинска банка е корупционна сделка

Мнения Daily: Кадиев: Продажбата на Общинска банка е корупционна сделка

И още: Долу ръцете от "Денят заточва с култура"; Какво се случва в икономиката, когато се вдига минималната заплата

15767 прочитания

© Надежда Чипева


Позиция

Кадиев: Продажбата на Общинска банка е корупционна сделка

Георги Кадиев в интервю за Mediapool

Г-н Кадиев, какво според вас се случва с Общинска банка?

Продажбата на Общинска банка е корупционно престъпление. Първо, няма никаква необходимост банката да се продава, защото тя е в добро състояние. Фактът, че беше продадена толкова бързо и толкова бързо бяха получени необходимите разрешения от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и от БНБ, означава, че има силен политически натиск върху тези две институции.

Начинът, по който беше направена оценката на банката, е абсолютно престъпен, защото като изходна база е ползван основният капитал на банката към 1 януари 2015 г. вместо капиталът към 31 декември 2016 г. Ако беше направена оценка с актуализирания основен капитал, тогава стойността на продажбата би била с 8 млн. лв. повече. Тоест пряката загуба на Столичната община само от тази грешно направена оценка е 8 млн. лв.

Второ, в оценката на банката е заложена отстъпка от 18% за това, че има неприключили дела с Христо Ковачки по отношение на дялове, които бяха отнети от него назад във времето. Това дело се точи от пет години и не е мръднало на милиметър. Това означава, че Столичната община умишлено бави делото, за да може да свали цената. Сега ще видите как за няколко месеца ще го приключат това дело, защото вече си е изпълнило ролята – свалило е цената с 18%.

Не е ли странно, че в сделката изскочи петролната компания "Инса ойл" на Георги Самуилов, който излиза, че е платил сумата по продажбата? Досега БНБ нямаше практика да дава лицензи или да одобрява продажбата на банки на компании от нефинансовия сектор, а този случай изглежда такъв.

Чисто формално е използвана лихтенщайнска фирма, която е специализирана в управление на активи, но самата тя не е инвеститор в сделката. Тази информация за Георги Самуилов се появи впоследствие от БНБ. Тя не беше сведена преди това до общинските съветници, когато са одобрявали сделката, нито е била сведена до КЗК. По време на изработването на критериите за сделката умишлено е написано, че кандидати могат да бъдат само финансови институции от Европейското икономическо пространство, което изключва държави като САЩ, Швейцария и Япония, които са най-големите финансови центрове в света. Защо са изключени? Какво лошо има в това да дойде една американска банка и да я купи, на мен не ми е ясно. Направено е умишлено, за да ограничат обхвата на конкуренцията, да не вземе някой да се яви случайно и да спечели. Това е договорена сделка. Според мен "Инса ойл" и Георги Самуилов са само използвани като претекст, но истинските собственици и истинските пари за купуване трябва да ги търсим в ГЕРБ и вътре в Столичната община.

В Закона за кредитните институции пише, че трябва да е ясен действителният собственик на фирмите, които купуват дадена банка, а също и произходът на капитала. Вие знаете ли дали е правена такава проверка?

Според мен БНБ се държи странно. Тя няма практика да продава банки на нефинансови институции, както е направила в момента, макар че въпросният лихтенщайнски фонд формално се води финансова институция, но е ясно, че собствеността отзад е на нефинансова институция, каквато е "Инса ойл". А още по-ясно е, че действителният собственик не е "Инса ойл", а са корумпирани политици от кръга на ГЕРБ в Столичната община и извън нея. Второ, БНБ даде изключително бързо съгласието си. Цялата сделка беше претупана в края на декември 2017 и началото на януари 2018 г., около новогодишните празници.

За какво му е на кръга около ГЕРБ тази банка?

Трудно ми е да кажа. Единият вариант е парите, които са си ги вложили в офшорни компании, да си ги върнат обратно в България и да си ги контролират. Но това е спекулация. За мен по-важният въпрос е защо Столичната община се отказа от тази банка, от този инструмент за правене на общинска политика. Изобщо поведението на Столичната община към Общинска банка винаги ми е било странно. Аз десетки пъти съм задавал въпроса защо, след като общината си има банка, в която е мажоритарен собственик, не държи собствените си пари там.

Facebook

Долу ръцете от "Денят започва с култура"

Намерението на БНТ да внесе промени в предаването "Денят заточва с култура" и да го преориентира към лайфстайл тематиката предизвика силен отпор от учени, творци, преподаватели, журналисти.

За готвените промени, замислени от новия програмен директор на БНТ1 Емил Кошлуков, съобщи "Клуб Z". Според сайта Кошлуков е дал срок две седмици на екипа да удвои рейтинга на предаването, като промени структурата и тематиката му и се спрат дискусионните форми и се придаде лайфстайл звучене. В противен случай били предупредени, че ще бъдат сменени с хора, които "могат и знаят как да се направи".

Ето някои реакции в социалните мрежи.

Фотограф: Надежда Чипева

Оперната певица Александрина Пендачанска

Какво има да се обясняваме?! На Емил Кошлуков мястото му не е в БНТ! Аз, Александрина Пендачанска, заставам с името си и искам оставката му! Това е.

Режисьорът Теодор Ушев

Всичко, което се случва с българската култура в последните седмици, всъщност е огледално отражение на реалното състояние в тази държава. И то е: кючек и чалга. От хората, занимаващи се с изкуство, се очаква да мятат салфетки и да свирят на ушенце на политическата каста. Докато тя замезва.

Политологът проф. Евгений Дайнов

Подкрепям напълно начина, по който се води любимото предаване "Денят започва с култура" - едно от предаванията, което напълно съответства на мисията на една обществена телевизия. Възмутен съм от гаулайтерското поведение на Кошлуков, чието място не е в телевизия, която издържаме с данъците си и от която очакваме обективна информация, подкрепа за високата култура и облагородяване на публичните нрави

Издателят Манол Пейков

Ролята на БНТ и БНР е да бъдат трибуна за свободно слово, за пространни и дълбинни дискусии на обществено важни теми. Тази роля е жизненоважна в държава, поставена на 109-о място в актуалната световна класация по медийна свобода. Ж-и-з-н-е-н-о-в-а-ж-н-а.

Проф. Нели Огнянова, експерт по медийно право

Предаването "Денят започва с култура" е предаване за култура, културни събития и културна политика в Българската национална телевизия в изпълнение на мисията, определена в правото на ЕС. Идеи за олекотяване, разчупване, по-малко говорене, отпадане на дискусионните форми и поставяне на изисквания за рейтинг като условие за съществуване на утвърдено предаване като "Денят започва с култура" не могат да се обяснят иначе освен с неразбиране на същността на обществената телевизия и смисъла й или - по-лошо - с намерение да отпадне едно утвърдено пространство за културни дебати. Надявам се и членовете на Обществения съвет на БНТ да защитят обществената мисия на БНТ и предаванията, чрез които тя се реализира.

Проф. Александър Кьосев

Това предаване е една от малкото останали автентични институции на българската култура, то синтезира новини, разкази, визуални материали и дискусии, изработило си е бърза реакция и критерий за важните събития, обсъжда своевременно актуални въпроси на българската културна сцена, допускайки широка палитра от художествени прояви, традиционни и авангардни, както и разнообразни творци, изпълнители, критици, коментатори, експериментатори. То дава демократичен достъп на различни гледни точки и осигурява телевизионно време на критичността, творчеството, поддържайки високо летвата на вкуса. Без съмнение то има авторитет и гледаемост сред водещи творчески гилдии, творци, изпълнители и публики, а освен това изпълнява неоценима синтезираща информационна задача. Накратко - то е важно, ключово. Не позволявайте да му се пречи, защитете един авторитетен телевизионен форум, който би трябвало да е гордост за БНТ.

Финансова политика

Какво се случва в икономиката, когато се вдига минималната заплата

Текст на Зорница Славова в седмичния бюлетин на ИПИ

В началото на месеца Европейската централна банка публикува изследване, показващо ефекта на повишаването на минималната работна заплата (МРЗ) в Централна и Източна Европа. Изследването проучва как фирмите в осем държави, сред които и България, се приспособяват към покачванията на МРЗ. Трябва да се направи уговорката, че полевото проучване сред фирмите е проведено през 2014 г. и обхваща периода 2010-2013 г. В този период МРЗ в България нараства кумулативно с около 1/3 (от 240 лв. през 2009 г. до 310 лв. през 2013 г.). В изследването е посочено и че ефектът от вдигането на МРЗ в България е значително по-широк, отколкото в другите държави, заради системата на минималните осигурителни доходи, която се влияе и от МРЗ.

Основните изводи на проучването за всички включени държави доказват, че за фирмите повишаването на МРЗ води основно до съкращаване на разходите извън тези за труд, увеличаване на цените на продуктите и подобряване на производителността. Също така то предизвиква и намаляване на служители, както и отказ от наемането на нови служители. Изследването показва още, че същите ефекти се наблюдават и в предприятията, които нямат работници, наети на МРЗ.

По-интересно е да се разгледа как стои България на фона на останалите държави и как българските фирми се справят с лавинообразното повишаване на МРЗ в страната през последни години.

Съкращаване на наети. България е сред държавите, в които този ефект е относително по-широко разпространен. Всяка четвърта фирма веднага е освободила част от служителите си. Предвид реалностите в страната може да се предположи, че част от съкратените служители биха могли да продължат да работят в сивата икономика и на заплащане, отговарящо в по-голяма степен на добавената стойност от труда им.

Наемане на по-малко хора. За съжаление точно по отношение на този ефект за България липсват данни, но той е широко подкрепен от литературата (например тук) и от изследванията в други държави. Почти всяка втора (46%) от включените в проучването фирми отговаря, че при повишение на МРЗ ще наема по-малко хора или изобщо няма да наема нови работници. Този ефект не е изненада, тъй като повишението на МРЗ се отразява негативно най-вече на шансовете за заетост на дългосрочно безработните, младежите и нискоквалифицираните.

Увеличаване на цените на продуктите. Най-често прилаганата практика след повишаването на МРЗ в България е увеличаването на цените на стоките и услугите. 35% от българските предприятия са увеличили цените именно за да посрещнат по-високите разходи за труд. Въпреки това сред изследваните страни стойността на този ефект в България е сравнително ниска, но и значително над най-ниската стойност – 15% в Словения (при средно 53% за осемте държави).

Намаляване на други разходи. Над 60% от включените в изследването предприятия са намалили другите си разходи (например за инвестиции, поддръжка, доставки и т.н.), за да компенсират повишаването на разходите за труд. В България обаче този дял е малко над 8%. Значително по-ниската склонност на българските предприятия за намаляване на другите разходи може да се търси във вече приключила оптимизация на разходите в отговор на кризата (и невъзможност за по-нататъшното им свиване).

Друг извод, който се налага от данните, е, че при увеличение на разходите за труд от повишението на минималните заплати българските работодатели в доста по-висока степен преминават към освобождаване на работници.

Увеличаване на заплатите на останалите наети. За да поддържат разликите в заплащането на служителите си според извършваната работа, част от фирмите трябва да повишат всички заплати при увеличение на минималната. В България този ефект е значителен (близо 30%), но все пак е по-нисък от средната му стойност в другите държави. Причина за това може да се търси отново в по-голямата склонност за директно освобождаване на служители.

Повишаване на производителността. Това е най-широко застъпеният ефект при изследваните държави. Над 60% от предприятията биха предприели мерки за повишаване на производителността си, за да компенсират увеличените разходи за труд. Но не и България. Въпреки че именно България е страната с изключително ниска производителност на труда, малко над 20% от фирмите смятат, че могат да я повишават, за да си позволят по-високи възнаграждения за служителите. Тук вероятно роля играят както ниските капиталови разходи на българските фирми (особено в годините след кризата), така и традиционно малкото инвестиции в технологии, слабо разпространената практика за учене през целия живот и т.н.

Макар и по отношение на някои негативни ефекти България да стои относително добре на фона на другите изследвани страни, в които отрицателните въздействия са по-силни, и тук повишаването на МРЗ води по-високи цени и по-висока безработица. За съжаление обаче то в много по-малка степен стимулира повишението на производителността, което в много от страните от региона е преобладаваща реакция на фирмите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    Кадиев говори много логично. Това с Общинска банка е прозрачна властова далавера за осигуряването на лицинзирана банка през която да се преперат едни пари. Но, естествено, нищо не може да се докаже, а и няма кой да рови...

  • 2
    bat_plamen avatar :-|
    bat_plamen

    До коментар [#1] от "vaticana":

    +++++++++++++++++++++++++++++++++++++
    Присъединявам се към вашето мнение.Най-тревожното е да не се окаже някой ден,че ОБ е следващата КТБ!

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D


    До коментар [#2] от "
    bat_plamen
    ":

    Не, ОБ е друга бира - просто пералня. Вирусът КТБ е заразил една друга банка с кипърски собственик: единствената, на която бе отпусната държавна помощ преди 2-3 г, и за която правителството упорито лобира, прокарвайки интересите на офшорките й по зимните курорти.

  • 4
    chichka avatar :-|
    chichka

    Кадиев, жена ти от фирмата за препродажба на ток има доста, ама доста повече пари..... от цената на Общ. банка. Що не я купи, що поне не кандидатства???? Така щеше да станеш господар на половината общини в БГ и щеше да наложиш жена си като единствен доставчик на ток в тях! Не се ли усети? Поне да беше опитал, или не ти стигна акъл? Ако те бяха прецакали, да ревеш, а ти като червено говедо само плюеш.

  • 5
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    Кадията право седи - криво съди или криво седи - право съди в зависимост кой накъде клати феса. Требе да се граби овреме, че след 3-4 години без ервофондове как ще я кара олигархията и задкулисието, кой ше поддържа високия стандарт на живот??? Общинска банда, Дебелия и бате Гойко...

  • 6
    tvr18355030 avatar :-|
    tvr18355030

    Схемата се оказа толкова успешна, защо да не я повторят?

  • 7
    kdo52372883 avatar :-@
    kdo52372883

    Точно така. Каквото можа да се излочи и изгруха от КТБ, го направиха вече. Остана май само Дунарит - ама сега с този нов Закон на Пеевски и там ще захлебят.

    Така че - трябва сега наново да се краде отнякъде. Най-добре от тази банка, нищо, че не е много голяма. Освен това, #ТОЙ си има и ББР за смучене - нали затова натресоха там за шеф на Брендо ортака , офшорният адвокат Мерюдиев. Така де - на ББР формално собственикът поне не е офшорен - обаче баш-директорът е. Аферим, Боко-ефенди, аферим! Заслужи си премията за 2017 - провери си само утре сметката на Вирджинските острови, да потвърдиш, че си я получил.

  • 8
    fyb1439887506471923 avatar :-|

    Изключително жалко, че този человек Кошлуков няма и грам разбиране към това какво е то обществена медия. Тук не става въпрос за дигане на рейтинг или предлагане на това, което най-много се търси. Това е обществена медия, сиреч за обещството. Няма нужда всяко предаване да е хитово, с най-добрия рейтинг, най-гледаното и т.н. Трябва да се предлага качество, а не количество.
    ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ БНТ не само от това предаване. Къш къш Кошлук.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK