След като се случват нередни неща, не означава, че по време на председателството ще има 6-месечен мораториум ние да коментираме какво се случва в България. Не може да не коментираме кой е купил "Булгартабак", след като предприятието е купено от офшорна фирма. Не може да не коментираме на кого е предоставена концесията на Пирин, която в момента се обсъжда, тъй като отново собственик е офшорна фирма. Не може да не коментираме кой купува Общинска банка, защото отново става въпрос за офшорна фирма.

Когато тези офшорни фирми са собственици, те очевидно не плащат данъци в България. Очевидно българският държавен бюджет е по-малък. И когато стане дума за кохезионна политика, провеждана от самата държава; когато стане въпрос, че болницата в Ловеч ще фалира; когато стане въпрос, че не достигат пари за служителите на МВР, изведнъж се появява аргументът, че няма пари в бюджета. Същевременно офшорни фирми изкупиха тези ключови дружества в България – и всичко е точно. Няма как да е точно.

От 10 години в Столичния общински съвет мнозинство има ГЕРБ. От една страна, стои вносителят на конкретно предложение. От друга обаче, мнозинството е това, което може да каже "тази банка няма да се продава". Любопитен съм какво е мнението на г-жа Фандъкова, тъй като 40% от средствата на общинските фирми са в тази банка. И ние дори не знаем кой е собственикът ѝ.

Надявам се, че няма да се повтори случилото се с една друга банка. Но ако нещо се случи, мнозинството носи ли някаква отговорност или отговорност носи вносителят Трайчо Трайков?

------------

Ляво на борд

Защо фиаското на Нинова е лоша новина

От коментар на Любен Обретенов за "Клуб Z"

Фотограф: Надежда Чипева

С кариерата на Корнелия Нинова като лидер на БСП е приключено. Трендът върви надолу и няма изгледи да се върне нагоре. Това обаче не е добра новина - както за Нинова и нейните симпатизанти, така и за всички български граждани. Дори за онези, които ненавиждат БСП.

Вътрешнополитическите процеси в столетницата са изключително интересни. Дори най-големите опоненти на БСП не могат да отрекат, че тя е единствената демократично устроена партия от тези, които са в настоящия парламент. В този смисъл случващото се в БСП е показателно за това доколко демокрацията може да вирее на родна почва.

Нинова започна председателстването си с летящ старт. И досега тя е единственият лидер на БСП, който е успял да победи ГЕРБ на национални избори, а именно на последния президентски вот. Успехът бе зашеметяващ. Мнозина в БСП, които в началото потриваха ръце и чакаха изборната нощ, за да се саморазправят с Нинова, се видяха принудени гузно и мазно да се присламчват към нея.

Продължението обаче не бе чак толкова добро, колкото началото. Още преди последните парламентарни избори Нинова допусна сериозни издънки. С непремерената си реплика за това какво ни е отнела демокрацията и с изявленията, че ако стане премиер, ще работи за отпадане на санкциите срещу Русия, Нинова добави около 300 000 гласа в полза на ГЕРБ в деня на вота. В много случаи Нинова се показваше не като принципен политик с визия, а като политик, който само се чуди как да яхне една или друга вълна. И в крайна сметка точно това й поведение логично доведе до нейния политически провал.

Политическото фиаско на Нинова обаче не е добра новина. На първо място, ГЕРБ очевидно скоро няма да имат никаква алтернатива на прокламираната от тях политическа стабилност. А параметрите на тази стабилност са ни до болка познати: процъфтяваща корупция и липса на върховенство на закона във вътрешен план, както и безсрамно навеждане във всички посоки - и на Изток, и на Запад - по отношение на външната политика.

Другата причина е по-дългосрочна. България, в която социалното неравенство е с размерите на пропаст, отчаяно се нуждае от истинска лява партия, която да защитава интересите на огромното мнозинство онеправдани от криминалния преход, който доведе дотам, че мутрите станаха елит. Грижата за бедните не е комунизъм. Напротив - отказът от такава грижа е най-прекият път към комунизма. Единственият начин неравенствата да се преодолеят е онеправданите да поискат това достатъчно категорично. Западният капитализъм е придобил човешко лице не поради друго, а поради страха на тамошния елит, че и на Запад може да се случи нещо като Октомврийска революция.

---------------

Власт

Борисов е господарят на думите

От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Дневник"

Фотограф: Юлия Лазарова

От първия си ден като министър-председател Бойко Борисов полага огромни усилия, за да замести света на фактите със свят, съставен единствено от думи. В първите години очаквахме паралелният словесен свят, граден от него, рано или късно да се спъне – и разпадне – в реалността на фактите.

Междувременно обаче се случиха няколко неща, които промениха условията на играта. Светът навлезе в ерата на "след-истината", в която фактите нямат значение; а има значение как някой "се чувства" по повод някакви факти (или не-факти). Стана възможно възстановяването на онзи словесен конструкт, който политически вождове като Хитлер и Сталин наричаха "пропаганда" – конструкт, който няма общо с фактите, но все пак произвежда реален резултат, реално крепейки властта на съответните вождове.

България не успя да остане встрани от това. Само за две-три години 90 на сто от журналистиката се превърна в пропаганда на властта на "тримата шишковци". В ход е апогеят на това усилие – превръщането на БНТ, издържана с парите на гражданите, в пропаганден рупор точно на тази власт, която се занимава най-вече с отнемането на пари от гражданите.

Подмяната на реалността на фактите с паралелната реалност на думите създава точно на Бойко Борисов най-добрата възможна среда за виреене. Той е един от малкото хора, които наистина никога не са признавали приоритета на света на фактите; затова е уникално добре позициониран, за да постига целите си в свят, съставен само от думи.

Важна от тази гледна точка е скорошната му реч в Европарламента. С нея той отправяше послания не на "европейците" – а на нас.

Излъга например – т.е. съобщи като факт нещо, което не съществува – за скорошна негова среща със "зелените". Че такава е нямало, е факт. Но от този факт не произлиза нищо съществено, тъй като целта на това Борисово послание е съвсем друга: да намали броя на участващите в протестите за Пирин, като ги накара, вместо да гледат в една посока, да се гледат един другиго под око: "Ти ли си ходил да си шушукаш тайно с Бойко?"

В същата реч Борисов нарече част от протестиращите свои "естествени партньори", с които би управлявал и днес, ако не се били разделили "на три партии", за да си имат "трима вождове".

Посланието е отправено, очевидно, не собствено към партия "Зелените", чиито активисти са най-видими в протестите, а към различните "сини" партии, които също участват. Съобщението на Борисов към тях е следното: "Момчета, защо да мръзнете по улиците, след като можем да се договорим? И за вас ще намерим някакви порции, били сме заедно в управлението, все пак..."

Разбира се, че в света на фактите нито "зелените", нито "сините" са "естествен партньор" на Борисов. Но тази негова оферта, ако подмами някого, ще постигне поне две цели, крайно ценни в света на думите, който той обитава.

Първо, ще отслаби протеста. От една страна, Борисов ще може да развява някакви физиономии по телевизионните студиа и да ги сочи като осъзнали се протестъри; от друга, останалите вътре в протеста отново ще се гледат под око, вместо да гледат напред: "Ти ли ще си следващият, който ще отиде при Бойко за порции?"

Второ, ще демонстрира на сегашните Борисови съюзници във властта, че са заменими. Че има кой да ги замести, и то такъв, който да е много по-приемлив за "Европа" от битовите балкански пишман нацисти.

Рано или късно светът на думите, с който Борисов замества света на фактите, все пак ще се сгромоляса. Не можеш да лъжеш всички хора, за всичко и през всичкото време. Засега обаче Борисов продължава да печели, тъй като успява да вкара достатъчно хора в своя свят на думите, където той е господарят. Ще се спъне едва тогава, когато срещу него застане някой господар на фактите.

Фотограф: Надежда Чипева