Мнения Daily - Много неверни неща се казаха за Истанбулската конвенция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Много неверни неща се казаха за Истанбулската конвенция

Мнения Daily - Много неверни неща се казаха за Истанбулската конвенция

И още: Отричането на Истанбулската конвенция е битка за признание; Страхът ражда диверсанти; От нас ЕС очаква да търсим мостове към Турция

6118 прочитания

© Eric Vidal


Всяка трета жена в Европа е била жертва на насилие, просто защото е жена.

Дискриминация

Много неверни неща се казаха за Истанбулската конвенция

От изявление на първия зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс пред българския парламент

Българското Народно събрание е изправено пред важно решение – дали да ратифицира или не Истанбулската конвенция. Това, разбира се, ще бъде напълно суверенно решение.

Много неща бяха казани за конвенцията, много от тях, също така, бяха неверни. Искам да съм ясен: тази конвенция защитава жените от насилие – нито повече, нито по-малко.

Всяка трета жена в Европа е била жертва на насилие поне веднъж в живота си, просто защото е жена. И всяка трета жена в Европа се е сблъсквала с психически и/или сексуален тормоз. Това е недопустимо, трябва да спре и ние трябва да го спрем сега - заедно.

Истанбулската конвенция трябва да помогне на превенцията и борбата срещу насилието над жените и домашното насилие. Това е първият обвързващ и всеобхватен международен инструмент в Европа, който се занимава с насилието срещу жените. Не става въпрос за налагане на нови социални стандарти, става дума за забрана на насилието. Като социалист аз съм горд, че борбата за равенство и защита на жените заема централно място в моето движение от 150 години насам.

Това е достойният начин да се действа в Европа през 21 век. Страните - членки в Съвета на ЕС, го подкрепят, Европейският парламент го подкрепя. И сега аз мога само да се надявам, че българското Народно събрание ще ратифицира тази конвенция в интерес на нашите майки, на нашите сестри, на нашите дъщери и на всички наши европейски общества.

-----------

Все пак не сме православен еквивалент на "Ислямска държава".

"Трети пол"

Отричането на Истанбулската конвенция е битка за признание

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Дневник"

Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, СЕКСУАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) от Закон за защита от дискриминация

Кратка версия: Хомосексуалните общности у нас не могат да бъдат дискриминирани: например, хомосексуалните актове не могат да се криминализират или да служат за различно третиране на работното място. Това не следва от Истанбулската конвенция, а е утвърдена част от правото на Съвета на Европа и ЕС, което пък е неразделна част от нашето право. Легализирането на еднополовите бракове или признанието на повече от два пола не е задължително за държавите членки, нито се изисква от Истанбулската конвенция. Хомофобията обаче не може да е държавна политика в ЕС и Европа по-общо. Има спорни въпроси (еднополов брак, идентификация на пола), които държавите членки решават сами, но ограниченията, които налагат, подлежат на контрол от страна на съдилищата на ЕС и Съвета на Европа.

Дълга версия: "Нерде Ямбол, нерде Станбул", е казал народът. Лидерите на "патриотите" са повечето от Ямбол, а Конвенцията срещу домашното насилие е от Истанбул, което донякъде обяснява и "патриотичната" опозиция спрямо нея. Опозицията на БСП пък е обяснима единствено с поговорки от рода на "де го чукаш, де се пука". Покрай тези партийни позиции се развихри и енергичен обществен дебат, в който взеха участие обичайните авторитети, не-дотам-авторитети и Светият синод. Създаде се впечатление, че става дума за дълбок, принципен спор.

Но кой е всъщност принципът, за който става дума? Ето няколко варианта:

1. Да се забрани правото на избор на сексуална ориентация? Не може да е това - все пак не сме се превърнали в православен еквивалент на "Ислямската държава", а и имаме антидискриминационно законодателство. Също така има обвързващо за нас международно право, което изключва подобни забрани. Съдът в Страсбург още през 1981 г. интерпретира Европейската конвенция за защита правата на човека като забраняваща криминализирането на различната сексуална ориентация. Ние сме член на Съвета на Европа от 1992 г. и оттогава тези принципи са задължителни за нас. Очевидно мнозина са ги проспали начело с БСП и БПЦ;

2. Да могат да се дискриминират хора на база сексуална ориентация? Не и това по същите причини;

3. Да не можеш да се запишеш като "трети пол" по желание? И това не е, защото нито Истанбулската конвенция го изисква, нито някой настоява за такава мярка у нас. Различните европейски държави имат различни позиции по този въпрос. През ноември 2017 г. немският конституционен съд "нареди" на парламента да приеме "трети пол" в официалните документи до края на 2018 г. Земята след това решение не се разтвори и не погълна съдиите в Карлсруе;

4. Да не се разрешават еднополовите бракове? Този въпрос не стои у нас. В Европа по него има различни решения. Към момента 15 страни разрешават еднополов брак/съюз. Това са: Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Исландия, Ирландия, Люксембург, Малта, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното Кралство. Ние не сме сред тях със или без Истанбулската конвенция.

5. Да не се дава публичност на хората с различна сексуална ориентация? И това не може да е, защото въпреки дискриминационните нагласи на големи групи до лишаване от публичност не се е стигало, а определени хора с нестандартна сексуална ориентация са всенародни любимци.

За какво е тогава целият шум? Проблемът е, че определени политически сили имат интерес от разпалване на "културна война" – война на идентичности. В тази война се защитава някаква (измислена, въобразена) "патриотична", "национална" и "консервативна" идентичност от "наглото нашествие" на "мигранти" и "либерално западничество". Посланията са – "ние не сме Европа, а сме нещо друго" или "Европа трябва да се промени".

В този контекст конвенцията срещу домашното насилие просто стана терен, бойно поле, върху което въпросните консерватори-патриоти-националисти и т.н. искат да развеят конските си опашки, да разпънат шатри, да размахат хоругви и да поведат племенни шествия, търсещи признание на собствения светоглед. "Битката" всъщност е за точно това – признание.

--------

Социолозите биха нарекли случващото се сега сблъсък с модерността.

Метафорично

Страхът ражда диверсанти

От есе на Веселина Седларска за reduta.bg

Всички се познаваха, макар селото (сега вече град) да беше голямо. Имаше хора, които не приличаха на никого другиго, но и те бяха част от общото. Например Станчо Джуджето, мъничкия човек с костюм, работил беше в цирк, но вече се бе пенсионирал. Той говореше много сериозно, макар всички да му помагаха като на дете, ако се наложи да се качи някъде. От съвсем малки знаехме, че ако срещнем Станчо Джуджето, трябва да се огледаме дали няма нужда от нещо, което не може да стигне. Имаше и една двойка, никой не ги беше виждал поотделно – тя чуваше, а той виждаше. Движеха се винаги под ръка.

Друго невиждано цвете, цъфнало кой знае как в селото, беше Нямото. Нямото беше ням мъж, който се обличаше като жена. Ходеше ситно-ситно, с пола и блуза, бяла кърпа на главата, затъкнато мушкато зад ухото и червисан усърдно. Нямото беше безобиден, но момчетата обичаха да го дразнят, той хукваше да ги гони, а те през смях пищяха и тичаха. С нас, момичетата, понякога спираше да си играе на дама. На всички селски събития с похапване – помен, сватба, кръщене – Нямото биваше нахранен.

Говоря ви за далечно време в края на 60-те години на миналия век, когато децата замръквахме на улицата, вечер си разказвахме страшни приказки, а през деня играехме на диверсанти. Не знаехме точно какви са диверсантите, но, общо взето, си мислехме, че това са едни страшни хора отдалече, които идват тайно, за да развалят добрия ни живот. Всеки непознат човек можеше да бъде диверсант, следяхме го, вълнувахме се, докато се окажеше, че е нечий чичо от съседно село.

Опитвам се да си представя всички тези хора от онова място и от онова време, събрани в читалището да обсъдят Истанбулската конвенция. Това бяха хора, които никога не говореха неща, които не разбират. Говореха малко и знаеха какво казват. Вероятно щяха да попитат какво означават две неща: какво е социална роля/джендър и какво е домашно насилие. По първия въпрос някой щеше да отговори: Ами това се отнася за такива хора като Нямото. И общото мнение щеше да е: Ааа, добре, Нямото не е като нас, пък ей го Нямото, не можем да се правим, че го няма, сложете го и него до нас. И толкова. Виж другият термин "домашно насилие" нямаше да бъде разбран толкова бързо. Ама хич ли не може да ударим жена си?! Ами, ако заслужава? Психологически тормоз пък какво е? Вий ли ще ми кажете какво да правя в къщата си и тъй нататък.

Този текст не е мнение по Истанбулската конвенция. Той просто пренася картина от едно време, в което живеехме в пашкул, до време, в което сме пеперуда, учеща се да лети в огромен, отворен свят. Социолозите биха го нарекли, те го и нарекоха впрочем, сблъсък с модерността. Всичко се промени, освен едно – пак се оглеждаме за диверсанти. Винаги ще има диверсанти, защото тях ги ражда страхът ни, че нещо опасно витае около нашия свят. И си мисля: добре, ако и тогава, и сега опасността е една и съща, как така тогава успявахме да бъдем нещо общо, въпреки че бяхме различни. Спомням си добре: без много думи, с човеколюбие успявахме.

---------

Борисов е един от малкото възможни медиатори с Анкара.

Европериферия

От нас ЕС очаква да търсим мостове към Турция

От коментар на Ивайло Дичев за "Дойче Веле"

От 90-те не бяхме говорили толкова за Балканите. И изведнъж се оказахме регионален лидер! Даже г-жа Меркел ни потупа по рамото. Само че в това е скрито недоразумение: от нас Съюзът очаква да търсим мостове към Турция (западната преса всъщност само по този повод ни споменава). Защото голямата тема е именно Турция: от нея чакаме да удържа миграцията, да бъде нашето предмостие в ислямския свят, да не премине в лагера на Путин.

Но повечето държави от ЕС междувременно смятат, че вече и дума не може да става за прием на Турция, а преговорите бяха замразени след диктаторския обрат в Анкара; на Турция искат да предложат някакъв вид привилегировано партньорство, подобно на това, което бихме имали и с Обединеното кралство. Ердоган обаче еднозначно заяви, че не приема нищо по-малко от членство и тази позиция едва ли ще се промени до изборите през ноември следващата година, защото той не иска да е човекът, изритан от ЕС след десетилетия на унизително чакане.

Най-лошото във всичко това обаче е безпрецедентната словесна агресия от двете страни. Да припомня само сатиричните стихчета на Бьомерман срещу Ердоган, където имаше намеци за секс с козички, или пък обвинението на самия турски президент към западните лидери, че са фашисти. Какво ли не се изговори - резултатът от тази смела победа над "политическа коректност" - или по-точно над здравия дипломатически разум - доведе до това, че европейски и турски лидери вече просто няма как да се срещат. Идиотско, но факт.

И така изгря златният шанс на нашата балканска политика. Г-н Борисов нито е обиждал, нито е обиждан, пък и май не е чак толкова чувствителен по абстрактни теми като свободата на турските университетски преподаватели. Това го прави един от малкото възможни медиатори в сегашната почти безизходна ситуация. Срещата във Варна, за чиято благословия профуча през страната ни Меркел, е замислена като тънък компромис, който цели да отблокира опасното зацикляне на отношенията между Съюза и вечния кандидат. Без участието на държавни глави, а само с ръководители на евроинституции; във Варна, за да не се възприема като елемент от европредседателството; без предварителна информация, за да не се вдига идеологически шум. Както писа Александър Андреев, ако дай боже се намери някакъв компромис и отношенията потръгнат, Варна ще стане нарицателно, а г-н Борисов ще влезе в историята на ЕС.

Възможно, но малко вероятно. Проблемът на Турция не са само 50-те хиляди затворници днес, нито опитите за въздействие върху турските диаспори в Германия и Холандия или пък над българските турци; не са дори военните операции, която Анкара води в този момент в съседна Сирия. Основният й проблем според мен е Брекзитът. Защото с напускането на Великобритания отпада основният поддръжник на либералната версия за Европа като голям пазар без политически претенции. А това означава, че ЕС почти сигурно ще се насочи към "рейнския" вариант на по-политическа Европа. Приемането на огромна страна като Турция ще разбърка тотално Съюза; вземете най-простото – тя автоматически би станала втората страна в Европейския съвет, измествайки назад по влияние и брой гласове Франция, Италия, Испания. Една по-силно политическа Европа няма да иска конкуренция от друг властови център.

Всяка трета жена в Европа е била жертва на насилие, просто защото е жена.

Дискриминация


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    adon avatar :-|
    RUSE

    Препоръчвам на авторката на тази статия да си пише романчетата и да не се занимава с манипулации. Ама сигурно и тях няма да има кой да купува. Как изглеждаха и за какво се бореха диверсантите ни учеха нагледно в кинопрегледи и филми като "На всеки километър" които бяха правени от далеч по-убедителни манипулатори. В тази статия ми се обяснява, че съм тъп лумпен, който не вдява новите модерни неща, а си остава назадничав глупак. Ти дребно човече даже не си разбрала срещу какво протестираме ние обикновените хора - православни, католици, мюсюлмани, юристи, учители, инженери... леви, десни, патриоти ...МАЙКИ и БАЩИ. Ние протестираме срещу насилието, с коено под формата на борба с насилието обратните се опитват да ни крадат децата. Промиването на мозъка на дете, което още не е навлязло в пуберитета е огромно престъпление срещу народа на тази държава. Не се надявайте да се превръщате в мода и пример за подръжание на нашите деца пък ние да ви гледаме и да ви се радваме.

  • 2
    adon avatar :-|
    RUSE

    И как разбрахте, че 1 млн. българки били подложени на домашно насилие. Аз съм израснал в такова семейство, в което е имало пиянски скандали, побои на майка ми и дядо ми... Майка подаде молба за развод и се разведе. Но въпреки, че живеехме в комунизма при подадена жалба от майка или дядо, баща ми, Бог да му прости греховете, щеше да влезе в затвора. Няма никаква разлика дали насилието е мъжко или женско, улично или домашно. Насилието си е насилие и както не се наказват шамарите на пътя, така не се наказват и у дома. Трябва да се преразгледат законите и да се дадът ясни указания на правоприлагащите органи как се действа в случай на насилие. Питам кой се грижи за публичните унижения и малтретирането на едни деца от други. Това нанася такива травми, но виновниците в най-тежкият случай си сменят само училището. Това наказание ли е?

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Сашо към Петя в офиса:

    -Много си красива!

    В далечината прищракват белезници. Сашо е сексист. Подлага колежката си на сексуален тормоз. Заслужава да отговаря пред съда.

    3 дена по-късно, Петя към Стефка в офиса:

    -Не останаха истински мъже в тая държава...

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Нерде Ямбол, нерде Станбул"

    - С това започва започва и завършва всяка ентелегентна аргументация на конвенцията. Толкова са ви аргументите.

    А аз продължавам да питам:

    Жените с мъжка социална роля защитени ли са от конвенцията?

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Но кой е всъщност принципът, за който става дума?"

    Принципът е, че като приемаш да си промениш законодателството трябва да се обсъжда къде точно ще бъдат промените. Промените са в дефинициите за пола, не в законодателството за защита от домашно насилие. Съответно обществената енергия се съсредоточи точно там. Закономерно.

    Като толкова искате да приемете конвенцията за защита на жени - нека си приложим каквото ни липсва от нея в наказателния кодекс и толкова. Нали има голямо желание да се защитят жените? Каква е разликата дали ще приемем конвенцията или не, ако я имаме в законодателството?

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Този текст не е мнение по Истанбулската конвенция. Той просто пренася картина от едно време, в което живеехме в пашкул, до време, в което сме пеперуда, учеща се да лети в огромен, отворен свят. Социолозите биха го нарекли, те го и нарекоха впрочем, сблъсък с модерността."

    Сблъсъкът ни с модерността по темата беше измерен точно и ясно:

    90% от населението ни осъждат домашното насилие. Спрете да говорите глупости!

  • 7
    knb avatar :-|
    knb

    Само трябва да се види какво става в страните, приели този закон -- налагат им какво ли не. За десетина години случаите на насилие в Испания са се увеличили. Броя на убийствата на жени е останал същия при спад на престъпността по всички останали показатели наполовина. Швеция, от страна без проблеми, е в най-сериозната си демографска криза и има повече деца, растящи в "семейство" само с един възрастен със всички последствия за напригодност за социална адаптация. Не е сранно че са първенци по изнасилвания в Европа.

    И не знам защо някой трябва да ми обяснява закона, след като мога да го прочета. От един закон не се цитират само два параграфа. Закона в апендикса си поставя под зависимост от комисията GREVIO (дипломатически статус, имунитет от всякакво съдебно преследване) образованието (т.14), медиите т.17, държавните институции (т. 15,16). Всъщност постявя всичко под зависимост от всяко НПО, което има записана точка сексуално насилие в устава си (т.26).

    Конвенцията даже не иска да има оплакване от жената за насилие за да се вземат мерки за разтурване на семейството. Т. 18.4 "The provision of services shall not depend on the victim’s willingness to press charges or testify against any perpetrator." (единствените валидни текстове са англйския и френския). Жената може да се настани в защитено силно охранявано жилище, мъжа може да отиде директно в затвора, а децата могат да ги вземат социалните служби, дори ако съседа или някое НПО напише донос. Това не е закон, това е феодално право, което дава првилегии на организации под контрола на неизвестно кой да се налагат както си искат. Не става дума за жени и правата им. Става дума че това е закон, по който всеки може да се преследва.

    Жените и разлчно сексуално ориентираните са само инструмент и оправдание за прилагането му. Прочетете признанията на обвинителите на Тръмп по време на предизборната кампания. Намира се спонсор и на "жертвата" се предлагат пари, доживотна пенсия. След това жертвата подписва договор че ако се откаже плаща неустойки.

  • 8
    postingcanter avatar :-|
    Posting Canter

    Капитал, със съжаление установявам, че и вие сте глътнали въдицата на Франкфуртската школа, която, нека не се заблуждаваме, е пост-модернистичната мутация на марксизма. https://en.wikipedia.org/wiki/Frankfurt_School. Вместо да защитават греховете на Сталин и с-ие, те просто добавят нови категории и променят малко етикетите. Вместо да има само подтискане на класов принцип, както е класическата буржуазия (добра, лоша или безразлична) да експлоатира класическия пролетариат, Франкфуртерите добавят просто нови категории. По дефиниция, според тях, белите подтискат малцинствата, мъжете подтискат жените, а хетеросексуалните подтискат хомосексуалистите. Анализът защо и как това става е като в класическия марксизъм. Борбата на малцинствата срещу белите, на жените срещу мъжете и на хомосексуалистите (и другите сексуални малцинства) следва същите лозунги.

    Истанбулската конвенция предполага подобно "подтискане", но мен най-вече ме учудва, как си мислите, че подобна идеология (била тя и маскирана зад параван от високопарни идеали), подкрепена с неособено надеждни статистики и агитпроп, би се хванала точно в едно пост-марксистко общество, което вече е гледало този филм. Бившият Запад не е изболедувал още марксизма, за да има имунитет срещу него (като бившият Изток не е изболедувал национализма) и пресата има задължение да осветли това, а не да подкрепя един нов вид нео-Марксизъм. Не само Западът има на какво да научи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.