Ние, българите, трябва горещо да подкрепяме идеята Румъния да ни изпревари за влизането в Шенген. Също така трябва да сме много доволни, ако мониторингът върху нейната съдебна система отпадне, а за нас остане. Подобни новини често се появяват като неофициални информации откъм Брюксел. Наскоро такива новини отново се чуха от Европарламента. Колкото по-бързо те станат факт - толкова по-добре.

Ако Румъния ни изпревари в същинската евроинтеграция, то ние трябва да се радваме не само заради духа на добросъседство, основен фундамент на ЕС. Ние трябва да се радваме най-вече за себе си. Защото в случай, че Румъния влезе преди нас в Шенген и ако се освободи от унизителния мониторинг, а ние си останем с него, това ще допринесе и за нашето по-бързо същинско евроинтегриране. Със сигурност може да се предполага, че ако северната ни съседка дръпне с една-две обиколки на европейската писта, то ние много скоро ще я настигнем. И по-важното - много скоро ще постигнем напредък в решаването на проблемите, които ни пречат да влезем в Шенген и да се освободим от мониторинга.

Какво ли не обясняват българските управници за тоз пусти Шенген и този толкова лош мониторинг. А всичко е просто и ясно. Влязохме в ЕС без да имаме гарантирано върховенство на закона и ефективна борба с корупцията. В Шенген в този ни вид няма да ни пуснат, независимо дали изпълняваме техническите критерии. А към този момент мониторингът ще ни го свалят само ако решат да преминем на друга фаза - примерно да ни лишат от глас в ЕС. Защото със сигурност ние, с нашата правосъдна система, заслужаваме подобна санкция не по-малко от Полша.

Всеизвестен факт е, че за обществената активност на българите е много важен външният фактор. Как и защо се е формирала тази черта на нашия национален характер, дали тя е добра или лоша - това е отделна тема. По-важното в случая е, че тя е факт и незаобиколимо обществено обстоятелство, за което има и примери от историята.

Ако Румъния, например, вече беше влязла в Шенген и мониторингът за нея беше отпаднал, нашият премиер Бойко Борисов едва ли щеше да си позволи да си прави дебелашки шеги с това как неговите колеги от другата страна на Дунава влизат в ареста един по един. Напротив - той щеше да е принуден да работи за истинска съдебна реформа и да води истинска борба с корупцията с реални резултати. Защото Румъния е преди нас точно за това - там влизат в ареста един по един, докато у нас групово стоят извън него.

-----

Ляво на борд

Тръмп тласка САЩ към... социализъм

От коментар на Еймин Есиф за "Дойче Веле"

Фотограф: Lucy Nicholson

След първата си година на президентския пост Доналд Тръмп получава едва 39% одобрение. През последните 40 години никой друг американски президент не е падал толкова ниско в допитванията сред американските граждани. И демократите обаче - политическият опонент на Тръмп - не се справят много по-добре от него. Според една анкета, проведена в края на миналата година, едва 37% от американците имат положително отношение към политиците от Демократическата партия.

Ако търсите политическа тенденция, която не е пострадала през миналата година, ще трябва да погледнете по-надолу и по-вляво в американската политика. Социалистическите организации, които открай време са изолирани и дори преследвани заради своите възгледи, сега установяват, че членската им маса значително се увеличава, откакто Тръмп влезе в Белия дом.

"Демократични социалисти на Америка" (DSA) е една от организациите, които се радват на особено висок интерес. Тя е основана през 1982 година и оттогава насам членската ѝ маса е относително стабилна: около 6000 души плащат членски внос. Само два дни след избирането на Тръмп обаче към DSA се присъединиха нови 1000 души, а днес организацията твърди, че общият брой на членовете ѝ е вече 25 000. Така DSA би могла да се превърне в най-голямата социалистическа организация в САЩ след Втората световна война.

DSA не е политическа партия, а нейните членове плащат членски внос и доброволно подкрепят леви политици, профсъюзи или отделни кампании, които целят например да се подобри положението на самоосигуряващите се или пък да се реформира държавната система за здравеопазване. Организацията държи на определението "демократичен социализъм", за да се дистанцира от авторитарните социалистически правителства в бившия съветски блок. В DSA членуват или са членували звезди като философите Корнъл Уест и Ноам Чомски или писателката Барбара Еренрайх.

На изборите през ноември 2017 година 15 кандидати, подкрепяни от DSA, спечелиха места в комуналните и в щатските структури. Някои от тях се кандидатираха като представители на Демократическата партия, други като независими. Сенаторът Бърни Сандърс е сред малцината политици в САЩ, които открито се обявяват за социалисти. Както е известно, през 2016 той се изправи срещу Хилъри Клинтън в спор за номинацията на Демократическата партия преди президентските избори. Сандърс често се самоописва като "демократичен социалист" - и това очевидно не му вреди. През октомври 2017 едно допитване показа, че тъкмо той е най-популярният политик в САЩ с 53% одобрение - единственият национален политик, към когото мнозинството американци имат благоприятно отношение.

През дълги периоди от своята история САЩ са имали силни социалистически движения. През 1920 година кандидатът за президент на Социалистическата партия на САЩ Юджийн Дебс спечели почти един милион гласа, при това - от затворническата килия. През 50-те години на миналия век Конгресът на САЩ, ръководен от сенатора Джоузеф Маккарти, постави американските социалисти на подсъдимата скамейка заради реалните им или предполагаеми връзки със Съветския съюз, който по онова време беше враг на САЩ. Оттогава социалистите не са имали значително присъствие в американската политика.

Някои анализатори смятат, че популярността на Бърни Сандърс и масовизирането на DSA говорят, че в днешно време социализмът в САЩ навлиза в нова ера. И наистина, 51% от американците на възраст между 18 и 29 години заявяват, че предпочитат по-скоро да живеят в социалистическо или комунистическо общество, отколкото в капиталистическо или фашистко, показва едно допитване от 2017 година. Историкът Ерик Фонър от Колумбийския университет казва в разговор с "Дойче Веле", че "днес сред младите хора има по-голям интерес към социализма". И уточнява, че социализмът на Бърни Сандърс всъщност е по-близо до европейската социална демокрация, отколкото до историческия социализъм.

------

Строителството в Пирин

Проблем е манталитетът на скакалци и на всеядство

От коментар на бившия посланик в Русия Илиян Василев в неговия фейсбук-профил

Фотограф: Arnd Wiegmann

Ако ще да премине на постоянно жителство в Давос, Борисов няма да разбере за какво иде реч и каква е разликата между Давос и Банско. Откакто познавам този швейцарски град, неговите жители са си все 11-12 хиляди. Не че не могат да регулират земеделски парцели и да строят на поразия. Не искат. Разбрали са, че това е оптималния размер и растат, но в богатство. Тези десет лифта, са от тогава, и за това качеството на продукта за ски е несравним.

Правят бизнес от всичко, но вече над тридесет години правят този форум, който е марката. Освен това си върви летен и зимен туризъм. И никой от местните не позволява "инвеститори" хуни отвън да почне да ги командва. Както казах, не е проблем втория лифт в Банско, проблем е манталитетът на скакалци и на всеядство, което вместо да създаде и увеличи богатството на един град и хора, го разрушава.

Банско преди двадесет и пет години също беше приблизително толкова голям град. Сега е два пъти по-голям и новите планове за разширение на града само ще унищожават и тази остатъчна стойност, която има. Да умееш да управляваш развитието си и да го държиш в оптимални пропорции за съхранение на богатството. Борисов няма да разбере за какво говоря.