С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 2 фев 2018, 16:09, 4208 прочитания

Гледам те, давосецо

Световният икономически форум 2018

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ана Палацио, бивш външен министър на Испания и бивш старши вицепрезидент на Световната банка, в статия за "Проджект синдикейт"
Най-големите бенефициенти на либералния световен ред изглеждат готови да го предадат "прагматично".

Още по темата

Майкъл Блумбърг подготвя конкурентен форум на този в Давос

Новият икономически форум ще се фокусира върху Китай като възникваща световна сила

16 май 2018

Капанът на самодоволството

Политиците и икономистите допринесоха за загубата на доверие в досегашния икономически ред

2 мар 2018

Давос: Тръмп подкрепи справедливата свободна търговия и се обяви за скъп долар

САЩ ще противодействат на нечестни търговски практики и нерегламентирано субсидиране

26 яну 2018

Давос: Франция призова за реформи в ЕС, за да е конкурентен на САЩ и Китай

Според Еманюел Макрон правилата на световната икономика трябва да се преосмислят

25 яну 2018
Това са няколко объркващи години за "давосците" - членовете на световния хиперелит, които се събират всяка година на икономическия форум, за да обсъдят начини за справяне с глобалните предизвикателства. След десетилетия наслаждение на плодовете от основания на правила либерален световен ред настойниците му - и в много случаи ключови бенефициенти от него - трябва да го защитават от високопоставени атаки, като тези от американския президент Доналд Тръмп. Вместо да се борят обаче, изглежда, че отстъпват и се предават.

Миналата година участниците в Давос се тресяха от встъпването му в длъжност в Белия дом, съвпаднало с последния ден на форума. Със САЩ под ръководството на президент, който на силен глас заяви "Америка на първо място!", те отчаяно погледнаха за нов защитник на глобализацията. И тъй като погледът им се спря на китайския президент Син Дзинпин, появиха се и първите пукнатини в ангажимента им да поставят идеите и ценностите над целесъобразността.


Тази година, при дебюта на Тръмп в Давос, бентът се скъса - още преди срещата започна един вид рационализиране на неговото минало, появи се и късогледство по въпроси като търговията и популистките му импулси.
Президентството на Тръмп не е откачено, казваха те, а прагматично.

След една година в пустошта, чудейки се какво ще стане с добрия глобализъм, давосецът намери нова пътеводна звезда - прагматизмът. И това не е добра новина.

Разбира се, прагматизмът не е нещо задължително лошо. Но европейците като мен са добре запознати с опасностите от система, основана изключително на прагматизъм - в която целта оправдава средствата и ценностите не означават нищо. Тя не може да бъде нито силна, нито стабилна. В нея подходът в международните отношения би бил много транзакционен - с еднократни партньорства "по сметка", при които по-силните страни биха разполагали и със значителна принудителна сила. Това не е начин да се насърчи дългосрочна стабилност, необходима за поддържане на мира и просперитета - цели, които всички, не на последно място и елитите на Давос, имат силен интерес да постигнат.



Що се отнася до Тръмп, дори не е ясно дали подходът му е прагматичен. Има хора, които съветват да го съдим по делата, а не по думите. Затова да погледнем делата.

Гръмотевичните му изблици позволиха на севернокорейския диктатор Ким Чен Ун да започне да изглежда на практика като миротворец - развитие, с което този изключително опасен режим може да поддържа своя ядрен арсенал и в далечното бъдеще. В раболепен жест към израелското правителство Тръмп призна Йерусалим за столица на страната и нареди преместването на американското посолство там, без каквато и да е насрещна отстъпка или ангажимент.

Резултатът от икономическия мултилатерализъм не е по-добър.
Когато се оттегли от Тихоокеанското партньорство (TPP), обявявайки го за "лоша сделка" за Америка, той заяви, че може да постигне по-добри сделки с всяка от страните поотделно. Вместо това обаче останалите от ТРР се придвижиха напред без САЩ. Сега САЩ гледат как Китай действа да запълни вакуума, който Тръмп остави в Азия.

По същия начин Тръмп се оттегли и от Парижкото споразумение за климата - без дори да се възползва от възможността да участва в оформянето на правилата му, включително по отношение на тарифите за слънчевите панели. В резултат този сектор на американската индустрия и заетите в него 250 хил. души ще пострадат, докато Тръмп безполезно продължава опитите си да съживи въгледобивната промишленост, в която работят по-малко от 55 хил. души. В най-добрия случай това е политика, но със сигурност не е прагматизъм.

Апологетите на Тръмп вероятно ще кажат, че гледаме грешните дела. А не това например, че той изпълни обещанието си да намали корпоративния данък в САЩ, с което наля още гориво в мотора на растящия американски фондов пазар. Но дори да погледнем на това като на доказателство за определен прагматизъм, внезапното прегръщане на тръмпизма носи по-дълбоки рискове. Стабилната система изисква доверие - то е мощният мотиватор, свързващ различни играчи чрез обща цел, която би послужила на интересите на всички.

С такава бърза измяна на ценностите, които са в устоите на основания на правила световен ред - като мултилатерализма, демокрацията и върховенството на закона, подмазвачите в Давос маркираха с лъжа цялата система. Това не е корекция, а разрушение. И ще нарани всички ни. В крайна сметка либералният световен ред, който със сигурност се нуждае от реформа, остава най-добрата ни надежда. И е ангажимент особено на онези, които най-много са се възползвали от него. Гледам те, давосецо.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-слабият инструмент за решаване на най-сложната задача Най-слабият инструмент за решаване на най-сложната задача

Механизмът за сътрудничество и проверка няма шанс да доведе до смислени реформи в Румъния и България

13 ное 2018, 1078 прочитания

Мнения Daily - Подоходното неравенство не е задължително нещо лошо 7 Мнения Daily - Подоходното неравенство не е задължително нещо лошо

И още: Слабостта на Европа е заложена точно преди Първата световна война; Награждаването на Кеворкян е двоен морал

12 ное 2018, 1219 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Проблемът на Гърция със Скопие е независимостта от Белград

И още: Когато думите умрат...; "Царят на държавата" се приравнява с царя на животните

Туристи, вървете си вкъщи

"Свръхтуризмът" създава изненадващи проблеми в много части на света, a властите вече опитват да взимат мерки

Краят на евтината "Гражданска отговорност"

Най-разпространената застраховка поскъпва заради едно съдебно решение и това вероятно е само началото

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Бергман мания 2018

Сто години след рождението му Ингмар Бергман намира ново поколение публика за филмите си

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Президентът иска социален данък за колите; ЕК видя проблема в медиите

Емисия

DAILY @7PM // 13.11.2018 Прочетете