Гледам те, давосецо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гледам те, давосецо

Дебютът на американския президент Доналд Тръмп на форума във Давос предизвика късогледство сред световния елит по въпроси като търговията и популизма

Гледам те, давосецо

Световният икономически форум 2018

4674 прочитания

Дебютът на американския президент Доналд Тръмп на форума във Давос предизвика късогледство сред световния елит по въпроси като търговията и популизма

© DENIS BALIBOUSE


Ана Палацио, бивш външен министър на Испания и бивш старши вицепрезидент на Световната банка, в статия за "Проджект синдикейт"
Най-големите бенефициенти на либералния световен ред изглеждат готови да го предадат "прагматично".

Това са няколко объркващи години за "давосците" - членовете на световния хиперелит, които се събират всяка година на икономическия форум, за да обсъдят начини за справяне с глобалните предизвикателства. След десетилетия наслаждение на плодовете от основания на правила либерален световен ред настойниците му - и в много случаи ключови бенефициенти от него - трябва да го защитават от високопоставени атаки, като тези от американския президент Доналд Тръмп. Вместо да се борят обаче, изглежда, че отстъпват и се предават.

Миналата година участниците в Давос се тресяха от встъпването му в длъжност в Белия дом, съвпаднало с последния ден на форума. Със САЩ под ръководството на президент, който на силен глас заяви "Америка на първо място!", те отчаяно погледнаха за нов защитник на глобализацията. И тъй като погледът им се спря на китайския президент Син Дзинпин, появиха се и първите пукнатини в ангажимента им да поставят идеите и ценностите над целесъобразността.

Тази година, при дебюта на Тръмп в Давос, бентът се скъса - още преди срещата започна един вид рационализиране на неговото минало, появи се и късогледство по въпроси като търговията и популистките му импулси. Президентството на Тръмп не е откачено, казваха те, а прагматично.

След една година в пустошта, чудейки се какво ще стане с добрия глобализъм, давосецът намери нова пътеводна звезда - прагматизмът. И това не е добра новина.

Разбира се, прагматизмът не е нещо задължително лошо. Но европейците като мен са добре запознати с опасностите от система, основана изключително на прагматизъм - в която целта оправдава средствата и ценностите не означават нищо. Тя не може да бъде нито силна, нито стабилна. В нея подходът в международните отношения би бил много транзакционен - с еднократни партньорства "по сметка", при които по-силните страни биха разполагали и със значителна принудителна сила. Това не е начин да се насърчи дългосрочна стабилност, необходима за поддържане на мира и просперитета - цели, които всички, не на последно място и елитите на Давос, имат силен интерес да постигнат.

Що се отнася до Тръмп, дори не е ясно дали подходът му е прагматичен. Има хора, които съветват да го съдим по делата, а не по думите. Затова да погледнем делата.

Гръмотевичните му изблици позволиха на севернокорейския диктатор Ким Чен Ун да започне да изглежда на практика като миротворец - развитие, с което този изключително опасен режим може да поддържа своя ядрен арсенал и в далечното бъдеще. В раболепен жест към израелското правителство Тръмп призна Йерусалим за столица на страната и нареди преместването на американското посолство там, без каквато и да е насрещна отстъпка или ангажимент.

Резултатът от икономическия мултилатерализъм не е по-добър. Когато се оттегли от Тихоокеанското партньорство (TPP), обявявайки го за "лоша сделка" за Америка, той заяви, че може да постигне по-добри сделки с всяка от страните поотделно. Вместо това обаче останалите от ТРР се придвижиха напред без САЩ. Сега САЩ гледат как Китай действа да запълни вакуума, който Тръмп остави в Азия.

По същия начин Тръмп се оттегли и от Парижкото споразумение за климата - без дори да се възползва от възможността да участва в оформянето на правилата му, включително по отношение на тарифите за слънчевите панели. В резултат този сектор на американската индустрия и заетите в него 250 хил. души ще пострадат, докато Тръмп безполезно продължава опитите си да съживи въгледобивната промишленост, в която работят по-малко от 55 хил. души. В най-добрия случай това е политика, но със сигурност не е прагматизъм.

Апологетите на Тръмп вероятно ще кажат, че гледаме грешните дела. А не това например, че той изпълни обещанието си да намали корпоративния данък в САЩ, с което наля още гориво в мотора на растящия американски фондов пазар. Но дори да погледнем на това като на доказателство за определен прагматизъм, внезапното прегръщане на тръмпизма носи по-дълбоки рискове. Стабилната система изисква доверие - то е мощният мотиватор, свързващ различни играчи чрез обща цел, която би послужила на интересите на всички.

С такава бърза измяна на ценностите, които са в устоите на основания на правила световен ред - като мултилатерализма, демокрацията и върховенството на закона, подмазвачите в Давос маркираха с лъжа цялата система. Това не е корекция, а разрушение. И ще нарани всички ни. В крайна сметка либералният световен ред, който със сигурност се нуждае от реформа, остава най-добрата ни надежда. И е ангажимент особено на онези, които най-много са се възползвали от него. Гледам те, давосецо.

Ана Палацио, бивш външен министър на Испания и бивш старши вицепрезидент на Световната банка, в статия за "Проджект синдикейт"
Най-големите бенефициенти на либералния световен ред изглеждат готови да го предадат "прагматично".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    etr50475735 avatar :-|
    etr50475735

    Добър анализ, но една думичка издава нелицеприятен антисемитизъм : защо признаването на Йерусалим е споменато като “раболепно”? Пред кого е раболепно? Ясно, в главата на автора евреите са тайни конспиративни господари и да направиш нещо в техен интерес е “раболепно”. Жалко за автора...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK