Мнения Daily - Флиртът на Меркел със социалдемократите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Флиртът на Меркел със социалдемократите

Мнения Daily - Флиртът на Меркел със социалдемократите

И още: От алтернативни факти преминаваме към откровени лъжи; Държавата не смее да каже, че образованието е сбъркано

2984 прочитания

© Fabrizio Bensch


Най-яростните критики са по разпределението на министерските постове.

Новата власт в Берлин

Флиртът на Меркел със социалдемократите

От коментар на Симона Русева за "Клуб Z"

Ангела Меркел подари правителство на социалдемократите, за да не се стигне до предсрочни избори, а вероятно и да запази за четвърти път канцлерския си пост. Преговорите продължиха 13 дни, бяха болезнени, всяка партия направи компромиси. Според наблюдатели обаче най-големи отстъпки е направила десницата.

Днешните най-яростни критики са по разпределението на министерските постове. Не става дума за квотите, те са според изборните резултати на всяка една от трите партии – съответно по 6 министерства за ХДС и социалдемократите и 3 за баварците. Проблемът е, че Меркел се поддаде на натиска на ГСДП и така тази партия получава ключови министерства, сред които на външните работи, финансите, труда и заетостта, правосъдието. Лидерът на социалдемократите Мартин Шулц, който се беше врекъл никога да не е министър в кабинет на Меркел, сега иска да е външен министър. За да ограничи критиките, Шулц оповести, че ще подаде оставка като партиен лидер.

Най-голямата отстъпка на десницата е финансовото министерство, което при предишните кабинети на Меркел винаги е било оглавявано от християндемократ. Не е важен толкова постът, колкото въпросът какво ще струва това на бюджета. Става въпрос за милиарди евро, които социалдемократите искат да налеят в социалната сфера и образованието. На пръв поглед това е абсолютно справедливо, но да трупаш държавен дълг не е далновидно. А Германия и сега е държава със социална справедливост.

От алтернативни факти преминаваме към откровени лъжи

От коментар на Полина Паунова за "Дойче Веле"

Фотограф: Юлия Лазарова

Ако от 2013 нататък обществото бавно свикваше с медиите-бухалки и в началото успяваше пипнешком да се ориентира кои издания са близки до депутата и медиен магнат Делян Пеевски, то днес, пет години по-късно, вече е съвсем ясно как функционира пропагандата на местна територия. Способите ѝ са банални, а съдържанието на изданията, които вместо да информират просто изпълняват изисквания, е изтъркано. Т.нар. факти по медийните страници изобщо даже не са "алтернативни", те дори не могат да минат за "едната гледна точка". Защото са откровени лъжи.

На прицела на тези медии е кажи-речи всеки човек, осмелил се да надигне глас срещу властта, която на свой ред изглежда твърде често е заета да изпълнява поръчките и изискванията на Пеевски. Дори хора, които не се бунтуват, а просто назовават проблемите в България, се оказват изведнъж "врагове на народа". А именно Пеевски и медиите му скромно поеха тежката задача да представляват същия този народ. Това се случи без съпротива от страна на останалите политици. Всеки, дръзнал да излезе на протест, се оказва "безродник". Всеки, който просто иска да живее прилично в една що-годе подредена държава, се превръща в "изменник".

Схемата е проста и дори не изисква особени усилия от страна на анонимните "автори", които нито веднъж не излязоха с името си. Така например защитниците на природата са "зелен октопод", а хората, застъпващи се за върховенство на закона, почти всекидневно биват заклеймявани като "слуги на мафията". Поддръжниците на европейските ценности са от "третия пол", малкото политици извън неразличимата парламентарна пихтия са "слуги на задкулисието", а всеки протест срещу властта е "платен". По същия модел всеки критичен публичен глас, било то на журналист, гражданин или организация, не е граждански, а "грантаджийски", а всички тези хора вкупом са "соросоиди".

Но начинът на действие се изтърка, прийомите станаха отегчителни. Ето защо Пеевски очевидно има нужда от нов инструмент за овладяване на държавата. И този "инструмент" се появи от само себе си - след медиите-бухалки дойде ред на законите-бухалки.

Първата цел на законодателя Делян Пеевски, за когото иначе се твърди, че не стъпва често в парламента, очаквано се оказа фалиралата КТБ. В края на миналата година депутатът и негова свита подизпълнители внесоха текстове за промени в Закона за банковата несъстоятелност, които предвиждат обезсилването на стотици сделки със задна дата повече от три години след сключването им. Въпреки предупрежденията на юристи, че подобна екзотика ще доведе до правен хаос, а и противоречи на Конституцията заради действието си със задна дата, ДПС на Пеевски с любезното съдействие на ГЕРБ вървят към окончателно приемане на закона.

След успеха на първия закон-бухалка, логично се появи и втори. След овладяването на активите на КТБ, Пеевски вече има време и иска да се разправи с онези медии, които още не притежава или върху чиито собственици не може да въздейства. Така се появи и вторият закон "Пеевски", който отново е внесен с благовидни мотиви, като този за активите на фалиралата банка. Ако с промените в нормативния акт за банковата несъстоятелност той иска да връща разграбеното, с медийните промени ще разкрива "действителните собственици" на издания и ще разобличава непазарното финансиране.

-----------

Елитните училища дават повече шанс за емиграция, особено езиковите.

"Учи, за да не работиш..."

Държавата не смее да каже, че образованието е сбъркано

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче Веле"

Фотограф: Николай Дойчинов

Протестите на родители се превръщат в неразделна част от образователния процес - един вид медийна родителска среща. Но наред с обичайните сюжети от криминалната хроника, с темите за тежките раници и за това дали учителите произнасят сакрално-мазохистичната дума "робство", в последните дни се зароди един конфликт, който заслужава сериозна дискусия. Става дума за опита на Министерството на образованието и науката (МОН) да преструктурира приема в средните училища, така че намаляващият брой деца да се пренасочат от претоварените профилирани паралелки към професионалните.

На бунт "срещу образователния геноцид" се вдигна Враца в защита на своето училище "Христо Ботев", не закъсня и Русе с елитното "Баба Тонка". Обществено неспокойствие е обзело и градове като Сливен и Бургас. Министерството повтаря, че всичко ще става постепенно, а както знаем, стилът "Борисов" е валсова стъпка - две напред, една назад. Но проблемът няма лесно решение и ще се завръща отново и отново.

От едната страна стои желанието на публичните власти да правят образователна политика. Поглеждат от птичи поглед пазара на труда и констатират, че докато едни кадри има в изобилие, други все повече не достигат. Има математици и знаещи немски, но няма шлосери и хлебари. При възприетата схема "парите следват ученика", която трансформира публичната услуга в нещо като пазарна стока, търсенето се концентрира в елитните училища, които набъбват неконтролируемо, докато по-скромните техникуми изпадат в порочен кръг - по-малко пари, по-малко качество, още по-малко пари, още по-лошо качество.

Държавата обаче няма смелостта да каже, че цялата тази система е сбъркана, защото никакъв свободен пазар няма там, където 99% от образованието е държавен монопол. Има едни сакрални идеологически теми, които в България неизменно будят трепет - наред с "робството" сред тях е и пазарът. Само че държавномонополистичната система на образованието се движи не от конкуренция и борба за качество, а от битка за бройки. А те пък се отпускат според познанства, според политически решения, ако щете, дори можем да ги разглеждаме и като функция от енергията на протестиращи родители.

От другата страна стоят гражданите, които виждат ситуацията от своята частна гледна точка. Готов ли си да обречеш детето си да работи цял живот като шлосер или хлебар? Ами ако поиска да учи нещо друго по-нататък? Дето се казва - от математик хлебар по-лесно се става, докато за обратното ще видиш доста зор. Ясно ли е изобщо при този бурно променящ се свят какво ще е нужно на децата утре и дали хлябът няма да се прави от роботи? Ако питате мен, най-голямата несигурност е в това дали изобщо се планира децата ти да останат тук. Елитните училища определено дават повече шанс за емиграция, особено езиковите профили.

Най-яростните критики са по разпределението на министерските постове.

Новата власт в Берлин


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    А не бе, не е имало робство! Живели сме в доброволен брак с Османската империя, само дето сме били нагли и сме им изневерили на любовта!

    А като си длъжен да вършиш ангария за определено време в полза на султана, това е просто форма на благодарност. Също и като ти взимат сина за военна служба принудително и окончателно.

    Няма робство, има любов! Любов между Сорос, Турция и България!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK