Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
1 8 фев 2018, 15:39, 1537 прочитания

Мнения Daily - Флиртът на Меркел със социалдемократите

И още: От алтернативни факти преминаваме към откровени лъжи; Държавата не смее да каже, че образованието е сбъркано

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Най-яростните критики са по разпределението на министерските постове.

Още по темата

Мнения Daily - Луната спи, а някой краде...

И още: Европейските институции да реагират на заплахите на вицепремиера Симеонов; Как да се разграничиш от себе с

12 фев 2018

Мнения Daily: Медиен закон за образа на врага

И още: Президентски избори в Русия: Путин и седемте джуджета; Как БСП стана постмодерна

11 фев 2018

Мнения Daily: Топлофикация - комунизмът във всеки дом

И още: Есента на Меркел; От частна полиция към квазифеодализъм

7 фев 2018

Мнения Daily - В България спориш, за да се увериш колко си велик

И още: Защо в България толкова много хора умират от инсулт; Как може една от най-бедните страни в Европа да е заплаха за Гърция

6 фев 2018
Новата власт в Берлин

Флиртът на Меркел със социалдемократите

От коментар на Симона Русева за "Клуб Z"

Ангела Меркел подари правителство на социалдемократите, за да не се стигне до предсрочни избори, а вероятно и да запази за четвърти път канцлерския си пост. Преговорите продължиха 13 дни, бяха болезнени, всяка партия направи компромиси. Според наблюдатели обаче най-големи отстъпки е направила десницата.

Днешните най-яростни критики са по разпределението на министерските постове. Не става дума за квотите, те са според изборните резултати на всяка една от трите партии – съответно по 6 министерства за ХДС и социалдемократите и 3 за баварците. Проблемът е, че Меркел се поддаде на натиска на ГСДП и така тази партия получава ключови министерства, сред които на външните работи, финансите, труда и заетостта, правосъдието. Лидерът на социалдемократите Мартин Шулц, който се беше врекъл никога да не е министър в кабинет на Меркел, сега иска да е външен министър. За да ограничи критиките, Шулц оповести, че ще подаде оставка като партиен лидер.



Най-голямата отстъпка на десницата е финансовото министерство, което при предишните кабинети на Меркел винаги е било оглавявано от християндемократ. Не е важен толкова постът, колкото въпросът какво ще струва това на бюджета. Става въпрос за милиарди евро, които социалдемократите искат да налеят в социалната сфера и образованието. На пръв поглед това е абсолютно справедливо, но да трупаш държавен дълг не е далновидно. А Германия и сега е държава със социална справедливост.

------------
След медиите-бухалки дойде ред на законите-бухалки

#Кой

От алтернативни факти преминаваме към откровени лъжи

От коментар на Полина Паунова за "Дойче Веле"


Фотограф: Юлия Лазарова

Ако от 2013 нататък обществото бавно свикваше с медиите-бухалки и в началото успяваше пипнешком да се ориентира кои издания са близки до депутата и медиен магнат Делян Пеевски, то днес, пет години по-късно, вече е съвсем ясно как функционира пропагандата на местна територия. Способите ѝ са банални, а съдържанието на изданията, които вместо да информират просто изпълняват изисквания, е изтъркано. Т.нар. факти по медийните страници изобщо даже не са "алтернативни", те дори не могат да минат за "едната гледна точка". Защото са откровени лъжи.

На прицела на тези медии е кажи-речи всеки човек, осмелил се да надигне глас срещу властта, която на свой ред изглежда твърде често е заета да изпълнява поръчките и изискванията на Пеевски. Дори хора, които не се бунтуват, а просто назовават проблемите в България, се оказват изведнъж "врагове на народа". А именно Пеевски и медиите му скромно поеха тежката задача да представляват същия този народ. Това се случи без съпротива от страна на останалите политици. Всеки, дръзнал да излезе на протест, се оказва "безродник". Всеки, който просто иска да живее прилично в една що-годе подредена държава, се превръща в "изменник".

Схемата е проста и дори не изисква особени усилия от страна на анонимните "автори", които нито веднъж не излязоха с името си. Така например защитниците на природата са "зелен октопод", а хората, застъпващи се за върховенство на закона, почти всекидневно биват заклеймявани като "слуги на мафията". Поддръжниците на европейските ценности са от "третия пол", малкото политици извън неразличимата парламентарна пихтия са "слуги на задкулисието", а всеки протест срещу властта е "платен". По същия модел всеки критичен публичен глас, било то на журналист, гражданин или организация, не е граждански, а "грантаджийски", а всички тези хора вкупом са "соросоиди".

Но начинът на действие се изтърка, прийомите станаха отегчителни. Ето защо Пеевски очевидно има нужда от нов инструмент за овладяване на държавата. И този "инструмент" се появи от само себе си - след медиите-бухалки дойде ред на законите-бухалки.

Първата цел на законодателя Делян Пеевски, за когото иначе се твърди, че не стъпва често в парламента, очаквано се оказа фалиралата КТБ. В края на миналата година депутатът и негова свита подизпълнители внесоха текстове за промени в Закона за банковата несъстоятелност, които предвиждат обезсилването на стотици сделки със задна дата повече от три години след сключването им. Въпреки предупрежденията на юристи, че подобна екзотика ще доведе до правен хаос, а и противоречи на Конституцията заради действието си със задна дата, ДПС на Пеевски с любезното съдействие на ГЕРБ вървят към окончателно приемане на закона.

След успеха на първия закон-бухалка, логично се появи и втори. След овладяването на активите на КТБ, Пеевски вече има време и иска да се разправи с онези медии, които още не притежава или върху чиито собственици не може да въздейства. Така се появи и вторият закон "Пеевски", който отново е внесен с благовидни мотиви, като този за активите на фалиралата банка. Ако с промените в нормативния акт за банковата несъстоятелност той иска да връща разграбеното, с медийните промени ще разкрива "действителните собственици" на издания и ще разобличава непазарното финансиране.

-----------
Елитните училища дават повече шанс за емиграция, особено езиковите.


"Учи, за да не работиш..."

Държавата не смее да каже, че образованието е сбъркано

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче Веле"


Фотограф: Николай Дойчинов

Протестите на родители се превръщат в неразделна част от образователния процес - един вид медийна родителска среща. Но наред с обичайните сюжети от криминалната хроника, с темите за тежките раници и за това дали учителите произнасят сакрално-мазохистичната дума "робство", в последните дни се зароди един конфликт, който заслужава сериозна дискусия. Става дума за опита на Министерството на образованието и науката (МОН) да преструктурира приема в средните училища, така че намаляващият брой деца да се пренасочат от претоварените профилирани паралелки към професионалните.

На бунт "срещу образователния геноцид" се вдигна Враца в защита на своето училище "Христо Ботев", не закъсня и Русе с елитното "Баба Тонка". Обществено неспокойствие е обзело и градове като Сливен и Бургас. Министерството повтаря, че всичко ще става постепенно, а както знаем, стилът "Борисов" е валсова стъпка - две напред, една назад. Но проблемът няма лесно решение и ще се завръща отново и отново.

От едната страна стои желанието на публичните власти да правят образователна политика. Поглеждат от птичи поглед пазара на труда и констатират, че докато едни кадри има в изобилие, други все повече не достигат. Има математици и знаещи немски, но няма шлосери и хлебари. При възприетата схема "парите следват ученика", която трансформира публичната услуга в нещо като пазарна стока, търсенето се концентрира в елитните училища, които набъбват неконтролируемо, докато по-скромните техникуми изпадат в порочен кръг - по-малко пари, по-малко качество, още по-малко пари, още по-лошо качество.

Държавата обаче няма смелостта да каже, че цялата тази система е сбъркана, защото никакъв свободен пазар няма там, където 99% от образованието е държавен монопол. Има едни сакрални идеологически теми, които в България неизменно будят трепет - наред с "робството" сред тях е и пазарът. Само че държавномонополистичната система на образованието се движи не от конкуренция и борба за качество, а от битка за бройки. А те пък се отпускат според познанства, според политически решения, ако щете, дори можем да ги разглеждаме и като функция от енергията на протестиращи родители.

От другата страна стоят гражданите, които виждат ситуацията от своята частна гледна точка. Готов ли си да обречеш детето си да работи цял живот като шлосер или хлебар? Ами ако поиска да учи нещо друго по-нататък? Дето се казва - от математик хлебар по-лесно се става, докато за обратното ще видиш доста зор. Ясно ли е изобщо при този бурно променящ се свят какво ще е нужно на децата утре и дали хлябът няма да се прави от роботи? Ако питате мен, най-голямата несигурност е в това дали изобщо се планира децата ти да останат тук. Елитните училища определено дават повече шанс за емиграция, особено езиковите профили.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - #КОЙ ли ще избере главен прокурор догодина 1 Мнения Daily - #КОЙ ли ще избере главен прокурор догодина

И още: Какво става с корупцията по "ниските етажи на властта"; Има три вида български държавници

19 фев 2018, 871 прочитания

Мнения Daily - Българската икономика - напред и нагоре 1 Мнения Daily - Българската икономика - напред и нагоре

И още: Екологичният скандал "Пирин"; Данъчната реформа на САЩ действа, но не както се надяваше Тръмп

18 фев 2018, 1931 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Брюксел и "бунтарите" от Централна Европа

Парите от ЕС осигуряват политическия успех на "нелибералните демократи", чиято геополитическа обвързаност е с Москва, а не със Запада

За един феодализъм става дума

Делото срещу кмета на Септември

Масово раздвижване

Обемите в търговията със спортни стоки и нарастващият брой състезания за любители са знак, че българите спортуват повече

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кино суматоха

Панорама с филми по творби на Йордан Радичков

Кино: "Лили Рибката"

Полът е вълшебство в модерната приказка на Ясен Григоров

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 17.02.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Чуждите инвестиции растат, а Орбан и Борисов имат различия за мигрантите

Емисия

DAILY @7PM // 19.02.2018 Прочетете