Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
6 11 фев 2018, 15:29, 1985 прочитания

Мнения Daily: Медиен закон за образа на врага

И още: Президентски избори в Русия: Путин и седемте джуджета; Как БСП стана постмодерна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Мнения Daily - Борисов е на прага на екзистенциален избор

И още: Що е то патриот; Страх, неистов страх

13 фев 2018

Мнения Daily - Луната спи, а някой краде...

И още: Европейските институции да реагират на заплахите на вицепремиера Симеонов; Как да се разграничиш от себе с

12 фев 2018

Мнения Daily - Флиртът на Меркел със социалдемократите

И още: От алтернативни факти преминаваме към откровени лъжи; Държавата не смее да каже, че образованието е сбъркано

8 фев 2018

Мнения Daily: Топлофикация - комунизмът във всеки дом

И още: Есента на Меркел; От частна полиция към квазифеодализъм

7 фев 2018

Мнения Daily - В България спориш, за да се увериш колко си велик

И още: Защо в България толкова много хора умират от инсулт; Как може една от най-бедните страни в Европа да е заплаха за Гърция

6 фев 2018
Медиен закон за образа на врага

Текст на Иван Брегов в седмичния бюлетин на ИПИ

През седмицата четирима депутати от ДПС (сред които и медийният собственик и депутат от движението Делян Пеевски - бел. ред.) проявиха дълбока загриженост за регулацията на медиите в България. Грижата им достигна законодателна висота и е насочена към следното:

- Разпространителите на вестници и списания ще са длъжни да уведомяват Министерството на културата кой е действителният им собственик;
- Собствениците и доставчиците на медийни услуги също се задължават да обявят кой е действителният им собственик, както и информация за всяко получено финансиране през изминалата година.

Накъсо казано, може би се цели да е ясно кой е издател, кой - разпространител. И на пръв прочит всичко е точно!
При втори прочит на законопроекта точността в ума на четящия започва да се разсейва и той започва да си мисли, че авторите на законопроекта са хора, които или не познават езика, или правото, или и двете.



Къде са съмненията

Повод за тези съмнения ни дава следното – дефиниция за употребеното в законопроекта "лице, разпространяващо и/или продаващо печатни издания" няма. Няма и препратка към друг закон, който да казва какво са имали предвид законотворците. Но пък остава задължението да се декларират действителният собственик и броят обекти за разпространение. Така излиза, че всички - от кварталните бакалии, продаващи освен всичко друго и вестници, през бензиностанциите до будките по спирките са разпространители на печатни издания и ще трябва да декларират собствениците си и обектите си. Като цяло в държавата ще настане една масова декларативна дейност.

Вторият спорен по замисъл и съдържание текст е този за задължението Министерството на културата да уведомява Комисията за защита на конкуренцията, когато "лице използва в търговската си дейност повече от една трета от всички декларирани обекти за продажба на дребно на печатни издания в страната". И тук всичко е точно освен това, че не е ясно кое е това "лице" – разпространителят, издателят или собственикът на вестници и списания. Така, ако един гражданин е собственик на три магазина за хранителни стоки в Каспичан и в един от тях продава вестници и списания, неизбежно, след като е декларирал това обстоятелство в Министерството на културата (МК), от МК ще уведомят и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Какво и как ще прави КЗК не е ясно, но явно ще се превърне в колекторска фирма на уведомления.

Съвсем по същия начин стоят нещата и по въпроса с финансирането – за предложилите изменението на закона под "финансиране" се разбира не само средства и имущество, но и всичко, "независимо от използваната правната форма". В този текст съдържанието отново не е ясно, но може би се цели "осветляване" (или пък уязвяване?) на медии, получили безвъзмездно финансиране по проекти или дарения. Поне това се разбира от мотивите: "Да се сведе до минимум възможността за манипулиране на общественото мнение от медии, съществуващи не заради приходите от дейността си, а благодарение на безвъзмездно корпоративно или чуждестранно финансиране."

Отвъд комичното, след като си поошетат изказа, законотворците явно вървят по Путиново-Орбановия уклон – да си говорим за медии-агенти, както и да убием всяка свободна медия, която не е корпоративно зависима (прост пример е "Прас-прес").

Предвид факта, че от вносителите предлагат техните текстове да станат част от действащия Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения, чиято цел е да бъдат съхранени тези издания като национално културно наследство, си представяме как след години читател в Народната библиотека чете "Шок! Бомба! Само тук! Зловещо: 22-годишна русенка взе жилище под наем, отвори гардероба и се вцепени от ужас". Медийната среда има нужда от друг тип регулация, която да я отърве от шока и бомбата...

Какво остава незабелязано

Отвъд нелепите текстове на законопроекта обаче повод за тревога има.
Макар и скрита зад словесна недодяланост, целта е да бъдат подложени на проверки и заклеймяване всички издатели и разпространители на печатни издания освен тези, близки до властта. Така с лека ръка ще се даде възможност за репресиране на разпространители на вестници и списания, които не се харесват на някого. А получилите безвъзмездно финансиране медии да бъдат заклеймявани от медийните бухалки като чуждестранни агенти и врагове на народа. И ако погледнем какво се случваше в 43-ото и действащото 44-о Народно събрание, подобен тип законодателстване съвсем не е чуждо на депутатите. Оттогава насам част от законите служат за разчистване на сметки с враговете на модела КОЙ в редица сфери – от съдебната власт, през неправителствените организации до медиите и партиите. Освен това носят и друг белег – на посредствена законодателна техника.

През 2016 г. бе приет текст в Закона за съдебната власт (чл. 30, ал. 2, т. 19), който задължава Висшия съдебен съвет да поддържа регистър на всички проекти, изпълнявани от професионалните организации на магистратите. Текстът страда от същата законодателна некадърност, като в първоначалния си вариант дори предлагаше държавата пряко да конфискува средствата на тези организации. Негови вносители са част от днешните т.нар. Патриоти, но бе приет под ехидното задоволство на от ГЕРБ, ДПС и БСП. При приемането му дори бе дадена почивка в правната комисия, защото депутатите изпитваха огромна трудност да съставят смислено изречение.

През юли 2017 г. отново в Закона за съдебната власт ГЕРБ предложиха забрана за чуждестранно финансиране на неправителствените организации на съдии и прокурори, а след (по неофициална информация) среща на един високопоставен партиен кадър в едно посолство текстът бе оттеглен.

И с настоящото усилие сме изправени пред пореден опит за справяне с независимия дух и свободното слово, но и този проект е тест – колко и какво от нашето общество е живо и може да понесе.
Президентски избори в Русия: Путин и седемте джуджета

Роман Гончаренко за Deutche Welle

На изборите през 2000 година, когато Владимир Путин беше избран за първи път за президент, имаше общо 11 кандидати. След това техният брой драстично намаля. Някои критици навремето казаха, че Кремъл е ограничил списъка на кандидатите. Изглежда, че сега Русия се завръща към старите времена. В публикувания списък за президентските избори на 18 март 2018 г. има общо осем кандидати - два пъти повече в сравнение с 2008 година.

Големият брой кандидати може да се обясни с това, че Кремъл е загрижен за избирателната активност. Защото според анкетите на държавните социологически институти Владимир Путин е еднозначен фаворит. Според анкетите 70 процента от руснаците искат да изберат за четвърти път 65-годишния бивш офицер от КГБ за президент на Русия. При такъв рейтинг неговите съперници изглеждат направо като джуджета.

Едва ли някой се съмнява, че Путин ще спечели и четвърти мандат

Едва ли някой се съмнява, че Путин ще спечели и четвърти мандат

Фотограф: Sergei Karpukhin


По всичко изглежда, че руснаците не проявяват голям интерес към избори с предизвестен резултат. Още по време на изборите през 2016 година избирателната активност намаля драстично. В Москва гласуваха едва 35 процента от имащите право на глас. Наблюдателите смятат, че Кремъл се опитва да увеличи интригата около изборите с нови лица, без обаче да застрашава победата на Путин. Защото най-силният му конкурент, опозиционният политик Алексей Навални, не е допуснат до изборите заради влязла в сила присъда срещу него. Самият Навални смята, че по този начин Кремъл иска да го изключи като съперник на Путин, и призова за бойкот на изборите.

Павел Грудинин - новакът

Лидерът на комунистите Генадий Зюганов, който вече е на възраст, не се кандидатира. Сред кандидатите за президентския пост има както опитни политици, така и нови лица. Сред тях изпъква Павел Грудинин. 57-годишният политик и шеф на едно аграрно предприятие край Москва изненадващо беше номиниран от комунистическата партия, въпреки че не членува в нея. Анализаторите прогнозират, че той ще спечели шест процента от гласовете и може да се класира на второ място след Путин. Някои наблюдатели обаче смятат, че Грудинин може да спечели доста повече гласове, защото много руснаци харесват неговите умерени възгледи. Очевидно и Кремъл се опасява, че Грудинин може да вгорчи победата на Путин, и държавните медии го атакуваха особено остро. И то не заради факта, че той величае Сталин, а заради негови банкови сметки в чужбина.

Владимир Жириновски - демагогът

Основният конкурент на Грудинин за второто място е Владимир Жириновски, който е и най-възрастният сред тазгодишните кандидати за президентския пост. 71-годишният лидер на дяснопопулистката либерално-демократическа партия на Русия се кандидатира за президентския пост още през 1991 година. Жириновски формално е в опозиция, но отдавна е част от истаблишмънта и е верен на линията на Кремъл. Неговите изяви, при които той обича да заплашва Запада с ядрен удар, са неотменна чест от руските токшоута. В сравнение с него Путин изглежда умерен и благоразумен. Жириновски обаче не е истински противник и конкурент на Путин.

Григорий Явлински - старият либерал

Също като Жириновски и Григорий Явлински се опитва отдавна да стане президент. Той е на същата възраст като Путин - на 65 години. Явлински е в политиката от началото на 90-те години на миналия век. Той е съосновател на дяснолибералната партия "Яблоко" и през 2000 година спечели седем процента от гласовета и се класира на трето място. Има имидж на либерал с прозападни възгледи, но така и не успява да спечели на своя страна широки слоеве от населението. Делът на неговите избиратели дори намалява.

Борис Титов - закрилникът на бизнесмените

Борис Титов защитава интересите на бизнеса в Русия

Фотограф: Eduard Korniyenko


Борис Титов е на 57 години и е един от най-младите кандидати за президентския пост. През 2000 година той спечели 1.5 процента от гласовете. Вероятно този път ще постигне значително по-добър резултат. Той представлява младата дяснолиберална "Партия на растежа", която не играе особена роля в руската политика и досега изобщо не е постигала големи изборни резултати. По поръчка на президента Путин Титов се грижи за правата на руските предприемачи от 2012 година насам. В сегашната надпревара той се опитва да спечели либералните икономически слоеве от населението.

Сергей Бабурин - националистът

Сергей Бабурин се появява на тези избори като спомен от далечното минало. През 90-те години на миналия век той е заместник-председател на парламента. Впоследствие обаче известният консерватор остава в сянка. Бабурин е председател на национално-консервативната партия "Руски общонароден съюз", която подкрепя вътрешната и външната политика на Путин.

Ксения Собчак - "една срещу всички"

36-годишната Ксения Собчак е особен случай, не само защото е единствената жена сред кандидатите. Тя е дъщеря на бившия кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак, който минава за политически ментор на Путин. Ксения Собчак стана известна първо в шоубизнеса. Впоследствие се разви като журналист с опозиционни възглади. Тя обаче не е професионален политик.

Ксения Собчак води предизборната си кампания под мотото "Една срещу всички" и се опитва да спечели на своя страна протестните избиратели. Собчак има либерални възгледи и предпазливо критикува шефа на Кремъл. След като обяви кандидатурата си, тя има почти неограничен достъп до медиите. Мнозина оценяват този факт като сигнал, че се ползва с протекциите на Кремъл. Наблюдателите предполагат, че Собчак трябва да спечели на своя страна недоволните млади поддръжници на Навални. Ксения Собчак обаче силно поляризира и едва ли ще спечели много гласове.

Максим Сурайкин - алтернативният комунист

Сред новите лица в тези президентски избори е и Максим Сурайкин. 39-годишният Сурайкин е председател на основаната през 2009 година партия "Комунистите на Русия", която се предствавя като алтернатива на утвърдената комунистическа партия. Партията на Зюганов обвинява партията "Комунистите на Русия", че е проект на Кремъл, чиято цел е да отслаби старите комунисти. Независимо дали са възрастни или млади, кандидатите имат нещо общо помежду си - те нямат никакъв шанс. Въпреки големия брой кандидати сегашните президентски избори не се отличават от много предишни, спечелени от Путин.
Как БСП стана постмодерна

Даниел Смилов във "Фейсбук"

Столетницата стана постмодерна, когато разкри Джудит Бътлър. Бътлър е всъщност Джеймс Бонд, или по-точно Джейн Бонд. Бътлър е диверсионна операция в тила на православието, която цели то да загуби моралните устои, които едва намери след падането на комунизма.

Бътлър е американка, и то с нетрадиционна сексуална ориентация. Тези два фактора бяха достатъчни за разкриването й като Джеймс Бонд с помощта на специалистите от библиотекарския.
Новият Джейн Бонд е идеологически екстремист и терорист, който ще завземе съзнанието на младежта, започвайки от децата в училищата. Тайният план е да ги направи всичките безполезни във военно отношение. T.e. джендъри.

Преобърнатото съзнание е традиционна тема за марксистката левица. Ясно е, че когато буржоазията наложи своята идеология, пролетариатът започва да се чувства доволен или поне упоен. Религията е опиум за народите. Тя ги е карала да заспиват и да не мислят за революция и въоръжена борба. Същото е и семейството – то е буржоазна институция на частната собственост в интимната сфера, която затвърждава господството на мъжа над жената.


Фотограф: Юлия Лазарова


Чакайте, чакайте обаче! БСП вече не мисли така! БСП е за традицията (поне за тази след падането на комунизма и тази от времето на хан Крум). БСП вече не е марксистка по същност, а истинска народна, консервативна партия. Днес БСП е заедно със синода и е за продължаване на съществуващите обществени практики, дори и когато са свързани с леко домашно насилие. Съветските другари отново намериха правилното решение – не влезе ли никой в болница, въобще не трябва работата да се прави на въпрос.

Въпреки че изостави Маркс, БСП никога няма да изостави една друга икона на лявото – Сартр. Той учи, че при човека съществуването предхожда същността. Eкзистенцията предхожда есенцията. И при БСП това е точно така – съществуването й е важното, а не същността. Същността е въпрос на избор, който лесно може да се промени – днес си марксист и громиш буржоазното семейство, утре си консерватор и целуваш ръка на попа. Това е то екзистенциализъм. Човек е продукт на собствения си избор, а не на завареното обществено положение!

Чакайте, чакайте! Не толкова бързо, че то така ще излезе, че и пола можеш да си смениш по избор. А все пак едно е политиката, друго нещо е полът – с извинение. Тук противоречието, в което БСП изпада, е само привидно. Ако следваш Сартр, спокойно можеш в един момент да станеш по избор консерватор-традиционалист. Много консерватори как станаха такива от съвсем комсомолски изходни позиции.

Но екзистенциализмът е световен тренд, така да се каже. Доналд Тръмп е най-големият съвременен екзистенциалист, при когото съществуването определено предшества и далеч надхвърля същността. Как иначе от нюйоркски либерал, организатор на конкурси по красота, можеш да станеш заклет консерватор с единствен пред Бога трети брак. Щом това е възможно, и комсомолец може да мине през иглени уши и да стане консерватор.

БСП е нашият роден Тръмп и не случайно тя се разпозна почти целокупно в него. Това беше и апогеят на превръщането й в истинска постмодерна партия. Партия, която сама определя същността си, чрез съзнателни и отговорни избори. Която може и да смени същността си чрез такъв избор и в бъдеще. Но не и пола си - поне докато е консервативна.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Усвояващата еврофондове класа ще ни вкара в задънена улица 7 Усвояващата еврофондове класа ще ни вкара в задънена улица

Очевидният приоритет на правителството са подаръците за олигарси, казва пред "Капитал" съпредседателят на партия "Зелените" Владислав Панев

17 фев 2018, 3070 прочитания

България в спокойни води 1 България в спокойни води

По-голямата част от растежа се дължи на икономическия подем в Европа, но истинският въпрос е какво ще се случи след след 2020 г.

15 фев 2018, 2989 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Луната спи, а някой краде...

И още: Европейските институции да реагират на заплахите на вицепремиера Симеонов; Как да се разграничиш от себе с

Софийски градски съд: завръщане в миналото

Съдийската колегия на новия Висш съдебен съвет ще проведе първия си ключов избор

Планина от съвети

Как да се подготвим за планина през зимата и какво да правим в случай на инцидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Ясен Гюзелев, художник: "Опитвам се да живея почтено"

До 1 март галерия "Арте" представя графичните картини на Гюзелев

Кино: "Лили Рибката"

Полът е вълшебство в модерната приказка на Ясен Григоров

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 17.02.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал"

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.02.2018 Прочетете