Мнения Daily - Отрича ли БСП поуките на Европа от двете световни войни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Мнения Daily - Отрича ли БСП поуките на Европа от двете световни войни

Мнения Daily - Отрича ли БСП поуките на Европа от двете световни войни

И още: Политиката започва да се милитаризира; Посяга ли Русия към българската оръжейна индустрия

3505 прочитания

© Юлия Лазарова


Това, че се покаяхте за Народния съд - добре. Но махнете и изречението за Ньойския договор.

Ляво на борд

Отрича ли БСП поуките на Европа от двете световни войни

От коментар на Любен Обретенов за "Клуб Z"

БСП произведе огромен скандал вчера, публикувайки декларация, в която се казваше, че "Народният съд от 1945 г. е едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие". По-късно този израз тихомълком бе изтрит. В редактирания вариант на декларацията обаче все още може да се прочете следното изречение: "Ние, социалистите, и днес сме убедени, че решенията, които налага Ньойският договор на България, са неприемливи и имат катастрофални последици за Отечеството ни. Но те не са случайни и имат своите основания."

Това повдига няколко важни въпроса.

1. Какви точно според БСП са основанията, според които България е толкова жестоко наказана след Първата световна война? Да припомним - тогава окончателно губим излаз на Бяло море, както и Южна Добруджа, която успяваме да си върнем през 1940 г.

2. Дали пък социалистите не мислят, че Първата световна война е прогресивно събитие за човечеството, тъй като тя до голяма степен е помогнала на болшевиките да извършат преврата в Русия?

Третият въпрос всъщност е може би най-важният, защото касае настоящето, а и бъдещето. Той обаче предполага известно обяснение. Ньойският договор от 1919 г. е част от т.нар. Версайска система от мирни договори. С тези договори победителите в Първата световна война се разправят жестоко с победените и ги подлагат на невиждано унижение.

Още при подписването представителите на Германия заявяват, че това не е мирен договор, а примирие за 20 години. Така и става - през 1939 г. избухва Втората световна война. Когато се е създавала Версайската система, Хитлер е бил никому неизвестен ефрейтор и посредствен художник. Причините за неговия бъдещ политически успех в Германия се коренят именно в тази система от мирни договори, които са по-скоро примирие за 20 години.

В края на Втората световна война същите тези победители показват, че са си взели поука. И започват да работят за обединението на Европа с цел премахването на напреженията, довели до двете световни войни. В резултат на това в крайна сметка е създаден Европейският съюз. И в този смисъл:

3. Отрича ли БСП поуките на Европа от двете световни войни? Какво предпочита БСП - ЕС, който осигурява мир в Европа, или разпадане на ЕС, което работи за интересите на една велика сила, намираща се на североизток от нас?

Другарки и другари, това, че се покаяхте за Народния съд - добре. Но махнете и изречението за Ньойския договор. В противен случай за пореден път доказвате, че сте всичко друго, но не и българска партия, която работи за интересите на България.

-----------

Милитаризацията в мирно време почва не с истински, а с медийни бомби.

Войната е мир

Политиката започва да се милитаризира

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче Веле"

Фотограф: Николай Дойчинов

Нещо се случи. Няма военен конфликт, а медийните нрави се брутализираха до степен, която напомня 1950-те. Расизъм, реваншизъм, анархизъм, конспиративни ужаси, врагове навсякъде. Нервите са опънати до крайност и едно нападение с кухненски нож от неуравновесен човек над минувачи в Лондон непременно ражда умозаключения за залеза на западната цивилизация.

Първата причина е рязкото разширяване на медийния пазар. Размножаването на информационните канали достигна до пароксизъм с дигиталния обрат, който превърна в медия всеки един от нас. Да наддаваш в радикализма е безспорно начин да се бориш за внимание. Без скандал днес трудно си пробиват път нови гласове, камо ли политически проекти. Така е било и с авангардното изкуство, в ерата на интернет всеки е авангардист.

Втората е във възхода на популизма - подмяна на рационално дефинирани проблеми с емоционални дразнения около това от какво се гордеем и кой ни обижда, как да забраним гей браковете и да разрушим комунистически паметник. Тук слагам и външната политика, която рязко навлезе в електоралните дебати не само у нас, защото в мирно време международните събития са по-скоро медиен спектакъл.

Културните войни отклоняват вниманието от неудобни за властта теми, но са и безопасен терен за страстни групирания и прегрупирания. Все по-трудно е да кажем коя политика е лява, и коя дясна. Знаем обаче, че едните ще наругаят едно, другите - друго и веднага ще ги разпознаем.

Но вижте, ако беше само до просташко перчене, само до фалшификациите и небивалиците, с които да се печелят избори – нямаше да си заслужава чак такова внимание. Ожесточаването на нравите е знак за нещо далеч по-опасно: политиката започва да се милитаризира. Използвам тази силна дума - надявам се все още метафорично! - за да посоча тенденцията да се чертаят граници, да се вдигат стени, да се делим на приятели от врагове.

В мирно време политиката е изкуството на компромиса. В общо място е се е превърнало разбирането, че търговският обмен обвързва страните една с друга и прави конфликтите по-малко вероятни (либералният френски икономист от 19 в. Фредерик Бастиа пише: "Където стоките не пресичат границите, ще ги пресекат войниците"). Новата радикализация на политици и оратори, търсещи бърза изява, започва с милитаризация на езика, но не спира там. И съвсем логично стилът на управление започва да се брутализира. Наместо да се търси съгласие за трайно решаване на проблемите, конфликтите се изострят целенасочено, защото именно те са хранителната среда на новите политически актьори.

Новата брутализация разбира се не прилича на онази от първата половина на ХХ век: мястото на екзалтираните маси са заели мрежи от също така екзалтирани, само че самотни потребители. Но заплахата е вече видима, милитаризмът от метафора се превръща в реалност в Украйна, Сирия, може би скоро Корея – навсякъде се търси радикалният ход, сблъсъкът, заплахата, забраната. Помните как се управлява обществото на Океания от "1984" – перманентна война, причините на която вече всички са забравили; непрекъснато се случват някакви терористични атаки, които подозираме, че е организирал самият режим – целта е да се поддържа извънредното положение. Милитаризацията в мирно време почва не с истински, а с медийни бомби: тя превръща мисълта в пропагандна машина, думите - в тояги, медиите - в бухалки.

----------

Нито едно наше правителство досега не е отстъпвало на този натиск.

Национална сигурност

Посяга ли Русия към българската оръжейна индустрия

От коментар на бившия военен министър Бойко Ноев

Фотограф: Анелия Николова

Зачестяват индикациите, че правителството преговаря с Русия за признаване на нейно право на контрол върху българската оръжейна индустрия. Или по-точно, подготвя се междуправителствено "Споразумение между Република България и Руската федерация за урегулиране на отношенията във връзка с производството на въоръжение, военна техника и резервни части за тях, съгласно междуправителствените споразумения между НРБ и СССР", известно накратко като "Споразумение по лицензите".

Черно на бяло, в чл. 1 на руския проект за такова Споразумение се настоява за следното, цитат: "Българската страна прекратява производството на въоръжения, военна техника и резервни части за нея, по лицензите, които са предадени на Народна Република България от бившия СССР в рамките на междуправителствените споразумения по приложения към настоящето Споразумение списък." По нататък в текста се настоява България да иска писмено разрешение от Русия за всеки износ за трети страни на военна продукция, която има каквото и да било отношение към въпросните споразумения отпреди 1989 г.

Казано накратко - Русия отново търси контрол над оръжейната ни индустрия - нещо за което тя настоява с различна интензивност вече повече от 15 години. Нито едно българско правителство досега не е отстъпвало на този натиск, като до неотдавна въпросът практически е бил свален от дневния ред на двустранните отношения.

Историята на тези отношения преминава през редица преговорни цикли в рамките на българо-руската Междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество и различни работни групи. По основния въпрос - имат ли основания руските претенции за контрол над нашата военна индустрия позициите на двете страни са били диаметрално противоположни. Може би досега.

Досега България никога не е допуснала компромис, дори намек за признаване на тези претенции.

Първо, защото въпросните споразумения са де факто мъртви поради системното им нарушаване, навремето от СССР, а впоследствие и от Руската Федерация до тяхното фактическо, едностранно и пълно прекратяване от руска страна през 1996 г., което, освен всичко друго, е довело до щети за България (по някои оценки над 2 млрд. долара).

Второ, поради липса на каквито и да било правни основания за признаване на патентни права и защита на интелектуалната собственост по въпросните споразумения.

Трето, защото българските производители през годините са въвеждали промени и подобрения на оригиналните образци, на базата на нови технологии и материали. Редица изделия вече нямат почти нищо общо с първообразите си от съветско време.

Четвърто, но не последно - липса на правни основания руската страна да бъде считана за единствен правоприемник по тези въпроси след разпадането на СССР.

Нито една държава от бившия Варшавски договор и СИВ не е допуснала подобни дискусии, камо ли да признае подобни права на Русия. Не ги е допуснала и Сърбия, най-близкият съюзник на Русия в Европа.

Интересното е дали днешните управляващи си дават сметка за възможните последствия от отварянето на тази "кутия на Пандора" в българо-руските отношения и за вредите, до които това би довело. По покана на правителството в близките дни се очаква среща с ръководителите на основните военнопромишлени предприятия за обсъждане на гореспоменатото "Споразумение по лицензите". За тези ръководители, за техните хиляди работници и служители денят на истината скоро предстои. Предстои да разберат истината и по-широките обществени кръгове, които никак не са безразлични накъде управляващите водят България.

Това, че се покаяхте за Народния съд - добре. Но махнете и изречението за Ньойския договор.

Ляво на борд


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    nodjinn avatar :-|
    nodjinn

    "Народният съд от 1945 г. е едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие"

    Изумително е, ще ви каже всеки терапевт, докъде може да стигне човек в отричането на истината. Колкото по-голяма истината, толкова по-яростно и ожесточено отричането.

    Не помня кой беше казал, че революциите са замислят от романтиците (ей ви един Вапцаров), реализират от фанатиците (ето го Народният Съд), а плодовете се ползват от негодниците ...

  • 2
    osho avatar :-|
    osho

    По отношение на непризнанието на БСП на реални факти от историята и тяхното изопачаване/оправдаване, то нива очакваме нещо друго след като така и не успяхме да преработим правилно комунистическото си минало. В България не се изпи чашата докрай нито по отношение на досиетата, нито на лустрацията, нито на образа на ДС, нито бе дадена ясна морална оценка на 45-те години комунизъм у нас.

    Забележете - този период от време започва едва сега да се изучава в училище и то дори това е под въпрос все още.
    Бивши ченгета и партийни функционери и техните деца са още на ключови позиции. Така и не стана ясно кой, как изнесе капиталите на социалистическа България и как и преобразува в собствено богатство. За бога, агент на политическата полиция по Живково време беше български демократичен президент два мандата и лидер на партия.

    И сега всички са възмутени от наглостта на БСП да отрича очевидното. Обществото ни вече 29 години легитимира правото им да са нагли колкото си искат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK