С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 15 фев 2018, 17:35, 7262 прочитания

България в спокойни води

По-голямата част от растежа се дължи на икономическия подем в Европа, но истинският въпрос е какво ще се случи след след 2020 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Симеон Дянков
бивш финансов министър, изпълнителен директор на Financial Markets Group към London School of Economics
Правителството трябва да използва следващите три години, за да се подготви за трудните, които ще последват.
Зимната прогноза на Европейската комисия за 2018 г. предвижда 3.7% икономически растеж в България през тази година и 3.5% за следващата. Това е добра новина и правителството има основания за оптимизъм. Очаквам ръстът да бъде дори по-висок от прогнозирания.

От сравнителния анализ обаче се вижда, че по-голямата част от растежа се дължи на икономическия подем в Европа. Прогнозата на ЕК за всички източноевропейски страни е за ръст над 3% през 2018-2019 г. За три от тях - Полша (4.2%), Румъния (4.5%) и Словакия (4%), е по-висока, около или над 4% годишно. С други думи, живеем в добър период за европейската икономика и нашият регион се възползва от това развитие.


Някои икономисти в България се притесняват, че този растеж се постига без значителни чуждестранни инвестиции и това го прави неустойчив. Не мисля така. Преди 2008 г. чуждите инвестиции бяха в изключително голям обем, като голяма част от тях бяха в сектори като недвижими имоти, строителство и купуване на земя, което увеличава цените, но не води до траен икономически ръст. Много работни места в тези сектори бяха загубени вследствие на глобалната финансовата криза и инвестициите от чужбина се свиха. След кризата има по-балансиран модел на инвестиране. Инвестиции отвън все още идват, но са много по-фокусирани върху индустриалните паркове в Пловдив и София.

Явление напоследък е оттеглянето на чуждестранни компании от българския пазар. В търговията на дребно това може да се очаква, тъй като прогнозите за потребителското търсене са прекалено оптимистични. В други сектори чуждите инвеститори се притесняват заради качеството на бизнес средата.

Частните чужди инвестиции до известна степен са заменени от средствата от Европейския съюз, които се влагат в инфраструктура и за социално подпомагане. Министерството на финансите изчислява, че еврофондовете са увеличили БВП на България с 1.7% през 2017 г. в сравнение със сценария за БВП без средствата от ЕС. Именно тяхното усвояване съставя повече от половината от прогнозирания растеж през 2018-2020 г.



Истинският въпрос е какво ще се случи след това - след 2020 г. Библията казва: "Идват седем години на изобилие по нашите земи; и след тях ще дойдат седем години на глад и цялото изобилие ще бъде забравено. Икономистите се отнасят по-прозаично към това "нагоре-надолу" и го напичат бизнес цикъл. Можем да мислим за годините след 2013 г. като седемте години на изобилие, прекъснати от особено лошата 2014 г., когато правителството направи множество вредни неща за икономиката. По-специално вдигна бюджетния дефицит до над 5% от БВП, позволи важна банка да фалира и заговори за ренационализация.

Следващите три - от 2015 до 2017 г., бяха добри за европейската и следователно за българската икономика, а 2018-2020 ще бъдат още по-добри. Правителството трябва да използва тази възможност, за да се подготви за трудните години, които ще последват. Защо се очаква да са трудни? Първо, защото европейската икономика сега е във възход, който ще спре, когато страните достигнат своя потенциал. Второ, защото Европейската централна банка ще започне да повишава лихвените проценти в някакъв момент през 2019 г. и това ще направи банковите кредити по-скъпи. И трето, защото средствата от ЕС няма да бъдат толкова изобилни след 2020 г. и няма да бъдат отпускани в същата степен безвъзмездно.

Правителството трябва да използва следващите три години, за да инвестира в бъдещия икономически растеж. Още по-важно е да се опита да преодолее неравенството във възможностите между няколко големи града (София, Бургас, Пловдив, Стара Загора) и останалата част от страната.

Ето четири идеи в тази посока.


Първо, разработване на стратегии за регионално развитие за изоставащите райони. Голяма част от Северна, както и Югоизточна България попадат в тази категория. Икономическата активност се концентрира все повече и повече в столицата и успоредно на магистрала "Тракия". Някои целеви инфраструктурни проекти биха помогнали, например скоростният път Русе - Търново. Трети мост през Дунав до Силистра ще отвори Североизточна България за нови бизнес възможности.

Освен тези публични инвестиции са необходими активни политики за привличане и задържане на бизнеса. Някои от тях са очевидни: един логистичен парк близо до втория мост на Дунав може да привлече бизнес, който сега е базиран в Румъния и Унгария. Подобен проект в Русе без съмнение ще привлече интерес.

Второ, създаване на стимули за университетите да работят и като центрове за иновации в производството. С малко изключения (в Пловдив и Русе) повечето български университети нямат връзка с нуждите на инвеститорите. Не помага и фактът, че финансираната от ЕС програма за изграждане на изследователски центрове бе спряна миналата година от Брюксел заради забавянето й. Като преподавател в London School of Economics видях десетки студентски идеи (включително две на българските студенти), които се развиха като жизнеспособни бизнеси. В българските университети има достатъчно талант за подобен успех.

Трето, изграждане на основни умения на гимназиално ниво. Българската система за средно образование е била сред най-добрите в Европа. В европейските тестове през 1993 г., в самото начало на посткомунистическия преход, българските ученици бяха на 6-о място. Четвърт век по-късно резултатът от теста по математика е предпоследен в Европа (само Кипър е зад България); трети сме отзад напред по естествени науки (преди Кипър и Румъния); и последни по четивна грамотност.

Трудно е да си представим как нашите ученици биха могли да се състезават успешно за работа и в бизнеса в рамките на Европейския съюз. Повишаването на учителските заплати миналата година беше добра първа стъпка в спирането на продължителния спад в качеството на средното образование, но е необходимо още много да се направи, за да се подготвят младите хора сега за работните места на бъдещето.


Липсата на тези базови умения вече се усеща от бизнеса. В райони с голямо търсене на работници като Пловдив например това е най-голямата грижа на работодателите. Възможно решение е да се върне предишната система от технически училища, които подготвят за конкретни работни места. Германия, Австрия и Северна Европа имат дълга традиция с такива програми - не само за традиционни умения като заваряването, но също и за високоспециализирани, каквито се изискват за фармацевтични техници например.

Четвърто, реорганизиране на програмите за обучение на възрастни, финансирани от ЕС. Текущите програми се използват за временно излизане на безработни хора на пазара на труда, но рядко осигуряват умения за дългосрочна заетост. Този подход не е характерен само за България: проучванията на програми за преквалификация в други страни от ЕС установяват, че по-малко от 10% от преминалите през тях намират добре платена работа след завършването им. С други думи, тези програми се разминават с истинските потребности на пазара на труда.

Създаването на смислени програми не е лесно. Но в ситуация на бързо свиване на работната сила, в каквато е България, трябва да е по-лесно да се установи в кои сектори и професии търсенето на работници надхвърля предлагането. Учудващо е, че подобно съчетаване на нуждите все още не направено от правителството.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3321 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2701 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Усвояващата еврофондове класа ще ни вкара в задънена улица

Очевидният приоритет на правителството са подаръците за олигарси, казва пред "Капитал" съпредседателят на партия "Зелените" Владислав Панев

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10