Битката не е между еколозите и бизнеса, а между гражданите и бизнеса от една страна и правителството и подкрепяния от него монопол на концесионера на ски зоната - от друга.

Исканите от концесионера на ски зоната в Банско "Юлен" промени в концесионния договор и в плана за управление на Пирин излизаха на дневен ред при няколко правителства, но заради обществения натиск решение не се взимаше. Как си обяснявате, че сегашното правителство прие тези промени?

- Настроенията в правителството да прокара сега това решение за Банско са силни и заради присъствието на "Обединените патриоти" в него. Те са във властта конюнктурно и вероятно не разчитат на дълго присъствие в нея. Затова искат да спечелят бързи дивиденти от участието си в управлението, което виждат като once-in-a-lifetime, и това ги прави много по-мотивирани. Както се казва, сега им е паднало да кешират.

От друга страна премиерът Бойко Борисов и министърът на околната среда Нено Димов оправдават промяната в плана за управление на "Пирин" с необходимостта от строителството на втори лифт, какъвто очевидно не е проблемът. Ако беше само за това, те щяха да приемат предложението на алпиниста Боян Петров за изграждане само на втори лифт и нищо друго. От финансовите отчети на концесионера "Юлен" се оказва, че дружеството търпи загуби. Премиерът призна очевидното - че краен собственик на фирмата е основният акционер в ПИБ Цеко Минев или близко до него лице. Така че в момент, в който банката се продава, за правителството очевидно е важно да има добри новини около нея.

Каква е оценката ви за сегашното управление?

- В момента то ни тласка към феодализъм. Случаят в Банско, евентуалното възкресение на проекта "Белене", ограничаването на медийната свобода и начина, по който се управляват еврофондовете, показват едно - то поощрява близките до него олигарси, монополисти и клиентела за сметка на независимия бизнес и гражданите. Все повече ресурси на държавата и европейски средства се концентрират в ръцете на няколко човека.

Големият парадокс е, че чрез методиката за усвояването на еврофондовете Европейският съюз насърчава точно този тип феодализъм, защото оставя правителството да "разпределя порциите" сред своите приятели. По този начин се доизграждат феодалните отношения и това е видимо в малките населени места, където кметовете са политически и икономически силни. Същото става и на централно ниво. Парите за реклама на еврофондовете например се разпределят основно между медии, които подкрепят властта и пишат хвалебствия за Бойко Борисов. По този начин кабинетът си отглежда послушни медии. Този подход руши икономическия просперитет, конкуренцията и в крайна сметка качеството на живот на хората.

Управляващите обаче посочват като успех икономическия растеж.

- Това е така, защото световната икономика е във фаза на подем. Но въпреки тази тенденция в световен мащаб, ние реализираме анемичен растеж между 3% и 4%. Румъния расте два пъти по-бързо. Ние като най-бедна държава в ЕС би трябвало да сме лидери по растеж. И основната причина това да не се получава е правителствената намеса в икономиката, което в периоди на кризи може да доведе до проблеми като тези на Гърция.Ние трябва да поемем по пътя на Ирландия, която беше една от най-бедните европейски държави през 80-те години на миналия век, а сега е една от най-богатите. Това е постижимо, ако се ограничи намесата на правителството в икономиката и властта престане да определя кои ще бъдат успешните бизнесмени в държавата.

В България обаче наблюдаваме сценарий, който е характерен за страните от Южна Европа от последните десетилетия на миналия век. Не виждам как ще избегнем тяхната съдба, ако продължаваме с този начин на управление - съсредоточаване на държавни и европейски средства в малко на брой близки до властта играчи. Това създаде цяла класа от политици и бизнесмени, чиято основна цел е как да отговори на условията за финансиране от еврофондове, а не да извършва иновации или да се стреми да изкара на пазара продукт, който е конкурентоспособен и който ще ги направи пазарни лидери. Това поставя бизнеса в един калъп, защото за да отговаря на условията, той трябва да е като другите.

По света ставаме свидетели на енергийна революция, електрическите автомобили ще навлизат все по-масово, случва се какво ли още не, и ние трябва да имаме много по-голям дял от това. А не само да усвояваме, което ще ни вкара в задънена улица.

Как може да се разбие този модел на зависимости между правителството, част от бизнеса, съдебната власт и медиите?

- На първо място трябва да се насърчават новите технологии и иновациите, а не просто усвояването на пари от ЕС. Когато Бойко Борисов дойде на власт през 2009 г., той превърна това усвояване в единствената задача на управлението си. Хвали се, че ние усвояваме повече еврофондове от други държави. По този начин той практически вкара целия бизнес под този похлупак. Моделът може да се разбие с повече пазарни механизми и по-малко контрол на правителството върху икономиката. Виждаме, че дори отрасли, които никъде в света не са монополизирани - като например производството на месо и мляко, в България са.

Фирмите, които оперират в този бизнес са единици.

Рецептата е ориентирано към нормалния бизнес правителство, което означава отказ от толериране на приятелски бизнеси, защото това ни прави неконкурентни. Туризмът, за който стана въпрос покрай Банско, е единственият отрасъл с по-ниско ДДС и в същото време с най-ниските заплати в цялата страна според НСИ. Това е изключително лошо управляван сектор, който заради лоши управленски решения е набутан в най-ниския ценови клас. Сега министър Ангелкова прави комични опити за повишаване на цените в хотелите, които няма да доведат до нищо добро.

Правителството и съдебната власт трябва да бъдат безпристрастен арбитър вместо да бутат напред приятелите си. Трябва да инвестираме и много повече в образование.

ГЕРБ обяви образованието за приоритет.

- Не виждаме нещо да прави. Ясно е, че това няма да донесе популярност за управляващите, защото инвестициите в сектора се изплащат след 20 години, но за да имаме сериозен ръст на доходите в България, трябва да инвестираме в това нашите деца да придобиват добра квалификация и да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда. Голяма част от най-умните ни деца отиват в западни университети и емигрират. И причината за това не е само в ниското заплащане. Медийната клоака, енергията, която непрекъснато се хаби в едни битки между хора, мръсният въздух и отношението към чистотата в градовете, монополизацията на бизнеси, както и многото регулации, които пречат на бизнеса, са другите причини.

Управляващите обявиха като приоритет и административната реформа и въвеждането на електронно управление, но пак само на думи. Очевидният приоритет на правителството е как да осигури повече подаръци за близките до тях олигарси.

Какъв според вас е хоризонтът на това управление?

- Ако това правителство е обединено от кражбата на обществен ресурс и удовлетворяването на определени бизнес кръгове, то може да изкара и пълен мандат. Хоризонтът на едно управление обаче трябва да е далеч по-голям и да се простира за десетилетия напред, то трябва да има визия за това каква трябва да бъде България, а не както сегашните.

Има ли алтернатива на това статукво?

- Вътре в българския парламент не може да има алтернатива. Виждаме, че по отношение на "Белене" и на Банско в Народното събрание има пълен консенсус. БСП дори обвинява правителството, че върви с твърде бавни стъпки към реализирането на проекта за "Белене".

Ние заедно с още четири партии - ДСБ, "Да, България", БЗНС и ДЕОС излизаме от няколко месеца заедно с общи декларации срещу различни решения на правителството. Така започваме бавно да изграждаме доверие по между си. Наясно сме, че самостоятелно като отделни партии засега сме твърде слаби да осигурим алтернатива на сегашното управление. Но ще има смисъл от обединяването на усилията ни само ако успеем да предложим на гражданите достатъчно добра визия за просперираща, богата и чиста България за следващите 10-20 години. Ако не успеем да създадем такава визия или не убедим хората, че можем да я реализираме, тогава няма да има смисъл от нашето съществуване.

Ще се случи ли това обединение, защото преди изборите имаше такава нагласа и тя се провали?

- Рано е още да се каже. Водим разговори, но не бих искал да говоря предварително, защото знаете, че докато нещо не е договорено окончателно, нищо не е договорено. Ще повторя, че на този етап работим в посока на изграждане на доверие помежду си, включително и през инициативата Български манифест за Европа. И се надявам това да продължи.

Интервюто взе Велина Господинова