Мнения Daily - Скандал за Пеевски без Пеевски
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Скандал за Пеевски без Пеевски

Мнения Daily - Скандал за Пеевски без Пеевски

И още: Бягството в ЕС е по-привлекателно от всяка утопия; Държавния суверенитет и националната субектност вървят ръка за ръка

6170 прочитания

© Георги Кожухаров


Думата "абсурд" изглежда твърде слаба, за да опише този случай.

#ниКОЙ

Скандал за Пеевски без Пеевски

От коментар на Иван Бедров за "Дойче Веле"

Втора седмица след като президентът и премиерът се обвиниха взаимно във връзки с Пеевски, темата е на път да бъде покрита. Аранжираните "сблъсъци" в телевизионните студия между представители на ГЕРБ и БСП обсъждат личните качества на Румен Радев и Бойко Борисов, призовават ги да се разберат "по мъжки", повтарят всички познати взаимни обвинения между двете партии, но не смеят да се насочат към името, от което започна всичко.

Скандал за Пеевски без Пеевски - това наблюдаваме в момента. Самият депутат вече разпространи едно изявление и едно интервю, но пак не искат да го забележат. Думата "абсурд" изглежда твърде слаба, за да опише този случай.

Когато президентът Радев попита дали премиерът Борисов има срещи, интереси и бизнеси с Пеевски, той припомни твърдения на обвиняемия банкер Цветан Василев и на представители на извънпарламентарната опозиция. Когато пък премиерът попита президента дали е договорил с Пеевски избирането си, той припомни централната роля на депутата в ДПС и подкрепата на партията за Радев на президентските избори. Буквално два часа след тази размяна на реплики Пеевски посъветва Радев и Борисов да решават проблемите си като "големи момчета, генерали" и да не го намесват. И ето че цялата държава го послуша - никой вече не го намесва, а "големите момчета" сякаш забравиха темата.

Една малка част от медиите в България от години описват случая "Пеевски" - как един необяснимо забогатял млад човек, използвайки близостта си първо с НДСВ, а после с ДПС, се превръща в един от най-влиятелните хора в държавата, а интересите му диктуват процеси в политиката, бизнеса, правосъдието и изпълнителната власт. Влиянието му е потвърждавано и от думи на хора, които би трябвало да знаят достатъчно за властта. Преди четири години Цветан Цветанов каза, че "Делян Пеевски управлява прокуратурата чрез огромното си влияние във Висшия съдебен съвет и чрез главния прокурор Сотир Цацаров". Избягалият банкер Цветан Василев го нарича "властелин на България". Двете съдийки от прочутите изтекли записи си говорят така: "Ходи горе постоянно. - При кой? - Делян, Делян."

Днес всичко това е забравено. Но България не е толкова голяма и решаващата роля на един човек в някои сектори от икономиката не може да остане тайна. Каквото и да пише в Търговския регистър. "Българските политици трябва да престанат да се държат като тийнейджъри в дискотека, носещи се безметежно под звуците на музиката, а да започнат да мислят за хората и да мислят не от днес за утре, а с далечен хоризонт" - това изречение от интервюто на Делян Пеевски е може би най-разумното нещо в цялата тази абсурдна история. Всички се носят безметежно по свирката му. Един ден знаят кой е той, на следващия забравят. Думите им не водят до последици, защото институциите са превзети от същата тази омерта. Нито прокуратурата, нито финансовото разузнаване, нито данъчните ще се размърдат, ако някой каже нещо повече. Че защо тогава да казват

----------

Източна Европа е овладяна от своего рода морална паника.

Футурология

Бягството в ЕС е по-привлекателно от всяка утопия

От коментар на политолога Иван Кръстев за "Нойе Цюрихер Цайтунг". Преводът и подбора на тезите е на "Дойче Веле".

Фотограф: Handout

Иван Кръстев определя днешните революции не като скок във времето, а като движение в пространството и твърди, че за да постигнеш успех, не са необходими вече обща идеология, политически убеждения или лидер. Прекосяването на границите на ЕС е по-привлекателно от всяка утопия. За много от "онеправданите на земята" промяната означава не да се опитват политически да променят своята родина, а просто да я напуснат.

В днешния омрежен, но неравноправен свят миграцията е новата революция – но това не е революцията на масите, както през 20 век, а революция, тласкана от желанието на отделния човек или семейство да напуснат родната страна, пише Кръстев в "Нойе Цюрихер Цайтунг" (НЦЦ). Според него, тази революция не е вдъхновена от идеологизираните представи за едно светло бъдеще, а от снимките за реалния живот от другата страна на границата.

Спирайки се на последиците от бежанската вълна в Европа, Кръстев твърди, че Източна Европа е овладяна от своего рода морална паника. Хората там вече не разбирали света, в който живеят. Тази всеобща несигурност водела на моменти до колективно безумие. Този факт Кръстев онагледява с примери от България.

"Наскоро родината ми България бе буквално разкъсана от воденето на един сюрреален дебат по това дали да се ратифицира Споразумението за превенция и борба срещу насилието над жени и домашното насилие, известно под името "Истанбулска конвенция". Аргументите на правителството, че тази конвенция няма нищо общо с признаването на еднополовите бракове, бяха чисто и просто игнорирани", пише българският политолог и обяснява това по следния начин:

"Българите са недоверчиви към всичко, което идва от управляващите, и са травматизирани поради това, че са принудени да живеят в един свят на постоянни промени и несекваща несигурност. Те са убедени или са допуснали да бъдат убедени, че всяка нова стъпка в посока към етническа или сексуална толерантност ще ги вкара в истински ад."

Според Кръстев, източноевропейските революции през 1989 година са били първите революции, в които миграцията е играела важна роля. Той цитира известния френски историк Франсоа Фюре, според когото Източна Европа не е родила нито една нова идея по време на революциите от 1989 година. Кръстев изразява съгласие с неговата теза и обяснява това по следния начин: "През 1989 източноевропейците мечтаеха не за някакъв нереален перфектен свят. Те мечтаеха за "нормален живот" в "една нормална страна"", констатира Кръстев. Днес хората рядко сравняват своя живот с този на съседите. Вместо това те се сравняват с най-заможните жители на планетата, пише той.

Българският политолог поантира това по следния начин: "Който желае децата му да водят икономически стабилно съществувание, ще направи най-добре, ако се погрижи за това те да се родят в Германия, Швеция или Дания."

"Миграционните вълни, които вкараха Източна Европа в битка за защитата на "нормалността", се превръщат в белег на нашето време. Онези от "онеправданите на земята", които желаят промяна, вече не правят революции, а просто се отправят на път", пише Иван Кръстев.

--------

Обозначаването на Македония с определението Вардарска би решило проблема с гръцките тревоги.

Македония

Държавния суверенитет и националната субектност вървят ръка за ръка

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Фотограф: Ognen Teofilovski

Когато България - първа в света - призна независимостта на Република Македония на 15 януари 1992 г., намериха се съветници на президента Желев и правителството, които успяха да сипят лъжица катран в кацата с меда. "Признаваме държавата, но не и македонската нация" гласеше мъдро съчинения съветнически текст. За съжаление, той бе възприет за политическа употреба, въпреки очевидното обстоятелство, че признаването на една държава означава ни повече, ни по-малко от признато право на нейния народ да се конституира като суверенна нация. Това е естественото последствие от съществуването на независимата национална държава. Друг е въпросът за етническата идентичност, културното наследство и др. подобни неконституционни по същество питания.

Всъщност, в историята по-често се случва обратното - една осъзнала независимостта си нация се бори за учредяване на своя суверенна национална държава. Но във всеки случай, държавния суверенитет и националната субектност вървят ръка за ръка.

Днес също толкова компетентни политици и съветници допускат напълно аналогична грешка, поливайки меда с катрана на собствената си свръхпредпазливост. Гърция поддържа въпроса с името поради страхове от претенции към своята северна област Македония, която е била обект на междунационални и междуетнически съперничества до началото на 50-те години на миналия век. След подписването на двустранния договор между България и Република Македония подобни претенции между двете ни страни са обезсилени.

Но дори и да приемем наличието на подобна хипотетична заплаха към принадлежността на Пиринска Македония от страна на Скопие, не си ли даваме сметка, че тя няма как да се реализира на практика нито като териториална, нито като етнополитическа претенция. Най-малко би могло една подобна претенция да произтича от название на Република Македония, включващо определението Горна или Северна. Петрич горен ли е, или северен? Аз споделям мнението, че включването на географско определение към името на Република Македония е добре да се основава върху определени традиции на географско наименоване.

Като географски регион Македония се дели на Егейска, Вардарска и Пиринска от доста дълги години насам. Обозначаването на Република Македония с определението Вардарска би решило проблема с гръцките тревоги за идентичност, без да бъде необходимо да активира ничия друга безпричинна предпазливост. Във всеки случай, българското правителство е това, което трябва да вземе решенията по тези въпроси и аз смятам, че то го направи с подписването на договора между двете страни.

Думата "абсурд" изглежда твърде слаба, за да опише този случай.

#ниКОЙ


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Значи всички вкупом признавате с половин уста, че целта на конвенцията е ЛГБТ толерантност, ама с другата половин уста казвате, че няма да доведе до еднополови бракове?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK