С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 21 фев 2018, 13:59, 5577 прочитания

Мнения Daily - Много нерви, огромно его и все по-фасадни институции

И още: Да наричаме Народния съд правосъдие е гавра с паметта; Нямаме памет, затова сме лесни за манипулации

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Очевидно става дума за три проблемни области.
Власт

Много нерви, огромно его и все по-фасадни институции


От коментар на Николай Стайков, член на борда на "Антикорупционен фонд", в неговия фейсбук-профил

От публичното замеряне с имена, намеци и недомлъвки между премиер, президент и корпулентен издател, за неинформираната публика не стана съвсем ясно къде е проблема. Но едно е очевидно - проблем има.

От изнервените подмятания, след премахване на личните нападки и атаки, преднамереното изпускане на реплики, покани за успокояване и намеци "знам какво направи последните няколко мандата", стават ясни три проблемни области, за които очевидно става дума:



(1) След десет години в ЕС и още поне толкова в предприсъединителен режим, умението за законно усвояване на поръчки и насочване на парите към верните фирми вече е доведено до съвършенство. Резултатите са налице - законите са привидно спазени, но количеството невидими пари изливани в губещи медии, в нови политически проекти и в иначе документално-скромни предизборни кампании съвсем видимо расте. Кой да ги разследва - ДАНС, прокуратура, нов антикорупционен орган, избран от същите хора? Отговорът е повече от ясен.

(2) Руското влияние и връзки изведнъж става свръхчувствителна тема, след като решението по закона "Магнитски" в Щатите идва след броени месеци и все още е неизвестно какво ще гласи то по отношение на Цацаров, Пеевски и свързаните с тях (помним - "ти си го избра") политици по върховете. Изведнъж реториката от краткият мандат на Орешарски за важността на "Южен поток" и лобирането за неговите подизпълнители стана срамна тема.

(3) "Влиянието над премиера", известен от първия си мандат с това, че през два месеца първо искаше да вдига, а после да сваля ставката на ДДС, е някакъв имагинерен, но явно ключово важен и много, много скъп политически актив, затова и се споменава директно толкова пъти. Политическите брокери с дълъг опит и стаж в други сложни конфигурации добре знаят как от този имагинерен актив да се премине в реално политическо влияние.

В цялата тази описана конфигурация всичко изглежда логично за познатите ни от Алеко насам местни политически нрави, но липсва нещо много важно - законите и принципите, заложени в тях. Има само много нерви, огромно его и все по-фасадни институции, политици и медии. Решение или поне успокоение на тази ситуация обаче ще има съвсем скоро, на същия принцип - договорено някъде на спокойствие, в луксозен хотел или ловна резиденция - за да са доволни всички.

----------
За да не падне отговорността върху партията, трябваше да я поеме отделен неин член.


Минало незабравимо

Да наричаме Народния съд правосъдие е гавра с паметта

От коментар на бившия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов в авторското му предаване

Валери Жаблянов

Фотограф: Юлия Лазарова

На Валери Жаблянов му се наложи, макар и през зъби, да твърди, че обявяването на Народния съд за "необходимо и неизбежно правосъдие" е лично мнение. Независимо че беше част от официално разпространено Обръщение на Изпълнителното бюро на БСП. Очевидно стана, че е направен гаф, съпоставим по мащабите си с "Демокрацията ни отне много" на Корнелия Нинова или дето сме били 80 процента дебили според Иво Христов. И за да не падне отговорността върху партията (по добре познатия маниер от годините на комунизма), трябваше да я поеме отделен неин член.

Гафът обаче далеч не се състои в оценка, която се разминава с колективните нагласи, а в изричането им на глас. Показа, че БСП продължава и до днес да оправдава най-кървавите репресии на предшественичката си, да ги приема за исторически необходими. И не е ясно кога ще реши, че историята пак я е изправила пред такава необходимост.

Ако не беше така, поне щеше да използва повода да каже с какво нейната позиция за Народния съд е по-различна от личното мнение на Жаблянов. Можеше дори да си припомни епизода от собствената си история, в който Георги Димитров от Москва с телеграми диктува на съдебните състави: "никой не трябва да бъде оправдан" и "никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля". Тогава щеше да се разбере, че въпросът не е в това дали Народният съд е бил необходим и неизбежен, а в това, че той въобще не е бил съд, защото присъдата (обикновено смърт) е предхождала процесите. И да го наричаме през 2018-а правосъдие е гавра с паметта – и на жертвите му, и на нацията.

Явно е, че обръщението, станало впоследствие мнение, е резултат от изнервеността, че най-после събитията от онези времена няма да се преподават в училище като героичен антифашистки епос, а като престъпна разправа с политически опоненти, или просто с такива, които мислят различно. Децата ще разберат, че хората през соца добре са знаели, че са жертва на историческа нелепост, при това съвсем не необходима и неизбежна, и само са я чакали да свърши. А по-смелите по различни начини са се борили с нея и са се опитвали да ускорят края й.

-----
Липсата на законно правосъдие прави възможно беззаконния терор.

45 години (не)стигат

Нямаме памет, затова сме лесни за манипулации

От коментар на Теодора Димова за "Портал Култура"


Фотограф: Николай Дойчинов

Толкова много съм чела за разстрела на регентите, министрите и народните представители на 1 февруари 1945 г., представяла съм си бомбената яма, в която са били хвърлени, сгурията, с която са били затрупани телата, представяла съм си мястото, мислила съм си, че следи от бомбени ями още стоят запазени, дори съм си представяла, че по околните дървета още стоят забити куршуми от разстрела. Но не знаех къде точно е самото място.

Най-сетне реших да отида, да го видя с очите си, да се поклоня, да оставя цвете, да запаля свещ. Знаех, че е поставен мемориал, виждала съм го на снимки и макар да нямах и най-бегла представа къде е, мислех, че няма да е трудно да го намеря.

Попитах първо един човек от охраната на гробищния парк. Той се разхождаше с ръце в джобовете по алеята, която води към църквата, с разкопчано яке и изпиваше с поглед редките посетители. След дългото му и съсредоточено замисляне се наложи да задам още веднъж въпроса – знаете ли къде е паметника на жертвите на Народния съд? Народния съд ли? – повтори той бавно и разчленено, недоумяващо. Това кога?

Продължих да питам редките минувачи. Един от тях ме подсети да отида в администрацията, там нямало как да не знаят. Отидох в сградата на администрацията – чисто, уютно, топло, край прозорците зелени растения, на гишето жената спокойно работи на компютъра си и с безпристрастен глас ме упътва – гише номер осем в другата сграда.

И наистина – на гише номер осем в другата сграда чиновничката ми даде флайър с план на гробищния парк, на него обозначени алеите, парцелите и ми показа мястото – между 123 и 124 парцел. Това е паметта ни. Това се е съхранило. Тоест нищо. Сякаш нямаме и нужда от памет. Затова сме толкова лесни за манипулации.

Няма пречка всичко да се повтори. Екзекуторите са убедени в справедливостта на присъдите. Днес те ги издават само като исторически оценки. Но са морално готови при благоприятни условия и да ги изпълняват.

Сега членството на страната ни в Европейския съюз и НАТО е пречка, но те работят тя да бъде отстранена. Наливат милиони за пропаганда, заливани сме от фейк новини, червеноармейските паметници заплашително стърчат, историческата памет на обществото е осакатена, границата между истината и лъжата е изличена. С изумителна лекота се насажда страх и паника. С изумителна наглост терорът се представя като правосъдие. А справедливо и законно правосъдие още от 1944 година няма.

Именно липсата на законно правосъдие прави възможно беззаконният терор да бъде представян като правосъдие.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3625 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2888 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Консерваторите разцепват Източна и Западна Европа

И още: Президентското вето, което освети дружбата на Борисов и Пеевски; Ако продам залеза...

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10