Мнения Daily - Консерваторите разцепват Източна и Западна Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Консерваторите разцепват Източна и Западна Европа

Reuters

Мнения Daily - Консерваторите разцепват Източна и Западна Европа

И още: Президентското вето, което освети дружбата на Борисов и Пеевски; Ако продам залеза...

5649 прочитания

Reuters

© Reuters


Парадоксално революцията, към която те призовават, прилича на левичарските бунтове от 1968 г.

Затворено общество

Консерваторите разцепват Източна и Западна Европа

От коментар на Иван Кръстев за "Ню Йорк Таймс". Преводът е на "Портал Култура".

През октомври миналата година група уважавани консервативни мислители от целия континент публикува манифест, озаглавен "Европа, в която можем да вярваме". В много отношения това е дълбоко осмислен и красиво написан документ, реторична смесица от начина на мислене на националноосвободителните движения в славните дни на деколонизацията и старомоден музеен пътеводител.

От този манифест читателят придобива усещането, че консерваторите в Европа са антиимпериалисти (Европейският съюз, недоволстват те, е "империя на парите и регулациите"), антиколониалисти ("емиграцията без асимилация се превръща в колонизация") и пазители на националните държави от високомерието на проевропейските елити (които, настояват авторите, са "заслепени от суетни, самодоволни виждания за утопично бъдеще").

Трудно е за вярване, но почвеническата революция, към която те призовават, прилича на левичарските бунтове от 1968 г. Подобно на протестиращите тогава, тези интелектуалци се опитват не просто да спечелят изборите, а да променят начина, по който хората мислят и живеят. В същото време те искат тъкмо да демонтират наследството от левичарската 1968 г. в Европа.

Ала докато в отделните страни революцията на почвениците приема формата на битка между либерали и консерватори, на равнището на Европейския съюз тя се преживява като конфликт между Запада и Изтока на Европа. Или по-точно като конфликт между две различни версии на консерватизма.

Западноевропейският консерватизъм е последица от 1968 г. Той е приел прогресизма, формирал Запада през последния половин век – включително свободата на словото и правото човек да бъде различен – но отхвърля онова, което привижда като крайностите на 1968 г. В Западна Европа е възможно известни активисти и водачи на крайната десница да бъдат открити гейове, без това да предизвиква повдигане на веждите.

В своята източна версия консерватизмът представлява по-радикална форма на почвеничеството. Той отхвърля модерността като цяло и приема културните промени от последните десетилетия като опит за унищожаване на националните култури на обществата в Централна и Източна Европа. Да бъдеш консерватор в Централна Европа, означава да отхвърляш не само крайностите на 1968 г., но и всяка форма на космополитизъм или различие.

На Запад консерваторите смятат, че не е достатъчно човек да вземе австрийски или немски паспорт, за да стане австриец или германец, а той трябва да възприеме и доминиращата култура. В представата на Виктор Орбан човек не може да стане унгарец, ако не се е родил унгарец. И тъкмо в това се крие парадоксът на днешната почвеническа революция в Европа. Както Източна, така и Западна Европа през последните години преживяха завой надясно, но вместо това да допринесе за единството на Европа, завоят дори разшири пропастта, съществуваща между двата региона.

Всъщност те се различават както 1968 г. беше различна на Запад и на Изток. На Запад това беше революция за суверенитета на индивида. А на Изток – революция за суверенитета на нацията.

--------------

Проблемът не е, че икономистите са лоши, a че теорията им не струва.

Теории

Ако продам залеза...

От коментар на Евгений Дайнов за "Клуб Z"

Фотограф: Юлия Лазарова

Толкова икономисти се изсипаха да ми обясняват какъв съм дебил, загдето не вярвам, че е по-добре планините да бъдат изсечени, а плажовете – бетонирани, та се присетих. Преди десетина години неколкостотин световни икономисти публикуваха по неизвестни за мен причини възвание, според което в света повече никога нямало да има финансови кризи.

"Опа!" – казах си; и незабавно изтеглих всички пари, които можех, от банките, за да ги инвестирам в нещо реално, което да имам и да мога да пипна. Като големия ремонт на къщата в Миндя. Дори написах статия тогава, че щом икономисти пишат такива възвания, значи идва голяма, ама много голяма криза. И тя дойде, месец-два по-късно – най-голямата от 90 години насам. Още не е свършила като хората.

Не се случваше за пръв път. В средата на 80-те години например неколкостотин британски икономисти писаха на Тачър, че нейните реформи разрушават британската икономика. В крайна сметка обаче точно тия реформи направиха така, че БВП на глава британец стана по-високо от това на глава германец.

Днес пък у нас гледаме как икономистите са се подредили в защита на "неизвестния" концесионер на Пирин и на Витоша и в мнозинството си подкрепят всички разрушителни за тия планини планове на "неизвестния". Бас ловя, че когато пукне пролетта, ще ми обясняват, че за "нормалното провеждане на сезона" е необходимо незабавно да бъде застроен "Корал" например.

Според мен проблемът не е обаче, че икономистите са някакви лоши, продажни и безчестни хора; а че икономическата наука, която изповядват, не струва. В тази наука намирам положения, които откровено противоречат на елементарния здрав разум и просто няма как да са верни.

Водя например преди 3-4 години спор с приятел икономист. Моята теза: не всичко е пари. Неговата: парите са единствената реалност.

Обаждам му се една ранна вечер от брега на река Веселина. Ловя си риба, гледам отражението на залязващото слънце във вира, слушам наченките на жабешкия хор, разглеждам с интерес кацащите по върха на въдицата ми водни кончета (инак на английски наричани с много по-тържественото име dragonflies). Щастлив съм, с една дума. А пари – т.е. "реалност" – наоколо няма никакви.

Та, съобщавам на този икономист по телефона за тая реалност, в която се намирам в момента – и която намирам за по-добра от всякакво количество пари. Слуша и накрая коментира:

- Този твой залез ще се превърне в реалност само ако намериш начин някому да го продадеш...

Аз (втрещен):

- Като го продам – става реалност?

- Да...

Ето ви абсурд, породен от икономическата наука. Ако продам залеза – няма да го имам. Ама според икономическата наука точно в момента, в който преставам да го имам, този залез се превръща в реалност, и то – реалност точно за мен. Ама аз вече го нямам! Имал съм го, преди да го продам...

Няма как тази картина да е наред. Та: икономистите, ако искат да им повярвам (особено – за Пирин, Рила, "Корал" и пр.), ще трябва да си сменят науката. Да я заместят с нещо, което очевидно е в съзвучие със здравия разум и не твърди – "тука има", когато е съвършено очевидно, че "тука нема".

---------

Радев се оказва в невъзможност да зададе най-логичните въпроси.

Дондуков 2

Президентското вето, което освети дружбата на Борисов и Пеевски

От коментар на Полина Паунова за "Дойче Веле"

Фотограф: Надежда Чипева

Последните две седмици бяха белязани от сблъсъка между премиер и президент, който всъщност очакваме още от президентските избори. Самото избиране на подкрепения от БСП Радев за държавен глава беше индикатор, че ще има напрежение между Дондуков 1 и 2, но никой не допускаше, че противопоставянето ще е заради Пеевски.

Едва ли някой е предполагал, че тъкмо желанието за влияние на Радев и Борисов ще доведе до две последователни изяви на успелия млад мъж, който доскоро съществуваше по-скоро като призрак - никой не го виждаше и чуваше с години, но намесата му в политическия живот на страната се усещаше съвсем осезаемо.

Може ли президентът да се превърне в разобличител на порочния модел, властващ в България? Отговорът щеше да е вероятно положителен, ако Радев можеше да разчита на необходимата помощ. Затова въпросът по-скоро е кой може да бъде съюзник на президента, който волно или не с наложеното вето върху закона за КТБ на практика освети дружбата между ГЕРБ и ДПС. Дружба, за която се говори само спорадично, при сгоден случай. И която Борисов винаги успява да отрече.

Връщайки закона "Пеевски", Радев де факто показа, че в парламента очевидно няма по-пламенен защитник на интересите на Пеевски от партията на Борисов. Дори сдържаността на ДПС по темата не предизвиква толкова въпроси, колкото реакцията на ГЕРБ.

За да продължи осветяването обаче, Радев се нуждае от помощник-разобличител. Издигналата го БСП явно не желае да участва. Най-сигурният белег за това е, че при разглеждането на закона в парламента социалистите не взеха дейно участие в разискванията. Допълнително свидетелство за нежеланието на Нинова да се изправи срещу Пеевски са съветите към Радев да не налага вето, а да изпрати нормативния акт в Конституционния съд.

Ето защо Радев се оказва в невъзможност да зададе най-логичните въпроси. А именно: прикрива ли държавата с всички средства предполагаемата крепка дружба между Борисов и Пеевски, за която самият Радев заговори? Участва ли прокуратурата в маскирането на предполагаемото им съвместно политическо и икономическо управление? И замесен ли е и репресивният апарат, заел се да разчиства терена от неудобните и възпрепятстващите тези очевидно топли отношения, които бяха окончателно оголени от закона "КТБ"?

Именно поради тази причина единствената опция на Радев са гражданите. Не е сигурно обаче дали ще направи крачката към тях, защото досега всячески се опитваше да се разграничи от тази възможност. Именно от решителността му в тази посока зависи дали може да се превърне в разобличител на порочния модел, властващ в България.

Още отсега обаче президентът трябва да бъде наясно, че разобличаването преминава и през осветяване на издигналата го за поста партия. Затова и решителността му си остава съмнителна.

Парадоксално революцията, към която те призовават, прилича на левичарските бунтове от 1968 г.

Затворено общество


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    За същия Радев ли говорим, който твърдеше, че съдебната реформа трябва да се съгласува с главния прокурор??

  • 2
    p_h_v avatar :-|
    p_h_v

    Поредните мантри, колко е лош консерватизма, подправени с много неточности. Естествено, че пакистанецът може да стане унгарец, както африканският дядо на Пушкин е станал руснак. Но пакистанецът не е дошъл в Европа с такава цел. Щом има хора, които са готови да го издържат, защото е чужденец, естествено, че нашият пакистански приятел ще дойде насам. Консерваторите не отхвърлят преселниците, защото имат омраза към другия, а защото преселническият натиск е твърде голям, за да може обществото да го приеме.

    И никаква модерност не отхвърлят консерваторите в Източна Европа. Джендеристките мурафети съществуват още от античността, така че в тях няма нищо ново.

  • 3
    fyb1439887506471923 avatar :-|

    Боже със сълзи се смях на коментара на Евгений Дайнов, обаче след това ми стана тъжно, защото точно такъв е мирогледа на българския "инвеститор".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK