Мнения Daily: Защо битката срещу икономикатата на споделянето е обречена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily: Защо битката срещу икономикатата на споделянето е обречена

Тази седмица министърът на туризма Николина Ангелкова предложи по-строга регулация на туристическите платформи като airbnb на европейскo равнище - теза, която явно се ползва с подкрепата и на други министри на туризма в ЕС

Мнения Daily: Защо битката срещу икономикатата на споделянето е обречена

И още: Искаме да знаем гинките; Кой се страхува от Лаура Кьовеши?

6034 прочитания

Тази седмица министърът на туризма Николина Ангелкова предложи по-строга регулация на туристическите платформи като airbnb на европейскo равнище - теза, която явно се ползва с подкрепата и на други министри на туризма в ЕС

© Анелия Николова


Опитите за регулация на онлайн платформите са преди всичко реакция на традиционния бизнес – за него е по-евтино и по-лесно да лобира в посока забрана на алтернативите от сферата на споделената икономика, вместо да се конкурира с тях и да се адаптира към новите условия

Обречената борба срещу икономиката на споделянето

Текст на Адриан Николов в седмичния бюлетин на ИПИ

Икономиката на споделянето и непосредствените сделки между собственици и потребители не се нравят нито на традиционния бизнес, нито на повечето правителства.

Традиционният бизнес ги разглежда като активна и силна конкуренция, която се побеждава най-лесно, като бъде заклеймена като нелоялна; на правителствата пък не се нравят, тъй като успяват все по-умело да се измъкнат от опитите за регулация и облагане с данъци.

По тази причина традиционният бизнес и правителствата опитват, най-често чрез регулация или съдебно преследване, да отстранят платформите за споделена икономика. Неслучайно в градовете, където Uber е забранен, това най-често става след масови протести от страна на таксиметрови шофьори и компании.

Платформите за краткосрочно отдаване на квартири също често стават обект на подобни акции – не е изненадващо, че тази седмица министърът на туризма Николина Ангелкова предложи по-строга регулация на туристическите платформи на европейски равнище, която явно се ползва и с подкрепата на други министри на туризма в ЕС. Мотивацията също е тривиална – наемането на квартири онлайн, направо от собствениците им, се представя като сива икономика и се допуска (без да има реални данни за това обаче), че предлаганите в онлайн платформи квартири не отговарят на стандарти и критерии за качество и безопасност.

Решението на тези "проблеми" обаче идва с големия чук – според министъра онлайн платформите трябва да рекламират само такива квартири, които са регистрирани според местното законодателство, а в противен случай да понесат санкции.

Подобна идея обаче е не само трудно изпълнима, но и вредна. Трудно изпълнима е най-вече поради високата цена на приложението ѝ – докато при традиционния бизнес могат пряко да контролират и регулират фирмите, които извършват дейност на територията им, онлайн платформите играят единствено ролята на посредник, който сам по себе си не извършва никаква услуга освен посредничеството, а и често развиват тази си дейност в рамките на друга юрисдикция (Европейската централа на Airbnb например е в Дъблин и фирмата оперира в рамките на ирландското законодателство). Дори и да допуснем, че хармонизация на законодателството на европейско ниво е възможна, следенето и контролът ще стават все по-скъпи и трудни с развитието на технологиите, а платформите ще намират все по-нови и усъвършенствани подходи за задоволяване на нуждите на клиентите си, независимо от опитите за осуетяване на дейността им.

Вредна е, тъй като по своята същност представлява опит за възпиране на развитието на туристическия бранш, което влиза в разрез с интересите на потребителите. Причината, поради която онлайн платформите за наемане на квартири съществуват, е, че потребителите ги предпочитат пред традиционните хотели и туристически агенции. Предпочитат ги, защото им предлагат много по-богат избор от регулираните и лицензирани места за настаняване, така че да могат да се насочат точно към това, което отговаря на нуждите им. От значение тук са и цените – тъй като неурегулираният пазар оперира в условия на много по-голяма конкуренция, то онези, които предлагат жилищата си онлайн за временно ползване се виждат принудени да предлагат все по-конкурентни цени и условия не само спрямо традиционните хотели, но и спрямо останалите потребители на платформата. Това става възможно именно тъй като не са обременени с всички регистрационни, разрешителни и контролни режими, които важат за традиционния бизнес, и ако те им бъдат наложени, основният губещ ще е именно крайният потребител – откъм цена, откъм качество или и двете.

В крайна сметка опитите за регулация на онлайн платформите са преди всичко реакция на традиционния бизнес – за него е по-евтино и по-лесно да лобира в посока забрана на алтернативите от сферата на споделената икономика, вместо да се конкурира с тях и да се адаптира към новите условия, за сметка на интересите на потребителите. Това обаче надали е в състояние да спре развитието на икономиката на споделянето, особено в дългосрочен план, тъй че е в интерес и на властите, и на бизнеса да привикват към новата конкуренция.

-------------------

Искаме да знаем гинките

Из текста на Емилия Милчева в Клуб Z

В България от опит знаем, че когато един бизнес се продава не на стратегически инвеститор, става въпрос за изцеждане и препродаване

Имало едно време една голяма компания, в списъка на Forbes за най-големите публични компании в света, с пазарна капитализация от $9.2 милиарда, продажби за $8.2 млрд., над 26 000 служители. Тя се наричала CEZ (ЧЕЗ) и 70% в нея държала чешката държава чрез Министерството на финансите. Запомнете принципала. Ще разберете защо.

Защо в преизказно наклонение? Тази компания избира една фирмичка от България - на фона на нейните мащаби "Инерком" наистина е микроскопична, с управител Гинка Върбакова, в чието портфолио се мъдрят няколко строителни проекта, няколко малки соларни парка и един паркинг в Пазарджик. Тази фирма купува 100% активите на ЧЕЗ в България за над 320 милиона евро. Без да съобщи кои банки и/или компании са предоставили парите за сделката. Защото нейните търговски отчети не дават никакво основание за подобен бизнес размах.

Как мениджмънтът на един такъв концерн, който е утвърдено име в енергийния бизнес, продава активите си на тази странна фирмичка, която не е стратегически и/или институционален инвеститор? И дори пренебрегва чешката "Енерго-про". Защото е бил... посъветван. Как се съветва държавна фирма? Лесно. Устно. От мижав трезор КТБ стана четвъртата по големина банка в България ей заради такива съвети от управленци къде да си държат парите държавните фирми.

Или се използва натиск от типа "ще има проблем с признаването на инвестициите, с лицензите, ами данъчните какво ще кажат..." и пр.

Иначе в България от опит знаем, че когато един бизнес се продава не на стратегически инвеститор, става въпрос за изцеждане и препродаване. Справка: БТК и "Булгартабак".

------------

Кой се страхува от Лаура Кьовеши?

Из текста на Роберт Шварц за "Дойче веле"

Крайно време е Брюксел да удари по масата!

Не, такова нещо не е имало досега в ЕС. Един правосъден министър тръгва да защитава осъдени политици и олигарси и настоява за освобождаването на човека, постигнал досега най-големи успехи в борбата срещу корупцията в Румъния! Аргументите му са повече от прозрачни: Лаура Кьовеши била уронила имиджа на Румъния, а с авторитарния си стил на управление застрашавала независимостта на правосъдието?! Обвинението на правосъдния министър Тудорел Тоадер звучи едновременно като обвинителен акт и като предрешена присъда. Просто смехотворно.

"Отчаяно тържество на обвиняемите"

Лаура Кьовеши
Фотограф: Анелия Николова

През петте години, в които Лаура Кодрута Кьовеши е главен прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията, тя многократно беше обект на клеветнически кампании. Повечето обвинения идваха от лица, които сами имат проблеми с правосъдието. Само че през последната година атаките срещу нея зачестиха, като в хора на обвинението се включиха и хора от социалдемократическото правителство - чрез кампании в стар стил на телевизионния екран. Бързо обаче стана ясно, че тези атаки са насочени не само лично срещу нея, а преди всичко срещу работещото румънско правосъдие и правовата държава. Или както самата Кьовеши много точно се изрази, свидетели сме на едно "отчаяно тържество на обвиняемите".

Сходно е мнението на либералния президент Клаус Йоханис. Клика политици, които имат проблеми с правовата държава, иска да промени законите, за да я отслаби - това подчертава Йоханис всеки път когато го попитат какво става в Румъния. Неговата позиция е последната спасителна котва за основателно възмутените граждани, които от година насам периодично излизат на протести в защита на независимото правосъдие. Според румънската конституция само президентът на страната може да отзове ръководителката на Дирекцията за борба с корупцията. А неговата реакция сега показва, че той няма да го стори.

Защо е цялата тази шумотевица, след като за всички участници от самото начало би следвало да е ясно, че отстраняването на държавния прокурор не е вероятно? И защо цялото това бързане, след като вторият и последен мандат на Кьовеши и бездруго изтича следващата година?

Паралелна държава?

Едно от обясненията за паническите действия на правителството са действията срещу шефа на управляващата Социалдемократическа партия Ливиу Драгня. Срещу него вече е има присъда по обвинение в изборни манипулации и по тази причина той не може да стане премиер. Драгня е председател на парламента и под прикритието на парламентарната демокрация може с необходимото мнозинство да внася закони срещу правовата държава. Срещу него текат две други дела - за злоупотреба със служебното положение и със средства от европейските фондове. Драгня и компания се чувстват преследвани от някаква "паралелна държава" - в лицето на прокуратурата, службите за сигурност и държавния глава. С последната си атака срещу антикорупционната дирекция Драгня се надява да спечели малко време. Предложен от неговата партия проектозакон за псевдореформа на правовата държава трябва да преодолее само още няколко бариери, за да може да бъде приет още тази година - независимо от острите критики на Европейската комисия. С въпросната реформа трябва бъде "изчистен" имиджът на корумпирани политици и олигарси.

От друга страна, Драгня трябва да бъде преизбран за лидер на социалдемократите на извънреден конгрес на партията през март. На вътрешнопартийните си опоненти, а и на избирателите той трябва да покаже, че продължава да контролира политическия живот в Румъния. Да им демонстрира, че, видиш ли, макар президентът и да не иска да отстрани Кьовеши, той, Драгня, е направил всичко възможно. И това трябва да му се зачете като успех. Ако сега не е успял, то следващия път сигурно ще стане. "Паралелната държава" може да бъде победена.

В един отбор с поляци и унгарци

А следващият възможност за това вече изглежда се очертава: говори се за процедура по импийчмънт на президента Йоханис. В същото време в германския Бундестаг все по-отчетливо се чуват гласове за незабавна реакция от страна на Брюксел. Ако се стигне до още атаки срещу независимостта на правосъдието в Румъния, може да бъде задействан член 7 от европейските договори, се посочва в писмо на председателя на Комитета по въпросите на Европа в Бундестага Гунтер Крихбаум.

Румъния изглежда най-после успя да влезе, след Полша и Унгария, в списъка на "трудните деца" на Европа. Крайно време е Брюксел да удари по масата!

Опитите за регулация на онлайн платформите са преди всичко реакция на традиционния бизнес – за него е по-евтино и по-лесно да лобира в посока забрана на алтернативите от сферата на споделената икономика, вместо да се конкурира с тях и да се адаптира към новите условия

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Доста е вероятно битката срещу икономиката на споделянето да я спечели етатизма.

    Извадка от статията "Как се решава проблема със „силата на малцинствата“?", която бях публикувал в блога си:

    ---
    Събира се една групичка, плаща си да се гласува каквото трябва и печели от това милиони.

    От друга страна, всеки гражданин губи от този закон примерно 5 лева на месец (защото това му вдига цените на стоките с толкова).

    За 5 лева не месец не си струва да ходи да протестира, даже да мисли по въпроса.
    ---

    В крайна сметка законодателният спам е за сметка на потребителите. За тях е рационално просто да се примирят с него, защото да ходят да протестират ще им дойде твърде скъпо - ако ходят всеки ден да протестират срещу поредния закон няма да им остане време да работят за да се прехранват. А на спамаджиите в Народното събрание им се плаща заплата за да спамят.

  • 2
    cuam4o avatar :-P
    Ангел

    Капитал, сериозно ли ги дрънкате тези глупости? Цените на нерегулираните и нелицензирани обекти били по-ниски, защото имало по-голяма конкуренция? Изобщо не е защото не плащат данъци, лицензи и такси, което е шибана СИВА икономика, нали? Аре у лево с тоя "институт за пазарна икономика".

  • 3
    opz11314385 avatar :-|
    opz11314385

    Капитал, на изхода на столипиново се редят цигани с личните си автомобили. Возят из Пловдив за малко пари. Евтино, нали са с нула административни разходи, а и от много години го правят, много преди Убър. Никога не съм видял да ги наричате икономика на споделянето, иноватори, визионери или поне таланти. Капитал, вие да не сте расисти!?

  • 4
    opz11314385 avatar :-|
    opz11314385

    Според либералите от Капитал най добре да оставим аърбнб и букинг да се развиват както намерят за добре, нали било свободен пазар. Тогава си мисля, трябва по същия начин да подходим и към хотелиерите, което означава да строят хотелите си единствено и само по изискванията за жилищно строителство и нищо повече. Капитал, сигурни ли сте, че София има нужда от не ограничен брой евтини хотели. Като прибавим към това и евтините самолетни билети и ще развием един страхотен туризъм като този на Слънчев Бряг. Хайде помислете пак и направете по задълбочен анализ.

  • 5
    opf57553755 avatar :-|
    opf57553755

    "Икономика на споделянето" съществува само в болните хипстърски мозъци. Това е просто по-жълтопаветен начин да наречеш сивия и нелегален сектор. Една глупава утопия, която се разпада бързо, само като се разиграе прост сценарий - всека фирма може да се прехвърли де юре в сектора на "споделения бизнес" и съответно да носи минимална отговорност, да не подлежи на лицензиране и пр., било хотел, таксиметрова фирма и т.н.

  • 6
    wpo34378687 avatar :-|
    wpo34378687

    дрън дрън,толкова повърхностна и некомпетентна па,ка. юотносно Ербнб,Букинг и т.н. ,квартирите които се предлагат там спокойно се регистрират в общината като квартира и готово,а тази чума нека си плещи. По-опасни за икономиката са т.н. апартхотели.Обикновено мамашката каято отдава имот си взема рублите още в Русия,посетителя казва че е роднина и ..... некомпетентна до безкрая. Естествено както цялото правителство прехвърлят проблема от болната на здравата глава.

  • 7
    cuam4o avatar :-?
    Ангел

    Любопитно, нацъкани минусчета, па един не се пробва да коментира какво точно не му харесва...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK