С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 мар 2018, 11:35, 3916 прочитания

Капанът на самодоволството

Политиците и икономистите допринесоха за загубата на доверие в досегашния икономически ред

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Мохамед ел Ериан главен икономически съветник в Allianz, в статия за "Проджект синдикейт"

Още по темата

Гледам те, давосецо

Световният икономически форум 2018

2 фев 2018

Шокът от реалността

Руската икономика

14 юли 2017

"Първо Америка", а после глобален конфликт

Изолацонистката политика на САЩ през 30-те години пося семената на Втората световна война

27 яну 2017

Десетилетия наред западният свят се осланя на добре дефинирана и широко приета икономическа парадигма. Но намаляващото доверие в способността на "експертите" да обяснят, още по-малко да предвидят икономическото развитие, подрони тази вяра. Без нова парадигма световната икономика е изправена пред нарастващ риск от фрагментация и още по-голямо изоставане на уязвимите страни.

Парадигмата, която доскоро доминираше икономическата мисъл и политиката, се съдържа в т.нар. Вашингтонски консенсус - набор от широкообхватни политически предписания за отделните държави и на международно равнище в подкрепа на икономическата и финансова глобализация. Идеята, просто казано, е, че страните ще спечелят от пазарно формирани цени и вътрешна дерегулация, докато същевременно насърчават свободната търговия и относително отворени трансгранични капиталови потоци.

Засилването на икономическите връзки между страните се приемаше като най-добрия начин за постигане на трайни печалби, по-висока ефективност и производителност и ограничаване на заплахите от финансова нестабилност и междудържавни конфликти. Този подход обещаваше сближаване между развиващите се и развитите страни, като намали бедността и отслаби икономическите причини за нелегална миграция.
Подкрепяна от традиционните икономически теории, преподавани в университетите, тази визия се активизира след падането на Берлинската стена, когато бившите комунистически страни заедно с Китай се присъединиха към доминирания от Запада световен ред, повишавайки производството и потреблението.

В някакъв момент обаче доверието във Вашингтонския консенсус се превърна в нещо като сляпа вяра. Самодоволството сред политиците и икономистите допринесе за това светът да стане уязвим за серия от малки шокове, които през 2008 г. завършиха с криза, довела го на ръба на опустошителна икономическа депресия. И изведнъж предимствата на глобализацията намаляха в сравнение с рисковете. Частично вина носи и икономическият анализ. Упражняващите тази професия не стигнаха до цялостно разбиране на връзката между бързо растящия и все по-дерегулиран финансов сектор и реалната икономика. Въздействието на големите технологични иновации беше подценено. И прозренията на поведенческата наука не бяха взети предвид или бяха избягвани - в полза на аналитично елегантни, но нереалистични и прекалено опростени микроикономически тези.
Политиците от своя страна пренебрегнаха икономическите, политическите и социалните последици от нарастващото неравенство не само като доходи и богатство, но и като възможности, като по този начин позволиха средната класа да бъде постепенно изтласкана. Те подцениха и рисковете от финансова зараза и мигрантските вълни. В резултат поведенческите норми и правила изостанаха от реалностите "на терен" и политическата поляризация започна да се засилва.

Глобалните икономически институции също не успяха да се адаптират достатъчно бързо - управленските структури на МВФ и Световната банка отразяват предишни реалности. Дори Г-20, която се появи, когато Г-7 се оказа твърде тясна за адекватна координация на икономическата политика, не успя да промени играта.



Затова не е изненадващо, че ентусиазмът за икономическа и финансова глобализация угасва. Сега някои държави приемат обърнат навътре подход или се насочват към двустранни, а в Азия - регионални договорености. Подобни промени дават предимство на големи икономики като САЩ и Китай, докато по-малки, както и цели региони, особено в Африка, са изправени пред нарастваща маргинализация.

Изграждането на консенсус около ревизирана и обединяваща икономическа парадигма няма да е лесно. Концепцията за "справедлива търговия" и проблемът със социалното изключване трябва да заемат по-голямо място в дискусиите. А в Европа трябва да работят активно за реформиране на уморена система на многостранното управление, която все повече губи доверие.

Самодоволството е основната причина за загубата на доверие в досегашната икономическа парадигма. Не трябва да позволяваме да нанесе още щети.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Пазарът е по-голям от хляба 4 Мнения Daily - Пазарът е по-голям от хляба

И още: Безплатният хляб е първата фаза на сталинизма; Поездът е композиран на вокзала

20 сеп 2018, 550 прочитания

Мнения Daily - От името на "българите в чужбина" протестирам срещу тези протести Мнения Daily - От името на "българите в чужбина" протестирам срещу тези протести

И още: Операторите на политически марионетки посегнаха и на емиграцията ни; Защо ЕС не прилича на СССР

19 сеп 2018, 2437 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Най-мрачният ден за журналистиката в Словакия

In memoriam

Финансовият 11 септември

Фалитът на Lehman Brothers отвори нова глава в икономиката и политиката. Тя все още се пише

Новият Видин?

Благоевград изненадващо падна под северния град като новото място с най-ниско заплащане, но статистиката е изкривена

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кино: "Мястото"

Ироничен трилър за границите на ежедневните желания

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 37

Капитал

Брой 37 // 15.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Парламентът смени тримата министри, Турция ще реже бюджетни разходи

Емисия

DAILY @7PM // 20.09.2018 Прочетете