Европейските фондове пък събудиха апетита им към южния фланг на Европа, а после и към източноевропейските членки на ЕС. Предвид състоянието, с което разполагат, особено ндрангета, купуването на политици за тях е детска игра. Това е традиционният механизъм за корупция - подкупване на политици, за да могат да въртят бизнеса си безнаказано. Парите на мафията са добре дошли за политиците и клиентелата им, с тях те могат да правят и предизборни кампании.

Бизнесът в Източна Европа се контролира от Германия, където организациите на мафията са установени от десетилетия през имиграцията на работници и останаха незабелязани дълго време. От Германия ндрангета ръководи вноса и доставката на наркотици в Европа. След падането на Берлинската стена оттам започна и завладяването на Източна Европа. Разследващи са чули телефонен разговор на 9 ноември 1989 г., в който един от босовете нарежда: "Стената е паднала. Идете веднага в Берлин и купете всичко, което можете да продадете на Изток!"

Много от любимите италиански ресторанти в Германия за съжаление работят и като бази на мафиотите от Калабрия. Това бе установено наскоро при голяма акция през януари, в която бяха арестувани единайсет членове на ндрангета в Германия. Често тези заведения се намират в голяма близост до правителствените и съдебните сгради.

Фактът, че мафията разширява бизнеса си на изток, показва и възвръщането в търговията с наркотици и оръжия на България, Румъния, Албания и Черна гора. Източноевропейските страни, включително тези от ЕС, често осигуряват безопасен канал за незаконен трафик, тъй като законодателството, методите на търсене и разследване, както и сътрудничеството в борбата срещу организираната престъпност изостават от практиката в Италия и страните от западната част на съюза.

----------------

Цената на тока

Имаме работа с бандити, трудно можем да се мерим с тях

Тони Филипов, д-р, от "Из дневника на един луд"

Председателят на КЕВР доц. Иван Иванов вика: "Заявявам го съвсем отговорно – хората не бива да се притесняват. Заемът, който ще вземе г-жа Върбакова, няма да натовари българските граждани и няма да се плаща през цената на тока."

Да, бе, ще се плаща през цената на водата. Ай що се правиш на улав!

Този човек някога го представяха за честен и морален. Някога.

Гинка Върбакова - собственик на "Инерком България", беше изслушана в комисиите по енергетиката и за контрол върху службите за сигурност за покупката на бизнеса на ЧЕЗ в България

Фотограф: Георги Кожухаров

Господин Иванов, понеже е възможно да си живеете още с представата за лична почтеност, та съм длъжен да ви кажа, че вие може би неусетно за вас, а може би не, сте станал ибрикчия на властта. Е, да, иначе нямаше да се задържите на поста след отпадането но РБ от съдружието. Но дали си заслужаваше?!

Всъщност има вариант доц. Иванов да не лъже. Председателят на БЕФ Иван Хиновски вика: "Има иск от страна на ЧЕЗ за стотици милиони. Много вероятно е ЧЕЗ да спечели това дело. Гинка от Пазарджик ще получи стотици милиони." А дали тук не е заровено кучето или поне част от него? Колко му е да се помогне на ЧЕЗ да спечели делото? И купувачът на ЧЕЗ, който и да е той, но той не е който и да е, да си върне парите? Вижте, хора, имаме работа с бандити! Те по цял ден мислят какво и как да откраднат. В тази област трудно можем да се мерим с тях.

----------------------

Задължения

Промените в Търговския закон не намират решение, а създават много нови въпроси пред бизнеса

Из публикация на Иван Брегов за Бюлетина на Института за пазарна икономика

С промени в Кодекса на труда (КТ) и последващи от това изменения в Търговския закон (ТЗ) и в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) бе направен опит за преустановяване на практиката недобросъвестни търговци да прехвърлят търговските си предприятия и дялове в ООД при наличие на непогасени задължения към работниците и служителите, както и осигурителни вноски към държавата. Първоначално законовите текстове не бяха обезпечени с процедурни разпоредби по доказването на тази липса на задължения.

Това доведе до близо двумесечно правоприлагане, при което Търговският регистър постановяваше отказ на вписване на промените по партидата на дружествата. С изменение на ТЗ от края на февруари доказването се осъществява по силата на деклариране. И като че ли това доведе до спокойствие сред юристите. Отвъд проблема с процедурните несъвършенства обаче твърде спорна е правилността на това законодателно решение.

Защо мястото на доказването за липса на неизплатени възнаграждения не е в регистърното производство

Замисълът на Търговския регистър е настъпили факти и обстоятелства от съществуването на едно дружество да бъдат вписани по неговата партида и да породят предвидения законоустановен ефект. Например, за да възникне едно търговско дружество, учредителите трябва да докажат факти като воля за учредяване, изразена в учредителен протокол или акт, съгласие заедно да извършват дейността на базата на ясни правила, разписани в устройствен акт или устав, и т.н. Това са все положителни факти, за чието изпълнение длъжностните лица от Търговския регистър следят.

Противно на тази логика, с нововъведеното задължение търговците са задължени да доказват отрицателни по своята природа факти – липсата на задължения към работниците и служителите. Поначало отрицателните факти не подлежат на доказване нито според доктрината, нито според практиката. Задължението за доказване, че търговците са платили на всички свои бивши и настоящи служители, е невъзможно или поне абсолютно неприемливо като доказателствен стандарт поради няколко основания:

~ Противно на дружественото право е в едно регистърно производство да докажеш факти и обстоятелства от трудовото право;

~ Работниците и служителите са динамична величина, особено за търговци с множество наети лица, и установяването на точния им брой към датата на деклариране често пъти е невъзможно.

Декларирането на липса на задължения само по себе си поражда единствено декларативен ефект, обвързан с наказателна отговорност за декларатора по чл. 313 от Наказателния кодекс. Но това не поражда зададената от законодателя цел – изплащане на възнагражденията на работниците и служителите.

Агенция по вписванията

Фотограф: Цветелина Белутова

А възможно ли е декларираното да не е истина?

Според чл. 16, ал. 3 от ТЗ Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" по сигнал или по собствена инициатива извършва проверка за достоверността на декларираните факти. При установено несъответствие между декларираните и установените факти агенцията изпраща резултатите от проверката на прокуратурата. Разширяването на компетентността на инспекцията по труда влече още един неблагоприятен момент – дава още повече основания на прокуратурата да се меси в делата на бизнеса. Чисто практически прилагането на режима на деклариране е сведено до невъзможност поради динамичната величина на броя на служителите:

~ Как дружество с верига магазини в цялата страна, организирано като ООД, да знае във всеки момент какви са изплатените или дължими обезщетения за всички служители, следователно как и съдружник при продажба да декларира тези обстоятелства?

~ Как и като какви следва да бъдат декларирани неприключили съдебни спорове между дружеството и негови работници и служители?

~ Как собственикът на дружество да определи ползването на болничен, обжалван от дружеството?

Ще носи ли наказателна отговорност съдружник, който очевидно не е могъл да знае тези обстоятелства?

Проблемът с поемането на задължения по силата на чл. 15, ал. 5 от ТЗ

В допълнение към задължението за деклариране чл. 15, ал. 5 от ТЗ допуска предприятието да може да се прехвърли, ако страните се договорят изрично, че приобретателят (купувачът) ще изплати непогасените възнаграждения, обезщетения и осигурителни вноски. Този текст практически отменя разделението между търговеца и търговското дружество и отрича природата на ООД като капиталово търговско дружество. От отговорност до размера на капитала се преминава към солидарна отговорност на съдружника за задълженията на дружеството към работници и служители и държавата. Така негласно се отменя чл. 130 от ТЗ, според който правоприемникът е солидарно отговорен с праводателя, и то само за вноските в капитала на дружеството, но не и за задълженията на самото дружество.

Задължението по чл. 15, ал. 5 противоречи и на условията за приемане нов съдружник. Като въвежда условие продажбата на дружествен дял да бъде възможна, ако купувачът погаси задълженията на дружеството, държавата пряко се намесва във вътрешните организационни въпроси на дружеството, не зачитайки основни права на съдружниците. Така имплицитно освен изискуемото съгласие на съдружниците за приемане на нов съдружник възниква необходимост и от замаскираното съгласие на държавата. Измененията в чл. 15, ал. 5 не дават и отговор дали настъпва прехвърлителният ефект, ако купувачът не плати на работниците и служителите.

Възможното решение

Неплащането на възнагражденията към служителите определено е проблем. Търсенето на решение на трудовоправен въпрос със способи от търговското право е особено грешен правен похват, при това със съмнителен ефект. На първо място може би е редно да се засили административният капацитет на инспекцията по труда, а пречките пред бизнеса да не се свеждат до радикална невъзможност за упражняване правото на собственост. Това е лесно изпълнимо - при подаване на ежемесечна информация към НОИ предприятията могат да отбелязват не само задължението си за осигурителни вноски, но и обстоятелството за неизплатени възнаграждения. След това в случаите на забавяне да се приложат част от новите текстове в ГПК и ТЗ.