Вече дори не се учудваме, когато се правораздава по площадите и телевизионните студия. Следователи и прокурори станаха едва ли не излишни, защото Фейсбук е готов с експертизите по криминални случаи в реално време. Почти нищо не знам по случая с д-р Димитров. Твърдя единствено, че повечето от Фейсбук-агитаторите знаят точно толкова малко, колкото и аз. Ако убийството е станало в къщата след нападение с нож - едно, ако човекът е бил застрелян от прозореца, докато е опитвал да краде фара от колата на доктора - друго. Ако пистолетът е бил внесен от крадците - едно, ако е бил незаконно притежаван от самия Димитров - друго. Но кой ще ти чака експертиза, нали трябва едни дейци спешно да трупат популярност.

Това, че човекът е бил уважаван от съгражданите си, ще бъде, разбира се, важен момент в по-нататъшния процес: дори да го осъдят, може да има смекчаващи вината обстоятелства, президентско помилване (Йордан Опиц, признат навремето за виновен по подобен казус, не лежа и половината от 5-те години). Изразяването на човешко съчувствие към д-р Димитров е може би най-естествената реакция на съгражданите му. Призивите за "линч на мангалите" обаче ни връщат в пещерната епоха. Това, което се надига, не е съчувствие, а презрение към човешки същества, които да можем да убиваме, без дори да си губим времето с някакви формалности като съдебни процеси. Вярно, че не сме докрай християнизирани, но поне публичните фигури би трябвало да имат мярка.

Най-опасното развитие в цялата история е, че популистите отново повдигнаха темата за правото да се защитаваш с оръжие. В същия момент един 19-годишен младеж във Флорида изби 17 съученици с полуавтоматична пушка, която съвсем легално си е купил в магазина. И как отговори Тръмп на масовите недоволства и на настояването за контрол над оръжията? Предложи учителите да се въоръжат. Само че какво ще стане, ако някой учител изперка и започне да стреля? Ами въоръжават се родителите и тъй нататък.

Статистиките сочат съвсем еднозначно какво трябва да се направи. Убийствата с огнестрелно оръжие в САЩ са 10,2 на 100 000 - многократно повече, отколкото в подобното в културно отношение Обединено кралство, където делът е само 0,2. Защо тогава алтернативно десните в Америка, пък и в България, продължават да настояват да се въоръжаваме? Защото това е идеологията на конфликта, на перманентната война. Трябва разделение, трябват кризи и истерии, за да потърсят гражданите защита именно при популистите.

-------------

Активни мероприятия

Руската църква като хибридно оръжие

От коментар на Иван Бедров за "Клуб Z"

Фотограф: Анелия Николова

Повече от денонощие след като патриархът на Москва и цяла Русия Кирил си замина от България, администрацията му публикува видео от срещата между него и българския президент Румен Радев. Кадрите са впечатляващи, защото показват как Кирил буквално се кара на Румен Радев заради това, че в България се говори за подвига на войници и от други националности, а не само руснаци.

Публикуваните кадри от срещата са подбрани така, че показват само части от изказването на руския патриарх, но не показват реакцията на президента. Впечатлението е еднозначно – патриарх Кирил унизява държавния глава на независима България.

Защо не видяхме тези кадри по българските телевизии? Отговорът е много прост – защото камерите на българските телевизии не са ги заснели.

Ето какво се е случило:

Руският патриарх е на тридневно посещение в България и телевизиите отделят огромен ресурс за отразяването му – това означава репортери, оператори, шофьори и други технически лица. Затова е важно да си планират пестеливо ресурсите.

Администрацията на президента Румен Радев информира предварително медиите, че на срещата от 15 часа в неделя ще бъдат допуснати само оператори и фотографи за протоколни кадри и няма да има изявления. Протоколни кадри означава снимащите да бъдат допуснати в залата в първите няколко минути, в които официалните лица все още се поздравяват. Практиката е веднага след това медиите да бъдат помолени да напуснат залата. Така е станало и този път, а някои от телевизиите дори не са изпратили оператори – вече са разполагали с достатъчно кадри на руския патриарх, а към онзи момент е предстояло и да го изпращат на летището.

Кой тогава е снимал? Кадрите, които разпространи Московската патриаршия, са направени от неин оператор. Публикувани бяха кадри обаче само от единия оператор, които показват какво говори Кирил. Спестени са ни кадрите от другия оператор, които биха показали какво е отговорил Румен Радев.

В прессъобщението българският президент е цитиран да казва: "Така както църквата се бори за душата на всеки човек, така и ние сме признателни към паметта на всеки воин, сражавал се в руската армия под знамената на император Александър II и загинал за българската свобода, независимо от неговата националност." В онзи момент обаче публиката не знае в какъв контекст са произнесени думите и че всъщност така Румен Радев отговаря на острите нападки на Кирил.

Има неписани правила, но пък очевидно не всички ги спазват. Уроците са очевидни, стига да има кой да ги види.

--------

(не)зависимост

Какъв е проблемът на българската публична общност

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Фотограф: Юлия Лазарова

Не се сърдете на една жена, неспособна да оцени достойнството на публичната си позиция, която няма задръжки да обслужи идеологическите си пристрастия или личната си суета, коленичейки пред представител на чужда държава, външно облечен в духовен сан.

Не се сърдете на един офицер, избран на най-висока държавна позиция, който не разбира недопустимостта да лобира сред себеподобни представители на други нации за сваляне на санкциите от елита на трета страна в качеството си на най-висш представител на своята държава.

Не се сърдете на един природно надарен с политически талант човек, от десетилетие заемащ основната позиция на упражняване на практическа власт в своята страна, който не разбира необходимостта да надрасне аргументите на междуличностните отношения и придобивки в рамките на политическия, административния и корпоративния елит. Не се учудвайте на неспособността му да утвърди политическото общуване като система от отношения между институции и институционални роли, регулирана от власт на закона.

Причината за всички тези дефицити е общият - цялостният, дефицит на държавност.

Една държава не може да се препише от другите - от "развитите страни". Една държава не може да се конструира по препоръки. Държавата е реалност, която националният елит трябва да си въобрази - да изгради като плод на своето творческо въображение. Това е основната роля и отговорност на националния елит - политически, интелектуален, духовен - чрез колективно творчество да конструира адекватна на своята национална общност постройка от ценности и цели, роли и институции, способни да организират неговото обществено водачество.

Понякога са достатъчни няколко лидери - отците-основатели на САЩ, Аденауер и Ерхард, Стамболов и Фердинанд - за да сътворят и материализират идеята за държава. Понякога е достатъчен дори един лидер - Де Гол - за да го направи.

Проблемът на българската публична общност произтича от дългогодишното изтребление на поколения български елити, от подмяната им с ерзац-елити, с колониална администрация на чужда сила, с израждането на тази колониална администрация в алчна и безмозъчна олигархична мафия. Оставена без морално и практическо водачество, българската национална общност се разпада на въвлечени в безкрайни конфликти групи и котерии, защитаващи едностранчиви, частични истини за националната ни идентичност.