С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 7 мар 2018, 13:42, 9279 прочитания

Мнения Daily - Българите, за разлика от руснаците, не са били роби

И още: Посрещнете руските щения с ирония; Основната цел е как да не станем Задунайска губерня

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В Русия се цени подмазването, лакейството и качественото коленичене.

Още по темата

Мнения Daily - Да пратим Ангелкова в Холивуд завинаги

И още: Колко ли е голяма разликата между Борисов и Рамазан Кадиров; Тайното оръжие на Путин ще са... жените

12 мар 2018

Мнения Daily: Кой ще пострада най-силно, ако Москва спре да пуска газ

И още: Соломоновите решения на управляващите; Национално достойнство или национално малодушие

11 мар 2018

Скандалните реплики на руския патриарх скараха патриотите (допълнена)

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров поиска от вицепремиера Валери Симеонов да се извини на руския духовен водач за нанесени обиди

7 мар 2018

Мнения Daily - Това е идеологията на конфликта, на перманентната война

И още: Руската църква като хибридно оръжие; Какъв е проблемът на българската публична общност

6 мар 2018

Мнения Daily - Еврофондовете водят след себе си мафията

И още: новите проблеми в Търговския регистър, какви са ефектите и възможните решения

5 мар 2018
"Широка руска душа"

Българите, за разлика от руснаците, не са били роби

От коментар на политолога Евгений Дайнов за Offnews.bg

Това писание предлагам в помощ на българските държавници, когато си имат работа с руски такива. Наистина. Искам да помогна. Ще ви кажа, драги, къде сбъркахте. Въпрос на разбиране на "широката руска душа".

Сред руската интелигенция има хора, които са много просветени, начетени, цивилизовани и добри. Намаляват, като бройка, но ги има. Управляващата каста обаче е съвсем друга бира. А нашите държавници си имат работа тъкмо с нея. Основите на нейното поведение са поставени още в средата на 16-ти век от Иван Грозни. Именно Грозни решително обръща Русия с гръб към Европа, бързо привеждайки я в татарско-азиатски вид. Изтребва аристокрацията, а онези, които оцеляват лишава от поземлена собственост. За разлика от европейската аристокрация, оттук насетне руската ще зависи изцяло от царя.



В същото време, когато в Европа на практика вече няма крепостни селяни, Грозни въвежда крепостничеството в Русия. Веднъж лишил от автономност и достойнство аристокрацията, той втори път превръща дотогава свободните руски селяни в роби. Цялата власт – и цялата собственост – се събират в ръцете на царя; и само той решава, кой ще има, по негово благоволение, някаква власт и някаква собственост. Която той може да си прибере обратно във всеки миг.

Тези ходове ликвидират възможността за структуриране на обществото покрай йерархии, свързани със собствените усилия, достойнство, умения и качества. Йерархията в обществото се определя от царя. В началото на 18-ти век тази йерархия е официализирана, от Петър I, в т.нар. "Таблица за ранговете". Всички, които не са крепостни, са разделени на 14 основни категории, пронизващи военните, придворните и светските чинове.

В крайна сметка, разбира се, всички зависят от волята на царя, което изкривява цялата структура на общественото поведение и мотивации. Вместо да се придвижват в живота благодарение на собствените си усилия, хората търсят връзка с царя, който да ги уреди. Дори да нямаш достъп до царя, щом обитаваш таблицата на ранговете ти отново зависиш не от собствените си усилия – а от това, доколко те харесва началството.

Резултатът е, че в последните поне 300 години нравите, култивирани в руското общество по нищо не приличат на европейските. Докато в Европа се ценят способностите, способстващи за воденето на независим живот, в Русия се цени подмазването, лакейството и качественото коленичене пред вишестоящите. А те, на свой ред, култивират особено брутално отношение към по-нисшите от себе си.

Къде, да се върнем на въпроса, са тръгнали нашите държавници с тяхното неумело-селско подмазване на руския патриарх? Не го умеят това, както трябва, защото няма как да са го научили. В неговите очи са изглеждали като някакви недодялани цървули, опитващи се да имат "правилното" поведение. Никак не е чудно, че е останал недоволен човекът.

Ако сега нашите се сетят да си внесат някой руснак, за да ги научи, как да вършат тази работа качествено – пак няма да им се получи; и следващият визитиращ руснак ще бъде ядосан още повече. А няма да им се получи, защото българите, за разлика от руснаците, никога не са били роби.

------------
Най-големият успех е, че Путин не дойде у нас за 3 март.


Геополитика

Основната цел е как да не станем Задунайска губерня

От коментар на Любен Обретенов за "Клуб Z"


Фотограф: Надежда Чипева

Отношенията между българския и руския народ са едно, но правенето на реална политика от държавите е друго. Нека оставим настрана отношенията между народите. Да се съсредоточим върху реалната политика.

За последните 140 години една от основните цели на "реалната политика" на България е как да не се превърне в Задунайска губерния. Тази цел през повечето време е била изпълнявана по-скоро успешно. Изключение правят едни 45 години между 1944 и 1989 г., когато Сталин до голяма степен изпълнява мечтата на Петър Велики и Екатерина Велика.

Как българската държава изпълнява към момента тази основна цел на "реалната политика"? Всичко, случило се около 3 март по повод честванията на Освобождението, дава повод да се мисли, че държавата се справя по-скоро успешно, въпреки някои залитания. А най-големият повод за оптимизъм е, че сред българското общество има критична маса хора, които са наясно с тази основна цел и които стриктно следят за поведението на политиците.

Най-големият успех на тази критична маса хора е, че президентът Владимир Путин не дойде у нас за 3 март. Официално от Москва обясниха, че президентът не може да дойде само дни преди предстоящите президентски избори. В Кремъл обаче няма как да не знаят, че е напълно възможно посещение на Путин в България да бъде съпроводено с протести срещу визитата му. И е твърде вероятно съображенията за отлагането да са били съвсем други.

У нас дойде руският патриарх Кирил, който някои определят като "резервният Путин". Няма как да не се признае, че до един момент Кирил бе много внимателен в изказа си и публичните послания, които отправяше. Накрая имперската наглост и цинизъм, характерни за някои представители на руската държава, все пак взеха връх. И Кирил се възмути защо българската държава изказва благодарности не само към Русия, а и към други народи, които са участвали в Руско-турската война от 1877-1878 г.

Вярно е, че покрай посещението на патриарх Кирил българските власти си позволиха да профилактират хора, с което напомниха за най-мрачните комунистически времена. Вярно е също така, че украински знамена не бяха допуснати на връх Шипка. Обществената реакция срещу тези две събития обаче бе изключително негативна. Това също е оптимистична новина, която гарантира, че една от основните цели на българската реална политика ще продължи да бъде изпълнявана, волю-неволю, от бъдещите български правителства, независимо от техния цвят.

Оптимизмът обаче не е повод за успокоение. Докато паметникът на Съветската армия стърчи в центъра на София и докато най-важните държавни институции са на булеварди с имена "Цар Освободител" и "Дондуков", то критичната маса хора има още много работа за вършене.

---------
Не се разсейвайте. Дръжте казуса "Гинка" за полите!


Национални комплекси

Посрещнете руските щения с ирония

От коментар на Петър Чолаков за "Дневник"


Фотограф: Николай Дойчинов

Една тексаска поговорка гласи: "малките кученца лаят най-силно". Не губете самообладание, не се подавайте на провокациите на руския патриарх Кирил. Да, тонът на госта и поведението му бяха крайно неприемливи. Но нека не забравяме, че той е представител на изоставаща източна монархия, прикрита в републикански одежди.

Русия винаги е имала претенцията да бъде Трети Рим, да бъде световна империя. Държава, която не се гордее със стандарта си на живот, с постиженията на демократичния си конституционализъм, със свободата на словото. А се големее с арсенала си – като новата ракета "Кинжал" или подводните дронове. Въоръжение, което прави безсилна всяка отбрана, както наскоро възторжено заяви президентът Владимир Путин. Последната му, по същество предизборна, реч показа, че съветската реторика никога не излизала от мода. И преди и сега не е важно как живеят поданиците, важен е размерът на пушките.

Евристичната стойност на понятието "цезаропапизъм" отдавна е оспорена в историческата наука, особено ако то се използва спрямо институциите във Византия. Всъщност, официалната доктрина в нашия могъщ средновековен съсед е постулирала необходимостта от "симфония", съзвучие между църквата и държавата. Но на практика балансът между институциите не е бил константа, а се е променял през вековете. Едни са били взаимоотношенията между василевса и патриарха при управлението на Юстиниан Велики, друго са периодите на иконоборството, трето – последните векове на империята, когато патриархът, в някои отношения, дори е бил по-могъщ и влиятелен от монарха.

Терминът "цезаропапизъм" обаче има много голяма обяснителна сила ако бъде отнесен към Русия. Църквата там, малко или повече, винаги е обслужвала. Месианската роля, която Маркс отрежда на пролетариата, лесно покълва в руската душа, но руският комунизъм, отбелязва Бердяев, е от "азиатски тип". За неговия генезис ключов бил фанатизмът и пренебрежителното отношение към човека, характерен за "грубоватите идеи на Ленин". Според Бердяев, месианизмът на християнството в Русия е заменен от този на тоталитарния, ориенталски марксизъм.

Бердяев определя революциите като апокалипсис, като зло. Но те, също така в диалектически план, са необходимо наказание както за греховете на християнството, така и за хомота, който Държавата слага на Църквата. Православният консерватизъм, върху който претендира, че стъпва днешната доктрина на Кремъл, възражда интереса към Бердяев и неговите идеи. Но, по парадоксален начин, забравя най-важните му уроци. Църквата продължава охотно да обслужва политическата власт.

Вижте, ние сме направили своя избор – член сме на НАТО И ЕС. При всичките й недостатъци: нисък в сравнение с много други развити страни жизнен стандарт, корупция, цензура и т.н., крехката българска демокрация има своите постижения. Макар и на ръка разстояние, държавата ни засега успява да стои встрани от пропастта на източния деспотизъм.

Посрещнете щенията и обиденото его на Захарова, патриарх Кирил или на самия Путин с иронична усмивка. Не с раздразнение. И най-важното – не се разсейвайте. Дръжте казуса "Гинка" за полите!
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как работи "мекият фашизъм" на Орбан 5 Как работи "мекият фашизъм" на Орбан

Унгария е предупреждение за това какво може да се случи, когато безскрупулен популист е оставен да управлява безконтролно

21 сеп 2018, 8427 прочитания

Мнения Daily - Пазарът е по-голям от хляба 5 Мнения Daily - Пазарът е по-голям от хляба

И още: Безплатният хляб е първата фаза на сталинизма; Поездът е композиран на вокзала

20 сеп 2018, 2155 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Три варианта и едно решение за ЧЕЗ

На практика единственото добро решение е регулаторите да откажат сделката.

А ти в кой фонд отиваш?

Близо 93 хил. лица са сменили пенсионното си дружество през първото полугодие

Какво иска Румен Радев

С няколко хода президентът показа, че вече работи за собствения си политически образ

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Офис, стани, офис, немирно!

Защо е важно да седим по-малко и да се движим повече, когато сме на работа, и как да го правим правилно и ефективно

20 въпроса: Мартин Колев

Дебютната пиеса на създателя на "Софийски магьосници" прави премиера тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 22.09.2018 Прочетете