Три варианта и едно решение за ЧЕЗ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Три варианта и едно решение за ЧЕЗ

След като собственичката на "Инерком" Гинка Върбакова подписа в Прага договора за покупка на българския бизнес на чешката ЧЕЗ, правителството влезе в режим "да се направи нещо и да се успокоят хората".

Три варианта и едно решение за ЧЕЗ

На практика единственото добро решение е регулаторите да откажат сделката.

Евгений Кънев
6833 прочитания

След като собственичката на "Инерком" Гинка Върбакова подписа в Прага договора за покупка на българския бизнес на чешката ЧЕЗ, правителството влезе в режим "да се направи нещо и да се успокоят хората".

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Вече трета седмица живеем в сагата ЧЕЗ, без да е ясно дали и кога ще има развръзка. На практика основните варианти за развитие на сделката са три: недопускане от българските регулатори или нейното "пускане" , без или със участието на държавата в собствеността. При realpolitik обаче подходящият вариант зависи не просто от волята и възможностите на държавата, а най-вече от това какви реални или предполагаеми рискове иска да адресира, за да стане тя приемлива за широката публика.

Да разгледаме тези варианти накратко.

Вариант 1: Недопускане на сделката.

От гледна точка на потребителите, данъкоплатците, а и на самата държава е най-удачно тази сделка да не се реализира. А най-лесният начин това да стане е регулаторите - най-вече КЗК и КВЕР - да си свършат работата, ако са налице реални рискове. Ако липсват лостове - което е доста съмнително – внасят се промени в законодателството, преди тези регулатори да са сезирани и така сделката се обезсмисля. Или политическият риск толкова нараства, че става неприемлив за банките, които са готови да я финансират.

И наистина - ако най- сериозният проблем на тази сделка е липсата на управленски и финансов капацитет на "Инерком", то тогава защо той трябва да е на българските потребители, а не на ЧЕЗ, която би трябвало да намери купувач, отговарящ на същите условия от 2004 г. за получаване на лиценз от КВЕР?

Вариант 2: "Пускане" на сделката

При такова масово неодобрение на купувача обаче изглежда, че вариантът за безпроблемно одобрение на сделката от регулаторите и без друга намеса на държавата е най-малко вероятен. Дори хипотетично да нямаше съществени рискове с управленския капацитет (примерно нает професионален мениджърски екип) или с произхода на част от финансирането (примерно напълно легално и чисто макар и от политически неприемливи дестинации) на купувача, правителство е вече в режим "да се направи нещо и да се успокоят хората ".

Вариант 3: "Пускане" на сделката с участие на държавата в собствеността

Най-лошият вариант. Освен че е противопоказен (виж "Десет причини държавата да не придобива дял в ЧЕЗ България"), този вариант ще има негативни ефекти за всички участници и на пазара, и в управлението и излишно ще ангажира бюджета с много скъпа инвестиция за решение на проблем от компетенциите не на акционерите, а на регулаторите.

В най-лошия случай тази държавна инвестиция ще стане непоносимо скъпа, ако при неясните клаузи на офшорното финансиране участието на държавата само в капитала на "Инерком", каквато е заявката, се окаже недостатъчно за ефективен контрол. А придобиването на мажоритарен пакет или пълен контрол, както и задължителната тежка инвестиционна програма за развитие на мрежата ще струват вероятно не стотици милиони, а над милиард. Ако се стигне до този кошмарен сценарий, то поне държавата трябва да използва всички механизми да получи опцията за привличане на другите акционери при бъдеща продажба на дела си и веднага да започне такава процедура.

Така на практика единственото добро решение е, ако регулаторите откажат сделката. Но като теглим чертата, най-големият въпрос е защо ЧЕЗ не може да намери реален стратегически инвеститор. Въпрос с много дълъг, но може би не толкова сложен отговор.

* Авторът Евгений Кънев е инвестиционен консултант

Вече трета седмица живеем в сагата ЧЕЗ, без да е ясно дали и кога ще има развръзка. На практика основните варианти за развитие на сделката са три: недопускане от българските регулатори или нейното "пускане" , без или със участието на държавата в собствеността. При realpolitik обаче подходящият вариант зависи не просто от волята и възможностите на държавата, а най-вече от това какви реални или предполагаеми рискове иска да адресира, за да стане тя приемлива за широката публика.

Да разгледаме тези варианти накратко.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Леко притеснително е да се четат глупости, макар и етикирани като мнение на някакъв инвестиционен гуру.
    Шапка свалям на инвестиционните такива, ама случаят с продажбата на ЧЕЗ България вече далеч не е инвестиционен. Или по-точно: инвестиционното в разплитането му е вече пренебрежимо малко.

    По т1: Както многократно се повтори, КЕВР по закон няма функции да "пуска", "пропуска", "недопуска". Призивът да се изготвят екстрено законови поправки със задна дата, натъманени за случая, е потресаващо тъп. Едно защото правото не е "врата у поле" и после именно заради такова събитийно "законотворчество" ЧЕЗ и останалите ЕРП-та се отнесоха за арбитраж във Вашингтон срещу тези практики на правителството Борисов 2.0. Според юристи ЧЕЗ и останалите имат напълно реални шансове да спечелят арбитража и заради скудоумието на управляващите ни ще трябва да се бръкнем с около 2 млрд. лв, за да платим некадърността им;

    По т2: Безумно несериозна е позицията на автора да се измисли някакъв държавен орган, който като в "Магьосникът от Оз" само да клати глава и да вика "тцъ". Ами като рече "тцъ" на Гинка от Стамболийски, ЧЕЗ ще се обърне към втория в класирането - някакъв индийски буламач. Или факторът и тогава ще каже "тцъ"? Хайде да излезем от фантасмагориите;

    По т3: Не държавата е лош стопанин, а стопаните на държавата са лоши. От думите на висш мениджър в ЧЕЗ онзи ден стана ясно, че чехите през 2016 г на няколко пъти са предлагали на Борисов държавата да участва в сделката. Отговори не е имало. Защо? И защо миналата седмица същият този Борисов отведнъж осъзна, че държавата трябва да стане дребен ортак на Гинка и на ТИМ в ЧЕЗ България? В сегашната ситуация единственият логичен вариант е държавата да придобие мажоритарния пакет от активите на местния ЧЕЗ, да стабилизира компанията и да търси сериозен инвеститор, на когото да продаде дела си. Това е рецептата, по която Държавният гаранционен фонд на Гърция наля пари в закъсалите частни банки, реално придоби мажоритарните им пакети, стабилизира ги и след около година продаде участията си с печалба. Много пари трябвало? Ами като се оставиха нещата от днес за вчера - така е. А по-приемливо ли е неясното финансиране на Гинка от офшорки, грузинско-руско-български граждани и закъсала скандална българска частна банка?

    И после - българското правителство официално все още не е уведомило ЧЕЗ, че желае да се включи в сделката. При положение, че има Министерство на енергетиката, че има посланик на БГ в Прага, че има там търговски представители, българската държава в лицето на Борисов е оставила на някаква Гинка да отстоява интересите на обществото пред ЧЕЗ!!! Направо да подлудееш!

    И накрая - драги г-н инвестиционенконсултант, не е работа на ЧЕЗ да си търси първокачествен преимник на бизнеса в БГ. Вие като си продавате старата кола правите ли кастинг на кандидатите или просто я целувате по капака и я шиткаке на тоя, дето дава най-много? Грижа на държавата в партньорство с продавача (ЧЕЗ) е да осигури възможно най-сериозния инвеститор за този стратегически отрасъл.
    Което правителствата на Борисов не направиха. От некадърност или от престъпен сговор?

    А отговорът на въпроса защо бягат от България сериозните инвеститори нито е сложен, нито е дълъг: няма предвидима среда за бизнес. И потвърждението е в делата, заведени от всички (!) ЕРП-та в арбитражния съд към Световната банка.
    Гинка от Стамболийски и подобните й кокошкари не се интересуват от предвидимата среда за бизнес, защото те са тук само за малко и за това кратко време трябва да напълнят гушите. Своите и на политическите си покровители.

  • 2
    efg05376884 avatar :-|
    efg05376884


    До коментар [#1] от "
    D-r D
    Лицензът даден на ЧЕЗ през 2004 г. е срещу изпълнени определени изисквания , описани в тогавашната приватизационна процедура - което автоматично дава права на КЕВР да отнеме лиценза на новия оператор , ако не отговори на изискванията ; т.е ЧЕЗ винаги ще рискува с избор на купувач , който не отговаря на тези изисквания. Ако държавата пожелае да не го приеме. Въпросът е дали желае.

  • 3
    antipa avatar :-?
    D-r D


    До коментар [#2] от "
    efg05376884
    ":

    Все пак, за да не местим облаци, ще помоля да посочите някокви основания по Закона за енергетиката. Ето линк към него. https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135475623
    За да не го прехвърляте целия, в глава ІІІ са изяснени правата на КЕВР, а в глава ІV - лицензионния режим. Може би ще се позовете на някой текст оттам като основание за твърденията си горе?
    И ако го откриете, моля, кажете го, защото живо ме интересува защо сега да може да се отнеме лиценз, а през 2013 г, когато отново имаше кампания за отнемане на лизанзите на ЕРП-тата, не можеше?

  • 4
    kotovad avatar :-|
    А.Стоянова

    Статията е сериозна. СПОДЕЛЯМ първия вариант: "От гледна точка на потребителите, данъкоплатците и самата държава, е най-удачно тази сделка да не се РЕАЛИЗИРА". Обосновката е, че сериозният проблем на сделката е "липсата на управленски и финансов капацитет на "Инерком". ЧЕЗ би трябвало да намери купувач, отговарящ на същите условия от 2004 г., за получаване на лиценз от КВЕР.
    Интересно е мнението на коментатор #2 към статията, а именно: "Лицензът даден на ЧЕЗ през 2004 г. е срещу изпълнени определени изисквания, описани в тогавашната приватизационна процедура - което автоматично дава права на КЕВР да отнеме лиценза на новия оператор, ако не отговаря на изискванията.

  • 5
    efg05376884 avatar :-|
    efg05376884

    Дейността по разпределение на електроенергия подлежи на лицензиране по силата на чл. 39, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 9, ал. 1, т. 7 НЛДЕ. Чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЕ съдържа конкретни изисквания към дружеството лицензиант да “притежава технически и финансови възможности, материални и човешки ресурси и организационна структура за изпълнение на нормативните изисквания за осъществяване на дейността по лицензията”. Чл. 10 и чл. 11 НЛДЕ, и особено ал. 2 на чл. 11 съдържат конкретни изисквания към членовете на управителните дела на дружеството, източниците на финансиране, опита на конкретните лица при упражняване на дейността. Чл. 13, ал. 1, т. 3 и сл. НЛДЕ уреждат структурата на капитала и финансовия модел на лицензианта като елемент от подлежащия на одобрение от КЕВР бизнес план.

    Очевидно е, че при изменение на тези обстоятелства (неизбежно при сделка с акциите и промяна на собственика) се налага и изменение на лицензията. Това се потвърждава и - по аргумент на обратното основание - от текста на чл. 49, ал. 3 НЛДЕ, според който: “Промяната на наименованието на лицензианта и/или на адреса и седалището на неговото управление, преобразуването на лицензиант от една правна форма в друга, както и актуализирането на приложенията по ал. 2, т. 3 - 10 не се счита за изменение на лицензията.”

    Налага се изводът, че по-съществени промени, в т.ч. собствеността на капитала, членовете на управителните органи и източниците на финансиране налагат и изменение на лицензията.

    Очевидно е, че при цялостна промяна на собствеността на капитала на лицензианта КЕВР следва да пристъпи към изменение на лицензията. То се урежда в глава 4, раздел III, чл. 51 и сл. ЗЕ и глава 4, раздел I, чл. 61 и сл. НЛДЕ.

    Именно от тези текстове е видно, че правомощията на КЕВР за изменение на лицензия са изключително широки, като законодателят е предоставил на регулатора и значителна дискреция при упражняването им. Според чл. 51, ал. 2 ЗЕ:

    “Комисията има право на инициатива за изменение и/или допълнение на издадена лицензия:

    1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) за осигуряване на надеждността или за непрекъснатото и качествено снабдяване на клиентите с електрическа и топлинна енергия и природен газ;

    2. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) при промяна на законодателството, както и за изпълнение на правнообвързващи решения на Европейската комисия или АСРЕ;

    3. за осигуряване на националната сигурност и обществения ред, съгласувано със съответните компетентни държавни органи;

    4. при опасност от увреждане на живота и здравето на гражданите, от увреждане на околната среда или на имуществото на трети лица, когато това не налага отнемане на лицензията, и/или по предложение на специализирани държавни органи в изпълнение на техните правомощия;

    5. при разрешаване преобразуване на лицензиант или сделка на разпореждане, когато това не води до прекратяване на лицензията.”2
    Според чл. 61 ал.3 НЛДЕ “Решението на комисията за образуване на производство по изменение и допълнение на лицензията не подлежи на обжалване”.

    Очевидно е, че както по сигнал на ДАНС, така и по собствена преценка на рисковете КЕВР е свободна да наложи изменение на лицензията и да извърши цялостна нова проверка на дружеството собственик на лицензианта. В такъв случай за собственика на лицензианта има само две възможности - да се съобрази с изискванията на регулатора или да приеме отнемане на лицензията и назначаване на особен управител от КЕВР. Очевидно е, че в такъв случай купувачът по сделката за придобиване на акциите няма да плати цената и съответно сделката ще бъде развалена, а дружеството лицензиант ще запази досегашната си собственост.

    В заключение - КЕВР има право да извърши пълна проверка на собствеността, финансирането и капацитета на купувача на "ЧЕЗ-България". Едва след такава проверка може да се коментира информирано дали този купувач може да извършва дейността “електроразпределение” въз основа на изменен лиценз. Преди провеждане на тази процедура няма как да бъде осъществен в цялост смесеният фактически състав на придобиването на дейността (и лицензията) на "ЧЕЗ-

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D


    До коментар [#5] от "
    efg05376884
    ":

    Сега звучите много сериозно. Благодаря за коментара.

  • 7
    gosho3 avatar :-|
    gosho3

    До коментар [#2] от "efg05376884":

    +++
    и за останалите ви коментари.
    наистина, ако държавата в лицето на управляващите има поне малко пипе ще мисли за своите граждани, а не за частната далавера на този или онзи.
    А за хитреците от ЧЕЗ се каза и изписа вече достатъчно много. В края на краищата както във всеки бизнес и в този има риск. Те навремето като са купили ЕРП-то са с направили разчетите за риска.
    Между другото не е ясно и е много подозрително, защо по медиите, дозирано се пускат само "експерти", които говорят за арбитража като априори загубена кауза. Т.е. неминуема загуба. Защо ?
    Създава се неприятното впечатление, което все повече се затвърждава, че голямата далавера е премислено и пресметнато да се губят многомилионни арбитражи (справка "Белене", сего ни се пробутва "ЧЕЗ") по които страна е държавата. Държавата губи и плаща (с държавни, т.е. с нашите пари), а спечелилият дели сумата с нашия управник, който му е платил с държавните, т.е. нашите пари.
    Ако схемата мине с ЧЕЗ, повярвайте, че ще я повторят и с другите ЕРП-та. И с каквито още има договори с арбитражни клаузи, по които страна е държавата - "американски централи" и сетете се още какво ли не - ще има да плащаме до гроб и данък "комисионна за управника по държавен арбитраж".

  • 8
    efg05376884 avatar :-|
    efg05376884


    До коментар [#6] от "
    D-r D
    ":
    Благодаря, достатъчно е да сте малко по- изящен в изказа си и понякога да допускате, че можете и да не сте прав.

  • 9
    antipa avatar :-P
    D-r D

    До коментар [#8] от "efg05376884":

    Притеснявам се, че ако ви послушам, ще стана самото съвършенство, от което му деля само отсъствието на изящност на изказа и чувството за вина.
    Шегувам се.
    Беше ми приятно. И полезно - почетох по вашия #5. Много сте убедителен. Заради едната политкоректност и лоялност ли доц. Иванов повтаря като латерна: КЕВР не може та не може?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK