Знам какво направи миналия път

Конгресменът Хоули и сенаторът Смут след гласуването в Конгреса през 1929 г. на закона им за по-високи мита на 20 хил. вносни стоки.

Знам какво направи миналия път

Митническите тарифи на САЩ

8046 прочитания

Конгресменът Хоули и сенаторът Смут след гласуването в Конгреса през 1929 г. на закона им за по-високи мита на 20 хил. вносни стоки.

© National Photo Company / Wikimedia Commons


Доминик Руше бизнес редактор на в. "Гардиън" за Америка, носител на наградата "Пулицър"
Законът "Смут - Хоули" от 1930 г., въвел защитни вносни мита, е обвиняван за Голямата депресия и Втората световна война.

Духовете на Уилис Хоули и Рийд Смут витаят в американския Конгрес. През 30-те години на миналия век двамата бяха архитектите на закона "Смут - Хоули" - един от най-обругаваните в историята на САЩ, сочен за виновник за Голямата депресия, а оттам и за катализатор за избухването на Втората световна война.

Заклеймявани и в своето време, имената на Хоули и Смут се появяват като духа на Джейкъб Марли (съдружникът на Скрудж от "Коледна песен" на Дикенс - бел. ред.) всеки път, когато Америка предприема протекционистка промяна в търговската си политика. А Америка определено е пред такъв завой.

Президентът Доналд Тръмп обяви идеята си за митническа тарифа от 25% за вноса на стомана и 10% за алуминия. Канада и ЕС предупредиха за контрамерки. Мексико, Китай и Бразилия заявиха, че обмислят подобен отговор.

"Търговските войни са нещо добро."

Доналд Тръмп, президент на САЩ

Тръмп не изглежда притеснен. "Търговските войни са нещо добро", пише той в туитър, докато обичайно приятелският "Уолстрийт джърнъл" гърми за "тарифното безумие на Тръмп". "Много кандидат-президенти са изразявали такива позиции в кампаниите си, но влязат ли в Белия дом, забравят за тях. Изглежа, че трябва да приемем буквално и сериозно заплахите на Тръмп", смята професорът от Dartmouth College и търговски експерт Дъглас Ъруин.

След Хърбърт Хувър не е имало американски президент, който е бил толкова зле настроен към свободната търговия. А Хувър именно подписа закона на Смут и Хоули. Американската икономика се справя добре през 20-те години, когато под звуците на джаза се ражда консуматорското общество. Повишението на митническите тарифи идва за успокоение на фермерското лоби, което губи позиции със съсредоточаването на парите и работната сила в градовете.

Външното търсене на американски продукти се е увеличило през Първата световна война, а цените на земеделските са се удвоили между 1915 и 1918 г. В спекулативна вълна със земя фермерите задлъжняват, за да разширят производството си. И по-късно се оказват притиснати от затягането на паричната политика и неочаквания колапс на цените на суровините.

Близо една четвърт от работната сила в САЩ е била заета в този отрасъл и Конгресът не е могъл да го пренебрегне. Евтиният чуждестранен внос се превръща в гореща тема на изборите през 1928 г. Републиканците обещават защитни митнически тарифи, Хувър печели, обявявайки селското стопанство за "най-неотложния икономически проблем", а "адекватната тарифа" - за основа на решаването му.

Когато Хоули и Смут започват да пишат закона си, лобистки групи настояват за по-високи тарифи за 20 хил. вносни стоки. Много хора предупреждават за тежки последици. Хенри Форд казва на Хувър, че законопроектът е "икономическа глупост". Доклади, посочващи вредата, която ще бъде нанесена на американската икономика, са обявени от републиканците за "фалшиви новини".

През октомври 1929 г., когато Сенатът обсъжда проектозакона, фондовият пазар се срива. А през юни 1930 г., когато стига до бюрото на Хувър през юни 1930 г., се е променил от първоначалния си "ограничен" план до "най-високите ставки, известни досега", според статия на "Ню Йорк таймс".

Очаквано законът предизвика силно международно недоволство. Канада и Европа отговарят също с протекционистични тарифи, които задълбочават глобалната депресия, довела до възхода на Хитлер и Втората световна война. За депресията и войната, разбира се, са допринесли и безброй други фактори, но несъмнено една от последиците от "Смут - Хоули" в САЩ е, че никога повече американски президент няма да да е в такава степен противник на световната търговия. До днес.

Последиците от една търговска война днес ще са много по-лоши, отколкото през 30-те години на миналия век. Износът на стоки и услуги представлява 13% от БВП на САЩ, докато през 1920 г. делът му е бил около 5%. "Америка е много по-включена в търговията и много повече индустрии ще бъдат засегнати от чуждестранните контрамерки. Когато започнеш да говориш за оттегляне от търговски споразумения или за тарифи от 35%, това може да взриви системата", казва Ъруин.

Може би именно обещанието да "унищожи системата", довело Тръмп на власт, е причината духовете на Смут и Хоули да бродят отново в залите на Конгреса.

Доминик Руше бизнес редактор на в. "Гардиън" за Америка, носител на наградата "Пулицър"
Законът "Смут - Хоули" от 1930 г., въвел защитни вносни мита, е обвиняван за Голямата депресия и Втората световна война.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


5 коментара
  • 1
    khankroum avatar :-|
    khankroum

    Тръмп си защитава страната, а ние какво направихме?

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "khankroum":

    С какво я защитава? Основния проблем на САЩ са 2 неща : висше образование и здравеопазване. Тръмп бори и без това ниската безработица с опасни и недодялани мерки.

    Като знам как хората, които говорят за независимост са най-големите русофили (надявам се вие да не сте сред тях), не мисля че трябва да говорим за това докъде е България. Всеки случаи участието ни на световните пазари е чудесно!

  • 3
    megalocnus avatar :-|
    megalocnus

    До коментар [#1] от "khankroum":
    Все още е рано това да се приема за доказано.
    Предстои да се види дали наистина я защитава, или само така си мисли/твърди.

  • 4
    cuam4o avatar :-P
    Ангел

    До коментар [#1] от "khankroum":

    От какво я защитава? И как точно подобни протекционистки мерки съвпадат с идеологията на свободния пазар? Или пазара е свободен само, когато ни отърва?

  • 5
    fellix avatar :-|
    Божикравов

    До коментар [#4] от "Ангел":

    Свободен пазар има само, когато всички участници спазват общите правила, а най-важното правило е да няма държавно "побутване" и манипулация на борсите.
    Дъмпингът от страна на Китай е огромен, че даже и съюзниците (от Студената война) не се свенят да субсидират големите производства за износ. САЩ, още след разпада на СССР, трябваше да забе и последния пирон в икономическият ред установен след ВСВ (Бретън-Удс), като нормализират търговските си отношения и прекратят свободния достъп до вътрешния си пазар. Те и без това не са много зависими от международната търговия.

    Интересно, когато Обама натресе доста по-високи мита срещу вноса от Китай преди време, нямаше такава олелия по медиите. А при Тръмп сега всички се правят на "загрижени".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал