Мнения Daily - Благодарността премина в режим на скандал
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Благодарността премина в режим на скандал

Мнения Daily - Благодарността премина в режим на скандал

И още: Не сме екополиция; Путин - нещо като цар с демократично лустро

3899 прочитания

© Itar Tass


Православието ще ни спасява от Европа, където бродят джендъри и тровят децата ни с лоши храни.

България и Русия

Благодарността премина в режим на скандал

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче Веле"

В 21 век суверенни държави продължават да се изясняват кой какво на кого дължи и дали достатъчно е благодарен. Нямам предвид само просташкия жест на руския патриарх, който си позволи да се кара, че не му се благодари достатъчно – православие и славянство са инструменти на руската имперска политика, това за никого не е изненада. Въпросът е в ирационалното разрастване на благодарността към Русия точно в сърцевината на българската идентичност. Мислехме, че с края на комунизма това ще се поуспокои, но се излъгахме: просто благодарността премина в режим на скандал.

Хайде да почнем да благодарим на гърците, приемници на Византия, задето са ни християнизирали, та даже императорът Михаил ІІІ дал името си на кръщелника си княз Борис! Или да целуваме до края на живота си ръка на Белгия, от която сме взели Търновската конституция, лъва и мотото "Обединението прави силата". В историята нещата се помнят, изучават, ако щете използват се за хвърляне на мостове между народите – но да авторизираш дадено събитие и да претендираш за дивидент е просто идеология.

Ще кажете Руско-турската война е историческо събитие, много по-важно от някакво си лъвче. Работата е там, че в историята има различни важни събития и при добро желание винаги ще се намери друг случай, когато Москва е действала против нашия интерес. Вземете размяната на черкези срещу българи, вземете позицията ѝ по време на Съединението и "отзоваването" на нещастния Батенберг. Демагозите по определение опростяват историята до формулата "черно робство - героично освобождение - идваме на власт ние".

Да сведем Руско-турската война до славянски алтруизъм е наивно. От друга страна голяма е била народната подкрепа за войната, представяна като освобождение на поробени братя (впрочем голямо е и разочарованието, когато руският мужик вижда, че братята-роби в европейска Турция живеят далеч по-добре и са по-свободни от него). Обръщам внимание на това, че историческият процес е сложно и противоречиво нещо и когато абсолютизираме един негов момент изпадаме в синдрома благодарност, който ни разрушава отвътре.

Желязната хватка на благодарността се затяга периодически около шията на България; основна роля играят, разбира се, местните елити, където "русофил" е политическа категория, колкото и печално да изглежда това отстрани. По съветско време благодарността беше повдигната на квадрат като "двойно освобождение", а национален празник стана денят, в който съветските войски окупират страната. Благодарни пионери седяхме с автомати пред паметници и произнасяхме клетви. Сега трета серия – православието ще ни спасява от застрашителната Европа, където бродят джендъри и тровят децата ни с лоши храни.

Да оставим имперската пропаганда и се вгледаме в нашите собствени, глупави комплекси. Наместо да използваме някакви моменти от историята, които ни сближават с други народи, тръгваме на радикализация: Русия е в сърцевината на българското, верността към Русия е върховен дълг на всеки патриот, националният ни празник няма да е свързан с нас, а с благодарността към Русия Което, разбира се, поражда гняв, антируски настроения и подигравки.

Един уважаващ себе си народ не благодари на конкретен геополитически актьор, а се обръща към ценности, които отиват отвъд историческата случка. Но какво да правим, искаме си робството, искаме си благодарността.

-------------

Да се обвиняват Зелените е като да се обвинява Никола Тесла за петролните разливи.

Културна дискусия

Не сме екополиция

От коментар на Борислав Сандов, съпредседател на ПП "Зелените"

Фотограф: Юлия Лазарова

Няколко дузини клакьори се опитват да насадят на обществото, че Зелените сме виновни за масовите сечи и новоднения, мръсния въздух, замърсените езера, колапса на енергетика, слабото развитие на туризма и др. С постоянното натякване на опорни точки в българските медии, повечето от които не следва даже да бъдат наричани медии, като се има предвид липсата на покрити етични стандарти и манипулирана от собствениците им редакционна политика, тези клакьори все повече успяват да се наложат и мнозина приемат думите им за истина. Опитват се да покажат 'бялото' като 'черно'.

А всъщност, всички тези проблеми са предизвикани от слабата и корумпирана власт на национално и локално ниво, а не от Зелените, които от много години се борим именно срещу същите тези проблеми. Нека напомня, че Зелените никога не сме управлявали или участвали в управлението на национално ниво. Нито сме получавали и стотинка от държавата, за да ни бъде търсена сметка за свършено или несвършено.

Ние не сме екополиция, нито която и да друга институция, отговорна за спазването на закона или състоянието на икономиката. С наличния си капацитет от доброволни усилия сме постигнали много за обществото и държавата, независимо дали това е оценено от всеки. И няма нито един от нас, който да е бил изобличен от съда в незаконни действия.

Напротив, именно ние сме тези, които постоянно разобличаваме престъпните схеми и намерения на олигархията. Те са истинските милионери, рекетьори, терористи. Не ние! Те са тези, заради които сме най-бедната държава в ЕС. Те са тези, заради които сме на 106 място в класацията за свобода на медиите. Те са тези, заради които имаме най-мръсния въздух, корумпирани институции, пълни с лайна резервати. Техните опорки са всъщност от типа "крадеца вика дръжте крадеца".

Да се обвиняват Зелените за състоянието на България, е като да се обвинява Никола Тесла за петролните разливи и мръсните схеми в монополизираната от фосилното лоби енергетика.

------------

Крим е представян като най-голямата победа на Русия в епохата на Путин.

Власт

Путин - нещо като цар с демократично лустро

От коментар на Анджела Чарлтън и Наира Давлашян за "Асошиейтед прес". Преводът е на БТА.

Фотограф: Itar Tass

Владимир Путин и неговата Русия днес изглеждат по-непобедими от когато и да било през 18-те му години на власт. Откакто Путин се яви последния път на избори през 2012 г., руснаците нахлуха в Украйна, присъединиха Крим, засипаха с бомби Сирия, бяха обвинени в намеса в президентските избори в САЩ и заявиха, че имат страховит нов ядрен арсенал. "Никой не ни слушаше. Послушайте ни сега", каза той по-рано този месец, хвалейки се с тези оръжия.

Путин отново ще бъде преизбран за президент с категорична победа на 18 март. Така че защо въобще си прави труда да провежда избори? Той презира демокрацията като объркана и опасна, но жадува за легитимността, която дават изборите. Нуждае се от ясно доказателство, че руснаците имат нужда от него и от виждането му за велика сила повече, отколкото от тревогите им за свободите, които потиска, ширещата се корупция, която не е премахнал, санкциите, които е предизвикал с действията си в Крим и Украйна.

"Всеки автократ иска любов", каза анализаторът Андрей Колесников от московския център "Карнеги", а Путин получава тази любов "от голямата подкрепа на изборите". Путин, който се очаква да спечели около 80 процента от гласовете, още повече ще затвърди властта си в Русия - нещо като цар с демократично лустро.

През 14-те си години като президент и 4-те години като министър-председател на най-голямата страна в света Путин промени образа на Русия на световната сцена, укрепи властта над нейната политика и икономика и прати в затвора противници. Той предложи убежище на Едуард Сноудън, потуши екстремизма в отдавна размирната Чечения, беше домакин на изключително скъпи Олимпийски игри и спечели правото да организира Световното първенство по футбол тази година. Сега той е на 65 години и не планира да се оттегли скоро.

Изборите ще потвърдят довода на Путин, че за да се подобри животът в Русия, страната има нужда повече от приемственост, отколкото от драстична промяна, независими медии, политическа опозиция, активизъм за защита на околната среда или права за хомосексуалистите и другите малцинства. Русия ще продължи да е несъразмерно зависима от цените на петрола, а нейното 144-милионно население ще остане по-бедно, отколкото би трябвало, и мнозина ще останат убедени, че светът иска да им навреди.

Все пак, макар външно да изглежда неуязвим, Путин има причини да се тревожи. Кремъл се нахвърля срещу провежданите напоследък разследвания за корупция от опозиционния лидер Алексей Навални, страхувайки се, че те могат да предизвикат обществени вълнения. А битката за наследяване заплашва да предизвика вредни разцепления в близкото обкръжение на Путин.

Междувременно разочарованите младежи в Русия може да се обърнат срещу него. Някои се присъединяват към протестите на Навални; други просто няма да си направят труда да гласуват, тихомълком подкопавайки властта му. В момент, когато Путин се сблъсква с предизвикателства у дома, очаквайте още тупане в гърдите от страна на Русия в чужбина.

Присъединяването на Крим от Русия накара САЩ и Европейският съюз да наложат санкции, което значително повиши популярността на Путин. Крим е представян като най-голямата победа на Русия в епохата на Путин - възстановяване на могъществото и поправяне на историческите неправди. За да е ясно посланието в Русия, изборите на 18 март се произвеждат на четвъртата годишнина от анексирането.

Фотограф: Анелия Николова
Православието ще ни спасява от Европа, където бродят джендъри и тровят децата ни с лоши храни.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Но какво да правим, искаме си робството, искаме си благодарността." Никой не "иска" робството! То е исторически факт! И ние не трябва да забравяме като народ какво ни е струвало, какъв произвол е имало, какви зверства.

    Уродливата част от либералите много искат да си забравим историята, традициите и убежденията. Искат да гледаме турски сериали с възхита. Особено "Златния век"! Златен век, изкован върху страданието на Балканските народи.

    Сами сме си виновни. Така и не намерихме нормалното между комунисти - връзкари, демократи - крадци и либерали - родоотстъпници.

  • 2
    pi314_ avatar :-P
    Боно Нончев

    Ти може да си потомък на роби, аз не съм.

    Ако може робското си самосъзнание да го занесеш в Русия или Северна Корея, много хора ще са ти благодарни. :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK