С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 14 мар 2018, 12:40, 16289 прочитания

Мнения Daily - Кампанията с обявените заплати в Lidl е аларма за бизнеса и политиката

И още: Кремъл разчита на ирационалността на вярата; Тилърсън се сблъска с идеологизацията на Тръмп

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Време е да се спре с шаблона "липса на квалифицирани кадри"

Още по темата

Мнения Daily - Когато лидерите се държат като модерни императори

И още: ЕС е от Венера, САЩ са от Марс; Възгледите на Цацаров се пробутват за съдебна реформа

19 мар 2018

Мнения Daily: Светът трябва да види доказателствата, че Русия е отровила Скрипал

И още: А ти защо не се преместиш в друга държава, като ти пречи сделката с ЧЕЗ?; Неравенството в доходите расте - самите доходи обаче растат по-бързо

18 мар 2018

Мнения Daily - Благодарността премина в режим на скандал

И още: Не сме екополиция; Путин - нещо като цар с демократично лустро

13 мар 2018

Мнения Daily - Да пратим Ангелкова в Холивуд завинаги

И още: Колко ли е голяма разликата между Борисов и Рамазан Кадиров; Тайното оръжие на Путин ще са... жените

12 мар 2018
Пазар на труда

Кампанията с обявените заплати в Lidl е аларма за бизнеса и политиката

От коментар на икономиста Лъчезар Богданов в неговия фейсбук-профил

Публичната кампания с обявени заплати на Lidl Bulgaria трябва да се разглежда като wake-up call за политиките и бизнес стратегиите, свързани с човешкия капитал и реформите на пазара на труда и образованието.

Няколко щрихи към очевидното:



- Съвсем реалистична е макро прогнозата за средната заплата от 1500 лева към 2021 г., и над 1900 лв. за София;

- Време е да се спре с шаблонните обобщения за "липсата на квалифицирани кадри" - всъщност, недостигът засяга в същата, а вероятно и в по-голяма степен, неквалифицираните; за последните три години например 81% от новосъздадените работните места в туризма не изискват специална квалификация, а в най-динамичната индустрия (автомобилната) 28% от новите работни места не изискват квалификация, а 55% са за машинни оператори;

- Всичко това се случваше досега при трайно свиване на заетостта в строителството от 2008 до 2016 г.; ако съдим по новите разрешения за строеж (които в София към края на 2017 г. достигнаха 102% от пиковата стойност отпреди кризата), през 2018-2019 г. може да се очаква сериозен ръст в търсенето на работници в сектора;

- Натискът за по-високи заплати ще е особено силен заради скоростта, с която се случват структурните промени в търсенето по индустрии и умения - няма как, дори при "идеални" стимули и мерки, образователната система да може да се адаптира и да промени предлагането на труд с нужните умения в следващите 1-3 години;

- Привличането на ниско и средноквалифицирани работници в търговията и част от услугите чрез по-бързо нарастване на заплатите ще доведе до сериозен шок в производствата, за които разходите за труд са определящи за пазарната конкурентноспособност; казано просто, инвеститорите в индустрията трябва да плащат поне (или повече) от преобладаващите нива на възнаграждения в ритейла.

------
Признателността към Русия беше задължителна като военната служба и верността към комунизма.


Мит и реалност

Кремъл разчита на ирационалността на вярата

От коментар на доц. Георги Лозанов в авторското му предаване



Неочаквано острата реакция на Руския патриарх при посещението му у нас по повод на 3-ти март е защита на заплашен мит. Митът за Русия като Големия брат на България, който само от братска любов към един поробен православен народ е обявил война на Турция през 1877 година.

И този като всеки съвременен мит в някаква степен се опира на реалността – в случая на ролята на Русия за освобождаването на част от българското население в Османската империя. Заедно с това обаче той целенасочено забравя, което именно го прави мит, други страни на същата реалност – собстените имперски претенции на Русия, конкретния ѝ политически интерес, включително и финансовите й облаги.

Митът е създаден като по учебник: подменяш събитията с избирателен разказ за тях и искаш хората да му вярват, все едно са видели с очите си, че е точно така. Качваш, както казваше Ролан Барт, историята на борда на природата.

В налагането на мита за братската руска любов има два периода. Той се заражда от подтиснатата национална идентичност преди Освобождението и се поддържа след него от представителите на русофилията, превърнала се в българска политическа идеология. Срещу нея тогава са тъй наречените русофоби, които настояват за прозападна ориентация на страната и се опират на аргументи, скрити от мита.

Във втория период опоненти няма. Той започва с прословутата фраза на Георги Димитров, която на свой ред качва историята на борда на природата: "Дружбата със СССР е тъй жизнено необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество". През комунизма митът за Русия като безкористната ни освободителка от турско робство се изгражда още от началното образование, само дето, заради държавния атеизъм, братската ѝ любов по православна линия е коригирана в любов по славянска линия. Освен това тя е обявена за двойна освободителка, въпреки че втория път няма от кого друг да ни е освободила, освен от нас самите. Тъй или иначе, дълбоката признателност към нея беше задължителна като военната служба и равнозначна на вярност към комунинистическия режим.

Нервността на Руския патриарх е разбираема, защото този период очевидно и безвъзвратно е отминал. Не че разказвачите на мита са изчезнали, но отново се чуват и гласовете на критиците му. Те не омаловажават ролята на Русия за Освобожданието на България, както се опитва да внуши патриархът, а я вадят от митологията и я връщат в реални исторически граници. На Кремъл обаче явно това не му е достатъчно – той не разчита на рационалността на оценките, а на ирационалността на вярата. И изпраща тук църковно лице, което да може от нейно име да прави политически изявления.

---------
Държавният секретар се харесваше в чужбина и това дразнеше шефа му в Белия дом.


House of Cards

Тилърсън се сблъска с идеологизацията на Тръмп

От коментар на Мартин Муно за "Дойче Веле"


Фотограф: Leah Millis

Рекс Тилърсън беше непознато явление за вашингтонската политическа машина: външен министър без никакъв политически опит. За сметка на това обаче 65-годишният тексасец, дългогодишен шеф на най-големия в света петролен концерн "Ексон", разполагаше с контакти по цялото земно кълбо. Петролен мениджър като пръв дипломат на суперсилата САЩ? За мнозина това беше немислимо. Но Рекс Тилърсън успя да израсне на новата си позиция – така, както на всички свои предишни позиции: с амбиция и старание.

През 1975 година строителният инженер Рекс Тилърсън започва работа като обикновен инженер в производството на "Ексон" и изкачва всички стъпала до най-високата позиция в концерна. За негов шедьовър се смята договорът, с който "Ексон" получи правото да разработва руските петролни и газови находища в Арктика. От онези времена датират и добрите контакти на Тилърсън с Русия. С президента Путин той се разбира много добре и в личен план.

След 40-годишния си стаж в "Ексон" Тилърсън всъщност искаше да се пенсионира. Стана обаче друго. На 1 февруари миналата година Рекс Тилърсън пое Държавния департамент и бързо се вработи. Дали от сърце или просто от любезност, новите му колеги, включително и германският външен министър Зигмар Габриел, му дадоха висока оценка.

Но онова, което се приема добре в чужбина, почти никога не се харесва на президента Тръмп. Още по време на изслушването в Сената Тилърсън открито се обяви срещу някои от позициите на Тръмп. А когато пое поста, най-напред трябваше да съкрати стотици длъжности в Държавния департамент. На всичкото отгоре Доналд Тръмп натовари дъщеря си Иванка и зет си Джаред Къшнър с определени външно-политически компетенции – което си беше истински шамар за министъра.

В областта на оперативната политика също непрекъснато имаше разминавания, ако не и напълно противоположни възгледи – независимо дали ставаше дума за санкциите срещу Русия, за политиката към Северна Корея или пък Парижкото климатично споразумение. Реалистичната политика на Тилърсън навред се сблъскваше с идеологически предопределения курс на Тръмп. Особено гневно реагира държавният секретар на думите на президента след безредиците, предизвикани от неонацисти в Шарлътсвил. Тогава Тръмп каза, че виновни за ескалацията били "и двете страни", а Тилърсън открито му се противопостави с думите, че президентът говори от свое име, но не и от името на правителството.

Всъщност още през есента на 2017 година наблюдателите очакваха, че кариерата на Тилърсън като пръв дипломат бързо ще приключи. През октомври тв-канал NBC-News съобщи, че през юли Тилърсън нарекъл Тръмп "малоумник" и предложил оставката си. Тогава вицепрезидентът Майк Пенс трябвало да го убеждава да остане.

Сега Тилърсън вече спокойно може да стори онова, което искаше пред година: да излезе в пенсия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Данъците пак вървят нагоре, макар че хазната е пълна Мнения Daily - Данъците пак вървят нагоре, макар че хазната е пълна

И още: Хигиената в София явно е новина; Градската средна класа се отдалечава от консерватизма

15 окт 2018, 1346 прочитания

Някои ни предпочитат мъртви 5 Някои ни предпочитат мъртви

Журналистиката е четвърта и става сила само когато зад нея са застанали читателите, слушателите и зрителите

12 окт 2018, 3336 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Спасител от последна инстанция

Вместо разделение на властта

Дългото сбогуване на Меркел

Слабостта на германския канцлер отваря вакуум в ЕС, особено в момент, когато и Макрон става все по-непопулярен във Франция

Испанският Bulgaria Mall

Седем години след откриването на търговския център той има нов собственик - фондът Squircle Capital, който го е купил за необявена сума

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Бягай, Затопек, бягай

Писателят Ян Новак за графичния си роман, посветен на рекордьора бегач Емил Затопек

Варненско ято

След години в безтегловност културната сцена в града отново намира пътя си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 13.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Бюджетът за пенсии догодина ще е 10 млрд. лв., инфлацията расте, "Свилоза" иска да напусне борсата

Емисия

DAILY @7AM // 16.10.2018 Прочетете