С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 мар 2018, 14:43, 3500 прочитания

Мнения Daily - Когато лидерите се държат като модерни императори

И още: ЕС е от Венера, САЩ са от Марс; Възгледите на Цацаров се пробутват за съдебна реформа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Решението на Китай да премахне лимита на президентските мандати ще отекне навсякъде.
Власт

Когато лидерите се държат като модерни императори


От коментар на политолога Иван Кръстев за "Ню Йорк Таймс". Преводът е на "Портал Култура"

Наполеон съзнава по-добре от всеки друг колко трудно е да останеш на власт завинаги, особено ако не си роден на трона. Години по-късно демократичните институции разрешават този проблем, правейки възможно победения лидер да се върне чрез избори. Изборната демокрация се основава на убеждението, че тронът не се притежава, а само се ползва.

Но духът на демокрацията не се ограничава само до разбирането, че волята на хората се изразява в свободните и честни избори. Важна роля в модерното разбиране за либералната демокрация играе идеята, че управляващите не остават на власт, когато не са желани и че властта им винаги трябва да бъде ограничена.



Ала този консенсус, изкован в продължение на дълги години, днес е поставен под въпрос.

Днес някои от лидерите на най-могъщите страни в света, както демократични, така и недемократични, започват да се държат като модерни императори. Концентрират власт в ръцете си, без никакво намерение да напуснат поста до края на живота си. От тяхна гледна точка е без значение дали страната е демокрация или автокрация, от значение е само качеството на лидера. И те се ползват със значима подкрепа: във време, когато недоверието към политиците е високо, за мнозина човекът със силна ръка е за предпочитане пред корумпираната политическа класа.

След като президентът на Китай Си Дзинпин обяви решението си да премахне ограничението в броя на мандатите, мнозина анализатори изказаха мнението, че решението му да се превърне в същински император е знак за амбицията на Пекин открито да предизвика глобалното лидерство на Америка. Това е вярно, но не е всичко. В този контекст рядко се дискутира описаният от политолога Кен Джовит "ефект на Версай". Връщайки се към историята, професор Джовит показва, че привлекателността на едно управление може да се оцени най-добре по желанието на другите да подражават на неговите институции и начин на живот.

След края на Студената война подражанието на Запада бе знак за принадлежност към правилната страна на историята. Провеждането на избори и написването на конституции в американски стил бе също толкова важно за образа на една страна, колкото смартфонът е важен за самочувствието на един тийнейджър. По думите на професор Джовит "в епохата след Студената война за елитите от незападния свят играта на голф имаше същото значение, каквото носенето на тогата е имало за неримския елит през древността".

Ограничаването на властта на владетеля беше едно от ключовите средства, чрез които недемократичните режими се опитваха да се приспособят към епохата на демокрацията. Затова и редица недемократични правителства съхраняваха демократичните фасади, особено тези на изборите и ограничението в броя на мандатите. Досега.

В този смисъл решението на Китайската комунистическа партия да премахне ограниченията в президентските мандати ще отекне далеч извън Китай. Настъпващият "миг на императора" е лоша вест за Европа, където липсата на император е сърцевината на европейския проект. Новината не е добра и за Съединените щати. И какво ще се случи, ако два президентски мандата не са достатъчни, за да стане Америка отново велика?

---------
Американско-европейските отношения днес са подвластни на открита враждебност и недоверие.


Геополитика

ЕС е от Венера, САЩ са от Марс

От коментар на Весела Чернева за външнополитическия бюлетин на фондация "Heinrich Boell". Преводът е на "Дневник"


[Reuters]

"Вие, европейците, идвате тук да ни поучавате, да ни обвинявате и мърморите, а след това очаквате да ви защитаваме", ми каза един американски колега по време на скорошното ми пътуване до Вашингтон. Горчивината му, която не беше нова нито в тона, нито по същество, все пак ме изненада, тъй като го познавам почти от 20 години, когато НАТО се разшири към Централна Европа.

В духа на времето тогава той беше непоправим оптимист и много "западен" в желанието си да разшири значението на термина "трансатлантически". Характерният за началото на века оптимизъм пасваше идеално на убеждението, че Западът е концепция за бъдещето за разлика от провалената съветска империя – окончателната победа на либералната демокрация или иначе казано, "краят на историята".

За човек като мен, който идваше от Централна и Източна Европа, този оптимизъм изглеждаше естествен. Бяхме станали свидетели на края на непопулярните тоталитарни режими, на възхода на гражданските общества и на стремежа на свободния свят да изгради общо бъдеще. Колкото и да беше болезнен, преходът беше популярен, защото означаваше "завръщане към Европа", а САЩ допълваха картината за проспериращия, творчески и обединен Запад.

Тази ентусиазирана представа за Запада получи първия си тежък удар още през 2002 г. преди войната в Ирак, когато Робърт Кейгън написа: "(...) факт е, че европейците и американците вече не споделят една и съща представа за света. По всички важни въпроси за властта - за ползата от силата, за морала на силата - пътищата им се разделиха." Кейгън настоява, че след края на студената война Европа и САЩ са развили фундаментално различни гледища за това какъв е светът и какъв трябва да бъде: според европейците светът трябва да се основава на правила, а според американците - той ще бъде хаотичен, което ще налага употребата на твърда сила.

Днешното раздразнение на моя колега от Вашингтон беше изненадващо, защото веднага след 2000 г. той не се притесняваше от противоречието между Марс и Венера. Подобно на мнозина други, той гледаше на това разделение като на възможност за прехвърляне на мостове и за интелектуално усилие за коригиране на гледищата в рамките на трансатлантическото доверие и чувство за обща принадлежност към Запада. А сега осъзнах, че тази широка рамка вече я няма. Американско-европейските отношения днес са подвластни на открита враждебност и недоверие - и докато през 2002 г. Кейгън смяташе, че американската гледна точка по-правилно схваща глобалната реалност, през 2018 г. САЩ сякаш са лишени от каквото и да било интелектуално желание да й отговорят.

Липсата на интелектуално усилие в дебата във Вашингтон учудва, а причината е, че той е фокусиран само около един човек, американския президент, чиято егоцентричност и повърхностност, неуважение към институциите и партньорите изглеждат безпрецедентни. Администрацията и президентът говорят на различни езици, а опитът от следвоенната дипломатическа история сякаш е изчезнал.

------------
Това законодател- ство отдалечава България от независимото правосъдие.


Темида

Възгледите на Цацаров се пробутват за съдебна реформа

От коментар на Красен Николов за mediapool.bg


Фотограф: Анелия Николова

Министерството на правосъдието никога няма да признае, че работи по-бързо по идеи, подкрепяни от главния прокурор, и се скатава по такива, които той не подкрепя.

Няма и година от встъпването на Цецка Цачева като правосъден министър в кабинета "Борисов 3", министерството й успя да отметне огромно количество работа. Написан бе нов антикорупционен закон, прокарани бяха мащабни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а сега бе внесен колосален проект за промени в Наказателния кодекс (НК), който изправи на нокти целия българския бизнес. Общото между тези три проекта е, че те са подкрепяни от главния прокурор Сотир Цацаров. Политическата воля на управляващите за приемането им е толкова по-несломима, колкото по-логично и разумно звучат доводите "против" на независими магистрати и експерти.

Друга характеристика на това законодателство е, че то отдалечава България от независимото правосъдие, което всъщност е целта на съдебната реформа, за която ЕК ни наблюдава и дава препоръки вече 11 години. Но пък публичната мотивировка на управляващите е, че тези закони се приемат именно в отговор на европейските препоръки.

С промените в НПК "корупционните дела" бяха прехвърлени от неудобния за главния прокурор Софийския градски съд в удобните за него специализирани съдилища. Тези съдилища са създадени през 2011 г. при първото управление на ГЕРБ. Инициативата бе аргументирана с независимия анализ на европейските прокурори, които бяха на мисия в България през 2016 г. Всъщност не става дума за изпълнение на конкретна препоръка, а за интерпретация на предположение в европейския анализ.

После, пак по инициатива на правосъдното министерство, бе променен съдебният закон, за да се дадат в пъти по-високи заплати на "специалните" съдии.

С антикорупционния закон се създаде нова мегаструктура, с чието управление бе натоварен любимия на Бойко Борисов бивш прокурор Пламен Георгиев. От 2011 г. досега Георгиев е назначаван на различни постове от ГЕРБ – от заместник-министър на правосъдието през шеф на Комисията за конфискация до началник на сегашната огромна комисия, която обедини пет антикорупционни структури в една. Преди това Пламен Георгиев разследва без успех делото, по което протекоха записите по аферата "Мишо Бирата". Той обясни, че когато е бил прокурор, не чул тези записи, които през 2011 г. чу цяла България.

Новата антикорупционната комисия вероятно няма да е таван в кариерата на Пламен Георгиев, защото неофициално представители на ГЕРБ го посочват като много подходящ и за главен прокурор. Той има всички шансове да покаже обещаните от него смайващи успехи начело на "Антикорупция" – или поне да вдигне достатъчен шум с няколко антикорупционни "удара", което в България се счита за успех, независимо от изхода на делата, който идва след години. Сега Пламен Георгиев ще има възможност да подслушва всички, без дори да му е нужно да разкрива престъпления, защото няма такава власт. Но пък самото подслушване вече е власт, която може да се използва за шантаж.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3547 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2842 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Нема такава държава, да знаеш, Деляне, и нема такъв главен прокурор!

Съпругата на председателя на ВКС Лозан Панов с отворено писмо до депутата от ДПС Делян Пеевски

Още от Капитал
Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

И твойто СУПТО също

Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Скоро тя влиза в сила, а хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не репресии

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10