Мнения Daily - В България се идентифицираш с насилника, а не с жертвата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - В България се идентифицираш с насилника, а не с жертвата

Мнения Daily - В България се идентифицираш с насилника, а не с жертвата

И още: Разузнавачът върши престъпления с одобрението на държавата; Руските избори показват ефекта на "обсадената крепост"

5195 прочитания

© Юлия Лазарова


Виновно е първобитното ни общество, което очаква от жените да търпят, за да се харесват.

Народопсохология

В България се идентифицираш с насилника, а не с жертвата

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче Веле"

Дебатът за насилието над жени, поредна проява на който беше международната конференция, организирана от фондация "Анимус", бавно напредва - въпреки безумните медийни манипулации на националисти и социалисти около Истанбулската конвенция. Но кой знае защо гражданството не се изсипва на улицата, за да иска затягане на законите за домашното насилие, както беше в случая с г-н Димитров или с Йордан Опиц преди него.

Защо мълчат българските жени? Може би когато един тип престъпление се банализира, то се превръща в статистика и престава да ни вълнува. Подозирам обаче нещо по-лошо: в тази страна е прието да се идентифицираш с насилника, а не с жертвата. Това би обяснило дефицита на съчувствие не само към жени, подлагани на насилие, но и към малцинства, болни хора, бежанци, евреи от окупираните територии. Не си представяме, че и нас може да ни мъчат. Обратно - възможно ни се вижда да ни обвини някой несправедливо, ако сме се оказали на мястото на насилника.

Хубавото е, че този път законодателната дейност стъпва на статистика и анализ, а не на отделни случки. Да започнем с очевидната констатация, че в огромната част от случаите виновен е мъжът - причините за това са както психически, така и свързани с примитивизма на възпитанието.

По-нататък ще констатираме, че най-честите случаи на насилие са вътре в домашния кръг - анонимният изнасилвач от паркинга е по-скоро изключение. Насилие над съпруга, която отказва секс; насилие от група съученици по време на купон; насилие между роднини. Тези случаи са много повече, отколкото предполагаме, просто защото жертвите не смеят да се оплачат. Те изпадат в отчайващото положение да търсят помощта на далечната държава срещу близкия насилник.

Законът трябва да навлезе в интимни сфери, където досега са работили неизказани културни очевидности. Ще ѝ фрасне един шамар, задето не е донесла навреме салатката - ами тяхна си работа, нали после щастливо гледат телевизия. Нали сте чували самодейни психолози да казват, че изнасилената девойка сама си е виновна, защото била сложили къса пола? А да пребиеш някого заради изневяра - това си е кажи-речи като да застреляш при самоотбрана

Ако оставим настрана недопустимото насилие над деца или хора с увреждания, намесата на държавата в личните отношения на пълнолетни хора поставя проблем. Хипотезата е, че двамата са се събрали доброволно. Значи ако тя търпи, може би така ѝ харесва, смятат мнозина. Тук се връщаме към общественото мнение в патриархалната ни татковина. Ако жена, която се опълчи срещу насилието, бъде посрещана с разбиране и подкрепа, това ще даде кураж на много други да го направят. Представете си обаче едно малко градче, където върху травмата от насилието израства и планина от подигравки. А какво може да направи от такъв случай жълтата преса, сами си представяте.

Да, не са виновни жените ни, че нямат кураж да говорят - виновно е първобитното ни общество, което очаква от тях да търпят, за да се харесват.

----------

Тайните служби са срамната тайна на демократичните общества.

"Тих фронт"

Разузнавачът върши престъпления с одобрението на държавата

От коментар на бившия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов в неговото авторско предаване

Източник: Reuters

Назначаването на шефа на ЦРУ Майк Помпео за държавен секретар на САЩ и откриването в София на изложба с особено ценни антики, собственост на Васил Божков, връщат към два въпроса без отговор. Как да се отнасяме към фигурата на разузнавача и към фигурата на колекционера. Какъв спрямо тях е общественият интерес и каква е моралната оценка и ако интересът и оценката влязат в противоречие, кое трябва да е водещо?

При разузнавача – обобщен образ на тайните служби, моралната колизия е заложена по условие. Защото той принадлежи на "добрите", когато е наш. Когато е чужд, задължително е от "лошите". Частичен морал обаче няма, той е възможен, само ако доброто и злото са всеобщи категории. Само ако, както настоява Кант, действаш така, че максимата на твоето действие да стане универсален закон.

И тук на помощ на "добрите" идват "лошите" – щом те имат своите разузнавания, и ние, за да се защитим, няма как да нямаме нашето. Което обаче не значи, че то се превръща в морално добро, а само в "необходимо зло". От това, че разузнавачът извършва престъпления с одобрението на държавата, те не престават да бъдат престъпления. И стават видими за всички, когато замирише на смърт в новините, като скандала с отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му. Тайните служби са срамната тайна на демократичните общества, което предполага ролята им да се сведе до неизбежния минимум.

Тенденцията обаче е точно обратната – все по-голяма част от правенето на политика и особено на геополитика минава през тях. Новите технологии разшириха възможностите им да предопределят изборните резултати. Властта е на този, който ги държи в ръцете си.

Масовата култура на свой ред представя разузнавача като герой, децата мечтаят да станат Джеймс Бонд и тем подобни. У нас стари "кримки" от ДС са си извоювали привилегията да говорят от "последна инстанция" с днешна дата и тъкмо те да казват кое е добро и зло в живота на невинните.

Социалният свят е разделен на видима и невидима част и докато във видимата всички се представят за защитници на човешките права, в невидимата строят апарати за нарушаването им.

За да забравим, че не разузнавач, а човек звучи гордо.

-----------

Дали Русия е наистина готова за една нова надпревара във въоръжаването.

Путин Reloaded

Руските избори показват ефекта на "обсадената крепост"

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Източник: Reuters

Владимир Путин получи своя четвърти мандат начело на Русия с безпрецедентно висок процент от гласовете - 76 на сто - подадени за него в една изборна надпревара, която в най-добрия случай може само отчасти да се определи като демократична. От участие в изборите бе отстранен основният опонент на Путин - Алексей Навални, който оглавява протеста на градските либерали и прозападни националисти срещу Кремъл. Останалите кандидати се представиха скромно - повечето на границата на единия процент - с изключение на комунистическия кандидат Грудинин (12 на сто) и вечния Жириновски (6 на сто). Ксения Собчак, обвинявана от либералните демократи в опит за подмяна на либералния вот, също едва прескочи един процент от гласовете.

Резултатът от руските президентски избори показва преди всичко ефекта на "обсадената крепост". Русия се обединява най-лесно срещу "външна заплаха", което прави задачата на всеки автократ или популист на власт доста проста - трябва да се разиграе картата на "застрашената Русия".

Комбинацията от санкциите - повечето самоналожени от самия Кремъл, изострянето на отношенията със Запада по цял ред от проблеми - като започнем от евентуалната намеса на Москва в президентските избори на САЩ, и като приключим с атентата срещу бившия руски шпионин Скрипал и неговата дъщеря в Англия - доведоха до успешно пропагандно възраждане на тезата за "арогантния Запад" и "застрашената Русия". Драматичният спад на жизнения стандарт на обикновените руски граждани доведе до засилване на ефекта на "обсадената крепост - Русия".

В повечето общества икономическите трудности и спадът на стандарта на живот предизвикват силни обществени настроения срещу управляващите и политическите елити като цяло. В Русия ефектът е обратен, стига обедняването да бъде представено като външен заговор, а втвърдяването на властта на международната сцена - като защита на руската роля на "велика сила".

Но спечелването на изборите от Путин ще се окаже много по-лесна задача отколкото предизвикателствата на предстоящия четвърти по ред мандат. Влошаването на икономическата ситуация увеличава напреженията в обществото, а ресурсите на стратегията на "обсадената крепост" са на изчерпване. Пропагандната демонстрация на "новите руски оръжия" по време на предизборната кампания може и да е въодушевила винаги готовия за мобилизация руски имперски национализъм, но по-важният ефект от това "дрънкане на оръжие" е легитимацията на новата програма за въоръжаване на Вашингтон, която наистина слага край на три десетилетия ядрено разоръжаване от Горбачов насам. Дали Русия е наистина готова за една нова надпревара във въоръжаването, в която активно участие взима вече и Китай, е въпрос, чийто отговор няма да бъде благоприятен за Москва.

За Путин е невъзможно да направи решителен, още по-малко - бърз завой към подобряване на отношенията с Европа и Запада като цяло. Стратегията на "обсадената крепост" се е превърнала в ключов стратегически ресурс на неговата власт. Новата "студена война" - истинска или мнима - със Запада ще продължи независимо от конкретните феномени на развитие в международната конфигурация.

Виновно е първобитното ни общество, което очаква от жените да търпят, за да се харесват.

Народопсохология


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    България се идентифицира с законното определение за пол!

  • 2
    ngk41556743 avatar :-|
    ngk41556743

    В България не се говори за насилие над жените, защото това говорене само по себе си е дискриминация и към двата пола. Към жените, защото ги изкарва по-слаби и безпомощни, и към мъжете и децата, които не са включени. Всеки пол и възраст може да стане жертва на насилие - било физическо, психическо, вербално и пр.
    А ако жените са по-слаби и безпомощни, то как това отговаря на Истанбулската конвенция и борбата с половите стереотипи? Щом една жена може да върши наравно с мъжете професии като телохранител, полицай, боксьор и пр., значи може и еднакво с тях да се предпазва от насилие или да оказват такова. Тоест, щом са равни в професиите, следва да се приеме че са равни и в живота, в семейните отношения, в спорта, навсекъде. Другото е съмнително противоречие - когато ни изнася да сме слаби - сме слаби, когато ни изнася да сме равностойни - сме равностойни. Е кой дава така? Или приемете природните закони и милионите години еволюция и се водете по тех, или като искате да е по вашето нека да е така, но докрай, а не само когато ви уйдисва.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Защо мълчат българските жени?"

    Не мълчат! Протестират СРЕЩУ ЛГБТ конвенцията.

  • 4
    krsn avatar :-|
    kraa

    #2 точно! самото говорене за проблема по този начин създава дискриминация! И това е толкова видимо! Капитал защо пробутвате този булшит, ДВ не могат да грешат ли? Западняците са едни големи вярващи в есенцията си...

    В България малко неща бяха наред и сред тях бяха аспекти от възприятията за половете, колкото и шаблонни да могат да се изкарат, не е коректно това - много, много неща си бяха на мястото и подкрепени с наблюдения и мъдрост която запада ТЕПЪРВА ще открива с техният прекалено логичен режим на възприятия.

    За съжаление даже и това ще бъде пометено чрез повторенията на медиите. Мъдростта базирана на наблюденията на българският народ беше едно от малкото универсално ценни неща останали.

    Сега манталитетът ни ще бъде деградиран и ще се върнем на ниво дискусия панти-века, където се плюем и съревноваваме с жените си. Това е имплантирана война, измислен конфликт. Съжалявам но например идеята на запада за любовта е толкова наивна, че е като на 13 годишно момиченце за тези които помнят 90-те, 80-те и т.н. ИДЕЯТА им за половете е доста по назад. Като на 6 годишно дете.

    Ноо ще погребете това знам, заради намалени възприятия, заради липса на топки да видите че не всичко, колкото и малко, трябва да се промени в БГ. И не, не съм консервативен тип, напротив.

    Вие и Фейсбук ще го направите и това е неизбежно. Няма да е с доводи, ще е с повторения които променят съзнанието месец след месец.

  • 5
    krsn avatar :-|
    kraa

    ..и друго, мълчанието и 'примиренето' на българската жена е може би най-силната й маневра. то е напаст не заради това което казвате, а защото това им дава огромно пространство зa маневри което те използват по начин по който българския мъж просто не разбира.

    мълчанието на българката, седенето й все така отзад притихнало, това дава прострнство за манипулация. българката скоро няма да се откаже от мълчанието си, в другите страни нека жените да са интересни като си отварят устата, тука не са такива.

    за това и ти се смеят, щото си интелектуалец който не ги разбира точно половите неща. оставете вече това намира..нищо не предлагте освен 'правете както на запад'

  • 6
    slonsco avatar :-|
    slonsco

    Никой не се идентифицира нито с насилника,нито с жертвата ,а чудесно знае доминиращата правна и обществена култура и работата на администрацията.И със сегашния Закон за защита от домашно насилие се злоупотребява в по-голяма степен ,отколкото се употребява за целите на закона.И не само от жени.Знае се и че администрацията ще гони брой санкции и ще наложи определен брой санкции по формален повод и ще избягва проблемни случаи. Т.е няма да реши,а ще създаде проблеми.И на никой не му пука за тази конвенция,нито на защитниците и,нито на противниците и,нито дори на подписалите я и вносителите на закона за ретифицирането и.Всеки преследва свои цели,които изобщо нямат общо нито с насилието над жени,нито за традиционните ценности,каквото и да значи това.А офлайн подръжниците и противниците,които не правят това по заянятие, са има няма хиляда човека


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK