С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 20 мар 2018, 13:29, 4838 прочитания

Мнения Daily - В България се идентифицираш с насилника, а не с жертвата

И още: Разузнавачът върши престъпления с одобрението на държавата; Руските избори показват ефекта на "обсадената крепост"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Виновно е първобитното ни общество, което очаква от жените да търпят, за да се харесват.
Народопсохология

В България се идентифицираш с насилника, а не с жертвата


От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче Веле"

Дебатът за насилието над жени, поредна проява на който беше международната конференция, организирана от фондация "Анимус", бавно напредва - въпреки безумните медийни манипулации на националисти и социалисти около Истанбулската конвенция. Но кой знае защо гражданството не се изсипва на улицата, за да иска затягане на законите за домашното насилие, както беше в случая с г-н Димитров или с Йордан Опиц преди него.

Защо мълчат българските жени? Може би когато един тип престъпление се банализира, то се превръща в статистика и престава да ни вълнува. Подозирам обаче нещо по-лошо: в тази страна е прието да се идентифицираш с насилника, а не с жертвата. Това би обяснило дефицита на съчувствие не само към жени, подлагани на насилие, но и към малцинства, болни хора, бежанци, евреи от окупираните територии. Не си представяме, че и нас може да ни мъчат. Обратно - възможно ни се вижда да ни обвини някой несправедливо, ако сме се оказали на мястото на насилника.



Хубавото е, че този път законодателната дейност стъпва на статистика и анализ, а не на отделни случки. Да започнем с очевидната констатация, че в огромната част от случаите виновен е мъжът - причините за това са както психически, така и свързани с примитивизма на възпитанието.

По-нататък ще констатираме, че най-честите случаи на насилие са вътре в домашния кръг - анонимният изнасилвач от паркинга е по-скоро изключение. Насилие над съпруга, която отказва секс; насилие от група съученици по време на купон; насилие между роднини. Тези случаи са много повече, отколкото предполагаме, просто защото жертвите не смеят да се оплачат. Те изпадат в отчайващото положение да търсят помощта на далечната държава срещу близкия насилник.

Законът трябва да навлезе в интимни сфери, където досега са работили неизказани културни очевидности. Ще ѝ фрасне един шамар, задето не е донесла навреме салатката - ами тяхна си работа, нали после щастливо гледат телевизия. Нали сте чували самодейни психолози да казват, че изнасилената девойка сама си е виновна, защото била сложили къса пола? А да пребиеш някого заради изневяра - това си е кажи-речи като да застреляш при самоотбрана

Ако оставим настрана недопустимото насилие над деца или хора с увреждания, намесата на държавата в личните отношения на пълнолетни хора поставя проблем. Хипотезата е, че двамата са се събрали доброволно. Значи ако тя търпи, може би така ѝ харесва, смятат мнозина. Тук се връщаме към общественото мнение в патриархалната ни татковина. Ако жена, която се опълчи срещу насилието, бъде посрещана с разбиране и подкрепа, това ще даде кураж на много други да го направят. Представете си обаче едно малко градче, където върху травмата от насилието израства и планина от подигравки. А какво може да направи от такъв случай жълтата преса, сами си представяте.

Да, не са виновни жените ни, че нямат кураж да говорят - виновно е първобитното ни общество, което очаква от тях да търпят, за да се харесват.

----------
Тайните служби са срамната тайна на демократичните общества.

"Тих фронт"

Разузнавачът върши престъпления с одобрението на държавата

От коментар на бившия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов в неговото авторско предаване


[Reuters]

Назначаването на шефа на ЦРУ Майк Помпео за държавен секретар на САЩ и откриването в София на изложба с особено ценни антики, собственост на Васил Божков, връщат към два въпроса без отговор. Как да се отнасяме към фигурата на разузнавача и към фигурата на колекционера. Какъв спрямо тях е общественият интерес и каква е моралната оценка и ако интересът и оценката влязат в противоречие, кое трябва да е водещо?

При разузнавача – обобщен образ на тайните служби, моралната колизия е заложена по условие. Защото той принадлежи на "добрите", когато е наш. Когато е чужд, задължително е от "лошите". Частичен морал обаче няма, той е възможен, само ако доброто и злото са всеобщи категории. Само ако, както настоява Кант, действаш така, че максимата на твоето действие да стане универсален закон.

И тук на помощ на "добрите" идват "лошите" – щом те имат своите разузнавания, и ние, за да се защитим, няма как да нямаме нашето. Което обаче не значи, че то се превръща в морално добро, а само в "необходимо зло". От това, че разузнавачът извършва престъпления с одобрението на държавата, те не престават да бъдат престъпления. И стават видими за всички, когато замирише на смърт в новините, като скандала с отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му. Тайните служби са срамната тайна на демократичните общества, което предполага ролята им да се сведе до неизбежния минимум.

Тенденцията обаче е точно обратната – все по-голяма част от правенето на политика и особено на геополитика минава през тях. Новите технологии разшириха възможностите им да предопределят изборните резултати. Властта е на този, който ги държи в ръцете си.

Масовата култура на свой ред представя разузнавача като герой, децата мечтаят да станат Джеймс Бонд и тем подобни. У нас стари "кримки" от ДС са си извоювали привилегията да говорят от "последна инстанция" с днешна дата и тъкмо те да казват кое е добро и зло в живота на невинните.

Социалният свят е разделен на видима и невидима част и докато във видимата всички се представят за защитници на човешките права, в невидимата строят апарати за нарушаването им.

За да забравим, че не разузнавач, а човек звучи гордо.

-----------
Дали Русия е наистина готова за една нова надпревара във въоръжаването.


Путин Reloaded

Руските избори показват ефекта на "обсадената крепост"

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил


[Reuters]

Владимир Путин получи своя четвърти мандат начело на Русия с безпрецедентно висок процент от гласовете - 76 на сто - подадени за него в една изборна надпревара, която в най-добрия случай може само отчасти да се определи като демократична. От участие в изборите бе отстранен основният опонент на Путин - Алексей Навални, който оглавява протеста на градските либерали и прозападни националисти срещу Кремъл. Останалите кандидати се представиха скромно - повечето на границата на единия процент - с изключение на комунистическия кандидат Грудинин (12 на сто) и вечния Жириновски (6 на сто). Ксения Собчак, обвинявана от либералните демократи в опит за подмяна на либералния вот, също едва прескочи един процент от гласовете.

Резултатът от руските президентски избори показва преди всичко ефекта на "обсадената крепост". Русия се обединява най-лесно срещу "външна заплаха", което прави задачата на всеки автократ или популист на власт доста проста - трябва да се разиграе картата на "застрашената Русия".

Комбинацията от санкциите - повечето самоналожени от самия Кремъл, изострянето на отношенията със Запада по цял ред от проблеми - като започнем от евентуалната намеса на Москва в президентските избори на САЩ, и като приключим с атентата срещу бившия руски шпионин Скрипал и неговата дъщеря в Англия - доведоха до успешно пропагандно възраждане на тезата за "арогантния Запад" и "застрашената Русия". Драматичният спад на жизнения стандарт на обикновените руски граждани доведе до засилване на ефекта на "обсадената крепост - Русия".

В повечето общества икономическите трудности и спадът на стандарта на живот предизвикват силни обществени настроения срещу управляващите и политическите елити като цяло. В Русия ефектът е обратен, стига обедняването да бъде представено като външен заговор, а втвърдяването на властта на международната сцена - като защита на руската роля на "велика сила".

Но спечелването на изборите от Путин ще се окаже много по-лесна задача отколкото предизвикателствата на предстоящия четвърти по ред мандат. Влошаването на икономическата ситуация увеличава напреженията в обществото, а ресурсите на стратегията на "обсадената крепост" са на изчерпване. Пропагандната демонстрация на "новите руски оръжия" по време на предизборната кампания може и да е въодушевила винаги готовия за мобилизация руски имперски национализъм, но по-важният ефект от това "дрънкане на оръжие" е легитимацията на новата програма за въоръжаване на Вашингтон, която наистина слага край на три десетилетия ядрено разоръжаване от Горбачов насам. Дали Русия е наистина готова за една нова надпревара във въоръжаването, в която активно участие взима вече и Китай, е въпрос, чийто отговор няма да бъде благоприятен за Москва.

За Путин е невъзможно да направи решителен, още по-малко - бърз завой към подобряване на отношенията с Европа и Запада като цяло. Стратегията на "обсадената крепост" се е превърнала в ключов стратегически ресурс на неговата власт. Новата "студена война" - истинска или мнима - със Запада ще продължи независимо от конкретните феномени на развитие в международната конфигурация.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 984 прочитания

Лозан Панов: Призовавам съдиите да поемат отговорността си без страх! 3 Лозан Панов: Призовавам съдиите да поемат отговорността си без страх!

Обръщение от председателя на Върховния касационен съд по повод случая "Джок Полфрийман"

14 окт 2019, 1535 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Феновете на Путин да кажат открито накъде ще водят страната

И още: Трябва нов военен съюз на мястото на НАТО; Токът на АЕЦ "Белене" ще е непродаваем

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма