Мнения Daily: Кой е Джон Болтън - новият "ястреб" на Тръмп
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily: Кой е Джон Болтън - новият "ястреб" на Тръмп

Джон Болтън

Мнения Daily: Кой е Джон Болтън - новият "ястреб" на Тръмп

И още: Борисов и неговият приятел Тайпи; ДДС драмата в исторически контекст

8042 прочитания

Джон Болтън

© Joshua Roberts


Кой е Джон Болтън - новият "ястреб" на Тръмп

Текст на Елизабет Шумахер за Deutsche Welle

Американският президент Доналд Тръмп назначи Джон Болтън за съветник по националната сигурност на страната, който ще замени на поста генерал Хърбърт Макмастър. "Ястребът" е участвал в администрациите на президентите Роналд Рейгън и Джордж Буш-баща. Той е бил и посланик на САЩ в ООН при президента Джордж Буш-младши - от август 2005 до декември 2006 година.

След като временно се оттегли от политиката, Болтън издаде мемоарите си. Книгата бе озаглавена "Да се предадеш - не това е начинът". Освен това той е работеше за редица неоконсервативни мозъчни тръстове и като коментатор за телевизия Fox News.

Ето какви са позициите на Болтън по някои ключови международни теми:

За войната в Ирак

Болтън бе сред поддръжниците на инвазията в Ирак и не промени позицията си - за разлика от редица други официални представители на администрацията на Буш, които впоследствие изразиха съжаление. В качеството си на помощник държавен секретар в правителството на Буш от 2001 до 2005 година Болтън беше обвиняван, че е манипулирал разузнавателните данни за притежаваните от Ирак оръжия за масово унищожение, които бяха използвани като претекст за започването на войната през 2003 година.

За Северна Корея

Новият американски съветник по националната сигурност дълго време беше привърженик на идеята за военен отговор на провокациите на Пхенян. В своя реч в Сеул през 2003 година по повод шестстранните преговори по ядрената програма на Северна Корея Болтън нарече севернокорейския лидер Ким Чен Ир "тираничен диктатор".

За Русия

Джон Болтън е последователен критик на Кремъл. Неотдавна той отхвърли руската връзка в предизборната кампания на Доналд Тръмп, но като цяло не отрича намесата на Москва в американските избори. Когато в началото на март руският президент Владимир Путин представи нови ядрени оръжия, Болтън написа в Туитър следното: "Нуждаем се от стратегически отговор на руските ядрени ракети, за да покажем на нашите съюзници в Европа, че няма да позволим на Русия да ни разиграва."

За иранската ядрена сделка

Добре известно е, че Болтън не одобрява ядрената сделка с Иран. Той се обявяваше за мерки, които да доведат до смяната на режима в Техеран. А след като друг хардлайнер по отношение на Иран - "ястребът" Майк Помпео - се издигна до държавен секретар, бъдещето на дипломатическата сделка с Иран е под въпрос.

Освен това Болтън е противник на закриването на много оспорвания затвор в Гуантанамо, подкрепя преместването на американското посолство в Израел от Тел Авив в Ерусалим и настоява за засилване на натиска срещу Пекин, като САЩ разширят помощта си за Тайван.

За Европейския съюз

След като напуска временно американската политика през 2006, Болтън прекарва известно време в Ирландия и активно се застъпва срещу по-нататъшната европейска интеграция. Навремето той нарече засиленото европейско сътрудничество "грешка".

Какъв е отзвукът в чужбина?

Привличането на човек от администрацията на Буш в екипа на Тръмп шокира мнозина международни наблюдатели, особено след като Тръмп беше дал знак, че смята войната в Ирак за огромна грешка.

В Южна Корея консервативният депутат Ким Хак-йонг определи назначението на Болтън като "тревожна новина": "Северна Корея и САЩ трябва да разговарят един с друг, но сега изобщо вече не е сигурно дали това някога ще се случи", заяви той.

Самият Джон Болтън, изглежда, изобщо не се впечатлява от тези реакции. В интервю за Fox News той заяви: "Оставям в миналото всичко, което съм казвал дотук в лични разговори."

Борисов и неговият приятел Тайпи

Текст на Иван Бедров, публикуван в ClubZ

"На Ердоган му казвам Тайпи още от времената, когато бяхме кметове." Тези думи на българския премиер Бойко Борисов са от 2017 година, когато Реджеп Тайип Ердоган обвиняваше европейските лидери в нацизъм, а отношенията между Турция и Европа бяха крайно влошени.

Двамата са били кметове по различно време и с десет години разлика, но тук важно е обръщението - Борисов не пропуска възможност да нарече турския президент Тайпи и да уточни, че "така му казват близките приятели". И наистина: Борисов изглежда като най-близкия на Ердоган европейски лидер. "Благодаря на Тайпи", произнесе той за пореден път в първите дни на 2018 при откриването на реставрираната българска Желязна църква "Свети Стефан" в Истанбул. А Ердоган му върна жеста с думите: "Искам да благодаря на моя приятел Бойко Борисов."

Именно на фона на тези отношения премиерът на България ще бъде домакин на срещата на председателите на Европейската комисия и Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, насрочена за 26 март във Варна. Надеждите са Брюксел и Анкара да възстановят прекия диалог, който на практика бе прекъснат заради масовите нарушения на човешки права в Турция след потушаването на опита за преврат през лятото на 2016 година.

Премиерът Бойко Борисов на работна среща с Реджеп Ердоган
Фотограф: Пресслужба Министерски съвет

Как българският премиер се оказа в средата на всичко това? В момента България е ротационен председател на ЕС, а Европа и Турция започнаха да затоплят отношенията си - и вече им е време за нормализиране на диалога. И мигрантите, и Сирия, и Кипър са теми, които не чакат. Съвпадението във времето обаче не е достатъчен отговор - следващият председател на Съвета на ЕС е Австрия, но никой не може да си представи младия канцлер Себастиан Курц в ролята на посредник и приятел и на двете страни, който призовава към компромиси. Именно това се очаква от Борисов. При него няма опасност да постави остро въпроса за нарушаването на човешки права и да поиска прекратяване на преговорите за еврочленство на Турция, както би направил Курц.

А защо Борисов има такива отношения с Ердоган? Очевидните отговори са два - лични симпатии и респект/страх от силата на съседа. Борисов нееднократно е изразявал влечение към мачисткия стил на управление на Путин и Ердоган - силните момчета са неговите хора. Нееднократно е признавал също така, че се страхува "да не дойдат 200 хиляди бежанци от Турция". Страхува се и от "най-голямата армия в Европа". След срещата си с Курц Борисов припомни, че Османската империя може да е стигнала до Виена, но България е била под нейно владение в продължение на пет века. Изрече на глас и страховете от "Трета световна война" по повод действията на Турция: "Вариантите са два - или да се опитаме с дипломация, мир и такт да се измъкнем от кризата, или да докараме армия от НАТО, която да застане срещу друга натовска армия."

Докато близките отношения на Борисов с Ердоган повишават цената му в рамките на ЕС (защото все някой трябва да говори с Анкара), на вътрешната сцена тази близост му създава проблеми. Българите традиционно възприемат Турция като заплаха, обяснения за което не е трудно да се открият в историята. Самият Ердоган също се старае да създава трудности на своя български приятел - през няколко месеца казва как Кърджали е или "в сърцето му", или в "душевните граници" на Турция. Последната реплика даде повод на опозиционната БСП да поиска от Борисов да декларира пред Ердоган, че това е "провокация срещу суверенитета и националната цялост на България".

Критиките срещу Борисов по тази линия идват както от консервативни националистически позиции, така и от либерални проевропейски - Съюзът на съдиите в България го призова "да покаже национално достойнство, самочувствие, смелост и принципност при отстояването на основни демократични принципи" и да се застъпи за задържаните над 3 хиляди съдии и прокурори в Турция. Борисов отнесе критики и през август 2016, когато София набързо екстрадира Абдуллах Бююк по искане на Анкара, без да се произнесе български съд. В този ред идват и въпросите дали обявените от Турция данни за контрабанда на произведени в България цигари не правят българските власти по-сговорчиви.

На всичко това Борисов отговаря с напомняне за потенциалната опасност от мигранти и за неговата отговорност като премиер на България. А целта си обяви още в началото на тази година в Истанбул: "Ние сме длъжни през 2018 да нормализираме и да направим отношенията между ЕС и Турция такива, каквито бяха преди само няколко години".

ДДС драмата в исторически контекст

Текст на Красен Станчев в седмичния бюлетин на ИПИ

Предисторията и контекстът на тази драма са следните.

Групата за обществен натиск, гражданско сдружение БОЕЦ (т.е. "България обединена с една цел"), e поискало и получило от НАП данни за несъбрания данък добавена стойност от 2000 до 2017 г. по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

От групата са неудовлетворени от отговора на агенцията, смятат, че са излъгани, и искат от НАП, с ново заявление по ЗДОИ, да им бъде предоставен пълен списък на всички търговци и фирми, установени по веригите на данъчните престъпления за източване на ДДС. "Не само малоимотните бушони, а имената на всички по веригата", казват от сдружението. Всичко това, включително отговорът на НАП, може да се прочете на страницата на сдружението в интернет.

Междувременно практически няма вестник, който да не обръща внимание на новината. Тя се разраства до размерите на апокалипсис, при който държавата "отписва" гигантски потенциални приходи, които не "стигат до нас", и е съучастник.

Внимателният прочит на отговора на НАП показва, че няма почти никаква драма, и още, че:

Много от невнесените в държавния бюджет суми по този данък са следствие на естествени процеси като рецесия и неизбежните при нея фалити и неизпълнение на плащания;

Тези суми не са чак толкова огромни в сравнителен аспект: например най-голямата несъбрана сума по ДДС е за 2012 г. и е 742 млн. лв.; тя е 0.95% от БВП за онази година (78.09 млрд. лв.);
След 2012 г. събираемостта на ДДС значително се подобрява, сумата на "загубите" спада от 742 на 271 млн. лв. (0.27% от прогнозния БВП, но вероятно ще се окаже и по-малко), т.е. подобрението е 2.73 пъти; Всичко това не е толкова лошо: в населението са останали малко повече пари, с тях са купени стоки и услуги според нуждите на онези, у които те са останали и поне 1/5 са се върнали в централния бюджет само по линия на ДДС.

Казано иначе, драматизацията е излишна. Ако се иска от правителството и данъчните да събират сто процента от всички планирани приходи, това е равнозначно да се иска икономиката и хората на страната да работят като в концентрационен лагер. Такива опити са правени в миналото и винаги са били неуспешни.

По следите на паниката аз се опитах да обясня тези неща в интервю за Цоня Събчева от предаването "Това е България" на радио "Фокус".

Водещ: Над 16 млрд. лева е дължимият към държавата ДДС от 2000-а година досега. Сумата е стряскаща, тези 16 млрд. са безвъзвратно загубени за българите. От НАП потвърдиха информацията, но отклониха поканата за участие. Каква е структурата на тези задължения, как са се натрупали през годините, какви тенденции очертават?

Красен Станчев: Първо, не съм съгласен, че са "безвъзвратно загубени". Те са безвъзвратно загубени не за гражданите на България, а за правителството на България. Защото тези пари, които не са платени на правителството, са останали у гражданите на България, които и да са те.

Второ, не съм съгласен, че става дума за 16 млрд. От информацията от НАП е ясно, че това са търсени вземания от различни институции. Тоест вие имате, такава е природата на данъка, вие имате примерно фалит на "Кремиковци". Затова защото "Кремиковци" фалира, съответно БДЖ, "Булгаргаз", НЕК, три пристанища – две дунавски и бургаското пристанище, те също не могат да си изплатят задълженията. А освен тях има още, ако не лъже паметта, 420 доставчика.

Масата на несъстоятелността на "Кремиковци", т.е. залогът по всички кредити, от сумата на чиято продажба се възстановяват вземанията на всички кредитори, е продадена за 160 милиона на новия собственик три години по-късно. Но всички останали вземания, които са някъде около 2 млрд., в крайна сметка са загубени за доставчиците, кредиторите и работниците на предприятието (те също са кредитори). Държавният бюджет също регистрира по-малко приходи от планираното (и не само по линия на ДДС).

Онова, което е ясно и интересно, е по-малката сума, която е малко под 6 млрд. лева за целия период. Те са загубени, това са установените несъбрани задължения. При другите 16 млрд., където са и тези 6, ние имаме няколко сметки една върху друга. Това са всичките, примерно, ако се върнем към "Кремиковци", имате пет заявления, които са постъпили към съда по несъстоятелността на "Кремиковци", и по този начин се получават тези големи числа.

Ако разделите 6-те млрд. на 17 години, ще получите 340 милиона загуба на бюджета за година. Това е реално установената загуба, както се разбира от съобщението на НАП.

340 милиона са сума, доста по-малка от "загубите" по обществени поръчки. "Загубите" по обществени поръчки са средно около 500 милиона и това не са точно откраднати пари, а такива, които са неразумно или с неточности в отчетите похарчени пари.

И тази сума много добре се проследява в изследванията на колегата Зорница Славова от Института за пазарна икономика. Тя за периода от 1998 до 2015 г. водеше годишен доклад за успехите и провалите на българското правителство, както те са установени в проверки на Сметната палата. Но неправилно разпределените за обществените поръчки средства също не са загубени.

Защото примерно, ако изпълнявате поръчка, да кажем, за стадион в Долно Нанагорнище, където живеят 15 души на моя възраст, няма как да използваме този стадион. Но така или иначе парите за построяването на стадиона - 3 милиона например - са похарчени. Тоест ние имаме нещо, което остава отново у населението, при т.нар. държавни и общински поръчки.

И последното, което ми прави впечатление, и то ми се струва много важно, голяма част от тези 6 млрд., т.е. почти 1.5 млрд., са за периода отпреди 2010 г., т.е. тука попадат няколко големи фалита. Единия вече го споменах, това е "Кремиковци", другият са свързаните с "Кремиковци" фалити, т.е. примерно на бургаското пристанище, един друг голям фалит - на БГА "Балкан". И тук попада и фалитът на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали.

Тези фалити са до голяма степен вследствие на правителствена политика при участие на правителството като съсобственик в тези предприятия или неразумна приватизация.

И другото нещо, което ми прави впечатление, е, че относително голям е процентът на загубите, почти 1.1 млрд., през 2011 г., което означава, че това са парите, неизплатени от правителството към изпълнители на държавни поръчки, които бяха някъде около 2 млрд.

И те бяха забавени, отложени през 2009 г. И последното нещо, което ми прави впечатление, е, че от 2015 г. досега загубите намаляват повече от два пъти. През 2015 те са 654 милиона и половина почти, а през 2017-а – 271 милиона, което е доста малък процент от БВП.

Водещ: А защо не са потърсени тези пари или поне част от тях?

Красен Станчев: Методиката, по която работи НАП, не оставя такава възможност да не се потърси заявена загуба. Но онова, което не се потърси, има два източника. Единият е заявка на трети институции. Тоест някой не си е платил данъците или някой не се е издължил някому и затова има жалба в съда, която търси несъстоятелността на този, който е фалирал.

И второто е, че някъде по веригата някой е фалирал и всички останали не могат да се издължат примерно на НАП, съответно правят съответните заяви до НАП, така или иначе, ние не можем да се издължим, защото еди-кой си не се е издължил. И съответно НАП започва проверка. В тези средства, които се губят на година, примерно през 2012 г. те са 740 милиона, вероятно имаме точно такива, ехо от предишни събития, от фалит на предприятия през 2009 и 2010 г. Другото, което е важно да се каже за тази динамика, е, че през 2012 г. загубите по линия на ДДС, така както са отчетени и са фиксирани като точна сума от НАП, са някъде 0.8-0.9% от БВП. Докато през 2017 г. те са 0.27% от БВП. Тоест те са намалели някъде около три пъти. Нещата се подобряват, ако това може да се каже.
....

16 млрд. е измислено число. В смисъл това е числото, което се търси, а не е това, което реално не е внесено, реално невнесеното е 6 млрд. Или 340 милион на година, или със 160 милиона по-малко от сумата, която се харчи безразборно по линия на обществени поръчки.

Цялото интервю можете да прочетете на страницата на ИПИ

Кой е Джон Болтън - новият "ястреб" на Тръмп

Текст на Елизабет Шумахер за Deutsche Welle


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK