С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
25 мар 2018, 16:27, 5541 прочитания

Мнения Daily: Кой е Джон Болтън - новият "ястреб" на Тръмп

И още: Борисов и неговият приятел Тайпи; ДДС драмата в исторически контекст

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Близо ли е мирът в Корея

Какви са възможностите и капаните след възобновяването на диалога Пхенян - Сеул

13 апр 2018

Мнения Daily: Поколението, което ще наследи Путин

И още: Нова студена война ли? Германия одобри "Северен поток 2"

28 мар 2018

Най-старият производител на оръжие в САЩ Remington иска защита от фалит

Активистките движения срещу притежанието на оръжие влошават финансовото състояние на компаниите в сектора

27 мар 2018

Мнения Daily - Вождизмът вдясно ще ни подчини на всеки следващ "Голям мъж"

И още: Турция иска парче от тортата "Сирия"; Нужна е дългосрочна стратегия за сдържане на руския експанзионизъм

22 мар 2018

Мнения Daily - Феновете на Путин да кажат открито накъде ще водят страната

И още: Трябва нов военен съюз на мястото на НАТО; Токът на АЕЦ "Белене" ще е непродаваем

21 мар 2018

Мнения Daily - В България се идентифицираш с насилника, а не с жертвата

И още: Разузнавачът върши престъпления с одобрението на държавата; Руските избори показват ефекта на "обсадената крепост"

20 мар 2018
ДДС драмата в исторически контекст

Текст на Красен Станчев в седмичния бюлетин на ИПИ

Предисторията и контекстът на тази драма са следните.

Групата за обществен натиск, гражданско сдружение БОЕЦ (т.е. "България обединена с една цел"), e поискало и получило от НАП данни за несъбрания данък добавена стойност от 2000 до 2017 г. по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

От групата са неудовлетворени от отговора на агенцията, смятат, че са излъгани, и искат от НАП, с ново заявление по ЗДОИ, да им бъде предоставен пълен списък на всички търговци и фирми, установени по веригите на данъчните престъпления за източване на ДДС. "Не само малоимотните бушони, а имената на всички по веригата", казват от сдружението. Всичко това, включително отговорът на НАП, може да се прочете на страницата на сдружението в интернет.

Междувременно практически няма вестник, който да не обръща внимание на новината. Тя се разраства до размерите на апокалипсис, при който държавата "отписва" гигантски потенциални приходи, които не "стигат до нас", и е съучастник.



Внимателният прочит на отговора на НАП показва, че няма почти никаква драма, и още, че:

Много от невнесените в държавния бюджет суми по този данък са следствие на естествени процеси като рецесия и неизбежните при нея фалити и неизпълнение на плащания;
Тези суми не са чак толкова огромни в сравнителен аспект: например най-голямата несъбрана сума по ДДС е за 2012 г. и е 742 млн. лв.; тя е 0.95% от БВП за онази година (78.09 млрд. лв.);
След 2012 г. събираемостта на ДДС значително се подобрява, сумата на "загубите" спада от 742 на 271 млн. лв. (0.27% от прогнозния БВП, но вероятно ще се окаже и по-малко), т.е. подобрението е 2.73 пъти;
Всичко това не е толкова лошо: в населението са останали малко повече пари, с тях са купени стоки и услуги според нуждите на онези, у които те са останали и поне 1/5 са се върнали в централния бюджет само по линия на ДДС.
Казано иначе, драматизацията е излишна. Ако се иска от правителството и данъчните да събират сто процента от всички планирани приходи, това е равнозначно да се иска икономиката и хората на страната да работят като в концентрационен лагер. Такива опити са правени в миналото и винаги са били неуспешни.

По следите на паниката аз се опитах да обясня тези неща в интервю за Цоня Събчева от предаването "Това е България" на радио "Фокус".

Водещ: Над 16 млрд. лева е дължимият към държавата ДДС от 2000-а година досега. Сумата е стряскаща, тези 16 млрд. са безвъзвратно загубени за българите. От НАП потвърдиха информацията, но отклониха поканата за участие. Каква е структурата на тези задължения, как са се натрупали през годините, какви тенденции очертават?

Красен Станчев: Първо, не съм съгласен, че са "безвъзвратно загубени". Те са безвъзвратно загубени не за гражданите на България, а за правителството на България. Защото тези пари, които не са платени на правителството, са останали у гражданите на България, които и да са те.

Второ, не съм съгласен, че става дума за 16 млрд. От информацията от НАП е ясно, че това са търсени вземания от различни институции. Тоест вие имате, такава е природата на данъка, вие имате примерно фалит на "Кремиковци". Затова защото "Кремиковци" фалира, съответно БДЖ, "Булгаргаз", НЕК, три пристанища – две дунавски и бургаското пристанище, те също не могат да си изплатят задълженията. А освен тях има още, ако не лъже паметта, 420 доставчика.

Масата на несъстоятелността на "Кремиковци", т.е. залогът по всички кредити, от сумата на чиято продажба се възстановяват вземанията на всички кредитори, е продадена за 160 милиона на новия собственик три години по-късно. Но всички останали вземания, които са някъде около 2 млрд., в крайна сметка са загубени за доставчиците, кредиторите и работниците на предприятието (те също са кредитори). Държавният бюджет също регистрира по-малко приходи от планираното (и не само по линия на ДДС).

Онова, което е ясно и интересно, е по-малката сума, която е малко под 6 млрд. лева за целия период. Те са загубени, това са установените несъбрани задължения. При другите 16 млрд., където са и тези 6, ние имаме няколко сметки една върху друга. Това са всичките, примерно, ако се върнем към "Кремиковци", имате пет заявления, които са постъпили към съда по несъстоятелността на "Кремиковци", и по този начин се получават тези големи числа.

Ако разделите 6-те млрд. на 17 години, ще получите 340 милиона загуба на бюджета за година. Това е реално установената загуба, както се разбира от съобщението на НАП.

340 милиона са сума, доста по-малка от "загубите" по обществени поръчки. "Загубите" по обществени поръчки са средно около 500 милиона и това не са точно откраднати пари, а такива, които са неразумно или с неточности в отчетите похарчени пари.

И тази сума много добре се проследява в изследванията на колегата Зорница Славова от Института за пазарна икономика. Тя за периода от 1998 до 2015 г. водеше годишен доклад за успехите и провалите на българското правителство, както те са установени в проверки на Сметната палата. Но неправилно разпределените за обществените поръчки средства също не са загубени.

Защото примерно, ако изпълнявате поръчка, да кажем, за стадион в Долно Нанагорнище, където живеят 15 души на моя възраст, няма как да използваме този стадион. Но така или иначе парите за построяването на стадиона - 3 милиона например - са похарчени. Тоест ние имаме нещо, което остава отново у населението, при т.нар. държавни и общински поръчки.

И последното, което ми прави впечатление, и то ми се струва много важно, голяма част от тези 6 млрд., т.е. почти 1.5 млрд., са за периода отпреди 2010 г., т.е. тука попадат няколко големи фалита. Единия вече го споменах, това е "Кремиковци", другият са свързаните с "Кремиковци" фалити, т.е. примерно на бургаското пристанище, един друг голям фалит - на БГА "Балкан". И тук попада и фалитът на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали.

Тези фалити са до голяма степен вследствие на правителствена политика при участие на правителството като съсобственик в тези предприятия или неразумна приватизация.

И другото нещо, което ми прави впечатление, е, че относително голям е процентът на загубите, почти 1.1 млрд., през 2011 г., което означава, че това са парите, неизплатени от правителството към изпълнители на държавни поръчки, които бяха някъде около 2 млрд.

И те бяха забавени, отложени през 2009 г. И последното нещо, което ми прави впечатление, е, че от 2015 г. досега загубите намаляват повече от два пъти. През 2015 те са 654 милиона и половина почти, а през 2017-а – 271 милиона, което е доста малък процент от БВП.

Водещ: А защо не са потърсени тези пари или поне част от тях?

Красен Станчев: Методиката, по която работи НАП, не оставя такава възможност да не се потърси заявена загуба. Но онова, което не се потърси, има два източника. Единият е заявка на трети институции. Тоест някой не си е платил данъците или някой не се е издължил някому и затова има жалба в съда, която търси несъстоятелността на този, който е фалирал.
И второто е, че някъде по веригата някой е фалирал и всички останали не могат да се издължат примерно на НАП, съответно правят съответните заяви до НАП, така или иначе, ние не можем да се издължим, защото еди-кой си не се е издължил. И съответно НАП започва проверка.
В тези средства, които се губят на година, примерно през 2012 г. те са 740 милиона, вероятно имаме точно такива, ехо от предишни събития, от фалит на предприятия през 2009 и 2010 г. Другото, което е важно да се каже за тази динамика, е, че през 2012 г. загубите по линия на ДДС, така както са отчетени и са фиксирани като точна сума от НАП, са някъде 0.8-0.9% от БВП. Докато през 2017 г. те са 0.27% от БВП. Тоест те са намалели някъде около три пъти. Нещата се подобряват, ако това може да се каже.
....
16 млрд. е измислено число. В смисъл това е числото, което се търси, а не е това, което реално не е внесено, реално невнесеното е 6 млрд. Или 340 милион на година, или със 160 милиона по-малко от сумата, която се харчи безразборно по линия на обществени поръчки.

Цялото интервю можете да прочетете на страницата на ИПИ

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Защо решенията на КЗК за ЧЕЗ и "Нова телевизия" са неубедителни 1 Защо решенията на КЗК за ЧЕЗ и "Нова телевизия" са неубедителни

В двете решения е налице безусловна забрана, без да са налице сериозни хоризонтални или вертикални ефекти

20 юли 2018, 2061 прочитания

Покъртителен провал 11 Покъртителен провал

Америка единодушно за срещата Тръмп - Путин

20 юли 2018, 5212 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Концепцията за "идеалната жертва" и превръщането ѝ в маркетингов продукт

... или как "лъвовете" се превръщат в "стадо"

Чанта за слушане

Българската компания Kloshar bags изработва чанти и раници с вградени грамофонни плочи

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Жак Перети: Бизнесът ще спаси света

Разследващият журналист, който работи за медии като BBC, The Independent, The Guardian, Wired, Huffington Post, пред "Капитал"

Бира в лятна нощ

Крафт бирата през лято 2018 г. носи тропически аромати. Няколко предложения за свежи нови вкусове, които вече имате възможност да опитате в България

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 21.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

DAILY @7AM // 21.07.2018 Прочетете