Концепцията за "идеалната жертва" и превръщането ѝ в маркетингов продукт
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Концепцията за "идеалната жертва" и превръщането ѝ в маркетингов продукт

"Квадратът" ("The Square")

Концепцията за "идеалната жертва" и превръщането ѝ в маркетингов продукт

... или как "лъвовете" се превръщат в "стадо"

6143 прочитания

"Квадратът" ("The Square")

© "Квадратът" ("The Square")


Според криминологичното изследване на Нилс Кристи за "идеална жертва" през 80-те в Норвегия се възприема "дребна старица". Според филма "Квадратът", носител на наградата "Златна палма" за 2017 г. и др., за шведите сега "идеалната жертва" е русо просещо момиченце. Инструментализирането на образ на жертвата, за който се счита, че в най-голяма степен заслужава съчувствие и мерки за закрила, създава сериозни опасности за превръщане на страданието в стока и за девалвиране на идеята за справедливата защита на накърнените човешки права и равното човешко достойнство. Публикуваме статията на Кристин Швобел-Пател, която разглежда някои от особеностите и опасностите на този процес в международното право.

Статията е публикувана в Съдийски вестник. Преводът е на Мария Христова.

Употребата на възгледите на проф. Нилс Кристи [1] за "идеалната жертва": как "лъвовете" се превръщат в "стадо"

Придобиването на статуса на жертва съгласно международното право е несигурна привилегия - предоставя се толкова лесно, колкото лесно се и отнема. Бежанците и мигрантите от Либия, които са избягали от икономическата криза и насилието в страната, са свидетелство за употребата и злоупотребата с етикета "жертва" в рамките на международното право. В течение на няколко години дефинирането на понятието жертви се промени: жертвите на бруталния режим на Муамар Кадафи се трансформираха в незаконни имигранти – част от "тълпа".

След смъртта на норвежкия социолог и криминолог Нилс Кристи на 27 май тази година многократно беше почитана паметта му и подчертавано огромното му влияние върху науките криминология и наказателно право. Неговата работа обаче, с малки изключения, имаше далеч по-малко въздействие върху международното право. Въпреки това много юристи имат какво да научат от новаторските му идеи и разработки, особено от тези, които развиват концепцията за "идеалната жертва".

В труда си от 1986 г., Нилс Кристи въвежда дефиницията за "идеалната жертва". Това е "човек или група от хора, на които, като засегнати от извършено престъпление, се признава пълен и законен статус на жертва"[2]. С други думи, има някои хора, за които се счита, че в по-голяма степен заслужават статуса на жертва. Във връзка с това разбиране проф. Базия Спалек изтъква, че "идеалната жертва" оправдава наличието на услугите за жертвите [3].Това е много важно по отношение на международното право, защото честото позоваване на жертвите на конфликти и на международните престъпления се използва като оправдание за различните форми на военна интервенция.

В международен план риториката на виктимизацията е широко разпространена: военната намеса се счита за законна, ако тежкото положение на жертвите е документирано; международната заповед за арест на военен диктатор е оправдана, ако има голям брой жертви, които са пострадали. От теорията на Нилс Кристи научаваме, че този устрем към виктимизация се съпътства от социално конструирани идеи за това кой може да заслужи да бъде квалифициран като жертва. За Нилс Кристи идеалната жертва в родината му е "дребна старица". Той рисува образа на малка стара дама, която се грижи за болната си сестра и на път за вкъщи е ударена по главата от едър мъж, който я ограбва, за да си купи алкохол или наркотици.

Кристи извежда пет характеристики на идеалната жертва: (1) жертвата да е уязвима (жени, възрастни), (2) жертвата да върши почтена, достойна дейност (грижа за болната сестра), (3) жертвата не може да бъде злепоставена с това, че е се е намирала на конкретното място (била е на улицата през деня), (4) извършителят е едър и лош мъж, (5) извършителят няма никакви лични отношения с жертвата. Освен това Кристи добавя, че жертвата трябва да притежава силата да контролира ситуацията дотолкова, че да бъде наложена самоличността й на идеалната жертва, но в същото време "да бъде достатъчно слаба, за да не се превърне в опасност за нечии други важни интереси".

Изброените характеристики на идеалната жертва могат да бъдат проектирани в международен план. Вероятно идеалната жертва в международното право има три характеристики: (1) Жертвата е уязвима и слаба, (2) тя е зависима, (3) има гротесков образ. Уязвимостта и слабостта често се посочват като присъщи на жените и децата. Предоставянето на закрила точно на такива лица, когато е налице намеса на по-могъща държава върху по-слаба държава, особено – на бивша колония, исторически често се оправдава. Зависимостта е ключова характеристика на жертвата в тезата на Кристи, която се отнася до съпоставянето й с други важни интереси. Докато жертвата се счита за зависима, тя не представлява заплаха. Ако обаче излезе извън самоличността си на идеалната жертва, например като извади оръжие срещу нападателя и мине на страната на "силните", тя веднага загубва характеристиката си на идеалната жертва, дори – на жертва въобще.

В заключение идеалната жертва в международен план – жертвата на международен конфликт или на международно престъпление – често има външни характеристики, които я отличават като специфична. Това може да са цветът на кожата, но често е издут корем, осакатяване, ампутиран крайник. Тези характеристики на тялото може да се възприемат като гротескни. Те са тези, които предизвикват емпатията на "цивилизования" свят, но също и отчуждават – отличителна черта са, особеност, която разделя "тях" от "нас". Така идеалната жертва в международен план отговаря на типизиран образ на категоризирани хора, за които неправителствените организации събират средства - чернокожо (или поне не бяло) дете, което олицетворява бедността и страданието от военните конфликти.

Изложените по-горе три особености на идеалната жертва могат да търпят варииации в международен план. Тези жертви, които отговарят и на трите посочени характеристики, не са само "идеални жертви" за риторически, но и за икономически цели. Тези жертви ще предизвикват съпричастност сред бъдещите донори, ще омиротворят конкурентите, ще привличат вниманието на международните медии и ще лигитимират финансирането на военната интервенция. Позоваването на подобен тип жертви и вниманието, което се съсредоточава върху тях, е призвано да гарантира легитимност в името на хуманизма и глобалната справедливост. Страданието се превърна в стока.

Нилс Кристи ни учи какво е истинското значение на идентифицирането на жертвата и на социалното конструиране на образа й с цел да бъде инструментализиран за нуждите на виктимизацията. Защо бившият главен прокурор на Международния наказателен съд Луис Морено-Окампо и държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън се присъединиха към преувеличените разкази за масови изнасилвания чрез Виагра-опиати от страна на силите на Кадафи върху собственото му население, малко след военните интетервенции през 2011 г.? Защо представители на същото това население, които се опитваха да избягат от режима на Моамар Кадафи, сега се считат за нелегални емигранти? Когато провеждаше своето "освободително турне" в Либия с френския министър-председател Никола Саркози през септември 2011 г., Дейвид Камерън се позова на либийските жертви на режима на Кадафи, като изтъкна, че те са проявили "лъвска смелост". През 2015 г. обаче, когато Либия е страната с много проблеми – състояние, причинено от така нареченото "освобождение", Дейвид Камерън вече определи същите хора не като "лъвове", а като "тълпа", която се опитва да мигрира към Великобритания. Продуцирането на образите на едни и същи хора от "идеални жертви" в "агресори" рамките на няколко години поставя изключително важни въпроси.

Следващия път, когато видим лицата на анонимни жертви да заемат билборд, продукт на маркетинговата стратегия на хуманитаризма, трябва да си зададем въпроса в духа на Нилс Кристи – каква е действителната цел на тези снимки?

------------------------------------------

[1] Проф. Нилс Кристи /Nils Christie на норв./ е криминолог със световна слава, един от най-уважаваните криминолози в света, чиито изследвания по проблемите на пенитенциарната политика са били публикувани на над 20 езика. Нилс Кристи почина на 27 май тази година, на 87-годишна възраст, в родния си град Осло. Той оставя след себе си множество лекции и книги, които имат съществено значение във всички сериозни дискусии за перспективите на наказателноправните системи и целите на наказанията. Нилс Кристи завършва социология през 1953 г. с изследване на начина на мислене на охранителите в концентрационен лагер за югославски военнопленници през Втората световна война в Норвегия. Защитава докторантура на тема "Норвежките млади правонарушители". От 1966 г. преподава криминология в юридически факултет на Университета в Осло. Най-известните трудове на проф. Кристи са:

- Fangevoktere i konsentrasjonsleire (1952)
- Hvis skolen ikke fantes (1971) - Pinens begrensning (1981) - Limits to pain (1981)
- Den gode fiende: Narkotikapolitikk i Norden (with Kettil Bruun, 1985) - Kriminalitetskontrol som industri: På vej mod GULAG, vestlig stil? (1996) - Crime Control as Industry: Towards GULAGs, Western Style? (2000)
- En passende mengde kriminalitet (2004)

- A Suitable Amount of Crime (2004)

[2] Цитат: Nils Christie, "The Ideal Victim" in From Crime Policy to Victim Policy, ed. Fattah E. A., (London: Macmillan, 1986) 18 (17 – 30).

[3] Цитат: Basia Spalek, Crime Victims: Theory, Policy and Practice (Basingstoke: Palgrave Macmillan, 2006).

Според криминологичното изследване на Нилс Кристи за "идеална жертва" през 80-те в Норвегия се възприема "дребна старица". Според филма "Квадратът", носител на наградата "Златна палма" за 2017 г. и др., за шведите сега "идеалната жертва" е русо просещо момиченце. Инструментализирането на образ на жертвата, за който се счита, че в най-голяма степен заслужава съчувствие и мерки за закрила, създава сериозни опасности за превръщане на страданието в стока и за девалвиране на идеята за справедливата защита на накърнените човешки права и равното човешко достойнство. Публикуваме статията на Кристин Швобел-Пател, която разглежда някои от особеностите и опасностите на този процес в международното право.

Статията е публикувана в Съдийски вестник. Преводът е на Мария Христова.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов

    Изключително смислено мнение, макар и написано отново на оня език, който пробутва и "идеалните жертви".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK