В края на 2011 г. списание "Руски репортер" публикува проучване за руския елит, според което най-важният признак за принадлежност към руския елитен кръг (висшите 300 правителствени позиции) е познанството с Путин от времето, преди той да стане президент. Накратко, през последните 18 години Русия е управлявана от един приятелски кръг.

Няма признаци президентът да се готви да лиши от власт този приятелски кръг. Но има признаци, че възнамерява да отвори системата за верни външни хора, най-вече млади, за да увеличи вероятността за нейното оцеляване. Готов е да предложи на обществото смяна на поколенията, заместител на политическата промяна.

Мислейки за идните години, за разлика от Борис Елцин Владимир Путин не мисли за един наследник, а за поколение-наследник. Той предвижда прехвърляне на властта от своето поколение към "поколението на Путин", в което влизат политици, които са израснали и са били формирани в годините на неговото управление. Този процес вече е започнал: в месеците преди изборите деветима млади политици бяха назначени за губернатори на регионите.

Това поколение, надява се той, ще успее да съхрани главното му постижение: възраждането на Русия като велика сила, способна и решена да се противопостави на Съединените щати.

В това поколение влизат млади технократи с различен произход и биография, които обаче са обединени от едно – верни са на режима, но и имат съзнанието за собствените си слабости. Виждат себе си като кризисни мениджъри, а не като лидери визионери. Доверяват се на технологиите, но не и на политиката. Знаят да изпълняват инструкциите на Путин, но не знаят как могат да не са съгласни с президента.

Техен треньор е Сергей Кириенко, днешният заместник-началник на президентската администрация, който през 1998 г., на 36-годишна възраст, бе министър-председател по времето на Борис Елцин и бе сочен тогава като пример за млад либерален реформатор. Разликата между младите реформатори на Борис Елцин от края на 90-те и днешните млади технократи на Владимир Путин е особено показателна.

Реформаторите на Елцин имаха ясен политически профил – те бяха либерално и прозападно настроени и действаха като отбор, взаимно се подкрепяха. Имаха политически амбиции и възприемаха себе си като политическа сила, независима от връзките им с Кремъл. За разлика от тях младите технократи на Путин са експерти в областта на логистиката без видими политически убеждения или лоялност към някакви избиратели. Те не са отбор и никога няма да се защитят взаимно.

Технократското поколение на Путин има западен стил, но антизападни убеждения.

Предстоящата поколенческа смяна в Русия говори малко за бъдещето на режима, защото неговият най-голям актив, но и най-голям недостатък, е самият Путин. Той господства над политическата сцена до такава степен, че издига само хора със скромни амбиции, които знаят как да служат ефективно на президента, ала сами не могат да станат президенти.

Иронията е в това, че Владимир Путин издига тези технократи във властта като алтернатива на проваления си опит да утвърди за свой наследник настоящия министър-председател Дмитрий Медведев. Всъщност поколението на Путин представлява един колективен Медведев. И когато е изправен пред въпроса как ще изглежда Русия след Путин, президентът отново е на същото място, където беше, когато постави Медведев начело в Кремъл, за да реши след това отново да се върне там.

Нова студена война ли? Германия одобри "Северен поток 2"

Коментар на EurActive, преведен от ClubZ

Германските власти окончателно одобриха газопровода "Северен поток 2" от Русия въпреки риска от засилване на напрежението с източните съседи, страхуващи се от енергийната зависимост от Москва.

Това се случва на фона на нарастващо противопоставяне между ЕС и Русия заради вълната от експулсиране на руски дипломати, следствие от отравянето на бивш руски шпионин в Англия.

Около 85 км от тръбопровода, дълъг 1225 км - от залива Нарва на руската граница с Естония до Любмин в Североизточна Германия, ще преминат през германска територия. Заедно с издадения преди това документ от крайбрежния избирателен район на германския канцлер Ангела Меркел - Стралсунд, разрешителното вдига и последното препятствие пред строителството на тръбата от страна на Германия.

Все още обаче са необходими одобрения от руските, финландските, датските и шведските органи.

"Северен поток 2" - компанията зад тръбопровода и дъщерно дружество на руската държавна енергийна компания "Газпром", заяви, че е "доволна" от резултата и се надява да осигури оставащите разрешителни "през следващите месеци".

Проектът за тръбопроводи обаче остава спорен в Германия, както и за съседите й и членки на ЕС Полша и балтийските държави Естония, Латвия и Литва, които се опасяват, че тръбата може да се използва като инструмент за засилване на руското влияние върху общността - 40% от природния газ идва от Русия. Известно е, че Москва използва цените на природния газ, за да окаже натиск например върху Украйна по време на конфликта, разразил се след анексията на Крим през 2014 г. - и в отговор на санкциите на ЕС.

Междувременно безпрецедентно междупартийно обединение на високопоставени политици от Християндемократическия съюз на Меркел, еколозите от Зелените и Свободните демократи миналия месец предупреди да не се позволява на "Северен поток 2" да продължи. Това ще "раздели политически ЕС и ще постави под съмнение нашата солидарност с Полша, нашите балтийски съседи, Словакия и Украйна, но също и с Швеция и Дания", написаха те в открито писмо до вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung.

И Европейската комисия заяви през миналата година, че "няма нужда" от "Северен поток 2" в името на енергийната сигурност и диверсификацията на доставките на газ в 28-членния блок. Меркел обаче заяви, че смята, че "Северен поток 2" е чисто "икономически проект" и не е необходима политическа намеса.

На европейско равнище комисията се опита да осуети проекта, представяйки предложение, което ще постави "Северен поток 2" под юрисдикцията на ЕС. Съгласно предложените промени в директивата за природния газ всички тръбопроводи за внос ще трябва да отговарят на правилата на ЕС, които изискват тръбопроводите да не се притежават пряко от доставчици на газ, недискриминационни тарифи, прозрачни операции и най-малко 10% от капацитета да бъдат предоставени на трети страни.

Но този план претърпя удар по-рано този месец, когато правните служби на Съвета - представляващи държавите, членки на ЕС - се противопоставиха на законодателното предложение на изпълнителната власт с аргумента, че ЕС няма юрисдикция по тръбопроводи, пресичащи изключителната икономическа зона на страните членки.

Правната служба на съвета вече прие втората част от своето правно становище, датирано от 26 март. Документът, получен от EurActiv, казва, че междуправителственото споразумение "става необходимо за разрешаване на противоречиви изисквания", когато част от тръбопровода не попада в юрисдикцията на ЕС.

Това обаче би изисквало дерогация*, което е "обективно обосновано и ограничено във времето", за да се спазват принципите за еднакво прилагане на правото на съюза и на равно третиране, твърди правната служба на съвета. "Режимът на дерогация, предвиден в предложението, не отговаря на тези изисквания", заключава становището.

* Дерогация - частична отмяна на определен закон