С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 30 мар 2018, 12:10, 7049 прочитания

Това субсидиевъдство трябва да спре

След трагедията с изоставените стотина коне в Осоговската планина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Доц. Росен Цонев автор на проучвания върху пасища и ливади, пред "Дневник"
Мярката "Пасторализъм" не се прилага там, където реално е нужна - в по-ниските части на страната.

Целта на евросубсидията за животновъди е опазване на биологичното разнообразие, но начинът, по който се прилага в България, всъщност задълбочи проблемите.

В Европа големите тревопасни като диви коне, диви говеда (турове), зубри, елени, козирози са били напълно или почти напълно изтребени за разлика от други континенти. Тяхната роля е заета от домашните животни. Те са пасли около селищата в по-ниските райони - равнини и предпланини (т.нар. стационарна паша) или са се премествали от планините в равнините и обратно в зависимост от сезоните. Последното, т.нар. номадско, животновъдство е било развито в миналото и в България, но при социализма повсеместно запада.


Преди това самите пастири са поддържали в много от планините - Стара планина, Осогово, Витоша, части от Родопите и Рила, високопланинска безлесна зона, като ежегодно са опожарявали и унищожавали храстите, основно сибирска хвойна и клек. С прекратяването на тази практика започва бързото възстановяване на дървесната и храстовата растителност, което води и до намаляване на много видове животни, свързани с откритите местообитания.

С цел "възстановяване" на биологичното разнообразие в много от високите планини, особено Пирин и Централния Балкан, беше допуснато субсидиране на паша (т.нар. пасторализъм) в планинските пасища по мярка "Агроекологични плащания" на програмата за развитие на селските райони. Загубена обаче беше причинно-следствената връзка. Самите животни не унищожават тази основно иглолистна растителност като клека и хвойната, защото не става за ядене.

При субсидирането дирекциите на националните паркове раздават т.нар. пасищни участъци. Но тъй като не се отчита какъв процент от тях е подходящ за паша, животните, които винаги са повече от капацитета, преизпасват и унищожават подходящите места.



От друга страна, в планините, например в Пирин, са докарани какви ли не породи, неприспособени за паша в такива места. Те страдат от климата на високите планини, боледуват, трудно се придвижват, храната и водата не са им достатъчни. А също така плашат и гонят дивите животни, които и без това са малобройни - диви кози, елени.

Номадите са ползвали билата на планините за паша само през лятото. Сега случаи като с конете в Осогово са често явление - заради целогодишното оставяне на животните да скитат свободно в планината и извън човешки контрол. Това е опасно за тях, защото загиват от снегове, студове, хищници и др. Но те могат да се превърнат и в опасност за хората - вече има много оплаквания от срещи с агресивни жребци, бикове, пастирски кучета и др. Дано да не съм лош пророк, но въпрос на време е да се случат и инциденти с хора.

Моето мнение, а и на колеги, работили по въпроса, е, че това не е животновъдство, а субсидиевъдство, което трябва да бъде прекратено. Паша в чувствителните планински екосистеми може да се прилага ограничено, основно за опазване на традиционни и застрашени местни породи животни: каракачанска овца, каракачански кон, калоферска коза, родопско късорого говедо и др.

Мярката "Пасторализъм" не се прилага там, където реално е нужна. Изчезналите големи копитни са се срещали в по-ниските части на страната. Именно в тези райони липсата на домашни животни и упадъкът на селата доведоха до изчезването на крайселските мери (пасища и ливади). На много места те се затвориха, т.е. покриха се с храсталаци и дървета, което намалява биологичното разнообразие и в съседните обработваеми площи. Това е проблем, защото хищните насекоми и птици са важни за контрола на растителноядните гризачи и насекоми.

Нужна е драстична промяна в режима на подпомагане на животновъдството именно в равнините и предпланините, включително и на пашата на козите, които най-силно редуцират храстова и дървесна растителност. Тя би подпомогнала както екосистемите, така и поминъка на хората. Домашните животни трябва да са там, където винаги им е било мястото - около селата и градчетата, а не по високите върхове.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Колко надпартийна би била Мая Манолова 2 Мнения Daily - Колко надпартийна би била Мая Манолова

И още: Местните избори като спирачка на реформите; Кои инвеститори са за предпочитане

15 юли 2019, 2858 прочитания

Мнения Daily: Проблемите в модела за демонополизация на здравната каса 1 Мнения Daily: Проблемите в модела за демонополизация на здравната каса

Реализирането на предложенията в предлагания вид е предпоставка за задълбочаване на хаоса в здравеопазването

14 юли 2019, 2294 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Да променим законите, които дискриминират жените

Статия на Кристалина Георгиева, главен изпълнителен директор на Международната банка за възстановяване и развитие и Международната асоциация за развитие, предоставена на "Капитал"

Защо се срина морският туризъм

Сезонът се движи с намаление от 20%, а туристическото министерство закъснява с мерките за следващото лято

Великанът на входа на София

Рибният бизнесмен Петко Русинов инвестира в жилищна сграда с 31.5 хил. кв. м РЗП до Околовръстното в "Младост 4"

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

20 въпроса: Невена Дишлиева-Кръстева

През последните години издателството й ICU разнообрази литературната сцена с важни имена, заглавия и теми

Ново място: "КО-ОП"

Коуъркинг пространството отваря врати с амбицията да среща различни професионалисти, публики и изкуства