Криворазбраната концепция за държавата над всичко, държавата като върховна ценност и слабостта и към репресивния ѝ апарат, обаче, струва пари, при това зрителите данъкоплатци ежегодно плащат за това. Защото от престараване за пред камерите и централните емисии същите структури минават границата на допустимото – помним в първото правителство на ГЕРБ репликите на един прокурор кой е абсолютен престъпник, помним голи хора по белезници и т.н.

Тази седмицата си припомнихме всичко това с държаната пред спортното министерство кметица, запушването на устата ѝ с ръка от служител с маска и т.н. Да се запита човек кому е нужно това? Но 10 минути зрелищен ефир на акция, след осъждането на България за унизително отношение и засегнато право на личен живот, струват долу-горе толкова, по справка от мегаоперациите на Цв. Цветанов: 435 000 лева за 7 епизода, към 63 000 лв. за 5-10 минути екшън.

Не е много за българския данъкоплатец, видно може и още. Но тези данни сриват мита за твърдението, че свръхдобрите министри и други си вършат безупречно работата, а после съдът им е крив. От " Аз ги хващам, те ги пускат" накрая се получава "Аз ги хващам, вий им плащайте".

Като се вгледаме внимателно в сумите, към тях трябва да добавим и разходите по техническото обслужване на кампаниите – струпването на 10-15 автомобила на епизод, възнаграждения за въоръжените мъже, предварителни тренировки, среднощни оперативки и не на последно място – похабеният авторитет на оперативните лица – полицаи и прокурори.

Разбира се, като всяка мегапродукция и тук има сцени и действия, невлезли в централните емисии новини, но пък са документирани в осъдителните решения на ЕСПЧ:

- при полицейската акция срещу дома на Гуцанови полицията десетина минути не е успяла да отвори входната врата въпреки употребата на "щанга, лост и кози крак";

- в делото "Славов срещу България" съдът счита за "особено поразителен факта, че силите на реда са предприели, на два пъти, възпроизвеждане на ареста на този жалбоподател пред неговите близки и с цел да получат видеорепортаж, който е бил предоставен след това на медиите". Този втори дубъл е само 44 197 евро (86 574 лева).

Като основно право на гражданите е това никой да не може да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение съгласно чл. 3 от конвенцията. Право на всеки гражданин е да упражни и правото си на защита – да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор. В случая със зполучната кметица като да не са спазени тия стандарти.

За унизително според практиката на ЕСПЧ се приема всяко задържане, което причинява мъчителна тревога и безпомощност у жалбоподателя, способни да го унижат и да го принизят в собствените му очи и в тези на близките му.

Съдът приема, че лошото третиране се преценява от продължителността на лошото третиране, от физическите или психологическите последици, както и (понякога) от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Съдът е отсъждал, че дадено отношение е "нечовешко", когато е било предумишлено налагано в продължение на часове и е довело до телесни наранявания или силни физически и психологически страдания. Съдът е приемал, че дадено отношение е "унизително", когато създава у жертвите чувства на страх, мъчителна тревога и малоценност, способни да ги унижат или принизят .

Това описание идеално пасва в сцените с кметицата на софийската "Младост". И може и скъпо да ни излезе.

Но осъдителните решения срещу държавата за разлика от спецакциите се почитат с убедително политическо мълчание.

От 2012 г. насам министърът на правосъдието представя за одобрение годишен доклад относно изпълнението на решенията на ЕСПЧ срещу България. Последният такъв доклад е приет от действащото 44-ото Народно събрание през февруари 2018 г. и отчита състоянието на делата за 2016 г.:

- 960 100 евро, или 1 877 800 лева, са плащанията по казусите, за които държавата се е споразумяла;

- 854 800 евро, или 1 671 800 лева, са плащанията на база на осъдителни решения;

- 3 549 600 лв. общо.

Това май не го казаха в централната емисия новини през студените дни на февруари. За 2017 г. доклад още няма, но и там, на сайта на ЕСПЧ, нещата изглеждат да са аналогични.

Медийното мълчание като превенция срещу протести

Коментар на Илиян Василев във Фейсбук.

Ето ви новата контролирана медийна среда - в Ереван повече от 30 хиляди души протестират срещу "руските" номера на президент и премиер вече десети ден, у нас пълно мълчание. Да не вземе случайно някой да вземе пример.

В Будапеща отново десетки хиляди протестират срещу медийните машини на Орбан, чрез които се унищожават основните на демокрация в страната. У нас пълно мълчание - да не вземе някой да направи аналогия и да излезе на улицата. Но виж панегирици за унгарския "фюрер" са под път и над път. Той, авторитаризмът, като преддверие на фашизма не идва с декларации за отмяна на демокрацията - идва тихо, постепенно и бавно, докато не усетите сте станали безсилен и го подкрепяте.

Изобщо имаме здрава и стабилна медийна среда с още по-здраво и стабилно кеш флоу - от бюджета за сметка на нашите данъци.

На фона на което е напълно естествено депутатът Данаил Кирилов да ви убеждава, че вчерашните действия срещу Иванчева, които обществото не смила лесно като претенция и реалност, били доказателство, че не харесваме румънския модел!? В смисъл те ни направили показно, за да ни убедят, че няма смисъл от Кьовеши. Тънка политика и зрителите като опитни зайчета.

Зад всичко което става стои Провидението /за да не протестираме/ и дълбокия стратегически замисъл на властимащите /за да ръкопляскаме/. Пък вие си мислите, че нещата стават случайно.

Ще издържи ли Меркел на темпото на Макрон

Текст на Йенс Турау за Deutsche Welle