Мнения Daily: Аз ги хващам, вий им плащайте

Аз ги хващам, вий им плащайте

Текст на Иван Брегов в седмичния бюлетин на ИПИ

В България дали поради институционалния упадък на последните десетилетия, дали поради други незнайни фактори се наблюдава култ към мега спецакции на полиция, прокуратура и служби и службогонци всякакви. В тези ефирни зрелища предполагаемият извършител на престъпление получава веднага и категорично възмездие от структурите – те са всемогъщи и изключват въпроси за изследване на вината и разните му там права. Обявеният моментално за престъпник хем е малко понабит, хем е силно унизен и тълпата е доволна.
През изминалата седмица с високо внимание бе удостоена кметицата на столичния район "Младост".

Криворазбраната концепция за държавата над всичко, държавата като върховна ценност и слабостта и към репресивния ѝ апарат, обаче, струва пари, при това зрителите данъкоплатци ежегодно плащат за това. Защото от престараване за пред камерите и централните емисии същите структури минават границата на допустимото – помним в първото правителство на ГЕРБ репликите на един прокурор кой е абсолютен престъпник, помним голи хора по белезници и т.н.

Тази седмицата си припомнихме всичко това с държаната пред спортното министерство кметица, запушването на устата ѝ с ръка от служител с маска и т.н. Да се запита човек кому е нужно това? Но 10 минути зрелищен ефир на акция, след осъждането на България за унизително отношение и засегнато право на личен живот, струват долу-горе толкова, по справка от мегаоперациите на Цв. Цветанов: 435 000 лева за 7 епизода, към 63 000 лв. за 5-10 минути екшън.





Не е много за българския данъкоплатец, видно може и още. Но тези данни сриват мита за твърдението, че свръхдобрите министри и други си вършат безупречно работата, а после съдът им е крив. От " Аз ги хващам, те ги пускат" накрая се получава "Аз ги хващам, вий им плащайте".

Като се вгледаме внимателно в сумите, към тях трябва да добавим и разходите по техническото обслужване на кампаниите – струпването на 10-15 автомобила на епизод, възнаграждения за въоръжените мъже, предварителни тренировки, среднощни оперативки и не на последно място – похабеният авторитет на оперативните лица – полицаи и прокурори.

Разбира се, като всяка мегапродукция и тук има сцени и действия, невлезли в централните емисии новини, но пък са документирани в осъдителните решения на ЕСПЧ:

- при полицейската акция срещу дома на Гуцанови полицията десетина минути не е успяла да отвори входната врата въпреки употребата на "щанга, лост и кози крак";

- в делото "Славов срещу България" съдът счита за "особено поразителен факта, че силите на реда са предприели, на два пъти, възпроизвеждане на ареста на този жалбоподател пред неговите близки и с цел да получат видеорепортаж, който е бил предоставен след това на медиите". Този втори дубъл е само 44 197 евро (86 574 лева).

Като основно право на гражданите е това никой да не може да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение съгласно чл. 3 от конвенцията. Право на всеки гражданин е да упражни и правото си на защита – да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор. В случая със зполучната кметица като да не са спазени тия стандарти.

За унизително според практиката на ЕСПЧ се приема всяко задържане, което причинява мъчителна тревога и безпомощност у жалбоподателя, способни да го унижат и да го принизят в собствените му очи и в тези на близките му.
Съдът приема, че лошото третиране се преценява от продължителността на лошото третиране, от физическите или психологическите последици, както и (понякога) от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Съдът е отсъждал, че дадено отношение е "нечовешко", когато е било предумишлено налагано в продължение на часове и е довело до телесни наранявания или силни физически и психологически страдания. Съдът е приемал, че дадено отношение е "унизително", когато създава у жертвите чувства на страх, мъчителна тревога и малоценност, способни да ги унижат или принизят .

Това описание идеално пасва в сцените с кметицата на софийската "Младост". И може и скъпо да ни излезе.
Но осъдителните решения срещу държавата за разлика от спецакциите се почитат с убедително политическо мълчание.

От 2012 г. насам министърът на правосъдието представя за одобрение годишен доклад относно изпълнението на решенията на ЕСПЧ срещу България. Последният такъв доклад е приет от действащото 44-ото Народно събрание през февруари 2018 г. и отчита състоянието на делата за 2016 г.:

- 960 100 евро, или 1 877 800 лева, са плащанията по казусите, за които държавата се е споразумяла;

- 854 800 евро, или 1 671 800 лева, са плащанията на база на осъдителни решения;

- 3 549 600 лв. общо.

Това май не го казаха в централната емисия новини през студените дни на февруари. За 2017 г. доклад още няма, но и там, на сайта на ЕСПЧ, нещата изглеждат да са аналогични.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Медийното мълчание като превенция срещу протести"