Мнения Daily – Потискащата медийна реалност в България

В България държавата води кампании за оклеветяване в медиитеОт интервю с Кристиан Мир от "Репортери без граници" за "Дойче Веле" по повод новата класация на организацията за медийна свобода, в която България заема 111-място тази година. Точно преди една година вие посочихте три отрицателни фактора за медиите в България: високата концентрация на медии в едни и същи ръце, непрозрачната собственост и използването на рекламите като лост за прокарване на политически и икономически интереси. Има ли някаква промяна тази година?- За съжаление почти нищо не се е променило. Доверието на българите в медиите е спаднало драматично. А след като недоверието е толкова масивно, медиите вече не могат да изпълняват изконната си функция.А как точно се упражнява въздействие върху медиите чрез рекламните бюджети?- В България, но и в други страни, рекламният пазар е доста ограничен, а медиите са прекалено много. Тоест медиите по никакъв начин не могат да се издържат само чрез рекламни пари от частния бизнес. Конкретно за България през последните години се появиха някои журналистически разследвания, например на Спас Спасов от "Капитал", които показват как общинските власти сключват договори с местните медии, които трябва да насърчават положителното отношение на гражданите към съответните местни власти. И за това се плащат пари. Според други проучвания сходни тенденции се наблюдават и в медиите на един от най-големите медийни олигарси в България - Делян Пеевски.В България сякаш все по-често се разпространяват фалшиви новини и се водят клеветнически кампании в медиите. Какво показват в това отношение експертните оценки на "Репортери без граници"?- Трябва да уточня, че аз имам проблем с понятието "фалшиви новини". Башар Асад нарече фалшиви новини информациите за изтезания в Сирия, а това компрометира самото понятие, което впрочем още преди това беше дискредитирано от Доналд Тръмп в неговото настъпление срещу медиите. Затова и ние не използваме това понятие в нашия доклад.Независимо от това обаче е факт, че в България има кампании за дискредитиране и оклеветяване, водени от представители на държавната власт. От страна на правителството няколко пъти е имало мръсни кампании. Мога да спомена например кампанията в медиите на Делян Пеевски срещу основателите на информационния портал "Биволъ", които бяха сериозно оклеветени с помощта на отчасти напълно измислени истории. И по този начин, тъй да се каже, бяха нарочени за "свободен отстрел" в България.Има и други подобни примери, когато по инициатива на своите собственици определени медии разпространяват лъжи и оклеветяват журналисти. В този смисъл това наистина може да се нарече фалшиви новини.Влиза ли България пак в орбитата на Русия? От текст на Ясен Бояджиев за Deutsche Welle В последните седмици сред водещите политически новини неизменно присъства сериалът "Радев срещу Цветанов" (или обратното). Водеща тема в него пък неизменно е мястото на България в геополитическия сблъсък между Запада (ЕС, НАТО) и Русия.След последното заседание на т.нар. КСНС зам.-председателят на управляващата партия обвини президента, че е предложил становище, след чието приемане "трябва да излезем и да кажем, че започваме стъпки към излизане от НАТО". "За всички е ясно, че президентът гледа на Изток. Има съмнения, че този човек е зависим от други държави", добави по-късно Цветанов.Президентът отхвърли това тълкувание, като го отдаде на личностни особености: "Неслучайно настоявам за по-добро образование. Явно Цветан Цветанов по-трудно осмисля това, което чете".Казаното от Цветанов може и на някои да им изглежда пресилено, но по същество то е вярно. Както по конкретния въпрос - ударите срещу военни обекти в Сирия заради употребата на химическо оръжие, така и по-общо - членството на България в ЕС и в НАТО наистина изглежда все по-формално, страната все по-неприкрито и все по-бързо се отдалечава от партньорите си и се приближава до орбитата на Русия.[[img:3168295]]В подкрепа на тази констатация говори и обстоятелството, че политик като Цветанов се превърна в най-последователния и твърд защитник на евроатлантическата ни принадлежност. Не е ясно дали ролята е искрена или възложеа, но във всеки случай е силно драматична, защото героят изглежда съвсем самотен.Не само президентът, а и огромното мнозинство от овластените по един или друг начин български политици всъщност са в обратния лагер - на гледащите на Изток. Като към това прибавим мнозинството от медиите и налаганите в тях "експерти", трябва да кажем, че тази гледна точка доминира цялата т.нар. публична среда.За някои от политиците това отдавна не е новина, като българските "националисти", които обясняват, "че Крим не е анексиран или окупиран", хвалят Москва и критикуват "силната ни зависимост от Брюксел и Вашингтон". Днес те вече са част от управляващото мнозинство.Повечето от останалите пък вече полагат все по-малко усилия да поддържат евроатлантическата си маскировка. Тя започна да им става тясна и неудобна още покрай събитията в Крим и Източна Украйна и последвалите санкции срещу Русия. Но напоследък, покрай Сирия и случая "Скрипал", направо я захвърлиха.А споменатото становище, предложено от президента на КСНС, няма нищо общо с позициите на НАТО и ЕС. Но пък напълно съвпада с мнението на Москва, че въздушните удари срещу режима на Асад "покачват риска от ескалация на напрежението в региона" и са незаконни, понеже са без мандат от Съвета за сигурност. И нищо не се споменава за употребата на химическо оръжие. Сякаш това не е военно престъпление и въобще не покачва риска от ескалация.По случая с отравянето на Скрипал и дъщеря му България също рязко се разграничи от съюзниците си и едно към едно като Русия поиска "неопровержими доказателства". Сякаш не става дума за очевиден рецидив и сякаш някой друг освен Москва има интерес и възможност да го извърши.И докато Цветанов опитва да поддържа някакъв евроатлантически образ на партията си, Борисов или си мълчи, или лее галещи ухото балансиращи приказки. "Изобщо не става дума за избор между Русия и Запада. България е ЕС, България е НАТО", каза той пред "Нойе Цюрхер Цайтунг".В моменти като сегашния обаче изборът е неизбежен, а балансът - невъзможен. Няма как, като при случая "Скрипал", да се правиш, че си от единия отбор, а с позицията си да играеш за другия.Ако можеха, повечето от българските политици с удоволствие биха продължили да си живеят едновременно и в двата свята. Но за тяхно съжаление събитията им налагат да направят избор. И се вижда, че повече ги влече не западният свят на свободата и демократичните ценности, а полуфеодалната авторитарно-олигархична диктатура на изток. Затова и България, формално все още принадлежаща към единия свят, все повече заприличва на другия.Как арменците удариха политическия модел на Путин От редакционен коментар на Washington Post, преведен от БТАСерж Саркисян, който управляваше Армения като президент от 2008 г. до този месец, беше предан довереник на Владимир Путин. През 2013 г. след среща с руския президент той внезапно прекъсна преговорите с ЕС и вместо това се присъедини към оглавявани от Москва организации в икономиката и сигурността.При посещение във Вашингтон няколко години по-късно той откровено призна, че неговата малка кавказка страна с близо 3-милионно население не е имала особен избор, тъй като арменците, работещи в Русия, осигуряват една пета от нейния брутен вътрешен продукт, а руски компании са монополизирали енергийните й ресурси.Саркисян обаче подцени собствените си граждани, когато се опита да подражава на Путин, извършвайки класически ход в негов стил. Тъй като беше ограничен от конституцията до два президентски мандата, той прокара конституционна поправка, прехвърляща повечето изпълнителни правомощия към министър-председателя, а после беше избран от парламента на поста, въпреки че години наред отхвърляше подобна възможност.В резултат се стигна до 11-дневни разрастващи се масови демонстрации, които вчера принудиха Саркисян да напусне поста. "Сгреших", каза той в изявление.[[img:3168348]]Не е ясно дали оттеглянето на Саркисян ще доведе до истинска промяна в управлението на Армения или в раболепната й позиция към Кремъл. Благодарение на манипулирани избори управляващата партия има доминиращо мнозинство в парламента, а водачът на протестите от миналата седмица - дългогодишният дисидент Никол Пашинян, контролира само девет от 105-те места.Въпреки това протестът бе удар върху насърчавания от Путин авторитарен политически модел, който се разпространява не само в други бивши държави от съветския блок, намиращи се в орбитата на Русия, но и в Турция, където управникът Реджеп Тайип Ердоган се надява да завърши през юни прехода от министър-председател към всесилен президент.Няма съмнение, че Путин погрешно ще изтълкува неочакваното отхвърляне. Обхванати от цинизъм, руският управник и неговата клика са неспособни да приемат, че са възможни спонтанни политически въстания на разгневени общества. Според тях те трябва да са резултат от държавно направлявани заговори, подобно на намесите на самата Русия в демократични избори на Запад.Това, което изкара арменците по улиците обаче, не бяха чуждестранни провокации, а фактът, че надеждите, които Саркисян възлагаше на Русия, не се оправдаха. През неговото десетгодишно управление икономиката изпадна в застой. Около 10% от населението напусна страната, а 30% от тези, които останаха, са под официалния праг на бедността.Може да се очаква, че Путин ще окаже натиск върху приемника на Саркисян на министър-председателския пост, който и да е той. Освен икономическите лостове, които притежава, Русия поддържа военна база в Армения.Това обаче няма да подобри живота на арменците. По-вероятно е то да засили съпротивата им срещу бандитския, проникнат от корупция и икономически провален модел, какъвто е путинизмът.

Събития

Подкаст

КАПИ

Бюлетини

Служебната президентска република

Какъв е проблемът с Nexo

Коледен Light

Капитал - брой 4

Висше образование

Digitalk Report | Епохата на пълна трансформация в индустрията

Най-големите търговски вериги

Бакхус

Digitalk Report | Телеком технологии

КАПИ за бизнеса

Energy and Power Conference

Fintech and Insurtech Summit

Богдан Узелац: "Технологиите водят обществото до просперитет"

Капитан Логистика и неговото семейство Аргонавти

Джейсън Кинг: "Брандът Yettel е посланик на промяната"

Гласът на Капитал

Първа точка

Неуморимите

Digitalk Тhe Podcast

Уроци за успех

Парите говорят

Децата и парите

Абонирайте се за Капитал за
2 лв. / седм.

Новият брой:

Мнения Daily – Потискащата медийна реалност в България

И още: Влиза ли България пак в орбитата на Русия? Как арменците удариха политическия модел на Путин

Капитал

В България държавата води кампании за оклеветяване в медиите

Капитал

Мнения

Все още няма коментари

Нов коментар

Още от Капитал

Капитал - брой 4

Висше образование

Digitalk Report | Епохата на пълна трансформация в индустрията

Най-големите търговски вериги

Бакхус

Digitalk Report | Телеком технологии

КАПИ за бизнеса

Energy and Power Conference

Fintech and Insurtech Summit

Богдан Узелац: "Технологиите водят обществото до просперитет"

Капитан Логистика и неговото семейство Аргонавти

Джейсън Кинг: "Брандът Yettel е посланик на промяната"

Новият брой:

Мнения Daily – Потискащата медийна реалност в България

И още: Влиза ли България пак в орбитата на Русия? Как арменците удариха политическия модел на Путин

Капитал Следвайте

В България държавата води кампании за оклеветяване в медиите

Нов коментар

Още от Капитал

Капитал