Евробюджетът - говори се за пари, но става дума за политика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Евробюджетът - говори се за пари, но става дума за политика

"Повече с по-малко" е любима фраза на комисаря по бюджета Гюнтер Йотингер.

Евробюджетът - говори се за пари, но става дума за политика

Европейската комисия иска да преструктурира кардинално финансирането на 27-те.

4783 прочитания

"Повече с по-малко" е любима фраза на комисаря по бюджета Гюнтер Йотингер.

© Francois Lenoir


Не, не е вярно, че винаги става дума за пари. Точно обратното – дори когато ви говорят за пари, всъщност става дума за политика.

Тази максима е фундаментът в предложението на Европейската комисия за обща рамка, структура и приоритети на бюджета на Европейския съюз за следващия програмен период (2021-2027 г.).

Предложението е само инструмент за реализация на крайно амбициозната политическа цел "с по-малко (пари) да постигнем повече (резултати)". Комисията преценява, че голямата неприятност с Brexit е чудесна възможност да се решат затлачените от десетилетия тежки структурни проблеми в управлението и развитието на ЕС. Тъкмо поради това плашилото на предстоящото излизане на Обединеното кралство от евросъюза се използва с откровено манипулативна политическа цел.

Вярно е, че след 2019 в бюджета на ЕС ще престанат да влизат около 12 млрд. евро, но това е около едно на сто общия размер на седемгодишния бюджет или малко над седем процента годишно.

Но това изобщо не е цялата истина. Защото прословутото "Искам си парите обратно" на Маргарет Тачър изобщо не е само емоционален изблик на егоистичен национализъм – Желязната лейди действително успя да уреди голяма част от британската вноска в съюзния бюджет да се връща пряко към нейната страна. Да не говорим, че британските субекти – бизнес, институционални и индивидуални – бяха привилегирован участници в международните екипи, които реализираха европейски проекти по всички програми (най-видно в полето на изследванията и образованието, но далече не само там).

Така че, ако от една страна след 2019 изчезва голям вносител в бюджета на ЕС, от друга страна в същия момент изчезва и огромен консуматор на този бюджет. Ето защо реалното свиване на бюджета би следвало да е от три до четири процента. Ако бюджетът не може да понесе редукция от такъв порядък и пак да постигне целите си, то това означава само, че е фундаментално сбъркан като управленски инструмент още на равнище програмиране.

При все това ЕК е права да натрапва впечатлението, че дупката в бюджета на ЕС след Brexit ще е с размерите на Град Каньон. Защото по този начин преднамерено създава благоприятна публична (политическа) атмосфера за преглъщане на твърде горчив залък. ЕС няма да е в състояние да отговори на предизвикателствата на собственото си развитие, а още по-малко на глобалната конкуренция, ако рязко не прекрати траещите вече десетилетия безобразия в употребата на оскъдните му ресурси (от два процента от националните бюджети на страните членки).

На първо място това се отнася за безсрамието в разпиляването на европейски финансов ресурс за общата селскостопанска политика и кохезионна политика. В излязлата на български език миналата година книга на Тиери Тиери дьо Монбриал ("Мозъчните тръстове: начин на употреба", Изток-Запад, 2017), някогашен основател и генерален директор на Френския институт за международни отношения (IFRI), може да се прочете признанието на автора, че при основаването на този център за стратегически изследвания френският президент е дал пълен "карт бланш" за изучаване на всичко, с изключение на "свещената крава" на Общата селскостопанска политика (ОСП). И без експертно проучване е било винаги ясно, че няма здрав разум в провеждането на тази политика, дори от собствено френски позиции.

Същото се отнася и за кохезионната политика на ЕС. Защото нейното осъществяване дотук, както показаха специализираните проучвания върху ефектите й, довежда до резултати, които са тъкмо обратните на желаните – чрез нея богатите региони забогатяха допълнително, а бедните допълнително задлъжняха.

Така повече не може – селскостопанската политика поглъща 37 на сто от бюджета на ЕС, а кохезионната политика – 35 на сто! Т.е. всичко останало се вместваше в приблизително една четвърт от този бюджет.

И тъкмо сега е моментът, в който ще се вземат неотложни политически решения - твърде неприятни за ключови страни членки, да се наложи и друга важна мярка за овладяване на деструктивните процеси в ЕС (освен осезателно орязване на излишествата). В оповестеното на 2 май т. г. намерение на ЕК за нов бюджет на Съюза за периода 2021-27 се казва пряко и недвусмислено:

"Важна новост в предложения бюджет е засилената връзка между финансирането от ЕС и спазването на принципите на правовата държава. Зачитането на принципите на правовата държава е съществена предпоставка за добро финансово управление и за ефективно финансиране от ЕС. Поради това Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с всеобщи слабости в прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки. Предложените нови инструменти ще позволят на Съюза да спре, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на слабостите в прилагането на принципите на правовата държава."

Важно е да се разбере, че това не е просто отделно решение, замислено да бъде наказание на политици в Централна и Източна Европа, погазващи фундаменталните ценности на ЕС. Това е само поредната, обаче императивна, измежду много новости в цялостния пакет от инструменти за провеждане на политика на засилване на интеграцията в ЕС – например Програма за подкрепа на реформите, Функция за стабилизация на европейското инвестиране, създаване на нови източници на доходи и т.н.

ЕК предлага цялостна, вътрешно съгласувана финансова политика, основана върху връзките между нейните инструменти. Така се създава рамката от правила и принципи за конкретните интеграционни политики – реализирани в по-малко на брой (свити от 58 до 37), но по-пряко засягащи интересите на европейското гражданство програми – удвояване на парите за образование и наука и почти двойно увеличение на средствата за сигурност, утрояване на бюджета за управление на граничния контрол и миграцията и др. Така вече "да се постигне повече с по-малко" няма да е неизпълнима задача.

Всичко обаче опира до приемането и провеждането на тази политика.

*Заглавието е на редакцията

Не, не е вярно, че винаги става дума за пари. Точно обратното – дори когато ви говорят за пари, всъщност става дума за политика.

Тази максима е фундаментът в предложението на Европейската комисия за обща рамка, структура и приоритети на бюджета на Европейския съюз за следващия програмен период (2021-2027 г.).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    k_ avatar :-|
    k_

    Не е ли по-нормално преди да се обсъжда следващия бюджет да се отчетат резултатите от предишния период?
    Например срещу колко пари с колко градуса повлияхме на глобалната температура? Щото нали и това беше цел и политика още от 2007ма?
    Иначе ако си говорим сериозно европейските чиновници трябва да се върнат към това заради което е създадена организацията.
    Да напомним - СБОБОДА на движение на хора, стоки и капитали.
    Това неминуемо върви с увеличена (с пъти!) конкуренция между бизнес играчите. Конкуренцията е болезнена за всеки бизнес по определение, но в крайна сметка полезна и здравословна за бизнеса и обществото като цяло.
    Казал бил някой, че земеделската политика е уродлива. Ами то това е очевидно! И какво следва от това? Нищо.
    Вярвате ли, че тези аномалии ще продължат? За колко време? И кога ще се срути всичко от само себе си? И какво правим след това?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.