С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 4 май 2018, 12:07, 4088 прочитания

Евробюджетът - говори се за пари, но става дума за политика

Европейската комисия иска да преструктурира кардинално финансирането на 27-те.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Не, не е вярно, че винаги става дума за пари. Точно обратното – дори когато ви говорят за пари, всъщност става дума за политика.

Тази максима е фундаментът в предложението на Европейската комисия за обща рамка, структура и приоритети на бюджета на Европейския съюз за следващия програмен период (2021-2027 г.).


Предложението е само инструмент за реализация на крайно амбициозната политическа цел "с по-малко (пари) да постигнем повече (резултати)". Комисията преценява, че голямата неприятност с Brexit е чудесна възможност да се решат затлачените от десетилетия тежки структурни проблеми в управлението и развитието на ЕС. Тъкмо поради това плашилото на предстоящото излизане на Обединеното кралство от евросъюза се използва с откровено манипулативна политическа цел.

Вярно е, че след 2019 в бюджета на ЕС ще престанат да влизат около 12 млрд. евро, но това е около едно на сто общия размер на седемгодишния бюджет или малко над седем процента годишно.

Но това изобщо не е цялата истина. Защото прословутото "Искам си парите обратно" на Маргарет Тачър изобщо не е само емоционален изблик на егоистичен национализъм – Желязната лейди действително успя да уреди голяма част от британската вноска в съюзния бюджет да се връща пряко към нейната страна. Да не говорим, че британските субекти – бизнес, институционални и индивидуални – бяха привилегирован участници в международните екипи, които реализираха европейски проекти по всички програми (най-видно в полето на изследванията и образованието, но далече не само там).



Така че, ако от една страна след 2019 изчезва голям вносител в бюджета на ЕС, от друга страна в същия момент изчезва и огромен консуматор на този бюджет. Ето защо реалното свиване на бюджета би следвало да е от три до четири процента. Ако бюджетът не може да понесе редукция от такъв порядък и пак да постигне целите си, то това означава само, че е фундаментално сбъркан като управленски инструмент още на равнище програмиране.

При все това ЕК е права да натрапва впечатлението, че дупката в бюджета на ЕС след Brexit ще е с размерите на Град Каньон. Защото по този начин преднамерено създава благоприятна публична (политическа) атмосфера за преглъщане на твърде горчив залък. ЕС няма да е в състояние да отговори на предизвикателствата на собственото си развитие, а още по-малко на глобалната конкуренция, ако рязко не прекрати траещите вече десетилетия безобразия в употребата на оскъдните му ресурси (от два процента от националните бюджети на страните членки).

На първо място това се отнася за безсрамието в разпиляването на европейски финансов ресурс за общата селскостопанска политика и кохезионна политика. В излязлата на български език миналата година книга на Тиери Тиери дьо Монбриал ("Мозъчните тръстове: начин на употреба", Изток-Запад, 2017), някогашен основател и генерален директор на Френския институт за международни отношения (IFRI), може да се прочете признанието на автора, че при основаването на този център за стратегически изследвания френският президент е дал пълен "карт бланш" за изучаване на всичко, с изключение на "свещената крава" на Общата селскостопанска политика (ОСП). И без експертно проучване е било винаги ясно, че няма здрав разум в провеждането на тази политика, дори от собствено френски позиции.

Същото се отнася и за кохезионната политика на ЕС. Защото нейното осъществяване дотук, както показаха специализираните проучвания върху ефектите й, довежда до резултати, които са тъкмо обратните на желаните – чрез нея богатите региони забогатяха допълнително, а бедните допълнително задлъжняха.

Така повече не може – селскостопанската политика поглъща 37 на сто от бюджета на ЕС, а кохезионната политика – 35 на сто! Т.е. всичко останало се вместваше в приблизително една четвърт от този бюджет.

И тъкмо сега е моментът, в който ще се вземат неотложни политически решения - твърде неприятни за ключови страни членки, да се наложи и друга важна мярка за овладяване на деструктивните процеси в ЕС (освен осезателно орязване на излишествата). В оповестеното на 2 май т. г. намерение на ЕК за нов бюджет на Съюза за периода 2021-27 се казва пряко и недвусмислено:

"Важна новост в предложения бюджет е засилената връзка между финансирането от ЕС и спазването на принципите на правовата държава. Зачитането на принципите на правовата държава е съществена предпоставка за добро финансово управление и за ефективно финансиране от ЕС. Поради това Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с всеобщи слабости в прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки. Предложените нови инструменти ще позволят на Съюза да спре, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на слабостите в прилагането на принципите на правовата държава."

Важно е да се разбере, че това не е просто отделно решение, замислено да бъде наказание на политици в Централна и Източна Европа, погазващи фундаменталните ценности на ЕС. Това е само поредната, обаче императивна, измежду много новости в цялостния пакет от инструменти за провеждане на политика на засилване на интеграцията в ЕС – например Програма за подкрепа на реформите, Функция за стабилизация на европейското инвестиране, създаване на нови източници на доходи и т.н.

ЕК предлага цялостна, вътрешно съгласувана финансова политика, основана върху връзките между нейните инструменти. Така се създава рамката от правила и принципи за конкретните интеграционни политики – реализирани в по-малко на брой (свити от 58 до 37), но по-пряко засягащи интересите на европейското гражданство програми – удвояване на парите за образование и наука и почти двойно увеличение на средствата за сигурност, утрояване на бюджета за управление на граничния контрол и миграцията и др. Така вече "да се постигне повече с по-малко" няма да е неизпълнима задача.

Всичко обаче опира до приемането и провеждането на тази политика.

*Заглавието е на редакцията
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Мнения Daily - Селският хумор е универсален код за успех 2 Мнения Daily - Селският хумор е универсален код за успех

И още: Страх от загуба лъха от последната реч на Борисов; "Износеният" главатар

22 яну 2019, 1711 прочитания

Мнения Daily - Половината висшисти не ползват образованието си 1 Мнения Daily - Половината висшисти не ползват образованието си

И още: Стига с това съединение; Свободата на словото ще се превърне в изключение

21 яну 2019, 1826 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Путин не е сравним с десните опоненти на левичаря Уотърс

И още: Патриотите са новият "Отечествен фронт"; Защо Марешки симулира излизане от НАТО

Ефектите от Brexit без сделка за българите

Правата на българите във Великобритания ще зависят от българските мерки спрямо британските граждани в България

Как се делят 134 млрд. долара

След 25 години брак семейство Безос се развежда. Какво означава това за Amazon?

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Ангел Игов

Преводачът, литературен критик и писател Ангел Игов е новият носител на специалното отличие за превод "Кръстан Дянков"

Кино: "Приказка за Астрид"

С проникновение и стил за ранните години на Астрид Линдгрен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Токът на борсата рязко поевтиня, ЕК глоби Mastercard с 570 млн. евро, според прокурори OneCoin е пирамида

Емисия

DAILY @7AM // 23.01.2019 Прочетете