Кога Източна Европа ще забогатее
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кога Източна Европа ще забогатее

Shutterstock

Кога Източна Европа ще забогатее

Конвергенцията в ЕС

Георги Ангелов
8245 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Георги Ангелов старши икономист в Институт "Отворено общество - София", в нов доклад за конвергенцията в ЕС
Разликите в доходите между старите и новите в ЕС намаляват устойчиво, като кризите забавят, но не обръщат тенденцията.

В Европейския съюз почти постоянно се обсъжда номиналната конвергенция между страните членки, измервана чрез т.нар. Маастрихтски критерии, вкл. бюджетен дефицит, държавен дълг, дългосрочни лихви, инфлация и валутен курс. Новите членки от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) успешно изпълняват тези критерии, в резултат на което пет от тях станаха членове и на еврозоната.

За повечето хора най-важна е реалната конвергенция, или настигането по доходи. Постигането на западни нива на доходите е една от основните цели на прехода след края на комунистическия режим. В историята на ЕС има редица примери за бедни страни, които след членството успяват да настигнат Запада по доходи (Ирландия, Португалия, Гърция и др.), но кризата в еврозоната постави на изпитание това допускане, тъй като именно страни като Гърция значително обедняха.

Един от най-често използваните индикатори за измерване на сближаването на доходите между отделните страни е коефициентът на вариация на реалния брутен вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателната способност (ППС). Колкото по-нисък е този индикатор, толкова по-ниски са различията в доходите. Изчислението на коефициента за 28-те страни, членки на ЕС, показва дългосрочна тенденция на намаление на подоходните различия в последните 21 години, като има кратки прекъсвания единствено в периоди на големи международни кризи.

На какво се дължи намалението на различията? През последните две десетилетия страните от ЦИЕ поддържат значително по-високи темпове на икономически растеж на човек от населението. В 19 от 22 години те изпреварват старите членки по този показател, при това значително. Докато старите членки на ЕС отчитат средногодишен растеж от 1.2% за периода 1996 - 2017 г., новите имат три пъти по-висок растеж - средно 3.8%.

Към 2016 г. шест страни от Източна Европа са по-богати от Гърция, а през 2017 г. още една или дори две са я изпреварили. Само Хърватия, Румъния и България все още са по-бедни от Гърция, но я настигат бързо. Към 2016 г. три страни от ЦИЕ са по-богати от Португалия, други две почти са я настигнали и може да я изпреварят през настоящата година, а още три са на близка дистанция.

Гърция и Португалия значително обедняха заради дългата и тежка криза, която преживяха. Преди нея те имаха доход около 80-90% от средния в ЕС, но след кризата са паднали съответно на 68% и 77% от средното в ЕС. Те вече не са толкова богати страни, особено Гърция - така че да изпревариш Гърция днес не те прави богат. С всички условности ще поставим разделителната линия на 90% от средния доход в ЕС, почти колкото е Испания в момента. Това не е някакво магическо число, над което страните изведнъж се променят - процесът на настигане на доходите е постепенен, но все пак 90% е ниво, при което различията в доходите ще са достатъчно ниски и все по-незабележими. Когато Източна Европа се приближи към доходи от 90% от средните в ЕС, ще изчезнат редица социални и демографски проблеми – например икономическата миграция от новите към старите членки.

Настигането в доходите зависи от два фактора: начално ниво на БВП и темп на икономически растеж на човек от населението. Съдейки от последните две десетилетия и текущите темпове на растеж, настигането на доходите за новите страни членки изглежда съвсем реалистично в обозрими срокове. Когато това се случи, Европа ще изглежда по съвсем различен начин. Тази перспектива трябва да се има предвид, когато се обсъжда и следващата финансова рамка на съюза. Защото новите членки все още се нуждаят от подкрепа, за да се измъкнат от бедността.

За Западните Балкани обаче положението е доста по-негативно – при настоящите темпове на икономически растеж те ще станат относително богати едва към края на века или дори в следващия век. Показателно е, че страните, които не са успели да влязат в ЕС, са много по-назад в развитието, докато страните, които влязоха, се справят значително по-добре. Очевидно подготовката за членство в ЕС и самото членство допринасят за реалната конвергенция и настигането в доходите. Съответно и европейска перспектива за Западните Балкани би била важна стъпка към по-бързото забогатяване на региона.


6 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    1. Ирландия от влизането (заедно с ОК в началото на 70-те) до 1988 продължава да е впиянчена, аграрна, бедна страна с имигриращо население. Едва дълбоката криза я кара да започне реформи и 1995 вече е с удвоен БВП.
    2. Средната заплата в Словения си беше 1000$ още 1993 г.
    3. Хърватия си е на това ниво от доста време. Те дори и след войната бяха пред нас по БВП на глава от населението.
    4. След историите на Румъния, България и Хърватия в ЕС (политическата система все още не отговаря на духа, макар да се спазва буквата), съмнявам се, че малките икономики на Албания, Македония (Гронамакедония?) и Черна гора ще "консумират ефекта на членството." Досега вече я ясно кой какъв е, който е искал, да е инвестирал досега в тези държави.

    Аз много обичам да чета статистики, но в този точно пример ... не ги считам за особено полезни.

  • 2
    bat_plamen avatar :-(
    bat_plamen

    Каквото и да си говорим България я делят десетилетия докато си приближи до средните евро-нива на доходи и стандарт на живот!А дотогава страната хептен ще се е обезлюдила......................!

  • 3
    k_ avatar :-|
    k_

    В момента в който в България си изберат управници способни да откачат икономиката от руските помпи за източване на по няколко милиарда всяка година и въведат що годе приемливи правила на правене на бизнес страната ще може да покаже възможностите си.
    Лесно е да се каже, но не толкова да се направи.
    Необходимо изчистване на авгиевите обори в силовите служби, вкл. зависимостите в прокуратура и високите нива в службите за сигурност.
    Тия хич няма да се дадат лесно

  • 4
    rapidfire avatar :-|
    gigabyte

    Наскоро един колега представи изследване върху зависимостта между растежа и дохода на човек в рамките на ЕС. Според изчисленията България ще достигне половината от доходите в Люксембург (най-високите в ЕС) след 62 години. Без коментар.

  • 5
    vxa15365434 avatar :-|
    Сатана Ликующий

    Трогателни са надеждите български. През 1960 НРБ фалира - индустриализацията не носи печалби. Т.Ж. плаща дълговете като предава на СССР целия златен резерв на БНБ. Заплатите след това са на екзистенц-минимума и без буркани с зимна оцеляването беше много трудно. 29 години по-късно следва нов фалит и отказ от властта (1989). Следват два нови фалита (1992 и 1996). 2014 КТБ е ограбена с 4 милиарда лева, покрива ги данъкоплатеца. В момента България по население е 1.7% от ЕС, но по БВП е 0.3 % от този на ЕС. Какво богатство, какви 5 лева? Поколения трябва да се учат да забравят далаверата, да уважават върховнството на закона и да работят ден и нощ за да постигнат след 3-4 поколения богата България.

  • 6
    kdo52372883 avatar :-?
    kdo52372883

    Западните Балкани не ги мислете. Тях Оракулът от Банки ще ги оправи за има-няма 5 месеца. Само още няколкостотин целувки и милувки с Жан-Клод - и работата е опечена. И ще потече едно благоденствие, не ти е работа! Ще ни завидят чак в Буркина Фасо. Само трябва по един Тумбак във всяка западно-балканска държава да инсталираме, и те ще цъфнат-и-вържат. Пък може и нашия да им дадем (дано!) - все пак, защо не, нали българинът бил щедър и н'ам си к'во още.

    Иначе за Източна Европа като цяло не мога да коментирам, обаче в наш'та прокурорска губерния ще прокопсаме само и единствено тогава, когато се научим що е то върховенство на правото и разделение на властите. Когато се отучим от схемаджийството и се научим да работим. Когато спрем да разчитаме на баджанака в МВР или на брат'чета в прокуратурата - и почнем да разчитаме на себе си. И най-вече, когато си върнем обратно институциите. Бавно и мъчно, една-по-една. БНБ, КЗК, КФН и прочее. И най-вече и най-важно: оная сграда на Витоша 2. И особено бронирания, позлатен кабинет на последния етаж в ъгъла. А ако не успеем, младите и дебелите ще успеят да ни натирят в посока Туркменистан, Минск и Масква. И тогава вече държавата ще трябва окончателно да се закрие. То се видя, че след 1300 години експерименти, все не успяваме да налучкаме правилния, смислен път напред и нагоре. Амин.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK