С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 11 май 2018, 11:10, 6965 прочитания

Кога Източна Европа ще забогатее

Конвергенцията в ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Георги Ангелов старши икономист в Институт "Отворено общество - София", в нов доклад за конвергенцията в ЕС
Разликите в доходите между старите и новите в ЕС намаляват устойчиво, като кризите забавят, но не обръщат тенденцията.


В Европейския съюз почти постоянно се обсъжда номиналната конвергенция между страните членки, измервана чрез т.нар. Маастрихтски критерии, вкл. бюджетен дефицит, държавен дълг, дългосрочни лихви, инфлация и валутен курс. Новите членки от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) успешно изпълняват тези критерии, в резултат на което пет от тях станаха членове и на еврозоната.


За повечето хора най-важна е реалната конвергенция, или настигането по доходи. Постигането на западни нива на доходите е една от основните цели на прехода след края на комунистическия режим. В историята на ЕС има редица примери за бедни страни, които след членството успяват да настигнат Запада по доходи (Ирландия, Португалия, Гърция и др.), но кризата в еврозоната постави на изпитание това допускане, тъй като именно страни като Гърция значително обедняха.

Един от най-често използваните индикатори за измерване на сближаването на доходите между отделните страни е коефициентът на вариация на реалния брутен вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателната способност (ППС). Колкото по-нисък е този индикатор, толкова по-ниски са различията в доходите. Изчислението на коефициента за 28-те страни, членки на ЕС, показва дългосрочна тенденция на намаление на подоходните различия в последните 21 години, като има кратки прекъсвания единствено в периоди на големи международни кризи.

На какво се дължи намалението на различията? През последните две десетилетия страните от ЦИЕ поддържат значително по-високи темпове на икономически растеж на човек от населението. В 19 от 22 години те изпреварват старите членки по този показател, при това значително. Докато старите членки на ЕС отчитат средногодишен растеж от 1.2% за периода 1996 - 2017 г., новите имат три пъти по-висок растеж - средно 3.8%.




Към 2016 г. шест страни от Източна Европа са по-богати от Гърция, а през 2017 г. още една или дори две са я изпреварили. Само Хърватия, Румъния и България все още са по-бедни от Гърция, но я настигат бързо. Към 2016 г. три страни от ЦИЕ са по-богати от Португалия, други две почти са я настигнали и може да я изпреварят през настоящата година, а още три са на близка дистанция.

Гърция и Португалия значително обедняха заради дългата и тежка криза, която преживяха. Преди нея те имаха доход около 80-90% от средния в ЕС, но след кризата са паднали съответно на 68% и 77% от средното в ЕС. Те вече не са толкова богати страни, особено Гърция - така че да изпревариш Гърция днес не те прави богат. С всички условности ще поставим разделителната линия на 90% от средния доход в ЕС, почти колкото е Испания в момента. Това не е някакво магическо число, над което страните изведнъж се променят - процесът на настигане на доходите е постепенен, но все пак 90% е ниво, при което различията в доходите ще са достатъчно ниски и все по-незабележими. Когато Източна Европа се приближи към доходи от 90% от средните в ЕС, ще изчезнат редица социални и демографски проблеми – например икономическата миграция от новите към старите членки.

Настигането в доходите зависи от два фактора: начално ниво на БВП и темп на икономически растеж на човек от населението. Съдейки от последните две десетилетия и текущите темпове на растеж, настигането на доходите за новите страни членки изглежда съвсем реалистично в обозрими срокове. Когато това се случи, Европа ще изглежда по съвсем различен начин. Тази перспектива трябва да се има предвид, когато се обсъжда и следващата финансова рамка на съюза. Защото новите членки все още се нуждаят от подкрепа, за да се измъкнат от бедността.

За Западните Балкани обаче положението е доста по-негативно – при настоящите темпове на икономически растеж те ще станат относително богати едва към края на века или дори в следващия век. Показателно е, че страните, които не са успели да влязат в ЕС, са много по-назад в развитието, докато страните, които влязоха, се справят значително по-добре. Очевидно подготовката за членство в ЕС и самото членство допринасят за реалната конвергенция и настигането в доходите. Съответно и европейска перспектива за Западните Балкани би била важна стъпка към по-бързото забогатяване на региона.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Унищожените дюни - известните извършители са много 1 Унищожените дюни - известните извършители са много

Дюните на къмпинг "Смокиня" няма да се върнат, но още има шанс да не бъде допуснато поредното беззаконие на "Корал"

17 яну 2019, 1157 прочитания

Мнения Daily - Дайте да избием зелените, че да има хлебец 6 Мнения Daily - Дайте да избием зелените, че да има хлебец

И още: Как точно ще дойде краят на света; Купуването на изтребители не бива да е индулгенция

17 яну 2019, 863 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Сергиите на "Славейков" - отегчителен постсоц преход

Боязливият подход на общината към окупаторите е признак на некомпетентност и популизъм

Новият бизнес квартал "Младост 5"

Зад комплекса на БАН на "Цариградско шосе" може да се появи нов офис и технологичен парк

Танкер на абордаж

Либийският танкер BADR, който беше конфискуван, вкара България в международен скандал и страната има трудната задача да изчисти имиджа си, че не е съучастник в пиратски акт

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Там, където пистите започват от прага на хотела

Вал д’Изер и Вал Торанс предлагат срещи с незабравима планина, писти и хора

Кино: "Ралф разбива интернета"

Смислена анимация за приятелството и "живота" в Мрежата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Лобисткият закон за горивата засега се отлага, Франция се готви за Brexit без сделка

Емисия

DAILY @7PM // 17.01.2019 Прочетете