Капитал
Университетски преподаватели коментират резултатите от българската част на Петото европейско изследване на ценностите, което се провежда през 10 години*
Всяка епоха на сгъстена трансформация и отключващи се кризи подкопава общностната кохезия. Важният извод от това изследване е, че те не са подкопали доверието в демокрацията като фундамент на европейските общества. Българите са разположени в поле, рамкирано от желанието да са отворени към света, но и да са добре защитени. Налице е стремеж за отграждане от чуждото, непознатото, неразбираемото с наличните ни културни сетива. Искаме да сме в големия свят, но е все по-силна носталгията по малкото общество с ясно очертани граници.
Ценностите са толкова по-витални, колкото повече се превръщат в регулатив на всекидневното поведение, запълвайки редица дефицити на управлението и институциите. Без сами да осъзнаваме, съществено се е променило значението на голяма част от нормите на рационалната публичност и правовата държава –
спазването на закона, личната отговорност, дълга към обществото, личната неприкосновеност.
За 30 години с около 30% нараства отхвърлянето на прегрешения като пътуване без билет в градския транспорт, неплащане на данъци, приемане на подкуп от длъжностно лице. Ръстът показва ценностното отхвърляне на практики, които пречат на общественото благо, но и на отделния индивид да организира собствения си живот. Този дълбинен пласт на усещането за личен избор и контрол над собствения живот бавно, но неотклонно си проправят път и в българското общество – от едва 18% през 1990 г. до и 39% през 2018 г.
Доц. Боряна Димитрова, социологическа агенция "Алфа рисърч"
Два пъти са се увеличили хората, които смятат, че демокрацията е много добра система. В същото време доверието в медиите е на равнището на доверието в парламента и само партиите са "конкурентоспособни" в този процес. Преминаването от емоция към рационалност се очертава изключително мудно действие: само с 2% са намалели хората, които искат "силна ръка", но остават 60%, които мислят иначе. За българите демокрацията остава харесвана, но все още нерационализирана ценност.
Доц. Татяна Буруджиева, СУ "Св. Климент Охридски"
Ако демокрацията е безалтернативна в нагласите, доверието в ключови институции като партии, парламент, правителство продължава да е ниско. Българска особеност е, че доверието е ниско и в непредставителни институции като съд и прокуратура.
В сравнение с 2008 г. са се стопили "центристите" в политическо отношение. Това е индикатор за по-голяма политическа поляризация и е функция на изчезването на НДСВ и позиционирането на ГЕРБ вдясно.
Няма видимо нарастване на процента хора, участващи в протести, което е парадоксално. Обяснение може да е, че активната част от гражданството е константна величина, а ефективността на нейните действия е различна по други причини: качество на посланията, реакция на партии, медии, външни фактори и т.н.
Доц. Даниел Смилов, СУ "Св. Климент Охридски"
Очертава се рязък спад във важността на политиката. Към това се добавя и ниско желание за политическа активност. Това маркира бавен процес на разпад на социалност. Населението се придвижва от национално общество (голяма, сложна и "въображаема" общност) към отделни групи и малки "топли" общности. Нараства "гордият" патриотизъм - това върви с нарастваща ксенофобия, с усещане за дефицит на участие във властта, с традиционното желание за силен лидер. Тоест имаме основания за подозрение, че въпросният горд патриотизъм е всъщност националпопулизъм. Може би следващи изследвания ще разсеят тези тревоги. Но може би корабът потъва бавно, а ние не забелязваме.
Проф. Александър Кьосев, СУ "Св. Климент Охридски"
*Нов български университет е част от консорциума от изследователски центрове в 47 страни, включени в петото European Values Study. В България проучването е извършено от "Алфа рисърч" сред 1560 лица
