Демокрация с граници

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Университетски преподаватели коментират резултатите от българската част на Петото европейско изследване на ценностите, което се провежда през 10 години*

Всяка епоха на сгъстена трансформация и отключващи се кризи подкопава общностната кохезия. Важният извод от това изследване е, че те не са подкопали доверието в демокрацията като фундамент на европейските общества. Българите са разположени в поле, рамкирано от желанието да са отворени към света, но и да са добре защитени. Налице е стремеж за отграждане от чуждото, непознатото, неразбираемото с наличните ни културни сетива. Искаме да сме в големия свят, но е все по-силна носталгията по малкото общество с ясно очертани граници.

Ценностите са толкова по-витални, колкото повече се превръщат в регулатив на всекидневното поведение, запълвайки редица дефицити на управлението и институциите. Без сами да осъзнаваме, съществено се е променило значението на голяма част от нормите на рационалната публичност и правовата държава –
спазването на закона, личната отговорност, дълга към обществото, личната неприкосновеност.

За 30 години с около 30% нараства отхвърлянето на прегрешения като пътуване без билет в градския транспорт, неплащане на данъци, приемане на подкуп от длъжностно лице. Ръстът показва ценностното отхвърляне на практики, които пречат на общественото благо, но и на отделния индивид да организира собствения си живот. Този дълбинен пласт на усещането за личен избор и контрол над собствения живот бавно, но неотклонно си проправят път и в българското общество – от едва 18% през 1990 г. до и 39% през 2018 г.

Доц. Боряна Димитрова, социологическа агенция "Алфа рисърч"

---

Два пъти са се увеличили хората, които смятат, че демокрацията е много добра система. В същото време доверието в медиите е на равнището на доверието в парламента и само партиите са "конкурентоспособни" в този процес. Преминаването от емоция към рационалност се очертава изключително мудно действие: само с 2% са намалели хората, които искат "силна ръка", но остават 60%, които мислят иначе. За българите демокрацията остава харесвана, но все още нерационализирана ценност.



Доц. Татяна Буруджиева, СУ "Св. Климент Охридски"

---

Ако демокрацията е безалтернативна в нагласите, доверието в ключови институции като партии, парламент, правителство продължава да е ниско. Българска особеност е, че доверието е ниско и в непредставителни институции като съд и прокуратура.

В сравнение с 2008 г. са се стопили "центристите" в политическо отношение. Това е индикатор за по-голяма политическа поляризация и е функция на изчезването на НДСВ и позиционирането на ГЕРБ вдясно.
Няма видимо нарастване на процента хора, участващи в протести, което е парадоксално. Обяснение може да е, че активната част от гражданството е константна величина, а ефективността на нейните действия е различна по други причини: качество на посланията, реакция на партии, медии, външни фактори и т.н.

Доц. Даниел Смилов, СУ "Св. Климент Охридски"

---

Очертава се рязък спад във важността на политиката. Към това се добавя и ниско желание за политическа активност. Това маркира бавен процес на разпад на социалност. Населението се придвижва от национално общество (голяма, сложна и "въображаема" общност) към отделни групи и малки "топли" общности. Нараства "гордият" патриотизъм - това върви с нарастваща ксенофобия, с усещане за дефицит на участие във властта, с традиционното желание за силен лидер. Тоест имаме основания за подозрение, че въпросният горд патриотизъм е всъщност националпопулизъм. Може би следващи изследвания ще разсеят тези тревоги. Но може би корабът потъва бавно, а ние не забелязваме.

Проф. Александър Кьосев, СУ "Св. Климент Охридски"

---

*Нов български университет е част от консорциума от изследователски центрове в 47 страни, включени в петото European Values Study. В България проучването е извършено от "Алфа рисърч" сред 1560 лица