Колко струва килограм череши
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко струва килограм череши

Pixabay

Колко струва килограм череши

Изкупната цена често става повод за недоволство, то обикновено е неоправдано, но до обществото достига изкривена информация

15676 прочитания

Pixabay

© Pixabay


Анализът е препубликуван от специализирания сайт inteliagro.bg със съкращения

"Земеделски производители и собственици на черешови масиви се събраха [], за да изразят недоволството си от ниските изкупни цени." (2015 г.)

"Търговците и преработвателите на череши до един са смъкнали цената и не дават повече от 60 стотинки за килограм." (2009 г.)

Подобни информации циркулират през няколко години в медиите и трайно насаждат в главите на хората картина, която ако някой художник нарисува, вероятно би кръстил "Спекуланти съдират по три кожи от отрудения земеделец". И докато някои черешопроизводители намериха смисъл в протеста и тази година, то други, с които разговаряхме, реагираха по следния начин: "Срещу какво да протестирам?" и "От кого да искам какво? От пазара да си коригира цените ли?"

Производството на череши

Площите с череши в България растат през последните години и вероятно ще надхвърлят 120 000 декара през 2018 г. Само за периода 2014-2017 г. реколтираните площи са се увеличили с над 40% по данни на "Агростатистика" и с изключение на слабата заради неблагоприятни климатични явления 2016 г. страната е произвела около 50 000 тона череши на година. Производственият капацитет продължава да нараства, като по оценки на "ИнтелиАгро" през настоящата година в плододаване са влезли нови над 8000 дка (или по консервативни оценки над 4 хил. тона продукция).

От произведената продукция обикновено между 60-65% (25-30 хил. тона) отиват за преработка – най-вече пулп, който се изнася и който впоследствие се превръща в коктейлни череши, но също за бонбони и др. Ако се вярва на данните на НСИ, то средно едно домакинство в страната консумира по около 2,2 кг. череши на година (което включва покупките както от търговската мрежа, така и нерегистрираните покупки, напр. директно от производител на пътя). Това означава, че пазарът на прясна консумация у нас едва достига 7000 тона. Официално регистрираният износ от страната през последните години се движи между 1000 и 3000 тона. Очевидно е, че при растящото производство фермерите би трябвало да изнасят все по-големи количества навън, тъй като вътрешният пазар не може да ги поеме. Това обаче не се случва.

Кълбото се разплита

Не всяка череша може да отиде за прясна консумация, за преработка или за износ. Всеки от тези три канала има своите специфики. Така например преработвателите търсят по-дребен плод, но това не означава непременно по-некачествен (размекнат, червив). Те не купуват едри череши, защото не им вършат работа. Родният пазар за прясна консумация предпочита т.нар. хрущялки (основно остарелите вече сортове "Ван" и "Бинг" с диаметър 25-28 мм, а също и български сортове). За износ критериите нарастват. Водещ е размерът (30-34 мм.), цветът (тъмночервен, еднороден в партидата), което означава и по-нови и търсени навън сортове, както и заготовка (охлаждане, калибриране), евентуално опаковка, сертифициране на стопанствата по определени международни стандарти (абсолютен минимум е GlobalGap) – все изисквания, на които в България отговарят все още незначителен процент от стопанствата.

Коя череша колко струва

Трите канала на реализация съвсем естествено носят различен приход на килограм продукция. Черешата за преработка през годините се движи на цени между 0,60-1,10 лв./кг в зависимост от реколтата, за прясна консумация за вътрешния пазар между 1,50-2,50 лв./кг. и за износ от 2-5 лв./кг. И тази година, както и в предходни, масово в медийното пространство се спекулира, че черешите се изкупуват от производителите на цени от 60-80 стотинки за килограм и впоследствие се продават по 3-4 лева в големите градове. Това обаче просто не е вярно. Това е цената за преработка, докато за прясна консумация цената на производител и в момента се движи в диапазона 2-2,20-2,50 лева за кг.

Защо близо 2/3 от произведената продукция у нас отива за преработка, след като цената там е най-ниска? Отговорът е - защото масовото качество е такова, че няма как да се реализира на друг пазар.

А е такова по ред причини, които сме коментирали многократно през годините – сортовата (остаряла и твърде разнородна за организиране на големи партиди) и възрастовата структура на част от насажденията, масово разпространените екстензивни технологии дори сред новите градини, липсата на достатъчно инвестиции в заготовка, нежеланието на производителите да се сдружават.

Губят ли производителите

Не. При държавна помощ за зимните пръскания от порядъка на 25-27 лв./дка и субсидии на дка от над 200 лв. (обвързано подпомагане, плащане на площ, преразпределително плащане, зачимяване на междуредията, преотстъпен акциз за горивата, намален данък печалба), което в голяма степен покрива разходите по поддръжка на насажденията, на производителите остава да платят брането от 0,25-0,3 лв./кг и разликата в продажната цена формира печалбата. Оттук следва, че доходността на единица площ зависи от добивите, качеството и пазарната реализация – т.е. от начина, по който производителите се справят с бизнеса си.

Анализът е препубликуван от специализирания сайт inteliagro.bg със съкращения

"Земеделски производители и собственици на черешови масиви се събраха [], за да изразят недоволството си от ниските изкупни цени." (2015 г.)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    svoboden avatar :-|
    svoboden

    А защо им раздаваме пари на тези бизнесмени!?

  • 2
    owr34566661 avatar :-|
    owr34566661

    Какво излиза, България раздава пари за неефективно производство с ниска добавена стойност. Субсидиите явно ги устройват и ще си живуркат така, без да инвестират и да се развиват. Затова или да ги спират, или да са за модернизация и вдигане на добавената стойност. Държавата следва и да подтиква дребните производители да се кооперират като им предложи некакви стимули.
    Същата глупост и при пшеницата, раздаваме пари за фуражна такава. Една Гърция сее преобладаващо твърда пшеница и от нея произвежда макаронени изделия, които после ние купуваме, а с нашата си хранят прасетата.

  • 3
    pobeditel123 avatar :-|
    pobeditel123

    Берачите взимат по 40 ст. на килограм, а за бране на череши от високи клани - минимум 60 ст.
    Това е 100% вярно!
    А не написаното в статията!!!
    За другите числа - може и да са верни, НО ПО-ВЕРОЯТНО е да не са.

  • 4
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev

    В анализа има един пропуск - в момента всички фермери анкетирани от телевизиите се оплакват от поскъпване на труда на берачите. Това, което се пропуска обаче е, че модерната технология за отглеждане на черешите (според агрономи, с които съм говорил) е да са доста по-ниски дърветата до два метра, с по-малки корони и оттам може да има до една трета по-голяма гъстота на декар. Това води и до по-ефективен труд при брането и по-малко контузии поради падания.А като работата може да се свърши с по-малко берачи, могат да им се платят и по-високи надници.Т.е. не се изчерпва всичко с изкупните цени.

  • 5
    vendon avatar :-|
    Венцеслав Дончев

    Много хора се изказват за проблемите на земеделието без да знаят какво говорят. Ако някой си мисли ,че е много лесно и че всичко става много бързо само се лъже! Проблеми има много и политиката за подпомагане само ги задълбочава. Има твърде голям сив сектор ,не се плащат данъци в тази държава. Отделно собственостт на земята страшно много пречи за развитието на качествени проекти поради вродената упоритост в българина да прави сечено на тези които искат да постигнат нещо. Оправия скоро няма да има!

  • 6
    petkata1 avatar :-|
    petkata1

    Отлична статия, написана на базата на кристални теоретични икономически постановки и недоказани числа от анализи за ефекта на дотиране върху цената.

  • 7
    ivangabrovo avatar :-|
    ivangabrovo

    Добре направена статия. Въприки, че не е дело на Капитал, все пак е плюс за изданието такава публикация.
    Има доста интересни неща в стопанския живот, които остават скрити за обществото. Нуждаем се от истински анализи и поглед отвъд общоизвестните данни от официални отчети, платени публикации, репортажи и други подобни.

  • 8
    ham avatar :-|
    ham

    Невярна и манипулативна статия!Цената на труда не е вярна!Малкият производител,който не е регистриран по ДДС работи с около,80-90ст на литър, по-скъп дизел от ЗЪРНАРА!

  • 9
    vstoyanov avatar :-|
    vstoyanov

    До коментар [#1] от "svoboden":

    вечният цикъл на социализма:
    1. ако работи - обложи го с данъци
    2. ако още работи - регулирай го
    3. а като спре да работи и има опасност от верижен колапс - появи се с дотации и спаси мача като исус.

    този шаблон може да се наблюдава в историята на коя да е индустрия - а сегашните брюкселски марксисти, когато не са заети да обясняват колко яки били ленин, маркс и кастро или да ръкопляскат на спинозни шимейли, се трудят изключително здраво да докарат всичко до точка 3.

    така е сигурно, че ще има работа и, че по-глупавата част от населението ще ги харесва.

  • 10
    vstoyanov avatar :-|
    vstoyanov

    До коментар [#2] от "owr34566661":

    основният източник на земеделските субсидии принципно не е българското правителство - една от малкото злини, които не произлизат от тях.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.