С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 22 юни 2018, 9:30, 3611 прочитания

Криворазбраната демокрация. А сега накъде?

Как да се поправи повредената българска политическа реалност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Авторът Спасимир Домарадски е преподавател по политически науки и международни отношения в университета "Лазарски" във Варшава, Полша. Абсолвент на Ягелонския университет в Краков. Член на редакцията на "Рес публика нова" и член на Група Европа към Представителството на Европейската комисия в Полша.
Днес властта държи обществото в подчинение и съзнателно налагана апатия. Тази реалност не е само последица от миналата епоха. След почти тридесет години на преход и демократична стабилизация беше изграден модел на поведение и подражание, който е несъвместим с основни принципи на либералната демокрация. Нейните формални и структурни характеристики като политически плурализъм, свободни избори и пазарна икономика станаха основа за политико-икономическа олигархизация, където пазарните механизми са параван за неформални зависимости. Изборите са фиктивна алтернатива, а изборните длъжности – извори на благоденствие.

Характерната черта на новата система е нейната еластичност, която позволява на системата да функционира. Принципи, позиции, политически възгледи и закони са еластични концепции, които, вместо да определят рамките на приемливите обществени норми, се нагаждат към реалността. Неформалните зависимости и еластичността са в основата на днешната политическа реалност, която е в пълно противоречие с принципите на либералната демокрация.


Единствената реална алтернатива е ремонт на съществуващата политическа реалност. Но не ремонт на институционалната структура или изборния процес, към което политиците подхождат с голям афинитет, а ремонт на качеството на политическата култура. Ремонт на отношението ни към нас самите, към обществото и преди всичко към политиците.

Политиците днес играят ролята на гръмоотвод. Възприемат се като грозни, но неизбежни елементи на политическата реалност. Представата, че те са гласът на общественото мнение, е заменена от бремето на партийната зависимост. Не е важно какви ангажименти поемат към избирателите, а мястото в партийната листа за следващите избори. Неслучайно отговорността е заместена от лоялността. В същото време политиците са огледалното отражение на обществените нагласи. Безцеремонни и ограничени както в обноските си, така и в примитивната си перцепция за обкръжаващата ни реалност. Какво ни липсва и как можем да излезем от омагьосания кръг на партийната зависимост и икономическото присвояване на държавата?

За да се отговори на въпроса, трябва да се анализират две измерения – вътрешно и външно. Тук ще се спра само на първото. Във вътрешен аспект от основно значение е констатирането на неработещите или липсващите колела на либералния политически механизъм у нас. Някой от тях са добре известни. Триадата, която саботира правовата държава, се състои от инструментализирана съдебна система, директен политически контрол и всеобхватна бюрократизация, специализирана в чиновнически тормоз под общия знаменател на корупцията. Това раково образование е най-удобната формула за "отвличането на държавата". Съдебната система създава правен чадър върху политическия елит, който, вместо да управлява в рамките на закона, управлява чрез закона. Бленуваното разделение на властта, което е в основата на всяка правова държава, е фикция, укрита зад номиналното съществуване на посткомунистическите институционални реформи, които Атила Агх нарича "Потьомкинова демокрация".



Други елементи на либералния политически механизъм или никога не бяха въведени, или са съзнателно маргинализирани. Пример за това е гражданското общество, което играе основна роля в либералната демокрация, замествайки всеобхватното присъствие на държавата.

Първо, след комунизма обществото не разбра каква трябва да бъде неговата роля, може би защото идеята за обществена активност навяваше спомени за ОФ събрания.

Второ, формалното съществуване на неправителствени организации е гарантирано съпътствано от директна финансова зависимост от държавата. Абсурд, който и до днес не пречи на никого. Вместо чрез своята независимост, мобилизация и обществена полза неправителствените организации да изпълват пространството, освободено от "всесилната държава", те се редят на опашка за държавни подаяния. По този начин, те не само не изпълняват ролята на агрегатор на обществен интерес, но и се превръщат в подизпълнители на държавни поръчки.

Трето, повечето от тези организации предпочетоха лесния път на чуждестранно финансиране и прегръщане на външни приоритети вместо съзнателно разпознаване на нуждите на собственото си общество.

Четвърто, бързо стана ясно, че зависимостта на НПО-та от държавата създава отлична възможност за дренаж на държавни ресурси. Съвкупността на тези причини доведе до компрометирането на НПО-тата като притурки на властта или проводници на чужди интереси, които днес политиците не само в България си позволяват да използват. По този начин гражданското общество не изпълнява ролята си в либералната демокрация на доминиращ фактор, коректив и навигатор на властта.

Съществена роля играе и съзнанието за гражданска отговорност. Този въпрос изисква отделен анализ, но трябва да се подчертае, че атомизираната и обществено апатична съвкупност от единици не е формулата, върху която може да се изгради функционираща либерална демокрация.

Краткотрайните обществени мобилизации около конкретни каузи са нужен, но сам по себе си недостатъчен елемент за създаването на силно гражданско общество. Това, което липсва, е чувството за "ние", за общото благо, в което има място за успели и неуспели, което се базира на взаимното уважение и самоконтрол независимо от възможностите. Самоконтролът не може да произлиза от общественото недоволство, а трябва да има своя извор в съзнанието за общото благо, но не определяно през призмата на етнонационализма, а като политическо общество, от което всички сме част. Също така самоконтролът трябва да е директно свързан с един от аспектите на правовата държава, в който законът е еднакъв за всички.

Поредният проблем на политическата отговорност е преобладаващата политическа апатия. Доминиращият модел на обществено разделение между "ние - простосмъртните" и "те - избраниците" е преди всичко демобилизиращ. Идентификацията с групата "ние" създава морално превъзходство и емоционално скривалище, но оставя политическата агора в ръцете на хора, които не се чувстват обременени от морални или обществени норми. При липсата на каквито и да било формални и неформални механизми за контрол ролята на политиката се променя. Вместо да бъде временна служба в името на общото благо, тя се превръща в източник на привилегирована позиция, извор на благоденствие и императив за лоялност към властта. Когато безкритично възприемаме факта, че "политиците са такива" или че е "просто така", не само прехвърляме вината, но и оправдаваме обществената съзнателна самоизолация. Тази самоизолация е пагубна за качеството на политическата система.

Предприемането на стъпки в представените тук измерения не е дългоочакваната панацея, която ще спаси либералната демокрация с магическа пръчка, но тяхната поява ще създаде нови инструменти за влияние върху властта, която би трябвало да е в народа, а не в политиците му.
-----------
* Статията е част от проекта #DemocraCE Visegrad Insight на Фондация Рес Публика в сътрудничество с National Endowment for Democracy и редакциите на водещи вестници в Централна Европа. Повече за проекта на: http://visegradinsight.eu/democrace/
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Третото правителство на Борисов е като Второто българско царство 1 Мнения Daily - Третото правителство на Борисов е като Второто българско царство

И още: "Консервативното" скупчване вещае крах на "десните"; Когато Банев "приватизираше"

13 дек 2018, 1411 прочитания

Мнения Daily - Асфалт яде ли се? 8 Мнения Daily - Асфалт яде ли се?

И още: Оповестената, но несанкционирана корупция е деморализираща; Алтернативата на властта изисква единна формация

12 дек 2018, 1952 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Бабаитският анархизъм и митът за "норвежкия рай"

Културен сблъсък

ГЕРБ иска да пренасочи пари към послушни телевизии

Според временно оттеглен законопроект операторите ще ги излъчват задължително и ще им плащат и по специални цени

Космическите пощальони

Частните полети в околоземна орбита навлизат в ерата на миниатюризацията

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кино: "Курск"

Трогващ авторски трилър по действителен случай

Глас от новия свят

Писателката Тайе Селаси за сложната африканска идентичност и борбата със собствените страхове

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Мей оцеля, но драмата Brexit продължава, ЕЦБ спира да печата пари

Емисия

DAILY @7PM // 13.12.2018 Прочетете