С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 22 юни 2018, 10:00, 13342 прочитания

Бабаитският анархизъм и митът за "норвежкия рай"

Културен сблъсък

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

- Истината за Barnevernet е сложна, а медиите работят само с версията на родителите.

- Заради поверителността норвежката служба никога не коментира конкретни случаи.
Мачек Чарнецки, полски журналист от "Газета виборча", автор на книгата "Децата на Норвегия. За (пре)защитената държава"

Полякинята Хелена Рибка наема частен детектив да отвлече 9-годишната ѝ дъщеря от норвежко приемно семейство. Чехкинята Ева Мичалакова губи родителските си права заради съмнения за небрежност и злоупотреби. Българката Емилия Асенян може да вижда сина си само три пъти годишно след полицейска намеса по подозрение, че упражнява домашно насилие... Отчаяни майки, чиито деца са били отнети от службата за защита на детето в Норвегия - Barnevernet.


Медиите в Централна и Източна Европа всяка година съобщават за драматични случаи, много често институцията е представена като нехуманна, нетолерантна и заинтересована единствено от "лов" на деца чужденци, които да превърне в перфектни граждани на страната. Журналистите се задоволяват да представят версията на родителите, повдигайки сериозни въпроси и за бездруго съмнителния мит за "норвежкия рай".

За този негативен образ на Норвегия има различни причини. В Литва посланикът на страната нае фирма за връзки с обществеността, която да преодолява натрупаните погрешни представи. Там страхът от Barnevernet понякога се насажда от руски медии, чиято цел е да всяват разделение в обществото. В Полша крайнодесни медии използват казусите, за да посочат "истинското лице" на норвежката социална държава и да подчертаят семейните ценности.

Във всички страни сензацията играе съществена роля. Както и фактът, че Barnevernet мълчи - по съображения, свързани с поверителността, службата никога не коментира конкретни случаи. В резултат общественото мнение научава версията само на едната страна - на родителя.



Разследвам казуси с мигранти и Barnevernet от над три години. И винаги искам от родителите съдебни документи - единственият начин, по който журналистът може да добие представа за истинността на твърденията за нехуманно отношение. Като бонус може да получи и независима оценка от регионалния квазисъдебен орган, наречен Окръжен съвет - в случай че сте останали с грешно впечатление, не Barnevernet решава дали да отнеме дете, прави го този орган. Аз лично като журналист говоря не само с родители, но и с работници в детски заведения, приемни семейства, адвокати, психолози, политици.

Изводът е: истината за Barnevernet е сложна, а медиите прекалено често генерализират едностранчиво. Действително има случаи, в които отнемането на деца е ужасна грешка - това далеч не е идеална система. Разбирам казаното ми от една майка: "Дори само веднъж да сбъркаш в преценката си, за тях пак е много."

В един добре документиран случай полската двойка Касиа и Себастиян, живеещи близо до Осло, губят правата си за сина си и дъщеря си, след като учителката забелязала малка рана на челото на момичето. След няколко месеца, в които децата са отнети от родителите им, съдът нарежда те да бъдат върнати, като посочва сериозни грешки, допуснати от службата. Заключението е, че най-вероятно раната е от по-малкия брат, който ударил с играчка момичето, но инспекторите не са задали достатъчно въпроси, а са се хванали за отговора на детето, че понякога родителите се ядосват.

"Наивно е да се мисли, че след като им се отнеме детето, родителите ще бъдат обективни", казва Рагнилд Торгерсън, адвокат, защитаващ много източноевропейци. По думите му обаче в докладите на социалните работници има и много субективизъм. Той дава примери - "детето се усмихва на майка си, но тя не забелязва това", "детето се смее механично" и т.н.

Тези доклади после служат за доказателства пред заседателите по казусите. Познайте на кого те вярват повече - на родителите или на норвежките експерти. Срещал съм много родители, които се оплакват от решенията на Barnevernet, но документите показват, че в техните случаи децата им наистина са се нуждаели от помощ. Има и такива с неутрално или даже добро отношение към институцията. Един от тях е Марцин, млад поляк, чийто две дъщери били хванати от полицаи да пушат трева. От службата за децата започнали проверка дали семейството живее в добри условия. Говорили с Марцин и съпругата му, посетили дома им, събрали мнения за децата от училището и медицинския център и прекратили проверката с мнение, че всичко е наред. Освен това консултирали Марцин как да помогне на децата си да се адаптират.

Хората с такива истории обичайно не се свързват с медиите - защо да го правят, щом всичко е наред? Но се оказва, че тези случаи са най-чести. Близо в 80% от случаите служителите на Barnevernet работят със семействата, без да разделят децата от родителите им. Критериите са много и различни. Често се случва заради съмнения за домашно или сексуално насилие, както и недостатъчни грижи. В Норвегия шамарът, който много родители в Източна Европа използват, е форма на насилие. Противно на разпространяваните митове, семейството няма да изгуби детето си след един или два шамара, освен ако не е станало някакво голямо недоразумение. Но ако шамарите са постоянна практика, ще последва намеса.

Гледа се не само физическото, но и емоционалното състояние на детето, както и възможностите за неговото развитие (последното е спорна тема, тъй като амбициозната норвежка система понякога е объркваща). Работата на служителите също не е лесна. Споделяли са ми, че някои деца по този начин изнудват родителите си: "Ако не ми купиш нов iPhone, ще кажа на службите, че ме биеш."
Любопитно е, че броят на отнетите от родителите им деца е почти еднакъв за имигрантите и норвежците (7.6 и 7.9 на 1000 през последните години).


Любопитно е, че броят на отнетите от родителите им деца е почти еднакъв за имигрантите и норвежците (7.6 и 7.9 на 1000 през последните години). Това показва, че няма "лов" на деца чужденци. Barnevernet е част от социалната система на Норвегия, която предоставя помощ на гражданите и реагира относително бързо, когато нещо се обърка. Това обяснява защо мигрантите критикуват службата повече от норвежците - те просто нямат голямо доверие в държавата.

След Втората световна война, докато поколения норвежки социалдемократи са полагали основите на т.нар. Скандинавска утопия, българите, поляците и литовците са се борили с институциите на комунистическата държава, които са ги третирали като врагове. Следи от тази разлика има и днес - ако норвежци кажат на източноевропейци, че трябва да уведомят властите при всяко подозрение за проблем с дете, те ще отвърнат, че това е "доносничество". В същото време в Норвегия около една четвърт от подадените сигнали са от членове на семейството.

Някои имигранти не водят легална битка с норвежките институции, а направо отвличат детето си от приемното семейство. Медиите в Осло съобщиха за "полския Рамбо" Кщищоф Рутковски, провъзгласил се за "частен детектив", който срещу 6 - 10 хил. евро контрабандира деца до източноевропейски страни. "Главната телевизия направи репортаж за мен. Питаха ме как ще реагирам, ако Barnevernet вземе моя син. Тогава извадих големия си пистолет и го заредих, насочвайки го към камерата", похвали се Рутковски, когато се срещнахме през 2015 г.

Има обаче една културна разлика, която е по-важна от присъщия на Източна Европа бабаитски анархизъм. Тя е във възприемането на значението на грижите за децата. В Норвегия акцентът е върху интересите на детето. В Източна Европа целта е да се подпомогне семейството. И двете системи имат недостатъци. Норвежците рискуват заради отнемане на дете след грешна преценка да се разпадане семейството, което е основна ценност. Източноевропейците пък не полагат такива грижи, а това често води до трагедии. Така стана с 2-годишния Шимон в Полша, чиито родители го пребиха до смърт. Детето беше недохранено и малтретирано дълго време, но никой не се беше намесил.

Експерти твърдят, че въпреки дебата за Barnevernet сърцевината на норвежкия модел за закрила на детето няма да се реформира, защото представлява ДНК-то на социалната им система. Важно е обаче да се правят адекватни промени, за да не се стига до ужасяващи грешки.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Заблудихме ЕК, че сме транспонирали директива 2 Заблудихме ЕК, че сме транспонирали директива

Презумпцията за невиновност и прокуратурата

16 авг 2019, 1937 прочитания

Сблъсъкът между климата и търговията Сблъсъкът между климата и търговията

Глобалните предизвикателства

16 авг 2019, 1082 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
За разликатата между отклоняване и бягство

Дали е уместна масовата ирония на журналистите и други анализатори с "отклоняването" на затворника от Ловеч?

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" 19 идва на мястото на затворилото врати Percolate

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма