С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 юли 2018, 12:21, 6369 прочитания

Накъде след председателството

Две трети от българите очакват премиерът Борисов да стане по-активен по вътрешните проблеми

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Трите сфери, които най-много се нуждаят от най-вниманието на правителството, са здравеопазване, икономика и правосъдие.
В един и същ ден - вторник, премиерът Бойко Борисов представи резултатите от българското председателство на Съвета на ЕС в Страсбург, а президентът Румен Радев го анализира на конференция в София. Двамата очаквано се разминаха в позициите си.

Плюс-минус


Борисов наблегна на постигнатите според него успехи - перспективата за присъединяване към ЕС, които получиха Македония и Албания, както и свързаността на Западните Балкани, а Радев посочи, че България "не видя какво се случва на запад от Западните Балкани". "Трябва да се абстрахираме от фанфарите за Западните Балкани и да не допускаме те да се размиват в стандартните за всички европредседателства приоритети като икономически растеж, заетост, свързаност, дигитализация, сигурност", каза президентът.

Радев заяви също "председателството систематично бе употребявано за вътрешнополитически PR" и станало "алиби за липса на отношение и за безразличие" по вътрешните проблеми. "Трябва властта в България по-бързо да се освободи от еуфорията и от този изкуствено граден образ и възможно най-бързо телом и духом да се върне в суровата българска действителност", призова президентът.

В същото време данните на "Алфа Рисърч" за юни показват, че заради председателството оценките за правителството и Бойко Борисов са се стабилизирали. По поръчка на "Капитал" социологическата агенция направи специално проучване за очакванията на обществото към управляващите след края му.



Изследването обхваща 1016 респонденти в цялата страна. Отчетливо мнозинство от две трети от българите очакват Борисов да стане по-активен във вътрешната политика. Така отговарят 66.5% от запитаните, докато 31% прогнозират, че премиерът ще продължи да е активен по международните теми. Въпреки че не се откриват разлики по социални групи, пол и възраст в тази оценка, все пак държавните служители и пенсионерите, както и живеещите в селата са тези, които мислят, че той ще се заеме с проблемите в страната.

Сред представителите на интелигенцията и свободните професии в най-малка степен има подобно очакване.

Консенсус по топ 3

Трите области, в които според запитаните има нужда от внимание, са здравеопазването (почти 80%), икономиката и правосъдието. Близо 86% от хората над 60-годишна възраст твърдят, че в здравният сектор има нужда от промяна, но той излиза на първо място във всички възрастови групи. Стопанската политика е в интереса на 65% от българите във възрастта между 30 и 40 години. Любопитно е, че тя е посочвана като важна от живеещите в областните центрове и малките градове повече, отколкото от тези в столицата. Разликите са около 20 процентни пункта в полза на провинцията.

Трите сфери фокусират вниманието на повече от половината български граждани, т.е. по тях има висока степен на обществено съгласие. Следват социалната политика и образованието. Между него и следващата област, която все пак запитаните посочват - екологията, разликата е близо 40 процентни пункта, т.е. след първите четири, по следващите, които се открояват, общественото внимание се разпилява.

Повече от половината анкетирани са засегнати пряко или косвено от корупцията в страната. Най-висок относителен дял от тези, на които е искан подкуп, имат хората от домакинствата с над 800 лв. месечен доход за всеки член.

Още от същото

Въпреки оценката, че е нужно активизиране в конкретни области, 68% твърдят, че не очакват политически промени до края на годината. Едва 19% прогнозират смени в правителството, а още по-малко - почти 8%, мислят, че е възможно да има предсрочни избори дотогава. Сред възрастовите групи най-много - 12% от българите между 31 и 40 г., смятат, че ще има нов вот до края на 2018 г. В другите групи по възраст този процент е около 6-8. В различните професионални направления очакванията за избори са най-големи при земеделските стопани - 20%, както и при хората с доходи до 300 лв. месечно на човек от домакинството.

Българите не таят големи надежди за работата на новия орган за борба с корупцията КПКОНПИ - 28% мислят, че нищо няма да се промени, а според 23% все пак резултатите ще са подобрят. Това са предимно хората на възраст от 30 до 40 г., висшисти, земеделските стопани и живеещите в областен град, получаващи над 800 лв. на човек от домакинство. Тоест най-засегнатите от корупцията все още се надяват.

Показателно обаче е, че 27% от всички запитани нищо не знаят за работата на КПКОНПИ.

Индекс за развитието на страната: Нисък към среден
Борбата с корупцията е най-проблематична

Със стойност от 4.3 през юни 2018 г. общият индекс за развитието на страната може да бъде определен като нисък към среден. Отчита наличието на съществени проблеми, но и положителни очаквания. Позитивната перспектива задават подиндексите за политическа стабилност (5.0), качество на публичната среда (4.8) и сигурността на гражданите (4.6).

Като силно проблематични и респективно нуждаещи се от целенасочени и последователни усилия за подобряването им се открояват направленията лично финансово състояние (4.4), икономическо развитие (4.2) и особено борба с корупцията (3.0). Те са съпроводени със съществени резерви в очакванията.

"Индексът на развитието на страната" е интегриран показател и представя обществените очакванията на две равнища - като обща оценка и оценка в шест основни направления - политическа стабилност, икономическо развитие, лично финансово положение, сигурност, качество на публичната среда, борба с корупцията. Общият индекс и всеки от подиндексите може да има стойност между 1 и 10. Резултатите се обособяват в четири категории:

- Нисък индекс (стойност от 1 до 3) – показателен за сериозни, често системни проблеми в съответното направление, които пораждат песимистични очаквания и предпазливо поведение.
- Нисък среден индекс (стойност от 4 до 5) – показателен за наличието на сериозни проблеми, но и положителна перспектива за преодоляването им.
- Висок среден индекс (стойност от 6 до 7) – показателен за постигнати резултати от усилията за преодоляване на проблемите и тенденция към положително развитие.
- Висок индекс (стойност от 8 до 10) – показателен за устойчиво положително развитие и оптимистични очаквания.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да не виждаш мечката в хола Да не виждаш мечката в хола

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

15 фев 2019, 1806 прочитания

Платонична ли е любовта на кабинета към Русия Платонична ли е любовта на кабинета към Русия

Налагащ се въпрос

15 фев 2019, 1275 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Без смокиновия лист

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

Къде са ви енергийните спестявания

Крайните потребители може да получат допълнителни такси в сметките си за ток заради целите за енергийна ефективност.

Човек с минало

Комисията по досиетата е обявила с решение принадлежността на Емилиян Гебрев към ДС

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за цената

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 16.02.2019 Прочетете