С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 юли 2018, 12:21, 5958 прочитания

Накъде след председателството

Две трети от българите очакват премиерът Борисов да стане по-активен по вътрешните проблеми

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Трите сфери, които най-много се нуждаят от най-вниманието на правителството, са здравеопазване, икономика и правосъдие.

Още по темата

"Алфа рисърч": Оставките не носят автоматично доверие към властта

61% от българите одобряват напускането на тримата министри, но също толкова не се влияят от това при оценката на кабинета

3 сеп 2018

Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Как компания без история купи електричество за над 150 млн. лв., какви са очакванията на българите след края на европредседателството, какво трябва да знаете, преди да купите или наемете кемпер и още

7 юли 2018

Без смокиновия лист

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

6 юли 2018

"Алфа Рисърч": Българите оценяват европредседателството като успех

Мнозинството смята, че в резултат от него е подобрен имиджът на страната ни, а основното постижение е поставянето на темата за Западните Балкани

27 юни 2018

Денят, в който председателството свърши

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

11 май 2018
В един и същ ден - вторник, премиерът Бойко Борисов представи резултатите от българското председателство на Съвета на ЕС в Страсбург, а президентът Румен Радев го анализира на конференция в София. Двамата очаквано се разминаха в позициите си.

Плюс-минус


Борисов наблегна на постигнатите според него успехи - перспективата за присъединяване към ЕС, които получиха Македония и Албания, както и свързаността на Западните Балкани, а Радев посочи, че България "не видя какво се случва на запад от Западните Балкани". "Трябва да се абстрахираме от фанфарите за Западните Балкани и да не допускаме те да се размиват в стандартните за всички европредседателства приоритети като икономически растеж, заетост, свързаност, дигитализация, сигурност", каза президентът.

Радев заяви също "председателството систематично бе употребявано за вътрешнополитически PR" и станало "алиби за липса на отношение и за безразличие" по вътрешните проблеми. "Трябва властта в България по-бързо да се освободи от еуфорията и от този изкуствено граден образ и възможно най-бързо телом и духом да се върне в суровата българска действителност", призова президентът.

В същото време данните на "Алфа Рисърч" за юни показват, че заради председателството оценките за правителството и Бойко Борисов са се стабилизирали. По поръчка на "Капитал" социологическата агенция направи специално проучване за очакванията на обществото към управляващите след края му.



Изследването обхваща 1016 респонденти в цялата страна. Отчетливо мнозинство от две трети от българите очакват Борисов да стане по-активен във вътрешната политика. Така отговарят 66.5% от запитаните, докато 31% прогнозират, че премиерът ще продължи да е активен по международните теми. Въпреки че не се откриват разлики по социални групи, пол и възраст в тази оценка, все пак държавните служители и пенсионерите, както и живеещите в селата са тези, които мислят, че той ще се заеме с проблемите в страната.

Сред представителите на интелигенцията и свободните професии в най-малка степен има подобно очакване.

Консенсус по топ 3

Трите области, в които според запитаните има нужда от внимание, са здравеопазването (почти 80%), икономиката и правосъдието. Близо 86% от хората над 60-годишна възраст твърдят, че в здравният сектор има нужда от промяна, но той излиза на първо място във всички възрастови групи. Стопанската политика е в интереса на 65% от българите във възрастта между 30 и 40 години. Любопитно е, че тя е посочвана като важна от живеещите в областните центрове и малките градове повече, отколкото от тези в столицата. Разликите са около 20 процентни пункта в полза на провинцията.

Трите сфери фокусират вниманието на повече от половината български граждани, т.е. по тях има висока степен на обществено съгласие. Следват социалната политика и образованието. Между него и следващата област, която все пак запитаните посочват - екологията, разликата е близо 40 процентни пункта, т.е. след първите четири, по следващите, които се открояват, общественото внимание се разпилява.

Повече от половината анкетирани са засегнати пряко или косвено от корупцията в страната. Най-висок относителен дял от тези, на които е искан подкуп, имат хората от домакинствата с над 800 лв. месечен доход за всеки член.

Още от същото

Въпреки оценката, че е нужно активизиране в конкретни области, 68% твърдят, че не очакват политически промени до края на годината. Едва 19% прогнозират смени в правителството, а още по-малко - почти 8%, мислят, че е възможно да има предсрочни избори дотогава. Сред възрастовите групи най-много - 12% от българите между 31 и 40 г., смятат, че ще има нов вот до края на 2018 г. В другите групи по възраст този процент е около 6-8. В различните професионални направления очакванията за избори са най-големи при земеделските стопани - 20%, както и при хората с доходи до 300 лв. месечно на човек от домакинството.

Българите не таят големи надежди за работата на новия орган за борба с корупцията КПКОНПИ - 28% мислят, че нищо няма да се промени, а според 23% все пак резултатите ще са подобрят. Това са предимно хората на възраст от 30 до 40 г., висшисти, земеделските стопани и живеещите в областен град, получаващи над 800 лв. на човек от домакинство. Тоест най-засегнатите от корупцията все още се надяват.

Показателно обаче е, че 27% от всички запитани нищо не знаят за работата на КПКОНПИ.

Индекс за развитието на страната: Нисък към среден
Борбата с корупцията е най-проблематична

Със стойност от 4.3 през юни 2018 г. общият индекс за развитието на страната може да бъде определен като нисък към среден. Отчита наличието на съществени проблеми, но и положителни очаквания. Позитивната перспектива задават подиндексите за политическа стабилност (5.0), качество на публичната среда (4.8) и сигурността на гражданите (4.6).

Като силно проблематични и респективно нуждаещи се от целенасочени и последователни усилия за подобряването им се открояват направленията лично финансово състояние (4.4), икономическо развитие (4.2) и особено борба с корупцията (3.0). Те са съпроводени със съществени резерви в очакванията.

"Индексът на развитието на страната" е интегриран показател и представя обществените очакванията на две равнища - като обща оценка и оценка в шест основни направления - политическа стабилност, икономическо развитие, лично финансово положение, сигурност, качество на публичната среда, борба с корупцията. Общият индекс и всеки от подиндексите може да има стойност между 1 и 10. Резултатите се обособяват в четири категории:

- Нисък индекс (стойност от 1 до 3) – показателен за сериозни, често системни проблеми в съответното направление, които пораждат песимистични очаквания и предпазливо поведение.
- Нисък среден индекс (стойност от 4 до 5) – показателен за наличието на сериозни проблеми, но и положителна перспектива за преодоляването им.
- Висок среден индекс (стойност от 6 до 7) – показателен за постигнати резултати от усилията за преодоляване на проблемите и тенденция към положително развитие.
- Висок индекс (стойност от 8 до 10) – показателен за устойчиво положително развитие и оптимистични очаквания.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕК чете вестници, а Борисов? ЕК чете вестници, а Борисов?

Издание на Пеевски онагледи в петък констатацията на еврокомисията, че медийната среда е риск за независимостта на съдебната власт

16 ное 2018, 2094 прочитания

A! Ама как така протести?! 1 A! Ама как така протести?!

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

16 ное 2018, 1592 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Без смокиновия лист

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

Марик Стринг: Европейците трябва да модернизират армиите си

Зам. помощник държавният секретар на САЩ пред "Капитал"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете