С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 17 юли 2018, 11:06, 4325 прочитания

Защо проблемите на правовата държава в България се различават от тези в Унгария и Полша

Европейският контекст на правовата държава в Централна и Източна Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Авторът Спасимир Домарадски е преподавател по политически науки и международни отношения в университета "Лазарски" във Варшава, Полша. Абсолвент на Ягелонския университет в Краков. Член на редакцията на "Рес Публика нова" и член на "Група Европа" към Представителството на Европейската комисия в Полша.

Още по темата

Европарламентът задейства процедура, която може да лиши Унгария от глас в ЕС

След доклад, който обяви Унгария за "постоянна заплаха" срещу основните принципи на ЕС, депутатите гласуваха за активирането на чл. 7 от ДЕС

12 сеп 2018

Криворазбраната демокрация. А сега накъде?

Как да се поправи повредената българска политическа реалност

22 юни 2018

Отрицателната селекция на управляващите елити

Опортюнизъм, зависимости, корупция и некомпетентност е ключовата формула за издигане на ръководни позиции

24 ное 2017

Мнения Daily - Нито икономиката ни е пазарна, нито държавата е правова

И още: Германия - по-добре никаква, отколкото лоша коалиция; Властта дължи приличие на гражданите

20 ное 2017
Със сигурност българското правителство наблюдава със задоволство как тихомълком спецификата на българското членство в Европейския съюз се размива. Заедно с приемането на България и Румъния през 2007 г. ЕС въведе механизъм за сътрудничество и проверка, който трябваше да припомня на двете държави, че не са си написали домашното в областта на правовата държава и борбата с корупцията. Днес, след единадесет години, въпросът за правовата държава в ЕС вече засяга не само България и Румъния, а поне още десетина страни. Може ли да има по-голямо облекчение за властимащите?

Въпросът за правовата държава се превръща в един от основните проблеми, пред които се изправя Европейският съюз. Австрия на Йорг Хайдер, условното приемане на България и Румъния през 2007г., последвалите проблеми във Франция с ромите от България и Румъния, до идването на власт на Виктор Орбан в Унгария през 2010, победата на "Право и справедливост" в Полша през 2015 г. и убийствата на журналисти в Малта и Словакия показват, че членките на Европейския съюз не са имунизирани срещу авторитарни стремежи.

Проблемът е сложен също и поради многослойната структура на европейската интеграция. Демократичният избор на Хайдер през 1999 г. принуди европейските политици да предприемат стъпки спрямо Австрия, въпреки че европейското законодателство, разбира се, не предвижда санкции в такива случаи. Решението да се бойкотира австрийското правителство, докато Хайдер е част от него, бе точно толкова политическо, колкото и решението да се приемат България и Румъния независимо от структурните недостатъци в съдебната система, борбата с корупцията и - в българския случай, с организираната престъпност. Механизмът за сътрудничество и проверка е дългата сянка на това, както се оказва, прибързано решение. Днес цената на неизвършените реформи в съдебната система и в борбата с корупцията е продължителното висене в чакалнята на шенгенското пространство и бленуваното от българските власти приемане в еврозоната.

Различният генезис

За разлика от балканските премеждия с правовата държава негативните процеси в Унгария и Полша имат коренно различни причини.



С идването си на власт за пореден път през 2010 г. Виктор Орбан получи широка обществена подкрепа да въведе дълбоки реформи, целящи възвръщане на чувството за държавност и правов ред. Опитен политик като Орбан усети, че гаранцията за политическо дълголетие не е в търсенето на компромиси, както твърдят либералите, а в елиминирането на разделението на властта и централизацията. С огромното мнозинство в парламента Орбан започна своя кръстоносен поход срещу либералните елити в Европа. През 2015 към този поход се присъедини и Полша, където, след осем години управление на либералната "Гражданска платформа" на Доналд Туск, обществото бе разочаровано от цинизма на управляващите и сляпото поклонничество към Берлин. Същевременно, също като Орбан, Ярослав Качински и неговата "Право и справедливост" (ПиС) въведе патриотичните обертонове, които в контекста на миграционната криза в Европа създаваха чувство за силна държавност. Унгарската анализаторка Едит Згут твърди, че въпреки множеството прилики в политическите процеси между Полша и Унгария, ситуацията в Полша не е толкова лоша, колкото в Унгария. Това се дължи на активното гражданско общество и невъзможността да бъдат подчинени всички основни медии.

За да разберем негативите от повърхностно сравняване на политическите процеси в Централна Европа и в България, трябва да стигнем до техния генезис и същинска мотивация. В Полша идването на власт на ПиС през 2015 г. бе процес в две действия. Първо през май бяха проведени президентски избори, които тогавашният президент Бронислав Коморовски загуби срещу младия кандидат на ПиС Анджей Дуда. Силната кампания в американски стил на Дуда и самоубийствената безидейност на щаба на Коморовски предрешиха изхода. Когато Дуда влезе в президентството, "Гражданска платформа" разбра, че шансовете и за добър резултат в парламентарните избори през октомври са минимални. Съзнавайки, че ще мине в опозиция, през юни "Гражданска платформа" реши да промени Закона за Конституционния съд, така че да може да назначи повече съдии в Конституционния съд, чрез които да блокира бъдещите законодателни актове на новото мнозинство. Въпреки апела на новия държавен глава да не се манипулира законът, парламентът прие промяната, която му даде възможност да избере по-голям брой съдии в Конституционния съд. Дуда обаче не се възползва от правото си на вето, оставяйки "Гражданска платформа" не само да се компрометира, но и да създаде опасен прецедент, който след това ПиС използва, за да демонтира повечето от конституционните органи. След като ПиС дойде на власт през октомври 2015 г., тя не само продължи по пътя, започнат от "Гражданска платформа", но и го разшири, така че да поеме директен контрол над всички възможни институции. Последваха нови закони, целящи отстраняването на хора, свързани с предишната власт в държавната администрация, пълно подчинение на държавните медии, опит за атака в стил "Орбан" срещу големите частни медии. Бе прокарана и реформа в съдебната система, позволяваща на министъра на правосъдието да освобождава ръководителите на съдилищата, като едновременно с това министърът получи и функциите на главен прокурор. Днес конфликтът около новия закон за Върховния съд се концентрира върху въвеждането на по-нисък праг за пенсиониране, чрез който властимащите могат да се отърват от част от неудобните съдии – метод, приложен и от Орбан в Унгария.

Европейският контекст

Тези съществени структурни промени в Полша и Унгария обаче трябва да бъдат поставени в европейски контекст. Както Орбан, така и Качински виждат ЕС като немски проект, който цели съвременното подчиняване на цяла Европа. С перспективата за Brexit Варшава се опасява, че нейната позиция в Европа ще отслабне и по-слабите държави ще изгубят какъвто и да било шанс да се противопоставят на немската доминация. В този смисъл вътрешното заграбване на държавата в Полша и Унгария има и европейско изражение – то е част от една невидима война между европейските либерални елити и патриотичните консерватори, които се противопоставят на съвременния немски колониализъм.

В българския случай заграбването на държавата е факт, който се толерира от Брюксел. Българската липса на правова държава не е опозиционна спрямо Европейския съюз, а конюнктурна. Създаването на обръчи от фирми, централизацията на публичната администрация и пълният контрол върху съдебната власт са нужните инструменти за корупция и безпрепятствено усвояване на европейските фондове. Преразпределението на европейските блага обаче е възможно само ако фондовете текат. Затова българските политици предпочитат да се чувстват като губернатори на ЕС, отколкото да се опитват да лансират някаква своя визия за доброто на своите избиратели. В българския случай правовата държава е разменната монета, с която ЕС си гарантира стабилност по своите югоизточни краища. Това, което Брюксел не иска да види, е, че тази политика обезсмисля идеята за обединена Европа и създава изключение, което за политически авантюристи в цяла Европа може да се превърне в норма.
-----------
* Статията е част от проекта #DemocraCE Visegrad Insight на Фондация "Рес Публика" в сътрудничество с National Endowment for Democracy и редакциите на водещи вестници в Централна Европа. Повече за проекта на: http://visegradinsight.eu/democrace/

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Дрънкаш на учениците, те си пипат телефона... Мнения Daily - Дрънкаш на учениците, те си пипат телефона...

И още: Защо единна Европа е важна; Битката с цените на хляба е като молебен за дъжд

25 сеп 2018, 1160 прочитания

Как работи "мекият фашизъм" на Орбан 15 Как работи "мекият фашизъм" на Орбан

Унгария е предупреждение за това какво може да се случи, когато безскрупулен популист е оставен да управлява безконтролно

21 сеп 2018, 28056 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Илюзия е, че мирът е естествено състояние на Европа

И още: Тайната дипломация води до трагедии; Тръмп иска да извива ръцете на всяка страна поотделно

Семейството с каменната мелница

"Екосем" произвежда 21 вида брашна, а най-новото им предложение е полезната вафла "Лимецка"

Вкусът се възпитава

Баровете и специализирани магазинчета за крафт бира, се множат и вече излизат и извън София, но проблем пред развитието са по-високата цена и консервативните потребители

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

Кино: "Аз съм ти, Адриана"

Артистична елегия за две силни жени в две български епохи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: И Каракачанов в битка срещу поскъпването на хляба, Франция сваля данъци от 2019 г

Емисия

DAILY @7PM // 25.09.2018 Прочетете