Защо проблемите на правовата държава в България се различават от тези в Унгария и Полша

Европейският контекст на правовата държава в Централна и Източна Европа

В началото на юли председателят на полския Върховен съд Малгожата Герсдорф направи демонстрация на неподчинение срещу законовата раформа, която принудително я праща в пенсия. "Присъствието ми тук не означава, че се ангажирам с политика. Правя всичко това, за да защитя правовата държава и за да покажа къде е границата между конституцията и нарушението на конституцията", заяви тя.
В началото на юли председателят на полския Върховен съд Малгожата Герсдорф направи демонстрация на неподчинение срещу законовата раформа, която принудително я праща в пенсия. "Присъствието ми тук не означава, че се ангажирам с политика. Правя всичко това, за да защитя правовата държава и за да покажа къде е границата между конституцията и нарушението на конституцията", заяви тя.
В началото на юли председателят на полския Върховен съд Малгожата Герсдорф направи демонстрация на неподчинение срещу законовата раформа, която принудително я праща в пенсия. "Присъствието ми тук не означава, че се ангажирам с политика. Правя всичко това, за да защитя правовата държава и за да покажа къде е границата между конституцията и нарушението на конституцията", заяви тя.    ©  Reuters
В началото на юли председателят на полския Върховен съд Малгожата Герсдорф направи демонстрация на неподчинение срещу законовата раформа, която принудително я праща в пенсия. "Присъствието ми тук не означава, че се ангажирам с политика. Правя всичко това, за да защитя правовата държава и за да покажа къде е границата между конституцията и нарушението на конституцията", заяви тя.    ©  Reuters
Авторът Спасимир Домарадски е преподавател по политически науки и международни отношения в университета "Лазарски" във Варшава, Полша. Абсолвент на Ягелонския университет в Краков. Член на редакцията на "Рес Публика нова" и член на "Група Европа" към Представителството на Европейската комисия в Полша.

Със сигурност българското правителство наблюдава със задоволство как тихомълком спецификата на българското членство в Европейския съюз се размива. Заедно с приемането на България и Румъния през 2007 г. ЕС въведе механизъм за сътрудничество и проверка, който трябваше да припомня на двете държави, че не са си написали домашното в областта на правовата държава и борбата с корупцията. Днес, след единадесет години, въпросът за правовата държава в ЕС вече засяга не само България и Румъния, а поне още десетина страни. Може ли да има по-голямо облекчение за властимащите?


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    drug avatar :-|
    реалист
    • + 1

    "Българската липса на правова държава не е опозиционна спрямо Европейския съюз, а конюнктурна. Създаването на обръчи от фирми, централизацията на публичната администрация и пълният контрол върху съдебната власт са нужните инструменти за корупция и безпрепятствено усвояване на европейските фондове."-цитат
    И, как точно е осъществен "пълен контрол над Съдебната власт" от Изпълнителната или друга власти, защото не се забелязва такова нещо, след като Съдебната е Конституционно независима, самоуправлява се, а и недолюбва ГЕРБ , а част от ръководителите и, са симпатизанти на опозиционни партии? Ако има корупция при съдиите, то тя е за пари "плащаш - получаваш" и е криминално групово или частно действие от съдии, т.е. локална индивидуална корупция, което е напълно възможно, защото не се полага входящ и периодичен обективен Тест за честност при подбор на съдиите и контрола им, а алчността е заразна. В Съдебната система трябва вътрешен Инспекторат за контрол на дейността на съдиите.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал