С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
25 3 авг 2018, 9:07, 6208 прочитания

Носталгията ограбва бъдещето ни

Продавачи на илюзии

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Филип Стивънс в анализ за "Файненшъл таймс"
Важният въпрос е как да гарантираме, че децата ни ще живеят по-добре от родителите си.

Още по темата

Мама, татко и ДС

Автобиографичният филм "Червено, твърде червено" на Божина Панайотова има всички шансове да спечели награда на "Берлинале"

17 фев 2018

Комунизмът (не) си отива

Най-обемният труд за социалистическия концлагер в Белене и други проекти, свързани с близкото минало

10 яну 2018

Вълната от реферeндуми е смъртна опасност за оцеляването на ЕС

Политологът Иван Кръстев пред "Капитал"

12 авг 2016

Протестната разходка на народа

Дясно-популисткото движение PEGIDA, тръгнало от Дрезден, вече се разпространява из Европа. И има потенциала да преначертае германската политика

6 фев 2015
В новия демократичен безпорядък носталгията замести оптимизма като доминираща емоция. Популистите са наясно със силата на регулираната памет. Американският президент Доналд Тръмп, британските брекзитъри, новите националисти в Европа - всички те обитават едно обагрено в розово минало. Силата на носталгията се крие в инстинкта човек да изолира лошото, когато си спомня доброто. Тенденцията, както разбрах, ставала все по-изразена с напредването на годините.

Моите най-ярки спомени от детството са като от един сигурен и безопасен свят за шест-седемгодишните, които можеха да скитат по цял ден сами в гората на лондонския Ричмънд парк. Трябва да задълбая по-дълбоко в паметта си, за да си спомня, че веднъж попитах моята (ирландска) майка за надписа на един пансион "Забранено за чернокожи и ирландци". Отговорът й - "о, не обръщай внимание, те са глупави хора", вероятно е прикрил голяма болка.

Веселите години на 60-те във Великобритания започнаха с лекция за нравите от министър в кабинета. Хомосексуалността, обяви лорд Халишам (министър на науката и технологиите до 1964 г. - бел. ред.) е "аномалия", причинена на млади момчета от педофили. Освен това беше "заразна и нелечима". Достойното сексуално поведение включваше само "допълващите се физически органи на мъжете и жените" - и то изключително за целите на възпроизводството.

Носталгията хвърля воал върху тези и подобни предразсъдъци. Днешната се превърна в двигател на национализма. Тя процъфтява върху икономическата и културната несигурност, съпровождаща глобализацията. Гледаме назад в търсене на сигурна идентичност. Никой не е толкова по-ловък в употребата на тези емоции от г-н Тръмп. Когато обещава отново да направи Америка велика, той подчертава "отново".

Въглищните миньори са най-високо в героичната йерархия на сините якички, следвани от металурзите, автомобилните работници и шофьорите на камиони. Обещанието на президента е да ги върне обратно - друга любима дума - в славните дни на 50-те. Брекзитърите свиреха на подобна струна в кампанията и за референдума за излизането на Великобритания от ЕС. Тръбяха същата илюзия - за възродена "глобална Великобритания".



В бившата Източна Германия популистите от "Алтернатива за Германия" продават още по-опасно преосмисляне на миналото. Ost-алгиците твърдят, че комунистическата Германска демократична република е оклеветявана и очерняна. Да, държавата може и да е била репресивна и с нисък стандарт на живота, но е имало сигурност, работа и ред. Освен това "Щази" нямаше да отвори границите за мюсюлманските бежанци. Унгарският авторитарен премиер Виктор Орбан пък разпалва националистическите страсти с героизирането на фашисткия военновременен лидер Миклош Хорти. Шведските крайнодесни също се родеят с нацисткото движение в страната. Навсякъде сигурността се предефинира като етническа спойка.

Носталгията винаги е имала място в политиката. Уважението към традицията е в сърцето на бъркианския консерватизъм. Дълбоката ирония на митологизираните днес следвоенни десетилетия обаче е, че тогава гражданите гледаха единствено към бъдещето. Технологиите се приемаха като прогрес, либерализмът обещаваше еманципация. Периодът на "Спутник", цветната телевизия и "Бийтълс" засенчваше миналото. Увереността произтичаше от прегръщането на модерността.

А сега? Хората, които са загубили вяра в бъдещето, търсят утеха в стари и въображаеми уверености. Урокът за традиционните политици е очевиден. Националистите винаги ще печелят, когато спорът е рамкиран от носталгия. Прогресивната политика се нуждае от послание за бъдещето, достатъчно силно, за да привлече колективния поглед на избирателите. Могат да започнат с това - как гарантираме, че децата ни ще живеят по-добре от родителите си.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Драмата с "Олимпик": КФН можеше да направи много повече 1 Мнения Daily - Драмата с "Олимпик": КФН можеше да направи много повече

И още: Време е за разумна позиция по миграцията в ЕС; Второ спасяване на Гърция едва ли ще има

21 авг 2018, 393 прочитания

Мнения Daily - Частен концесионер може да спаси Седемте езера 1 Мнения Daily - Частен концесионер може да спаси Седемте езера

И още: Tуристическите народи развиват особен национализъм; Европейските националисти трудно ще приемат Банън

20 авг 2018, 3186 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Прозрачност и частен контрол за държавните фирми

Мисията възможна

Коалицията ГЕРБ - ДПС в раздаването на пари за общините

Част от отпуснатите от правителството средства са разпределени към предварително избрани фирми

Технологични съвети за родители

Има различни решения и приложения, за да бъде интернет по-приятно, безопасно и полезно място за малчуганите

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Книга: Сет Стивънс-Давидовиц - "Всички лъжат"

Може да излъжете всички, но не и "Гугъл"

20 въпроса: Ирена Иванова (Рене Карабаш)

Възможно е да я познавате в различни превъплъщения и под различни имена

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 18.08.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Ралица Агайн вече не е в КФН, стартът на Търговския регистър е отложен

Емисия

DAILY @7PM // 21.08.2018 Прочетете