С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
25 3 авг 2018, 9:07, 7127 прочитания

Носталгията ограбва бъдещето ни

Продавачи на илюзии

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Филип Стивънс в анализ за "Файненшъл таймс"
Важният въпрос е как да гарантираме, че децата ни ще живеят по-добре от родителите си.
В новия демократичен безпорядък носталгията замести оптимизма като доминираща емоция. Популистите са наясно със силата на регулираната памет. Американският президент Доналд Тръмп, британските брекзитъри, новите националисти в Европа - всички те обитават едно обагрено в розово минало. Силата на носталгията се крие в инстинкта човек да изолира лошото, когато си спомня доброто. Тенденцията, както разбрах, ставала все по-изразена с напредването на годините.

Моите най-ярки спомени от детството са като от един сигурен и безопасен свят за шест-седемгодишните, които можеха да скитат по цял ден сами в гората на лондонския Ричмънд парк. Трябва да задълбая по-дълбоко в паметта си, за да си спомня, че веднъж попитах моята (ирландска) майка за надписа на един пансион "Забранено за чернокожи и ирландци". Отговорът й - "о, не обръщай внимание, те са глупави хора", вероятно е прикрил голяма болка.


Веселите години на 60-те във Великобритания започнаха с лекция за нравите от министър в кабинета. Хомосексуалността, обяви лорд Халишам (министър на науката и технологиите до 1964 г. - бел. ред.) е "аномалия", причинена на млади момчета от педофили. Освен това беше "заразна и нелечима". Достойното сексуално поведение включваше само "допълващите се физически органи на мъжете и жените" - и то изключително за целите на възпроизводството.

Носталгията хвърля воал върху тези и подобни предразсъдъци. Днешната се превърна в двигател на национализма. Тя процъфтява върху икономическата и културната несигурност, съпровождаща глобализацията. Гледаме назад в търсене на сигурна идентичност. Никой не е толкова по-ловък в употребата на тези емоции от г-н Тръмп. Когато обещава отново да направи Америка велика, той подчертава "отново".

Въглищните миньори са най-високо в героичната йерархия на сините якички, следвани от металурзите, автомобилните работници и шофьорите на камиони. Обещанието на президента е да ги върне обратно - друга любима дума - в славните дни на 50-те. Брекзитърите свиреха на подобна струна в кампанията и за референдума за излизането на Великобритания от ЕС. Тръбяха същата илюзия - за възродена "глобална Великобритания".



В бившата Източна Германия популистите от "Алтернатива за Германия" продават още по-опасно преосмисляне на миналото. Ost-алгиците твърдят, че комунистическата Германска демократична република е оклеветявана и очерняна. Да, държавата може и да е била репресивна и с нисък стандарт на живота, но е имало сигурност, работа и ред. Освен това "Щази" нямаше да отвори границите за мюсюлманските бежанци. Унгарският авторитарен премиер Виктор Орбан пък разпалва националистическите страсти с героизирането на фашисткия военновременен лидер Миклош Хорти. Шведските крайнодесни също се родеят с нацисткото движение в страната. Навсякъде сигурността се предефинира като етническа спойка.

Носталгията винаги е имала място в политиката. Уважението към традицията е в сърцето на бъркианския консерватизъм. Дълбоката ирония на митологизираните днес следвоенни десетилетия обаче е, че тогава гражданите гледаха единствено към бъдещето. Технологиите се приемаха като прогрес, либерализмът обещаваше еманципация. Периодът на "Спутник", цветната телевизия и "Бийтълс" засенчваше миналото. Увереността произтичаше от прегръщането на модерността.

А сега? Хората, които са загубили вяра в бъдещето, търсят утеха в стари и въображаеми уверености. Урокът за традиционните политици е очевиден. Националистите винаги ще печелят, когато спорът е рамкиран от носталгия. Прогресивната политика се нуждае от послание за бъдещето, достатъчно силно, за да привлече колективния поглед на избирателите. Могат да започнат с това - как гарантираме, че децата ни ще живеят по-добре от родителите си.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - А дали Москва не активира Каракачанов? 1 Мнения Daily - А дали Москва не активира Каракачанов?

И още: И Борисов, и Макрон имат врагове с жълти жилетки; ЕС има нужда от нова стратегия спрямо Изтока

10 дек 2018, 2009 прочитания

Новите мерки срещу прането на пари - кого засягат и как 4 Новите мерки срещу прането на пари - кого засягат и как

Затягане на правилата и нови изисквания, което налага организациите у нас да изострят вниманието си

7 дек 2018, 2760 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Прозрачност и частен контрол за държавните фирми

Мисията възможна

Порасналите дигитални агенции

Най-големите компании в сектора достигат общи приходи 48.6 млн. лв. и ръст от 25%

Как се прави меден бизнес

Основаната през 2016 г. от Петко Симеонов компания за биомед Bulgarian Organic Foods продава основно навън и гледа към създаване на собствен бранд

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кино: "Курск"

Трогващ авторски трилър по действителен случай

Глас от новия свят

Писателката Тайе Селаси за сложната африканска идентичност и борбата със собствените страхове

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Природният газ поскъпва леко, Lidl отваря най-големия си магазин във Варна, Uber излиза на борсата

Емисия

DAILY @7AM // 11.12.2018 Прочетете
Капитал
СЪДЪРЖАНИЕ
  • К1Средата
  • К2Бизнесът
  • К3Моят Капитал
ПРОДУКТИ
МОБИЛНИ ПРИЛОЖЕНИЯ