С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
25 3 авг 2018, 9:07, 7416 прочитания

Носталгията ограбва бъдещето ни

Продавачи на илюзии

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Филип Стивънс в анализ за "Файненшъл таймс"
Важният въпрос е как да гарантираме, че децата ни ще живеят по-добре от родителите си.
В новия демократичен безпорядък носталгията замести оптимизма като доминираща емоция. Популистите са наясно със силата на регулираната памет. Американският президент Доналд Тръмп, британските брекзитъри, новите националисти в Европа - всички те обитават едно обагрено в розово минало. Силата на носталгията се крие в инстинкта човек да изолира лошото, когато си спомня доброто. Тенденцията, както разбрах, ставала все по-изразена с напредването на годините.

Моите най-ярки спомени от детството са като от един сигурен и безопасен свят за шест-седемгодишните, които можеха да скитат по цял ден сами в гората на лондонския Ричмънд парк. Трябва да задълбая по-дълбоко в паметта си, за да си спомня, че веднъж попитах моята (ирландска) майка за надписа на един пансион "Забранено за чернокожи и ирландци". Отговорът й - "о, не обръщай внимание, те са глупави хора", вероятно е прикрил голяма болка.


Веселите години на 60-те във Великобритания започнаха с лекция за нравите от министър в кабинета. Хомосексуалността, обяви лорд Халишам (министър на науката и технологиите до 1964 г. - бел. ред.) е "аномалия", причинена на млади момчета от педофили. Освен това беше "заразна и нелечима". Достойното сексуално поведение включваше само "допълващите се физически органи на мъжете и жените" - и то изключително за целите на възпроизводството.

Носталгията хвърля воал върху тези и подобни предразсъдъци. Днешната се превърна в двигател на национализма. Тя процъфтява върху икономическата и културната несигурност, съпровождаща глобализацията. Гледаме назад в търсене на сигурна идентичност. Никой не е толкова по-ловък в употребата на тези емоции от г-н Тръмп. Когато обещава отново да направи Америка велика, той подчертава "отново".

Въглищните миньори са най-високо в героичната йерархия на сините якички, следвани от металурзите, автомобилните работници и шофьорите на камиони. Обещанието на президента е да ги върне обратно - друга любима дума - в славните дни на 50-те. Брекзитърите свиреха на подобна струна в кампанията и за референдума за излизането на Великобритания от ЕС. Тръбяха същата илюзия - за възродена "глобална Великобритания".



В бившата Източна Германия популистите от "Алтернатива за Германия" продават още по-опасно преосмисляне на миналото. Ost-алгиците твърдят, че комунистическата Германска демократична република е оклеветявана и очерняна. Да, държавата може и да е била репресивна и с нисък стандарт на живота, но е имало сигурност, работа и ред. Освен това "Щази" нямаше да отвори границите за мюсюлманските бежанци. Унгарският авторитарен премиер Виктор Орбан пък разпалва националистическите страсти с героизирането на фашисткия военновременен лидер Миклош Хорти. Шведските крайнодесни също се родеят с нацисткото движение в страната. Навсякъде сигурността се предефинира като етническа спойка.

Носталгията винаги е имала място в политиката. Уважението към традицията е в сърцето на бъркианския консерватизъм. Дълбоката ирония на митологизираните днес следвоенни десетилетия обаче е, че тогава гражданите гледаха единствено към бъдещето. Технологиите се приемаха като прогрес, либерализмът обещаваше еманципация. Периодът на "Спутник", цветната телевизия и "Бийтълс" засенчваше миналото. Увереността произтичаше от прегръщането на модерността.

А сега? Хората, които са загубили вяра в бъдещето, търсят утеха в стари и въображаеми уверености. Урокът за традиционните политици е очевиден. Националистите винаги ще печелят, когато спорът е рамкиран от носталгия. Прогресивната политика се нуждае от послание за бъдещето, достатъчно силно, за да привлече колективния поглед на избирателите. Могат да започнат с това - как гарантираме, че децата ни ще живеят по-добре от родителите си.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Събуди се, Европа, става късно 6 Събуди се, Европа, става късно

Евроизбори 2019

15 фев 2019, 2132 прочитания

Духът на Остполитик Духът на Остполитик

Сделката за "Северен поток 2"

15 фев 2019, 1115 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Прозрачност и частен контрол за държавните фирми

Мисията възможна

Човек с минало

Комисията по досиетата е обявила с решение принадлежността на Емилиян Гебрев към ДС

Сложното уравнение - пари за обществени медии

Време е за модел на финансиране на БНТ, БНР и БТА, който да им осигурява нормално развитие и независимост

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за ролята на жената

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 16.02.2019 Прочетете