С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 5 авг 2018, 16:11, 4227 прочитания

Мнения Daily: Защо Америка се завръща на Балканите

И още: Главният проблем са не бежанците, а масивното обезлюдяване на Източна Европа; Проблемите на хората с увреждания: този път май не става дума само за пари

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Мнения Daily - Пенсионното осигуряване отървава младите от моралния дълг

И още: България е неатрактивна за квалифицирани служители; Произвол, сила и диващина трансформират нашата епоха

13 авг 2018

Мнения Daily: Окованата Иванчева или окованият разум

И още: Грозната истина за българската полиция

2 авг 2018

Мнения Daily: Зачитането на правата в Полша може да се превърне в спомен

И още: Тръмп и неговите измислици за НАТО

1 авг 2018
Възродената "Свободна Европа"

Защо Америка се завръща на Балканите


Михаел Мартенс за ФАЦ, по "Дойче веле"

"Америка се завръща на Балканите" – под това заглавие балканският специалист на вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ) Михаел Мартенс публикува голяма кореспонденция за възстановяването на на "Свободна Европа" (РСЕ) на български и румънски. В началото на статията той припомня за оттеглянето на РСЕ от двете страни, след като те бяха приети в НАТО и в ЕС и пише:

"Изглеждаше, че са поели по правилния път към правовата държава и демокрацията, като недвусмислено са се обвързали със Запада. Завръщането на РСЕ на Източните Балкани показва, че във Вашингтон вече гледат другояче на нещата."



Авторът цитира аргументацията на РСЕ, според която целта е да се насърчават демократичните ценности и институции и заедно с независимите местни медии и гражданското общество да се разобличават фалшивите новини.

"Американският радио ренесанс, който навярно ще осъществи своята обществено валидна изява чрез присъствие в интернет, е добра новина за българите и румънците не само защото конкуренцията – включително и в медийния бранш – винаги е от полза за потребителите. Този ангажимент ще осигури още чуваемост и на гласове, които са критично настроени към правителството и иначе не могат да пробият. Защото положението в цяла Югоизточна Европа в крайна сметка е сходно: обществено-правните медии често пъти предлагат високо качество, особено с културните си програми, но в политическо отношение обикновено са официози на съответните правителства. Те почти никога не посмяват да отправят критика срещу властниците. Частните медии пък често пъти са в ръцете на предприемачи, които ги използват като рупори за прокарване на своите икономически и политически интереси. А има и цензура.

Местните правителства и олигарси манипулират общественото мнение, но и държави като Русия, Китай или Турция прокарват своите интереси на Балканите чрез собствени медии. Така например Анадолската осведомителна агенция, която се контролира от управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, има свое бюро в Сараево. Това бюро предлага изобилни журналистически материали на босненски език за мюсюлманите в Босна и Херцеговина. Сръбската служба на московското радио "Спутник" се е насочила към босненските сърби и към публиката в самата Сърбия. Китайската осведомителна агенция "Синхуа" е очебийно активна чрез своя офис в Атина.

Двете натовски държави на западния черноморски бряг също предлагат теми на журналистите. Румънската икономика върви добре, но в политическо отношение и тази страна създава грижи. Срещу вече осъждания председател на парламента и задкулисен премиер Ливиу Драгня се отправя обвинението, че подкопава независимото правосъдие, за да избегне наказанието. Лаура Кордута Кьовеши, решителната шефка на Националната дирекция за борба срещу корупцията, беше освободена и сега постът ѝ е вакантен.

Случаите на корупция с високопоставени участници в България редовно потъват, ако изобщо стигнат до разследване. Затова пък българската съдебна система реагира по-бързо в други случаи. Преди няколко дни Конституционният съд в София отхвърли "Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие" (т.нар. истанбулска конвенция - бел.ред.), която България вече беше подписала.

Според съда (седем съдии, пет съдийки) в конвенцията се говорело за някакъв "социален пол" и вече не се правела биологична разлика между мъже и жени. А който не правел такава разлика, вече не можел да защитава правата на жените...
"Всъщност в конвенцията никъде не се поставя под въпрос съществуването на биологичния пол", казва Торстен Гайслер, ръководител на софийския офис на фондацията "Конрад Аденауер". Той обръща внимание на факта, че тъкмо опозиционната БСП е повела и раздухала кампания срещу конвенцията, а в хода на тази кампания систематично са били разпространявани лъжи за съдържанието на документа.
И срещу подобни кампании от декември нататък РСЕ ще може да противопостави други възгледи", заключава в края на статията си Михаел Мартенс.
Мигрантската криза
Главният проблем са не бежанците, а масивното обезлюдяване на Източна Европа

От анализ на Иво Мийнсен в швейцарския "Нойе цюрхер цайтунг", по "Дойче веле"

В Европа днес много се говори за миграцията, но хората имат предвид най-вече вълната бежанци след 2015 година; а тази вълна е нищо в сравнение с огромното мигриране на източноевропейци в западна посока. Това са между 12 и 15 милиона само за периода след 1989 г..

Новите професионални перспективи, които им се откриха на Запад, за източноевропейците бяха възможност да избягат от бедността. Мотивираните и евтини работници от Източна Европа пък помогнаха за конкурентоспособността на западноевропейските икономики.

В резултат от миграцията на хора вътре в Европа обаче западноевропейците започнаха да се страхуват, че ще изгубят идентичност или част от благополучието си. И обратно: в Средна и Източна Европа причина за страховете са не новопристигащите, а напускащите.

Съзнанието, че най-способната част от населението напуска в западна посока, породи комплекси за малоценност. Тези комплекси носят със себе си и част от самите мигранти, които – пристигайки на Запад – понякога трябваше да започват от най-ниското стъпало. Не им признаваха дипломите, непосилно им беше да преговарят за по-добри условия на един трудов пазар с отчасти експлоататорска структура.

Фотограф: Мария Съботинова

По-опасно е онова, което българският политолог Иван Кръстев нарича "демографска паника". С този термин Кръстев описва страховете на източноевропейците, че измират. През последните десетилетия населението там намалява, а прогнозите за бъдещето са направо катастрофални.

Ако се насърчи миграцията към тези страни, положението може да се пооправи, но държави като Полша, Унгария или България не желаят и удрят ключа на входната врата.

Бежанската вълна легитимира ислямофобските нагласи в политическото пространство. В Източна Европа тези нагласи боравят с инструментариум от ужасяващи предразсъдъци. Медиите представят пришълците от Близкия изток като някакви нашественици, мъжете като изнасилвачи, а жените като машини за раждане. Страховете от навлизането на чуждото допълнително се усилват от угрижеността за оцеляването на собствената нация. Това обяснява и острата съпротива на източноевропейците срещу предложението на ЕС за квоти за бежанците, която политици като Виктор Орбан нажежават с емоции до червено, превръщайки въпроса в едва ли не съдбоносен.

Сблъсъкът по въпроса обаче отклонява вниманието от главния проблем: миграцията на източноевропейци в западна посока. Политиците от двете части на континента трябва да седнат обсъдят този проблем. Главната цел: хем да се запазят предимствата от свободното придвижване, хем западното благоденствие да не става за сметка на обезлюдяването на Изтока.

Прости отговори няма, но днес предпоставките за решаване са по-добри, откогато и да било досега. Източноевропейците, които днес отиват на Запад, все по-често успяват да направят кариера, защото пълната свобода на движение и уеднаквяването на университетските дипломи премахнаха много пречки. Полша се справи с финансовата криза отпреди десет години много по-добре от редица други страни, Чехия и Словакия трескаво търсят кадри. Източноевропейците вече не са някакви обикновени просители.

По-високи заплати и по-ясни стимули биха могли да накарат част от емигриралите да се завърнат на Изток. Държавите от някогашния Източен блок, които толкова дълго живяха в изолация, определено тепърва трябва и да свикват, че към тях ще има миграция.

Вътре в самата Европа миграцията също ще продължи. Но доколкото в Източна Европа има все повече перспективи, миграцията се превръща в свободен избор, а не в принуда, каквато беше преди. Така възникват условия за една по-добра атмосфера. Свой принос към нея могат да дадат и западноевропейските политици, като признаят каква огромна полза носят мигрантите за техните икономики.

Проблемите на хората с увреждания
Този път май не става дума само за пари

Текст на Явор Алексиев за седмичния бюлетин на ИПИ

Отдавна отлаганите промени в системата за подпомагане и интеграция на хората с увреждания като че ли ще започнат да се случват "наесен". Поне това подсказват ангажиментите, поети тази седмица от министър-председателя Бойко Борисов, между които е наливането на допълнителни 150 млн. лв. в системата.

Ще започнем оттам, че и лансирането на самата сума, и евентуалният ѝ коментар са крайно прибързани. Остава впечатлението, че до нея се е стигнало със сметки от горе надолу, а не през реален анализ на работата на системата. Такъв май тепърва предстои.

Очевидно е обаче, че Борисов изпитва силни затруднения в овладяването на създалата се ситуация. Още в началото на протестите на хората с увреждания той правилно (и дори с лека обида) посочи, че само за година средствата, отделяни за месечни добавки за отглеждане на деца с увреждания, са били удвоени, достигайки 161 млн. лв.

После пробва и с редовната смяна на министъра, само за да разбере, че последният всъщност се ползва с доверието на протестиращите, които неведнъж директно заявиха, че не става дума (само) за пари. Протестът е най-вече за друго – за нова визия за функционирането и развитието на една система.

Фотограф: Юлия Лазарова

Обещанието за още 150 млн. лв. подсказва, че Борисов продължава да си мисли, че се сблъсква (както си му е редът у нас) с протест за пари, но ангажиментите за нов регистър на хората с увреждания, признанието за провала на стария такъв и призива към проверки в системата са освежаващи.

И с право, защото опасността тези 150 млн. лв. просто да потънат в системата наистина е огромна, а прозрението на премиера, че различни групи на хората с увреждания имат "диаметрално различни позиции по основни теми" е умилително, но всъщност издава, че нито той, нито екипът му имат ясна представа какво да правят.
Нищо обаче няма да се промени без две важни условия:

- Поемане на ясен и твърд ангажимент на правителството за промяна на системата чрез въвеждане на индивидуален подход, акцент върху рехабилитацията и край на сегашното отнасяне на уврежданията към всеки вид труд.
- Някаква форма на процес на преосвидетелстване, който да успее да извади т. нар. "фиктивни инвалиди" от системата.

Без тези стъпки наливането на 150 млн. лв. едва ли ще доведе до желаните ефекти. Дори напротив – липсата на резултати и раздутият обем на системата ще направи бъдещата ѝ промяна още по-трудна. Колкото и абсурдно да звучи на пръв прочит, в интерес на майките на децата с увреждания е да настояват в самата система да не се наливат повече пари, докато дупките в нея не бъдат запушени. Защото ако законът в България продължи да е "врата в полето", а от другата и страна наредим каци с мед, е ясно какво ще стане - видяхме го под формата на масово инвалидизиране на нацията в навечерието и първите години на икономическата криза.

Събраната в момента инерция за промяна в системата трябва да бъде запазена. Индивидуалният подход е правилният път напред. За нуждата от работещ електронен регистър на хората с увреждания се говори от вече близо десетилетие. Няма как каквато и да е система, базирана на индивидуален подход, да мине без подобен регистър, ако искаме последната да постигне някакъв действителен капацитет за подпомагане на нуждаещите се.

Добре е, че реформата "наесен", изглежда, ще бъде центрирана около индивидуалната социална оценка – нещо, което е необходимо за подкрепата на възможностите за самостоятелен живот на хората с увреждания у нас. Въпросът е дали властимащите ще се осмелят да бръкнат дълбоко в системата с всички рискове, които това крие за тяхната популярност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Драмата с "Олимпик": КФН можеше да направи много повече 1 Мнения Daily - Драмата с "Олимпик": КФН можеше да направи много повече

И още: Време е за разумна позиция по миграцията в ЕС; Второ спасяване на Гърция едва ли ще има

21 авг 2018, 393 прочитания

Мнения Daily - Частен концесионер може да спаси Седемте езера 1 Мнения Daily - Частен концесионер може да спаси Седемте езера

И още: Tуристическите народи развиват особен национализъм; Европейските националисти трудно ще приемат Банън

20 авг 2018, 3186 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily: Концентрацията на земя стана с политически натиск и кримиинциденти

И още: Брюксел ще опули ей такива очи, като му се отчетем пак с Митьо

Истинските правила за движение по българските пътища

Официалните закони в България по-често не важат, вместо тях има неформални, но строги правила

Опасното шофиране на Илън Мъск

Предприемачът отдавна има проблеми с анализаторите и спекулантите на капиталовия пазар

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Лято в Пулия

Дългата сиеста е закон, часовниците не пазят реалното време, а духът на общността е заложен в миналото

За хората и костенурките

"Геа Челониа" – единственият център за опазване на сухоземните костенурки в България, учи на грижа към природата и хуманност

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 18.08.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Ралица Агайн вече не е в КФН, стартът на Търговския регистър е отложен

Емисия

DAILY @7PM // 21.08.2018 Прочетете