Колко дълго София може да жонглира между Запада и Москва

Никола Тонзе е директор на базирания в Париж Център за изследване на политическите решения, редактор на списание Le Banquet, автор на 21 книги. Текстът е от EUobserver.

Първият мандат на България като ротационен председател на Съвета на ЕС от януари до юни 2018 г. не беше нито катастрофата, предречена от някои наблюдатели, нито PR успехът, на който София се надяваше. Но и трудно може да се каже, че българското председателство беше значителна крачка напред за ЕС.

Докато България беше определила интеграцията на Западните Балкани като приоритет, опозицията в лицето на Франция и Холандия си гарантира, че преговорите с Македония и Албания за присъединяване ще се отложат с още една година.

Не би било справедливо да се държи България отговорна за това, че успя да постави разширяването със Западните Балкани начело на геополитическя дневен ред на ЕС; шестмесечната продължителност на ротационното председателство ограничава способността на държавите да наложат дадени теми. С Брекзит и миграцията в "менюто" си е естествено ЕС да се плаши от по-нататъшно разширяване на блока.

Това, за което България може да бъде държана отговорна, е нейната непоследователна външна политика и затрудненито да спазва основните принципи на ЕС. Тактиката й е да демонстрира напредък, така че да избегне санкциите и обвиненията, които търпят други проблемни членове на ЕС като Полша или Унгария.

Но България все още е под специален надзор от Брюксел. Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), предназначен да помогне за преодоляване на различията й с останалата част от европейския блок, остава в сила 11 години след присъединяването на страната към ЕС - по основателна причина.



Корупция и банкови сривове

България технически отговаря на формалните критерии за присъединяване към еврозоната и банковия съюз - с ниска инфлация и балансирани публични финанси. Нейният крехък банков сектор обаче (четвъртата по големина банка в България се срина през 2014 г.), липсата на прозрачност и необузданата корупция правят интеграцията й в еврозоната неприемливо висок риск.

Икономиката на България продължава да е изпълнена с проблеми: въпреки десетилетието на насърчаване на растежа - БВП на България нарасна с 3,4% през 2016 г. и 3,6% през 2017 г. - Световната банка отбеляза: "Производителността ще трябва да нарасне най-малко с 4% следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходите в ЕС и по този начин да даде тласък на споделеното благоденствие."

България е най-бедната страна в ЕС по отношение на БВП на глава от населението, но също и най-корумпираната. Съдебната й власт далеч не е независима и неефективно преследва корумпираните служители и политици. Корупцията е проникнала дълбоко в българското общество: над един от всеки пет възрастни българи казва, че имат личен опит с подкуп. Мащабното незаконно забогатяване и неефективната съдебна система възпрепятстват растежа на страната и отблъскват чуждестранните инвеститори.

Но ако не се беше присъединила към ЕС, щеше да представлява по-голяма заплаха за сигурността на Европа.

София може да изгуби благоразположението на западните демокрации, опитвайки се да играе в две различни посоки - да иска по-тясна интеграция в Европа, докато угажда на Москва и Пекин, като твърди че работи за постигане на целите на ЕС. Българският енергиен сектор е добър пример за тази двойна игра.

София е поела ангажимент да либерализира енергийната си индустрия и да спазва целите на ЕС за чиста енергия и въпреки това продължава да субсидира централите, захранвани с въглища, които са основната пречка да изпълни критериите на ЕС.

Тя се опитва да развие силно противоречиви енергийни проекти с Русия и Китай и търси помощта на Москва за рестартиране на този за атомна централа в Белене, заплашвайки европейската енергийна сигурност в момент, когато други държави членки късат зависимостта си от Москва.

Неотдавнашните й опити да оспори споразуменията за закупуване на електроенергия от западните компании AES и ContourGlobal - произвеждащи 20% от електроенергията на България, срещу малка част от това, което би струвало "Белене" - е още един тревожен знак, че погледът на София се пренасочва към Москва и Пекин.

Чуждестранните инвеститори посочват този враждебен бизнес климат, когато напускат българския енергиен пазар, като последният пример е чешката CEZ. Липсата на прозрачен регулатор на енергийния пазар в България, подобен на тези в други страни от ЕС, хвърля още една сянка върху способността й да поддържа свободен и честен енергиен пазар.

Сиви медии

Енергетиката не е единственият бранш в България, разкриващ корупционни проблеми. Парламентът неотдавна обсъди законопроект, изготвен от спорния медиен магнат и политик Делян Пеевски. Целта му формално е да направи медийната собственост по-прозрачна, но проектът не предвижда предоставяне на информация за заеми, приходи от реклама и косвени фондове на ЕС, въпреки че тъкмо тези видове финансиране са източник на корупция и влияние в медийния сектор.

Този непрозрачен медиен пейзаж е една от причините, поради които - за разлика от Румъния, Полша или Унгария - българските граждани рядко излизат на улицата, за да се противопоставят на провалената съдебна система, постоянната корупция или широкото чуждо влияние върху вътрешната им политика.

България определено не е единствената страна от ЕС, в която алчността на политиците позволява на чуждите сили да се възползват от стратегически сектори като енергетиката. Но в останалата част от Европа има по-силни възпиращи механизми и институции по отношение на това влияние, отколкото в България. Бойко Борисов се представя като кандидат за най-малко засегнатия от нарастващото влияние на Русия върху българската политика и внимателно избягва отчуждаването от останалите 27 държави членки.

В същото време обаче той направи множество отстъпки на Москва. Лично се извини на Путин и пое отговорността за провала на проекта "Южен поток", като помага на Москва да планира негови алтернативи. Борисов се отдели от европейските си съюзници, отказвайки да отзове руски дипломати от Москва след отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал. Колко дълго ЕС ще позволи на България това жонгльорство?