С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 16 авг 2018, 9:30, 4666 прочитания

Колко дълго София може да жонглира между Запада и Москва

Българският енергиен сектор е добър пример за тази двойна игра

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Никола Тонзе е директор на базирания в Париж Център за изследване на политическите решения, редактор на списание Le Banquet, автор на 21 книги. Текстът е от EUobserver.
Първият мандат на България като ротационен председател на Съвета на ЕС от януари до юни 2018 г. не беше нито катастрофата, предречена от някои наблюдатели, нито PR успехът, на който София се надяваше. Но и трудно може да се каже, че българското председателство беше значителна крачка напред за ЕС.

Докато България беше определила интеграцията на Западните Балкани като приоритет, опозицията в лицето на Франция и Холандия си гарантира, че преговорите с Македония и Албания за присъединяване ще се отложат с още една година.


Не би било справедливо да се държи България отговорна за това, че успя да постави разширяването със Западните Балкани начело на геополитическя дневен ред на ЕС; шестмесечната продължителност на ротационното председателство ограничава способността на държавите да наложат дадени теми. С Брекзит и миграцията в "менюто" си е естествено ЕС да се плаши от по-нататъшно разширяване на блока.

Това, за което България може да бъде държана отговорна, е нейната непоследователна външна политика и затрудненито да спазва основните принципи на ЕС. Тактиката й е да демонстрира напредък, така че да избегне санкциите и обвиненията, които търпят други проблемни членове на ЕС като Полша или Унгария.

Но България все още е под специален надзор от Брюксел. Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), предназначен да помогне за преодоляване на различията й с останалата част от европейския блок, остава в сила 11 години след присъединяването на страната към ЕС - по основателна причина.



Корупция и банкови сривове

България технически отговаря на формалните критерии за присъединяване към еврозоната и банковия съюз - с ниска инфлация и балансирани публични финанси. Нейният крехък банков сектор обаче (четвъртата по големина банка в България се срина през 2014 г.), липсата на прозрачност и необузданата корупция правят интеграцията й в еврозоната неприемливо висок риск.

Икономиката на България продължава да е изпълнена с проблеми: въпреки десетилетието на насърчаване на растежа - БВП на България нарасна с 3,4% през 2016 г. и 3,6% през 2017 г. - Световната банка отбеляза: "Производителността ще трябва да нарасне най-малко с 4% следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходите в ЕС и по този начин да даде тласък на споделеното благоденствие."

България е най-бедната страна в ЕС по отношение на БВП на глава от населението, но също и най-корумпираната. Съдебната й власт далеч не е независима и неефективно преследва корумпираните служители и политици. Корупцията е проникнала дълбоко в българското общество: над един от всеки пет възрастни българи казва, че имат личен опит с подкуп. Мащабното незаконно забогатяване и неефективната съдебна система възпрепятстват растежа на страната и отблъскват чуждестранните инвеститори.

Но ако не се беше присъединила към ЕС, щеше да представлява по-голяма заплаха за сигурността на Европа.

София може да изгуби благоразположението на западните демокрации, опитвайки се да играе в две различни посоки - да иска по-тясна интеграция в Европа, докато угажда на Москва и Пекин, като твърди че работи за постигане на целите на ЕС. Българският енергиен сектор е добър пример за тази двойна игра.

София е поела ангажимент да либерализира енергийната си индустрия и да спазва целите на ЕС за чиста енергия и въпреки това продължава да субсидира централите, захранвани с въглища, които са основната пречка да изпълни критериите на ЕС.

Тя се опитва да развие силно противоречиви енергийни проекти с Русия и Китай и търси помощта на Москва за рестартиране на този за атомна централа в Белене, заплашвайки европейската енергийна сигурност в момент, когато други държави членки късат зависимостта си от Москва.

Неотдавнашните й опити да оспори споразуменията за закупуване на електроенергия от западните компании AES и ContourGlobal - произвеждащи 20% от електроенергията на България, срещу малка част от това, което би струвало "Белене" - е още един тревожен знак, че погледът на София се пренасочва към Москва и Пекин.

Чуждестранните инвеститори посочват този враждебен бизнес климат, когато напускат българския енергиен пазар, като последният пример е чешката CEZ. Липсата на прозрачен регулатор на енергийния пазар в България, подобен на тези в други страни от ЕС, хвърля още една сянка върху способността й да поддържа свободен и честен енергиен пазар.

Сиви медии

Енергетиката не е единственият бранш в България, разкриващ корупционни проблеми. Парламентът неотдавна обсъди законопроект, изготвен от спорния медиен магнат и политик Делян Пеевски. Целта му формално е да направи медийната собственост по-прозрачна, но проектът не предвижда предоставяне на информация за заеми, приходи от реклама и косвени фондове на ЕС, въпреки че тъкмо тези видове финансиране са източник на корупция и влияние в медийния сектор.

Този непрозрачен медиен пейзаж е една от причините, поради които - за разлика от Румъния, Полша или Унгария - българските граждани рядко излизат на улицата, за да се противопоставят на провалената съдебна система, постоянната корупция или широкото чуждо влияние върху вътрешната им политика.

България определено не е единствената страна от ЕС, в която алчността на политиците позволява на чуждите сили да се възползват от стратегически сектори като енергетиката. Но в останалата част от Европа има по-силни възпиращи механизми и институции по отношение на това влияние, отколкото в България. Бойко Борисов се представя като кандидат за най-малко засегнатия от нарастващото влияние на Русия върху българската политика и внимателно избягва отчуждаването от останалите 27 държави членки.

В същото време обаче той направи множество отстъпки на Москва. Лично се извини на Путин и пое отговорността за провала на проекта "Южен поток", като помага на Москва да планира негови алтернативи. Борисов се отдели от европейските си съюзници, отказвайки да отзове руски дипломати от Москва след отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал. Колко дълго ЕС ще позволи на България това жонгльорство?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кой ще ни даде пари, или изгубеното десетилетие за икономиката 5 Кой ще ни даде пари, или изгубеното десетилетие за икономиката

Когато "безплатните" пари от ЕС изместват нормалния бизнес, се появяват схеми като къщите за гости и служебно определяне на лидерите в икономиката

17 май 2019, 3621 прочитания

Неизбежната отбрана срещу реформите Неизбежната отбрана срещу реформите

Популистката игра с Наказателния кодекс

17 май 2019, 1289 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Рецептите на новите "консерватори" са фалшиви

И още: Обичайните заподозрени искат да ни скарат със Скопие; Санкциите на САЩ срещу Анкара всъщност целят изолация на Иран

Game-Changer* на газовия пазар

Междусистемната връзка с Гърция е първият реален проект за намаляване на газовата зависимост от Русия

Рецесията се отлага

Опасенията за бързо влошаване на икономиката на еврозоната се разсейват, а българската икономика расте, но не достатъчно

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

In memoriam: Владимир Трендафилов (1955 - 2019)

"Не си създавай кумир" - това беше първата заповед, която следваше

Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София