С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 24 авг 2018, 12:20, 4525 прочитания

Сталинистка зима след "Пражката пролет"

50 години от инвазията в Чехословакия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Марк Сантора в статия за "Ню Йорк таймс"

Още по темата

Мнения Daily - Кой има полза от лъжите за "Пражката пролет"

И още: Каква е гаранцията, че няма манипулации в Търговския регистър; Тези горе си помислиха, че са незаменими

22 авг 2018

Когато танковете дойдоха

Събитията на Чешкия център по повод 50 години от Пражката пролет

23 мар 2018
Събитията отпреди 50 години в Прага напомнят и за крехкостта на системите, създадени за защита от войни и деспоти.

През 1968 г. лидерът на Чехословашката комунистическа партия Александър Дубчек обявява програмата си за либерализация, която по думите му ще донесе "социализъм с човешко лице". Отново се раждат политическата и културната свобода - за дълго време отменени от лоялните на Москва негови предшественици. Свободната преса процъфтява, хората на изкуството говорят това, което мислят, а Дубчек стъписва Москва, обявявайки, че целта му е изграждането на "свободно, модерно и дълбоко хуманно общество". Периодът на оптимистичен подем стана известен като Пражка пролет. Но скоро е смазан от веригите на съветските танкове Т-54.

На 21 август 1968 г. ръководената от съветската армия инвазия в Чехословакия уби мечтите за реформи, пречупи духа на нацията, а Москва установи режим на насилие, чиито ефекти се чувстват днес. Вероятно повече от всяко друго събитие по време на студената война това нахлуване освети тоталитарната природа на съветската система. Снимките на невъоръжени граждани, изправени пред колони от тежко въоръжени войници, обясниха на света, че това е идеология, която се налага само със сила.


"Това беше ключов момент - защото след изригването на надеждите и творческата енергия на хората страната беше смазана. И наистина прекърши гръбнака на нацията", казва Иржи Пехе, директор на Нюйоркския университет в Прага и бивш политически съветник на Вацлав Хавел - първия демократичен президент на посткомунистическа Чехословакия.

Днес мнозина приемат като даденост, че страните, които попаднаха в сферата на съветското влияние след Втората световна война, са били обречени да станат жертва на сталинистките репресии. Но това беше сделка, постигната в края на войната, с която Европа по същество беше съкратена наполовина.

"От Шчечин на Балтийско до Триест на Адриатическо море - през целия континент се спуска желязна завеса. Зад нея остават всички столици на древните държави от Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София се намират в това, което бих нарекъл не само сфера на съветско влияние, но и все по-затягащ се контрол от Москва", предупреди британският премиер Уинстън Чърчил в известната си реч през 1946 г. (година след Ялтенската конференция, поставила началото на т.нар. студена война - бел. ред.).



Москва гледа на Пражката пролет като на вирус, който може да зарази други държави от Варшавския договор. Според архивни документи тогавашният лидер на СССР Леонид Брежнев е бил особено разярен от критиките към съветската система в новосъздадените свободни медии. Затова сред първите цели на нахлулите войски са били пражките радио и телевия.

Над 250 хил. войници от Варшавския договор с 10 съветски дивизии навлизат в Чехословакия - с хиляди ядрени бойно глави зад гърба си, насочени към Западна и Централна Европа. Нищо по-малко от нова световна война не може да се направи, за да бъдат изтласкани, е оценката в доклад на ЦРУ от това време. Западът не предприема нищо.

В следващите месеци, когато десетки хора са арестувани и хиляди изпратени за "превъзпитание" в рамките на програма за "нормализиране", надеждата е заменена от страх и отвращение. Това отчаяние беше драматично показано на 16 януари 1969 г., когато студентът от Карловия университет в Прага Ян Палах се самозапали на пражки площад в знак на протест. Няколко дни по-късно той почина и хиляди отидоха на погребението му.

Пражката пролет беше приключила, а сталинската зима щеше продължи още две десетилетия.

Събитията преди 50 години в Прага напомнят и за крехкостта на системите, създадени за защита от войни и деспоти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Кой е най-прекият път към комунизма Мнения Daily - Кой е най-прекият път към комунизма

И още: Защо Груевски избяга точно в Унгария; Кой е най-прекият път към комунизма

15 ное 2018, 710 прочитания

Реквием за мониторинга на ЕК 3 Реквием за мониторинга на ЕК

Или какво следва от неговото предизвестено политическо убийство

14 ное 2018, 1718 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Без виновни, без възмездие, без справедливост

И още: Мизерията и немарливостта са виновни за катастрофата край Своге; Университетите ни се движат по инерция

Следващото поколение блокчейн

Платформата с българско участие Aeternity разработва блокчейн инфраструктура, която да надгради bitcoin и ethereum

Голямата работа на рекламните агенции

Кои са най-големите комуникационни групи в България, които управляват близо 280 млн. рекламни инвестиции и как дигитализацията променя бизнеса им

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

20 въпросa: Стефан А. Щерев

Актьор, продуцент и вече режисьор с експерименталното представление "Опиянение и гняв"

Бергман мания 2018

Сто години след рождението му Ингмар Бергман намира ново поколение публика за филмите си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Борисов иска да остане на власт, Тереза Мей осигури сделката за Brexit

Емисия

DAILY @7PM // 15.11.2018 Прочетете