Най-напред, похвално това, че правителството изпрати писмо с намерения до Европейската комисия и че успя да получи нещо като пътна карта, която предхожда самото влизане в чакалнята на еврозоната. Процесът изисква много мерки и работа на две нива. Първото е подготовка за банковия съюз, което се оказа условие за приемането ни в чакалнята за пръв път в историята на еврозоната. Ролята на надзирател е на Европейската централна банка. Другата важна тема засяга по-доброто макроуправление на икономиката.
Много важно за отбелязване е, че дори да приключим до юли догодина и дори да е в идеалния вариант, което е пожелателно, тогава вече ще са се провели изборите за европарламент и ще тече формирането на новата Европейска комисия. Тоест сегашната ЕК ни е дала картбланш с ясната идея, че друг състав на комисията ще одобри или не приемането ни в чакалнята на еврозоната. Не знаем каква ще бъде реакцията на следващата ЕК предвид вероятността популистите да имат много по-силно присъствие в европейските институции.
Следващото важно нещо е, че неслучайно се вкарва темата за правосъдието. България и Румъния единствени бяха приети под условие в ЕС. Имахме период от три години, през които да реформираме съдебната система, за да бъде на нивото на ЕС. Това не се случи и към ден днешен продължаваме да сме под наблюдение.
Ако си представим Европейския съюз като сграда, за да влезем в еврозоната, трябва да изкачим всичките етажи, тъй като тя се намира на последния. Първият етаж е Шенген. В него реално не можем да влезем без нужната правосъдна реформа, защото ЕС е съюз на сигурността, която има много измерения. Ако членството в еврозоната засяга финансовата сигурност, преди нея е сигурността, свързана с преминаването на хора – не само мигранти и бежанци, но и престъпници. Ако партньорите на България имат съмнения за опазването на споделена чувствителна информация, както и за достоверността на тази, която получават - предвид липсата на съдебна реформа и факта, че не се наказват престъпленията, няма как да бъдем приети в Шенген.
Интеграцията минава през тези етажни кръгове – първо в ЕС, после в Шенген, в банковия съюз, в чакалнята и едва тогава в самата еврозона. В това има една много ясна логика. Много често в България се говори, че нарочно ни поставят нови условия, въпреки че сме изпълнили техническите критерии. Проблемът е, че не сме изпълнили политическите критерии. И за членството в ЕС все още не сме изпълнили политическите критерии - съдебната реформа и Копенхагенските критерии за върховенство на правото. Бяхме приети технически, но не и политически. В този смисъл нашето членство е под условие и не можем да вървим напред само с мерки на хартия, без реални резултати.
И е много възможно проблемът с правосъдието да ни спъне за пореден път.Защото нищо не се случва - грам напредък няма в борбата с организираната престъпност, корупцията, прането на пари и т.н.
В България има и съпротива срещу влизането ни в еврозоната, постоянно се нагнетява напрежение колко е лошо да сме там. Причината е, че това може да доведе до разрушаване на бизнес модели, които разчитат на "непрозрачност", на "нашите хора", на лостове, които са невидими. Ако контролът е извън България - ако тези лостове спрат да действат, това е сериозен повод за притеснение.
0 коментара