Доверието е изгубеният ключ на минния бранш
Държавата трябва да остави хората и инвеститорите да се разбират сами


Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Светът не може да осигури нормално съществуване на хората без минна индустрия, поне в обозримо бъдеще. Печалбите от нея през последните години наистина са внушителни, в което няма нищо лошо, напротив. Нови проекти в България обаче почти няма, няма и да има, докато манталитетът на собственика на подземните богатства (държавата) и на част от инвеститорите се намира някъде в 90-те години. Тогава живеещите в потенциалните минни райони хора нямаха никаква алтернатива. Заплатите в цялата страна бяха ниски, безработицата висока, а в чужбина не можеше да се излезе току така.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
7 коментара
Рядко смислен и качествен текст.
Видяхме те колко струваш.
Излезе ли да протестираш с/у проекта на Ковачки? НЕ! Но за това пък отиде в Трън, без дори и да отседнеш в хотел за една вечер, да говориш за зелен туризъм. Колко пъти си посетил Трън след това? Всичките ти приказки са политически угодни на мижавата ти партийка.
"Хората и инвеститорите" могат да се разбират сами, както предлага чичото, само ако става дума за двора им на село. Когато става дума за добив да природни богатства, нека "зеленият" прегледа законите - те са държавна собственост.
Нови проекти има, но се случват трудно. Даже много трудно. Въпросът е защо е така и трябва ли да е така.
Очевидно, че на Нено Димов и ГЕРБ застрояването на морето и планината са им по-близки от минната индустрия /където инвеститорите и без това са малко, изискват се стотици милиони, и папането за ГЕРБ - Бизнесмени също е ограничено/, така че те са по-близо до позицията на Зелените отколкото на инвеститорите в минната индустрия. В съседната община на Трън - Брегово, проектът за златна мина си върви. Крумовград ще отвори скоро. Домати от Марица Изток никой не си купува, но там е отворена мина - как да садиш нещо!?. А от Раднево - да. Всъщност проблемите на индустрията са свръх обсъждани /дизеловите печки по улиците, строителството, включително на зелени хотели и къщи, бутовите отпадъци замърсяват повече/, а ползите свръх минимизирани / някой да говори за поминъка в Челопеч, Пещера, Старозагорско/ в медиите. На никой не му се става миньор - ще кажеш, че на всеки му се става магазинер, “оператор” в Язаки, или обръщач на чаршафи в спа хотел.
Има и смислени неща - за разбирателство между местните и инвеститорите. То е нужно. Но проблемът е как да се дефинира - собственици на земя ли, жители ли/ами то вече жителите на Трън живеещи в София са повече от живеещите в Трън/ и т.н.
Но като цяло добра статия.
Нови проекти има, но се случват трудно. Даже много трудно. Въпросът е защо е така и трябва ли да е така.
Очевидно, че на Нено Димов и ГЕРБ застрояването на морето и планината са им по-близки от минната индустрия /където инвеститорите и без това са малко, изискват се стотици милиони, и папането за ГЕРБ - Бизнесмени също е ограничено/, така че те са по-близо до позицията на Зелените отколкото на инвеститорите в минната индустрия. В съседната община на Трън - Брегово, проектът за златна мина си върви. Крумовград ще отвори скоро. Домати от Марица Изток никой не си купува, но там е отворена мина - как да садиш нещо!?. А от Раднево - да. Всъщност проблемите на индустрията са свръх обсъждани /дизеловите печки по улиците, строителството, включително на зелени хотели и къщи, бутовите отпадъци замърсяват повече/, а ползите свръх минимизирани / някой да говори за поминъка в Челопеч, Пещера, Старозагорско/ в медиите. На никой не му се става миньор - ще кажеш, че на всеки му се става магазинер, “оператор” в Язаки, или обръщач на чаршафи в спа хотел.
Има и смислени неща - за разбирателство между местните и инвеститорите. То е нужно. Но проблемът е как да се дефинира - собственици на земя ли, жители ли/ами то вече жителите на Трън живеещи в София са повече от живеещите в Трън/ и т.н.
Но като цяло добра статия.
До коментар [#3] от "xte29566872":
Мисля, че изтървате тънката нишка на това, което се случи в Трън. След референдума проекта пропадна. Статията по-горе се опитва да Ви обясни, че е можело и референдума да има друг изход, но уви или не сте я прочели или не сте я разбрали.
Опитайте отново и преди да пишете помислете.
На всека европейска глава се пада годишно по над един тон минерални суровини, които му гарантиран приятен комфорт в живота. Българите бяха успешно наплашени от развитието на добивната индустрия. Вярно: без държавен контрол в условията на капитализъм нещата се израждат до еко-катастрофа, защото такава е природата човешка. Обаче само с услуги няма сериозна икономика. Добивният сектор трябва да се развие, според потенциала на геоложката среда. Това го осъзна и ЕК отпреди три години, когато не забрани фракинга. Цената на фосилните енергоносители ще се повишава, а техният добив нараства непрекъснато, защото са икономически изгодни в цивила и без конкуренция на военното поле. И накрая - планетата е малка, за да понесе толкова много неразумно, нецивилизовано и алчно човечество
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.