С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 10 сеп 2018, 15:27, 4816 прочитания

Доверието е изгубеният ключ на минния бранш

Държавата трябва да остави хората и инвеститорите да се разбират сами

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За автора

Владислав Панев е собственик на управляващо дружество"Скай управление на активи" и съпредседател на партия "Зелените", част от "Демократична България"

Още по темата

Чуждите инвестиции падат. А защо гоним и печалбите на българските компании в чужбина?

Печалбите на добивните дружества е най-добре да отиват за разработване на нови проекти

30 авг 2018

Жителите на Генерал Тошево "забраниха" добива на газ

На референдум в неделя 97% от гласувалите се обявиха против проекта на "Русгеоком"

18 дек 2017

Eldorado Gold спира инвестициите и добива в златни мини в Гърция

Канадската компания се оплаква от бюрокрация и блокиране на проекти след идването на власт на СИРИЗА

13 сеп 2017

"Евромакс сървисиз" се отказва да добива злато край Трън

Компанията спира проекта, след като 94% от хората гласуваха против него на референдум

14 юни 2017
Светът не може да осигури нормално съществуване на хората без минна индустрия, поне в обозримо бъдеще. Печалбите от нея през последните години наистина са внушителни, в което няма нищо лошо, напротив. Нови проекти в България обаче почти няма, няма и да има, докато манталитетът на собственика на подземните богатства (държавата) и на част от инвеститорите се намира някъде в 90-те години. Тогава живеещите в потенциалните минни райони хора нямаха никаква алтернатива. Заплатите в цялата страна бяха ниски, безработицата висока, а в чужбина не можеше да се излезе току така.

Сега дори и в бедните общини всеки има много повече избор. Независимо колко не ни харесва това, че милиони българи напуснаха родината, фактът че сме отворена икономика тотално промени пазара на труда, на който в момента наблюдаваме сериозен дефицит. Тоест, безработните, които си търсят активно заетост, са много малко. И рекламата на минни проекти чрез обещания за работни места - в Трън или Генерал Тошево, меко казано не среща ентусиазъм.

Защото повечето хора виждат само рисковете, но не и ползите за себе си. Тяхната мечта не е да станат миньори, но за сметка на това виждат опасност, че околната среда ще бъде замърсена, цените в магазина ще се повишат, заболяемостта също. Както и че цената на продукцията им ще падне, а също и на къщите им за гости. Малко хора биха си купували домати от района на Марица изток или биха почивали там, нали? Слонът в магазина се казва ДОВЕРИЕ. Такова няма. Нито има доверие в държавата и съдебната система, че ако някой се разболее ще бъде справедливо овъзмезден. Нито хората вярват, че инвеститорите спазват най-добрите практики за опазване на околната среда и здравето.

Доверието няма да бъде възстановено ако продължаваме по стария начин да обвиняваме всеки излязъл да протестира гражданин, че е платен. Или че хората биват плашени от "зелени рекетьори". Сериозно, ако има такива, дайте им имената. Нищо по-лесно няма от това да ги изключим от партията и да се разграничим от тях, ако рекетират бизнеса. Най-вероятно съветската агентура подклажда определени протести и това се вижда от участието на активисти на "Атака" в тях. Огромното мнозинство от хората обаче наистина се страхуват за бъдещето си и затова излизат.

Обикновено инвеститорът вместо адекватни консултанти наема глашатаи, обясняващи колко "прости" са хората от населеното място Х, че отказват обещавания им рог на изобилието. Това не е правилният подход. Решенията не са в конфронтацията. Хората ценят здравето и чистата природа все повече и това не може да не се отчита. Държавата и някои предприемачи трябва да спрат да се държат като феодали и да налагат силово своите договорки на място. Вече не сме крепостни, жителството отпадна отдавна, а и българският паспорт дава много повече възможности отпреди. Възстановяването на доверието минава през прехвърляне на отговорността от безименните чиновници към собствениците на имоти и жителите на населени места. Те трябва да решават кое е добре за тях и кое не, а не Големият всезнаещ брат от партията майка.



Освен всичко държавата стимулира омразата между инвеститори и граждани като ги насъсква едни срещу други. Така се печелят влияние и избори - като създаваш проблем, който после решаваш (или пък се правиш, че го решаваш). Затова и всеки е убеден, че отсрещната страна играе нечисто и е негов враг.

Най-чистият начин за преодоляване на недоверието е прякото договаряне, което може да бъде напълно работещ механизъм. Няма причина концесионните възнаграждения да отиват изцяло в бюджетния кюп – държавен или общински. Напълно нормално е да се преговаря за това жителите да получават директно процент от приходите на мина или акции от нея. Или пък да се основе фонд за инвестиции в малки и средни предприятия в региона, както вече се случва на места. За специална банкова сметка, от която да се изплащат настъпили щети. За възможност хората да спират проект, когато инвеститорът не изпълнява споразумението. Въобще - за каквото се договорят. След което споразумението да бъде скрепено чрез референдум. Това ще бъде справедливо, трайно и всички ще са доволни.

Държавата трябва да бъде регулатор, а не заинтересована страна, в която са и хляба и ножа. Тя е изоставила тази функция. Например имаме системен проблем с липсата на планове за управление за мрежата Натура 2000, които трябва да постановяват на кои територии какво може да се прави. По този повод тече и процедура срещу България. Най-вероятно планове не се приемат, защото най-лесно се лови риба в мътна вода - когато всичко е в сивата зона и чиновниците могат да изнудват инвеститори или жители в района. Приемането на плановете ще внесе яснота къде може да се извършва минна дейност (ако хората и компаниите се споразумеят за това) и къде въобще не може. Но няма воля за това. Вижте как се държи министърът на околната среда Нено Димов. Как да му се вярва, че ще следи, ще изисква и ще наказва не само за мини, тровещи хората и околната среда, но и за неприятни миризми в цели градове, за застрояване на дюни, за въздуха който дишаме.

Един интересен пример за отговорността на минните компании на съвсем друга географска ширина – в Северна Швеция, отвъд полярния кръг. Град Кируна, с 18 000 жители, ще бъде преместен с 3 км на изток заради опасността за него от добива на желязна руда. Финансирането на начинанието е изцяло за сметка на дружеството (общо за над 1 млрд. долара), което изкупува къщите на хората за 125% от пазарната им стойност или ги осигурява с нови. През 2012 г. пък швейцарското село Куралия отхвърли проект за златна мина, чийто инвеститор обещаваше по около 100 000 франка на човек за 10 години плюс по-ниски местни данъци. Защото за две трети от жителите запазването на природата беше по-важно от тези пари. Така че универсална рецепта няма. Като цяло, ако нещо е за благото на всички, използват се най-добрите технологии и не си говорим с фалцет. И даже най-добре да не замесваме държавата в него, защото с нея идват и корупцията, и недоверието.

Убеден съм, че в повечето случаи проектите ще отпадат по съвсем естествени причини. Просто въздействието, което ще оказват върху хората и околната среда, ще е толкова голямо, че инвестицията няма да си заслужава. Но ако компаниите от бранша искат да пробият на някои места, където печалбите им биха били значителни, трябва да сменят подхода. Да разберат притесненията на хората, да ги изслушат и да преценят дали могат да им отправят достатъчно добра оферта. Няма лошо да се чуят предложенията на инвеститори. Най-добре лично от хората, които вземат решения. А не от "временно наети," (както беше в Генерал Тошево) които не е ясно кого представляват и какви правомощия имат. Никой нищо не губи от това.

Изнервянето идва от напълно резонното чувство, че чиновниците и компаниите се наговарят предварително без да питат общността. Това е несправедливо. И въобще не е случайно, че гражданите на Трън и Генерал Тошево вече отхвърлиха проекти. Същото вероятно ще се случи и с новите начинания на Ковачки. Силно ме съмнява в сливнишко и ямболско да са заслепени от неговите "идеи", при положение, че се знае историята му на инвеститор, който меко казано не се интересува от опазване на здравето и природата. Феноменът Ковачки е плод именно на бруталната намеса на държавата в този отрасъл и клиентелизмът в него. В нормални пазарни условия неговият стил няма шанс. Просто подкупваните чиновници няма да имат такова значение.

Въпросът е да създадем механизъм, при който единствено проектите с висока добавена стойност, използващи най-добрата налична технология за опазване на околната среда, имат шанс да бъдат реализирани. На всички други би им било прекалено скъпо да се договарят с гражданите, вместо да корумпират чиновници. И то трябва да е скъпо. Това е пазарният и честен подход за реализация на добивни проекти. А не "имаме разрешително от държавата, ще ви създадем работни места, ще пуснем "Трейс" или друга строителна фирма да ви оправи улиците с гаранция две години, така че трябва да ни целувате ръка и да ни боготворите". Здравето, живота, околната среда са ценност и трябва да се отстояват. Колкото и да е клише, хората са ни най-ценния капитал, а природата е най-ценния ни дългосрочен актив. И трябва да се грижим за тях.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Дрънкаш на учениците, те си пипат телефона... Мнения Daily - Дрънкаш на учениците, те си пипат телефона...

И още: Защо единна Европа е важна; Битката с цените на хляба е като молебен за дъжд

25 сеп 2018, 1159 прочитания

Как работи "мекият фашизъм" на Орбан 15 Как работи "мекият фашизъм" на Орбан

Унгария е предупреждение за това какво може да се случи, когато безскрупулен популист е оставен да управлява безконтролно

21 сеп 2018, 28052 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Реформите в МВР ще бъдат никакви

И още: Мълчание и гузно озъртане у нас по аферата "Скрипал"; "Булгаргаз" се правят на ударени и пазят монопола на "Газпром"

Семейството с каменната мелница

"Екосем" произвежда 21 вида брашна, а най-новото им предложение е полезната вафла "Лимецка"

Този филм е заснет с част от вашите данъци

Кино индустрията почти сигурно ще получи исканите от години финансови стимули от държавата

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Музика за очите

Гиноварт в Музея на музиката в Барселона

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: И Каракачанов в битка срещу поскъпването на хляба, Франция сваля данъци от 2019 г

Емисия

DAILY @7PM // 25.09.2018 Прочетете